Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 649 от 13.11.2025, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Частно наказателно дело 1201/2025
Вид
Определение № 649
Подписан
13.11.2025
В сила
21.11.2025
Състав
Снежана Стоянова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 649 гр. Пазарджик, 13.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова

Съдебни

МАРИЯ Г. КРАЛЕВА заседатели: ПЕНКА В. ПОПЧЕВА при участието на секретаря Елена Пенова в присъствието на прокурора З. Б. И. като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Частно наказателно дело № 20255220201201 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.433 и сл. от НПК.

Образувано е по молба на А. Г. Т. от град Пазарджик, ЕГН: **********, с която се иска съдебна реабилитация на основание чл.87, ал.1 от НК по всичките му осъждания с влезли в сила присъди по наказателни дела от общ характер.

В съдебно заседание молителят се явява лично и с упълномощен адвокат, чрез който поддържа молбата, ангажира доказателства и пледира за нейното уважаване.

Представителят на Районна прокуратура – Пазарджик поддържа становище, че са налице предпоставките на чл.87, ал.1 от НК и молбата следва да бъде уважена.

След като изслуша становищата на страните и взе предвид доказателствата по делото, за да се произнесе съдът прие следното:

Молителят А. Т. е осъждан както следва:

1. По НОХД № 1073/2006 год. на Районен съд-Пазарджик, с присъд влязла в сила на 24.01.2007 година, за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 от НК, за което му е било наложено наказание в размер на 1 година лишаване от 1 свобода, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от 3 години.

От престъплението са били причинени имуществени вреди на ЕАД „Напоителни системи“ клон Пазарджик, като няма доказателства да са били възстановени. Доказателства за установяване на този факт не са представени и от молителя. От присъдата и мотивите се установява, че в наказателния процес не е бил предявен граждански иск от ощетеното юридическо лице.

Установява се също така от писмото на Председателя на РС – Пазарджик, че за периода от 24.01.2007 год. до 24.01.2012 год. срещу молителя А. Т. няма заведени дела по чл.45 от ЗЗД.

При тези доказателства следва, че вземането на ощетеното ЮЛ, ако приемем, че не е било удовлетворено, отдавна е погасено по давност.

2.По НОХД № 988/2011 год. на Районен съд-Пазарджик, с присъда – споразумение, влязло в сила на 21.11.2011 година, за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.7 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.20,ал. 2 и чл.28, ал.1 от НК, за което му е било наложено наказание в размер на 2 години лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от 4 години.

Предвид обстоятелството, че делото е приключило със споразумение, съдът приема, че причинените с престъплението вреди са били възстановени.

Това е така, тъй като възстановяването на вредите е абсолютна положителна предпоставка за одобряване на споразумението от съда.

3. По НОХД № 2075/2011 год. на Районен съд-Пазарджик, с присъда влязла в сила на 14.02.2012 година, за престъпления по чл.195, ал.1, т.4 и т.7 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 и чл.18, ал.1 от НК и чл.339, ал.1 от НК, за които на основание чл.23, ал.1 от НК му е било определено едно общо най-тежко наказание в размер на 2 години лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за изпитателен срок от 5 години.

Впоследствие наказанието е било включено в реална съвкупност с наказанието по НОХД № 988/2011 год. по описа на на Районен съдПазарджик, като е било определено общо най – тежко наказание в рамер на 2 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, което молителят Т. е изтърпял на 17.08.2013 год. в Затвора град Пазарджик.

От престъплението по чл.195, ал.1 от НК не са причинени имуществени вреди, доколкото е приключило във фазата на опита.

2

От престъплението по чл.339, ал.1 от НК няма съставомерни вреди, които да подлежат на възстановяване.

4. По НОХД № 602/2012 год. на Районен съд-Пазарджик, с присъда – споразумение, влязло в сила на 09.05.2012 година, за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.7 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.20,ал. 2 и чл.28, ал.1 от НК, за което му е било наложено наказание в размер на 6 месеца лишаване от свобода при първоначален срог режим на изтърпяване, което молителят Т. е изтърпял на 22.12.2013 год. в Затвора град Пазарджик.

