Решение № 106 от 22.07.2026, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. В., 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

В.Й.М.

Г.П.Й. при участието на секретаря И.С.К. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело № 20261300500256 по описа за 2026 година

Делото е образувано по въззивна жалба на Община В. против Решение №186 от 25.03.2026г. по гр.д. №907/2025г. на ВРС ,с което искът по чл.49 ЗЗД е уважен до размер от 4 090,34евро/8 000лв./.Счита обжалваното решение за неправилно и необосновано и иска от съда да го отмени с произтичащите от това последици.

Счита,че е налице съпричиняване от страна на пострадалия за настъпилия вредоносен резултат,тъй като пътния знак,в който се е ударил е видим обект и инцидента се дължи на проявено невнимание и разсейване от страна на ищеца.

Смята също,че ВРС се е отнесъл безкритично към изготвената експертиза,която е по снимков материал и е в различен период от времето на инцидента.

От друга страна претърпените от пострадалото лице увреждания са с временен характер,поради което счита присъденото обезщетение за неимуществени вреди за завишено и моли съда да го намали до справедлив такъв.

1

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалба Р. Т. Т. чрез адв. Л. С. е подал писмен отговор,с който оспорва въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение като потвърди първоинстанционното решение и им присъди разноски за настоящата инстанция.

Подчертава,че пътния знак,в който се е ударил е бил на височина 163см,установено от експертизата,а снимковия материал е направен непосредствено след инцидента.

Смята,че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.49 ЗЗД,което ангажира отговорността на Община В. за обезщетяване на понесените от ищеца пред първата инстанция щети.Намира присъденото обезщетение за справедливо и счита,че то не следва да бъде намалено.

От данните по делото съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е установено по делото,че на 21.03.2025 г. Р. Т. Т. е претърпял инцидент. Около 15:50 – 16:00 часа близо до Общинския пазар – на пресечката на ул. „Бдин“ и ул. „Стефан Караджа“ след като паркирал автомобила си,изпратил SMS за платено паркиране и докато проверявал съобщението ударил главата си теменната част на поставена ниско указателна табела.От главата му рукнала кръв,която по-късно е установена по табелата и на асфалта под нея. Р. Т. Т. пътувал с малолетните си деца,които се разпищели.Успял да се обади на Бърза помощ и след преглед и манипулации му били поставени няколко шева.

От ангажираните от ищеца писмени доказателства пред

ВРС: лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 21.03.2025 г., медицинско свидетелство от 26.03.2025 г.,амбулаторен лист от 27.03.2025 г., амбулаторен лист от 24.09.2025 г.,амбулаторен лист от 15.10.2025 г.е установено, че на 21.03.2025 г. ищецът е претърпял травматично увреждане, обусловило временно разстройство на здравето, не опасно за живота.

Пред първата инстанция са събрани гласни доказателства като К.А.Т. – съпруга на ищеца, установява,че на 21.03.2025 г. съпругът и е претърпял инцидент. Около 15:50 – 16:00 часа децата се обадили по телефона и казали, че на баща им тече много кръв от главата и са пред Бърза помощ.

Пристигайки пред спешното, заварила съпруга си целия в кръв с превръзка на 2 главата да чака хирург да му зашие раната. Децата - близнаци на 10 години, били с него. Те били много притеснени дали ще се оправи. След като раната на ищеца била зашита тръгнали към мястото на и направили снимки на знака за платена зона за паркиране. Около него имало кръв. Ищецът и децата обяснили, че слизайки от автомобила, опитвайки се да пусне съобщение, изправяйки се,ищецът се е врязъл в поставения знак. Ищецът паркирал автомобила близо до табелата, излязъл от шофьорското място откъм пътя и отваряйки колата да си вземе телефона, въвеждайки текстово съобщение и изправяйки се, ударил в табелата дясната половина на главата си. Според свидетелката табелата е била висока около 160-163 см. На следващия ден ищецът бил с оток, с болки в дясната половина и обездвижване на дясната лицева част. Били много притеснени и отишли при същия хирург от предишния ден. Той казал, че това е нормално след такъв инцидент и след като мине отокът, ще се възстанови дясната половина на лицето. Тя не се възстановила. Ищецът имал болки, не се възстановил, не можел да започне работа, изостанал с учението заради травмата. Той посетил невролог, който му обяснил, че има засегнат нерв, за който е трябвало да се направи навременна физиотерапия. Ищецът направил физиотерапия и му предстои втора, тъй като лицевите му движения вдясно не са възстановени и при студени дни има болки. Свидетелката установява, че от м. март 2025 г. ищецът е напрегнат, депресиран, притеснен дали ще се възстанови, изостанал в учението, получил по-ниски оценки и му спрели стипендията. Не се чувства добре и не е започнал работа.

Свидетелят К.Й.К. е състудент на ищеца във филиала на Русенския университет в гр. В., специалност „Електроника“. В показанията си установява, че през пролетта на 2025 г. по време на онлайн лекции ищецът му се обадил по телефона и го уведомил, че не може да присъства, защото си е сцепил главата. На следващия ден онлайн лекциите продължили и ищецът се появил пред камера с превръзка на главата, лицето му било леко изкривено.

Извинил се, че не може да присъства, защото има главоболие и пие болкоуспокояващи. Ищецът изглеждал притеснен и депресиран. Двамата се срещнали след седмица. Ищецът обяснил, че си е сцепил главата на пътен знак за платена зона около пазара. Продължавал да има изкривяване. Не знаел какво ще се случи и дали ще му остане парализа,бил уплашен. Известно време отсъствал от лекции и успехът му паднал.

3

От заключението на изготвената съдебно – автотехническа експертиза, към 23.10.2025 г. височината на указателната табела за „синя зона“, поставена в гр. В. на пресечката на ул. „Бдин“ и ул. „Стефан Караджа“ е 2,12 м. от нивото на тротоара.

