Решение № 404 от 02.07.2026, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. Силистра, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря Т. В. Д. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20253420101517 по описа за 2025 година

Ищцата Р. Д. Т. твърди, че на 09.07.2024 г. сключила с първия ответник договор за кредитна линия № 3-1-10272-315065, по силата на който бил предоставен такъв в размер на 500 лв., подлежащ на връщане в срок от 6 месеца заедно с уговорената възнаградителна лихва. В чл. 1, ал. 2 от договора за кредит страните се споразумели за осигуряване на обезпечение за задълженията на длъжника, като в изпълнение на задължението си ответницата сключила договор за възлагане на поръчителство с втория ответник срещу възнаграждение в размер на 460,20 лв.

Ищецът изтъква доводи, че сключеният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради обстоятелството, че от текста на договора не ставала ясна методиката за формиране на ГПР, не ставало ясно какви компоненти включва, математическия алгоритъм, по който ГПР се изчислява, и дали възнаграждението за поръчителството е взето предвид при определянето му. Счита, че последното не е сторено, въпреки задължителния характер на обезпечението като условие за получаване на заемната сума, като по този начин се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като с прибавянето на този разход ГПР надхвърлял максималния законов размер.

Счита също така, че сключеният договор за кредит е недействителен на основание чл.

22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в него не били посочени условията за прилагането на лихвения процент и дали същият е фиксиран или променлив.

Счита също така, че клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора за кредит е нищожна поради противоречието с добрите нрави, изразяващо се в нееквивалентност на насрещните престации, както поради нейната неравноправност, произтичаща от неясния начин, по който 1 е формулирана, така и поради невъзможността на потребителя да прецени икономическите условия от сключването на договора.

Счита, че договорът за възлагане на поръчителство също е нищожен поради нарушаване на добрите нрави, произтичащо от нееквивалентността на престациите по него, както и поради заобикаляне на закона и по – конкретно правилото за максимален размер на ГПР. Счита също така че договорът е неразбираем и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Поради изложените причини моли съда да прогласи нищожността на договора за кредит, а в условията на евентуалност – на клаузата по на чл. 1, ал. 2 от него, както и да прогласи нищожността на договора за възлагане на поръчителство Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът „К. К. М.“ ЕАД прави възражение за недопустимост на иска поради липсата на правен интерес, произтичаща от обстоятелството, че процесният договор за кредит не бил подписан между страните и сумата от него не била усвоена от кредитополучателя.

Ответникът „К. Г.“ ЕООД признава сключването на договор за възлагане на поръчителство, като заявява, че въз основа на него и след уведомление от първия ответник, че договорът за кредит не е обезпечен по друг начин, той сключил с последния договор за поръчителство. Оспорва исковете, като изразява становище, че насрещните престации по договора за гаранция са съразмерни; счита също така, че този договор е самостоятелно правоотношение, спрямо което спрямо него не намират приложение разпоредбите на ЗПК.

При отхвърляне на иска претендира направените по делото разноски, включително такива за юрисконсултско възнаграждение.

В допълнителна молба вторият ответник изразява становище за липса на договор за поръчителство поради невъзникване на главното облигационно правоотношение по договора за потребителски кредит.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл.

19, ал. 5 ЗПК, чл. 146 във вр. чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД.

Ищцата не ангажира доказателства за сключването на процесния договор за кредит чрез представянето му като хартиен или електронен документ, вместо което направи доказателствени искания за изискване на договора от насрещната страна, както и за изискване на информация от БНБ за сключените със същия кредитор договори, съответно за назначаване на ССЕ. Изисканата справка от БНБ – Централен кредитен регистър не съдържа данни за посочения от ищцата договор за кредит с първия ответник, сключен на 09.07.2024 г. за сумата от 500 лв., вместо което в нея фигурират два договора от м. април 2024 г., всеки за по 1000 лв., както и три договора от м. септември 2024 г., всеки за сумата от 500 лв. Назначената по делото ССЕ не постигна по – съществен напредък, тъй като първият 2 ответник не предостави на вещото лице информация за вписани в счетоводството му договори за кредит с ищцата, нито справка за усвоените от нея суми, като в свое становище се позова на неотносимост на тази информация с предмета на делото и на нейното естество на професионална и търговска тайна.