Предвид обстоятелството, че делото е приключило със споразумение, съдът приема че причинените с престъплението вреди са били възстановени.

Това е така, тъй като възстановяването на вредите е абсолютна положителна предпоставка за одобряване на споразумението от съда.

5. По НОХД № 1963/2019 год. на Районен съд-Пазарджик, с присъда – споразумение, влязло в сила на 07.11.2019 година, за престъпления по чл.345, ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК и чл.343 в, ал.2 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, за които на основание чл.23, ал.1 от НК му е било определено едно общо най-тежко наказание в размер на 6 месеца лишаване от свобода, при първоначален срог режим на изтърпяване, което молителят Т. е изтърпял на 11.04.2020 год. в Затвора град Пазарджик. На основание чл.23, ал.3 от НК към определеното общо най- тежко наказание ЛС е било присъединено наложеното наказание глоба в размер на 450 лева, което молителят Т. е изпълнил на 05.09.2025 год. Във връзка с това изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.2 от ГПК - с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.

От престъпленията няма съставомерни вреди, които да подлежат на възстановяване.

6.По НОХД № 1416/2020 год. на Районен съд-Пазарджик, с присъда – споразумение, влязло в сила на 11.11.2020 година, за престъпление по чл.316 във връзка с чл.308, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, за което му е било наложено наказание Пробация. Впоследствие наказанието е било включено в реална съвкупност с наказанието по НОХД № 1963/2019 год. по описа на Районен съд-Пазарджик, като е било определено общо най – тежко наказание в размер на 6 месеца лишаване от свобода, което както вече бе посочено молителят Т. е 3 изтърпял на 11.04.2020 год. в Затвора град Пазарджик. Присъединеното на основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.3 НК наказание глоба в размер на 450 лева е изпълнено на 05.09.2025 год.

От престъплението няма съставомерни вреди, които да подлежат на възстановяване.

От представената по делото информация от регистъра на лица с неприключили наказателни производства се установява, че към 03.11.2025г. срещу молителя няма такива.

Видно е от представената по делото длъжността характеристика, молителят Т. работи като техник, охранителна техника в Делта Гард ЕООД.

В характеристичната справка за молителя, изготвена от Мл.ПИ Иван Стоянов същият е описан позитивно за периода от последното му излизане от пенетициарно заведение. Посочва се, че срещу лицето няма данни за последващи противообществени прояви.

По делото като свидетел бе разпитан А.А. – колега на молителя А. Т., който установи, че последният е изключително отговорен към работата си.

Полага грижи за възрастната си майка. В отношенията си към околните показва доброта и вярност, дори до степен на наивност.

Като неопровергани, съдът кредитира показанията на свид.А., от които може да се направи извод за безупречното поведение на молителя след освобождаването му от затвора Пазарджик.

При тези данни съдът счита, че молбата е основателна, тъй като са налице всички предпоставки, предвидени в чл.87, ал.1 от НК за съдебна реабилитация на молителя А. Т..

Реабилитацията заличава осъждането на лицето и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако със закон или указ е установено противното.

Предпоставките за съдебната реабилитация по чл. 87 от НК са изрично посочени в закона, а те са: 1. да са изтекли три години от изтичане срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание, като този срок започва от изтичане срока на наложеното с последната присъда наказание, когато са повече от една; 2. в този срок и до 4 реабилитацията осъденият да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание; осъденият да е имал добро поведение след осъждането; 3. да е възстановил причинените вреди в случаите на умишлено престъпление или да са налице извинителни причини за невъзстановяването на същите; 4. Да е платена наложената с присъдите глоба.

