Решение № 200 от 25.07.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. С., 25.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова при участието на секретаря С. Л. Гаджева като разгледа докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело № 20248002902805 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Л. Г., представляван от адв.

С.Н., срещу решение № 973 от 16.09.2024г. по в.гр.д. № 2319/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2509 от 17.05.2023г. по гр.д. № 3277/2022г. на СГС, I ГО, 20-ти състав. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от касатора против ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” иск за заплащане на сумата 30 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от влошено здравословно състояние /ексцес/, настъпило в резултат на ПТП, реализирано на 23.05.2009г. в гр. С., и касаторът е осъден да заплати разноски в размер на 700 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и е необосновано. Твърди, че в ситуации като процесната се приема за 1 първоначален момент на възникване на правото на вземане за допълнителните неимуществени вреди моментът на извършване на операцията и че тази операция е била необходима поради здравословното му състояние, налагащо подмяна на тазобедрената става. Сочи, че 5-годишната давност за претърпените нови вреди е започнала да тече, считано от датата на ексцеса – 03.11.2021г., а не от момента на ПТП. Сочи, че съгласно т.10 на ППВС № 4/1968г. на обезщетяване подлежат както вредите, които са настъпили, така и вредите които ще настъпят, стига да са пряка и непосредствена последица от деликта. Поддържа, че тъй като вземането за обезщетение за влошаване на здравословното състояние е изискуемо от момента на влошаването съобразно т.10 от ППВС № 4/75г. и формираната трайна практика, в конкретния случай за начален момент на влошаване на състоянието следва да се приеме 03.11.2021г., когато е извършена операцията за подмяна на лявата тазобедрена става. Поради това моли въззивното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло.

Ответникът ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” не представя отговор на касационната жалба.

С определение № 2223 от 11.07.2025г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос относно началния момент, от който започва да тече погасителната давност по отношение на вземането за неимуществени вреди от ексцес.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:

Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск, е приел, че вземането за обезщетение за вреди от ексцес е изискуемо от деня, в който е настъпило влошаването, според указанието в т.10 от ППВС № 4/1975г., и от деня, в който е проявена вредата според задължителната съдебна практика – т.4 от ТР № 1/2014г. на ОСТК по тълкуването на чл.197 КЗ (отм.). Посочил е, че правилото на чл.378, ал.4 КЗ изрично урежда, че при ексцес, който произтича от застрахователни събития по застраховките по ал.2, сред които е и гражданска отговорност за вреди, 2 свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство, давността е петгодишна и започва да тече от настъпването или узнаването на ексцеса и не може да надхвърли давността по отношение на отговорното за вредите лице, когато вредите са причинени от непозволено увреждане.

Съобразил е, че съгласно епикриза от МБАЛ „Полимед“ ООД, Отделение по ортопедия и травматология, предприетата на 02.11.2021г. операция – тотална смяна на тазобедрена става - е по диагноза: Други посттравматични коксартрози, постравматична артроза на тазобедрената става. Посочил е, че това е състоянието, което твърденията в исковата молба въвеждат като основание на иска за обезщетение за вреди. Намерил е, че съгласно двете експертни заключения то е резултат от прогресивно развитие на аваскуларна некроза на ставата в двугодишен срок от травмата и на сегментен колапс на костта; аваскуларната некроза е без особена клинична изява (има клинични белези като болка, ограничени движения, куцаща походка ) и е със сравнително късно настъпващи рентгенографски белези, докато сегментният колапс е късна последица на травматичното увреждане и има характерни рентгенови белези и клинична изява с болка. Взел е предвид, че според вещото лице не може да се определи точната дата на влошаването на състоянието на ставата, поставило индикации за оперативното лечение по замяна на ставата с изкуствена - допълнение на въпрос № 3 от допълнителното заключение, но е съобразил, че съгласно експертно решение № 1216 от 29.05.2015г. на ТЕЛК, общи заболявания I МБАЛ, III състав основание за определената на ищеца 58% трайно намалена работоспособност е общо заболяване: състояние след фрактура на главата на лявата бедрена кост и луксация на лява тазобедрена кост, вторична тежка посттравматична левостранна коксартроза, аваскуларна некроза на главата на лявата бедрена кост, състояние след открита фрактура на костите на лява подбедрица и РСОМ, скъсяване на ляв долен крайник с 3 см., тораколумбална сколиоза.

Взел е предвид и заключението, че аваскуларна некроза на главата на лявата бедрена кост, вероятно 3-4 стадий, с изразена коксартроза е доказано с компютърнотомографско изследване от 28.05.2015г. на двама лекари в МБАЛ „Света С.“, както и че същото общо заболяване е посочено като основание за определяне на същия % трайно намалена работоспособност и в следващото ЕР на ТЕЛК от 06.06.2018г. Поради това въззивният съд е приел, че оперативното лечение на 02.11.2021г. е проведено след повече от 6 години от 3 диагностицирането на новото заболяване, но за началото на давността е релевантен моментът на диагностицирането, към който са проявени клинично неговите белези и то е доказано рентгенографски. Посочил е, че тъй като давността е започнала да тече от 29.05.2015г. при действието на КЗ (отм.), приложимо съгласно §31 от ПЗ на КЗ, в сила от 01.01.2016г., е правилото на чл.378, ал.4 КЗ, според което давността е петгодишна. Достигнал е до извод, че давностният срок е изтекъл на 28.05.2020г. - преди подаването на исковата молба на 30.03.2022г., поради което вземането за главницата е погасено по давност, а с това и вземането за лихва – чл. 119 ЗЗД.