Видно от заключението на изготвената фотограметрична експертиза,височината на указателната табела за „синя зона“, поставена в гр.

В. на пресечката на ул. „Бдин“ и ул. „Стефан Караджа“ към м. юни 2025 г. е била 1,61 м. от нивото на тротоара. В съдебно заседание вещото лице сочи, че е работил по архивна снимка от м. юни 2024 г. Сочи, че допустимата грешка при измерването е в няколко сантиметра. Не са отчетени изкривявания от перспектива, неравен терен и наклон.

От заключението на изготвената съдебно – медицинска експертиза се установява,че ищецът е получил разкъсно-контузна рана в окосмената част на главата – в дясно теменно; симптом на Белл. Парализата на Белл е състояние,което причинява парализа и временна слабост от едната страна на лицето.

Състоянието е временно и отшумява при правилна физиотерапия.Посочените увреждания отговарят на временно разстройство на здравето, не опасно за живота. По механизъм увреждането отговаря да бъде получено от удар с/или върху твърд тъпоръбест предмет, т.е. отговаря да е получено по начин и по време посочени в исковата молба и другите данни по делото. Не се наблюдава такава лицева асиметрия, който да променя външния вид на лицето на ищеца или да го загрозява. В съдебно заседание вещото лице сочи, че има увисване на десния устен ъгъл с 3-4 мм, което е незначителен козметичен дефект. Има обективна възможност симптомите на това заболяване да изчезнат най-много до една година.

При така установената фактическа обстановка ВРС е уважил иска по чл.49 ЗЗД като е присъдил обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на 4 090,34 евро /равностойността на 8 000лв./,ведно със законната лихва от подаване на ИМ-10.4.2025г.

Пред втората инстанция не доказателства предвид преклузията на чл.266 ГПК.

4 са ангажирани нови

Въззивния съд ,след ако се запозна с данните по делото,мотивите на ВРС и изложените оплаквания във въззивната жалба намира последната за неоснователна по следните съображения:

Предявеният иск е с правно основание чл. 49 от ЗЗД.

Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки:

За да е налице състава на чл.49 ЗЗД следва да са причинени щети от лице,действало при или по повод изпълнението на възложена му работа като за причинените щети отговаря този,който е възложил работата .

Отговорността на възложилия работата е обективна, с гаранционнообезпечителна функция. Отговорността по чл.49 ЗЗД е обективна и безвиновна.

От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че на 21.03.2025г. в близост до Общински пазар В. на пресечката на ул. „Бдин“ и ул. „Стефан Караджа“ при заплащане на платено паркиране с текстово съобщение ищецът е претърпял инцидент, при който теменната долна област на главата му се е врязала в ръба на пътен знак, обозначаващ „синя зона“, като е получил разкъсно-контузна рана в окосмената част на главата – в дясно теменно . На ищеца са причинени болки и страдания.

Ето защо, съдът намира за установена първата предпоставка за ангажиране на отговорността на ответната Община за заплащане на обезщетение – наличието на вреди, причинени на ищеца.

Ответникът не оспорва, че указателната табела е поставена от Община В..

В случая искът е насочен срещу Община В., която отговаря за поставянето на пътни знаци и другите средства за сигнализиране,което е регламентирано с Наредба № РД-02-21-1 от 23.11.2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта и съобщенията, oбн., ДВ, бр. 101 от 5.12.2023 г., в сила от 7.08.2024 г.

Съгласно чл. 19, ал. 5 от Наредбата, в населени места 5 разстоянието от настилката на тротоара до най-ниско разположената точка на пътния знак или допълнителната табела, поставени отстрани на платното за движение, е не по-малко от 2,25 м. и не повече от 3,30 м.

От събраните по делото доказателства се установява, че височината на поставения от Община В. пътен знак, обозначаващ „синя зона“, е под 2,25м.

От заключението на приетата съдебна автотехническа експертиза,към 23.10.2025 г. (7 месеца след увреждането) височината на указателната табела е 2,12 м. от нивото на тротоара,но според заключението на приетата фотограметрична експертиза височината на указателната табела за „синя зона“, поставена в гр. В. на пресечката на ул. „Бдин“ и ул. „Стефан Караджа“ към м. юни 2024 г. (9 месеца преди увреждането) е била 1,61 м. от нивото на тротоара при допустимата грешка при измерването от няколко сантиметра.

Като съобрази данните от изготвените експертизи,свидетелските показания на съпругата на пострадалия и самите факти ,довели до причиняване на травмата съдът споделя извода на първоинстанционния съд,че разстоянието от настилката на тротоара до най - ниско разположената точка на табелата не отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 5 от Наредба № РД-02-21-1 от 23.11.2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.

Предвид гореизложеното, съдът намира за установено по делото, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане: деяние, противоправност на деянието, вина на съответните длъжностни лица,на които ответника е възложил изпълнението на дейността по сигнализация с пътни знаци, настъпил вредоносен резултат и причинна връзка между тях. Налице е причинено на ищеца телесно увреждане ,ангажиращо отговорността на Община В. с оглед разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД,поради което предявеният иск се явява доказан по своето основание.

Въззивният съд не приема твърденията на жалбоподателя за съпричиняване от страна на пострадалия. променя

Действително указателната табела е видим обект,но това не факта,че е поставена на по-ниска от изискуемата

6 височина.Пострадалият е извършвал действия по изпращане на съобщение за платено паркиране и нормално вниманието му е било ангажирано с тази дейност.Община В. като възложител е била задължена и отговорна за осигуряване безопасно поставяне на указателната табела предвид изискванията на Наредба № РД-02-21-1 от 23.11.2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.