В разглеждания случай предвидения в наказателния закон тригодишен срок за съдебната реабилитация, е изтекъл на 11.04.2023 година , т.е. три години след изтърпяването на последната влязла в сила присъда. Молителят А. Т. е изпълнил и наложеното му наказание глоба по НОХД № 1963/2019 год. на Районен съд-Пазарджик. Както вече се посочи, това по - леко, кумулативно предвидено наказание е изпълнено едва на 05.09.2025 год., но 3-годишният срок по чл.87 ал.1 от НК не е относим към това наказание, тъй като то е било наложено наред с наказанието лишаване от свобода. За допустимостта на съдебна реабилитация е достатъчно по – лекото кумулативно наказание да е изтърпяно, без значение кога, а в случай на наложена глоба е достатъчно тя да е платена, също без значение кога. В този смисъл е Определение № 158 от 27.III. 1984 г. по н. д. № 121/84 г., II н. о., както и и Определение № 428 от 1.XI.1994 г. по н. д. № 161/94 г., I н. о., които не са загубили силата си и представляват задължителна съдебна практика.

Както се посочи по-горе, налице са доказателства за възстановяване на част от причинените от умишлените престъпления вреди, а по отношение на останалата част, за която липсват доказателства за реално възстановяване, са налице доказателства че правото на правоимащите да искат тяхното принудително удовлетворяване е погасено по давност. При това положение и като съобразява съдебната практика по въпроса, съдът намира, че са изпълнени предпоставките по чл.87, ал.1, т.2 НК и чл.87, ал.3, изр. последно НК, тъй като погасените по давност вземания за вреди, причинени с умишлените престъпления се приравняват на реално изпълнение, т.е. принципно няма пречка за постановяване на съдебна реабилитация , при наличието на останалите предпоставки.

Съдът намира, че се събраха доказателства и за наличието на последната предпоставката по чл.87, ал.1, т.1 НК – добро поведение на осъдения след изтърпяването на последната присъда. В този смисъл са показанията на 5 свид.А.А., които съдът кредитира изцяло, и изготвената от полицейския инспектор по местоживеене на молителя характеристична справка. Не е без значение и причината молителят да иска съдебна реабилитация, свързана с желанието му да полага труд извън граница за по – високо възнаграждение, затрудненията за което значително биха намалели при представянето на „чисто“ свидетелство за съдимост пред работодателя. Ето защо съдът счита че следва да предостави възможността на молителя да води занапред един обществено полезен начин на живот, привързването към който ще продължи да формира у него нова ценностна система.

При това положение молбата на А. Т. следва да бъде уважена, като се постанови съдебна реабилитация за осъжданията му по НОХД №№ № 988/2011 год., № 2075/2011 год., № 602/2012 год., № 1963/2019 год. и №1416/2020 год. – всички по описа на РС – Пазарджик. Що се касае до осъждането на молителя по НОХД №1073/2006 год. на Районен съдПазарджик, то за това първо по време осъждане, на 25.01.2010 год. е настъпила реабилитация по право на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК, поради което липсва правен интерес за постановяването на съдебна реабилитация.

По изложените съображения и на основание чл.436 ал.1 от НПК, РС – Пазарджик

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА СЪДЕБНА РЕАБИЛИТАЦИЯ спрямо А. Г. Т. от град Пазарджик, ЕГН: **********, за осъжданията му по НОХД №№ № 988/2011 год., № 2075/2011 год., № 602/2012 год., № 1963/2019 год. и № 1416/2020 год.

– всички по описа на РС – Пазарджик.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Г. Т. от град Пазарджик, ЕГН:

**********, за постановяване на съдебна реабилитация за осъждането му по НОХД № 1073/2006 год. на Районен съд-Пазарджик, поради липса на правен интерес.

ПРОГЛАСЯВА настъпила на 25.01.2010 год. на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК реабилитация по право за осъждането на А. Г. Т. от град Пазарджик, ЕГН: **********, по НОХД № 1073/2006 год. на Районен съд-Пазарджик 6