При така наличния доказателствен материал съдът приема, че соченият от ищцата договор не съществува, като този извод се основава на следните мотиви: На първо място ищцата не разполага с доказателства за сключването на процесния договор, а единствено с такава за създаване на преддоговорни отношения, и по – конкретно за отправяне на искане за отпускане на кредит от 09.07.2024 г. и обсъждане параметрите на евентуалния договор.

От справката от БНБ – Централен кредитен регистър се установява, че първият ответник надлежно е декларирал другите си договорни отношения с ищцата, но не и договор от посочената от нея дата (или от близка във времето такава). Същевременно самата ищца, макар да не разполага с процесния договор, би могла да се снабди с информация за предаването на сумата по кредита, ако е усвоила същата; въпреки това в тази насока по делото не е проявена процесуална активност, като отделно от това ищцата не твърди и не представя доказателства, че е обслужвала задълженията си по договора, не претендира връщане на надплатени суми, а въпреки изтичане на крайния му срок (според описанието на параметрите му по исковата молба) кредиторът не търси събиране на вземанията си по него, включително и по самата главница, като твърди, че такава не е усвоена и задължения по такъв договор не са възникнали. Поради тези причини съдът намира твърденията на ищцата за сключване на посочените от нея договори за кредит и възлагане на поръчителство за недоказани с оглед липсата на каквито и да било данни за финализиране на процедурата по тяхното сключване и за упражняване на правата по тях. Казаното е основание за отхвърляне на исковете за обявяване недействителността на двата договора като неоснователни, включително и на евентуалния иск за обявяване нищожността на клаузата по на чл. 1, ал. 2 от първия договор, като в тази насока се отбележи, че сключването на договорите е въпрос, относим към съществото на спора, а не към правния интерес на ищцата, тъй като последният при всички случаи е налице, при положение че самата тя се позовава на своята обвързаност по договорите и желае да се освободи от нея. Поради тези причини възражението на първия ответник за недопустимост на исковете поради липса на правен интерес следва да се остави без уважение.

Поради отхвърлянето на исковете на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да заплати сторените от ответниците разноски в размер на 100 евро за юрисконсултско възнаграждение за всеки от тях. Поради изложените аргументи и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска, предявен от Р. Д. Т. с ЕГН ********** от с. А., общ. С., ул. „П.“ № .......... против „К. К. М.“ ЕАД с ЕИК ............ и адрес 3 на управление: гр. С., ул. „З. м.“ № ......, вх. ......, ет. ......., представлявано от Л. О. Т. и З. К.

Я., чрез който ищцата моли съда да обяви недействителността на договор за кредитна линия № 3-1-10272-315065 от 09.07.2024 г. на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК, както и евентуалния иск за прогласяване нищожността на клаузата по на чл. 1, ал. 2 от същия договор поради нейната неравноправност.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска, предявен от Р. Д. Т. с ЕГН ********** от с. А., общ. С., ул. „П.“ № ....... против „К. Г.“ ЕООД с ЕИК ....... и адрес на управление: гр. С., ул. „М.“ № ......, вх. ....., ет. ......, ап. ........, представлявано от Л. И. Б., чрез който ищцата моли съда да обяви нищожността на договор за възлагане на поръчителство от 09.07.2024 г. поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на „К. К. М.“ ЕАД с ЕИК ........ и адрес на управление: гр. С., ул. „З. м.“ № ......, вх. ...., ет. ....., представлявано от Л. О. Т. и З. К. Я., за недопустимост на горните искове поради липсата на правен интерес.

ОСЪЖДА Р. Д. Т. с ЕГН ********** от с. А., общ. С., ул. „П.“ № ....... да заплати на „К. К.. М.“ ЕАД с ЕИК ....... и адрес на управление: гр. С., ул. „З. м.“ № ....., вх. ....., ет. ......., представлявано от Л. О. Т. и З. К. Я., направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро (сто евро).

ОСЪЖДА Р. Д. Т. с ЕГН ********** от с. А., общ. С., ул. „П.“ № ..... да заплати на „К.

Г.“ ЕООД с ЕИК ........ и адрес на управление: гр. С., ул. „М.“ № ...., вх. ...., ет. ....., ап. ....., представлявано от Л. И. Б., направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро (сто евро).

ОТХВЪРЛЯ искането адв. М. М. за присъждане на авокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________

4