По материалноправния въпрос:

По въпроса е формираната постоянна практика на ВКС – т.4 на ТР № 1 от 23.12.2015г. по тълк.д. № 1/2014г. и постановени по реда на чл.290 ГПК решение № 60140 от 09.02.2022г. по т.д. № 875/2020г. на ВКС, I т.о., решение № 180 от 31.10.2024г. по т.д. № 2010/2023г. на ВКС, I т.о. и др. Прието е, че съгласно чл.51, ал.3 ЗЗД правото на обезщетение при ексцес се проявява значително по - късно и макар да е свързано с вземанията по чл.51, ал.1 ЗЗД и чл.52 ЗЗД е ново самостоятелно право. За него погасителната давност започва да тече не от момента на непозволеното увреждане, а от деня на проявление на новите вреди в пълния им обем, т.е. от деня на влошаване здравето на увредения спрямо първоначалната му увреда, както е приетото и в т.1 на действащото и понастоящем ППВС № 1/81 год. Съобразена е формираната съдебна практика, както и т.6 на ППВС № 7/77 г., че при задължителната застраховка “Гражданска отговорност” застрахователното събитие е самото непозволено увреждане, поради което е прието, че без всички елементи от фактическия състав на същото – деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вината да са напълно осъществени, няма непозволено увреждане и застрахователното събитие не е настъпило. Дадено е разрешение, че независимо кога се проявява вредата – в момента на извършване на деянието или след него, едва от деня на нейната проява за третото лице възниква правото да иска обезщетяването и в границите на чл.51 ЗЗД и затова от този момент започва да тече и погасителната давност за прекия иск срещу застрахователя, вкл. за обезщетяване вредите от ексцес.

По основателността на касационната жалба:

С исковата молба ищецът претендира обезщетение за настъпило 4 влошаване на състоянието му, което е в причинна връзка с претърпяното на 23.05.2009г. ПТП. Твърди, че с времето състоянието на лявата му тазобедрена става се е влошило, което е прогресирало през последните три години със скованост и ограничения на подвижността и нестабилност при стъпване, като левият му крак се е скъсил значително, както и че след преглед и рентгенографии се е установило, че има постравматична коксартроза на лявата тазобедрена става. Поддържа, че на 02.11.2021г. отново е постъпил в болница за тотална смяна на тазобедрената става. Поради това претендира допълнителни неимуществени вреди в размер на 30 000 лева.

С влязло в сила решение от 10.12.2010г. по гр.д. № 10206/2009г. по описа на СГС, І ГО, 10 състав, ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сумата 45 000 лева - застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, претърпени във връзка с ПТП, настъпило на 23.05.2009г., ведно със законната лихва, считано от 23.05.2009г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер. За да постанови решението, съдът е приел, че в резултат на ПТП от 23.05.2009г. ищецът С. Г. е получил следните травматични увреждания: Открито двойно счупване на костите на лявата подбедрица;

Счупване на главата на лявата бедрена кост с изкълчване на лявата тазобедрена става; Разкъсно – контузна рана на предната повърхност на лявата подбедрица: 3/7 см. Намерил е, че ищецът е бил приет за лечение във ВМА, където е била извършена оперативна интервенция – изкълчената тазобедрена става е била наместена, а счупените кости на подбедрицата са стабилизирани с външни фиксатори; на 16.06.2009г. ищецът отново е бил приет за лечение във ВМА – за извършване на пластика, като раневият дефект е покрит с нова кожа; през периода от 14.08.2009г. до 25.08.2009г. ищецът отново е бил приет за лечение в болница и е извършена нова операция, при която външният фиксатор е свален, както и че лечението на ищеца продължава и към постановяване на съдебното решение и се очаквало да приключи до 1 година от деня на злополуката, а възстановителния период – над 1 година. Прието е, че състоянието на ищеца било стабилизирано, но той се движел затруднено с помощта на бастун, като забавеното срастване на счупените кости на лявата подбедрица ще удължи лечението над 1 година.

Съгасно чл.297 ГПК и при отчитане на обективните и субективни предели на влязлото в сила съдебно решение следва да се приеме за 5 установено по настоящото дело противоправното деяние на застрахования при ответника водач и получените от ищеца увреждания. Спорно е между страните обстоятелството дали е налице влошаване на здравословното състояние на ищеца, намиращо се в причинно-следствена връзка с ПТП, и ако е налице– кога е настъпило това влошаване.

От приетите по делото основно и допълнително заключения на съдебномедицинската експертиза се установява, че на 03.11.2021 г. е направена тотална смяна на лявата тазобедрена става с Zimmer-Biomet-TRILOGY IT Acetabular System за безциментна фиксация, BIOLOX delta Ceramic Taper Liner, BIOLOX OPTION head и Fitmore Hip Stem uncemented. Посочено е, че видно от оперативния протокол от 03.11.2021 г., е налице тежкостепенна артроза с периацетабуларни остеофити, субхондрална склероза, деформация на ставните повърхности и тежка деформация на бедрената глава. След отстраняване на бедрената глава и наличните винтове са обработени ацетабулумът и бедреният канал и е имплантирана безциментна тазобедрена ендопротеза. Според заключението след операцията ищецът е имал силни болки, предизвикани от преминаването през меките тъкани, костната резекция, имплантирането на ставата и постоперативния оток. Активните му движения са били ограничени и болезнени, ходил е с помощни средства около 60-75 дни с частично натоварване на крайника. Страданията са били свързани със затруднения при ходенето, ежедневния тоалет, ползването на патерици и последващата рехабилитация за възстановяване на мускулния обем и сила и оптимизиране на походката. Посочено е, че трайно е останало скъсяване на левия долен крайник с около 1,502 см. При определяне на трайно намалената работоспособност при пациенти с протезирана тазобедрена става се признават 50% трайно намаляване на работоспособноста пожизнено. Подмяната на биологичната става с изкуствена налага известни ограничения в двигателния и трудовия режим.