Решение № 164 от 04.08.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Кюстендил, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Анд. Миленкова при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно наказателно дело № 20241520201198 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано по жалба на Л. Н. З. , с ЕГН – ********** от гр. Б. против Заповед за задържане на лице № 331зз-120/18.07.2024 г., издадена от Н. Т. К. – служител при РУ-Разлог.

В жалбата се съдържат оплаквания, които се поддържат и в съдебно заседание от адв. Нинова, за незаконосъобразност на заповедта като постановена без законово основание.

Прави се искане за отмяната й.

Ответникът, полицейски орган – мл. полицейски инспектор при РУ Разлог – Николай Клементиев оспорва жалбата.

По делото е представена окомплектована преписка по атакуваната Заповед за задържане.

Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна и при спазване на 14дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 АПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От изложеното в жалбата на Л. З. и от представения по делото АУАН с.

GA№1334465 се установява, че на 18.07.2024 г., около 18:20 ч. жалбоподателката управлявала собственото си МПС, марка „Ауди“, модел „А-4“, с рег. № ******* в гр.

Разлог. Докато се движела по улица „Бела река“ , пред дом 70, поради неспазена от нейна страна дистанция е реализирано ПТП с друго МПС, в резултат на което били нанесени 1 материални щети на автомобилите. На мястото на ПТП бил съставен АУАН на З., който тя подписала без възражение. Тествана е за употреба на алкохол или наркотици, като тестовете били отрицателни .

Служителите на РУ Разлог придружили Л. З. до сградата на Районното управление, където е съставена атакуваната Заповед за задържане на лице.

Въз основа на цитираната Заповед №331 зз-120, издадена от Н. К. – мл. инспектор в РУ-Разлог, жалбоподателката Л. З. била задържан по реда на чл. 72 ЗМВР на 18.07.2024 г. в 18,10 часа и освободен на същата дата в 23:15 часа. В заповедта били посочени като основание за задържане разпоредбите на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и текстово изписване:

"данни за извършено от лицето престъпление по чл. 325, ал.1, т.3 от НК“.

За това ПТП не е изготвяна докладна записка от служителите на пътна полиция, които са го обслужили. В РП Благоевград, ТО – Гоце Делчев е образувано ДП№406/2024 г. по описа на РУ на МВР – Гоце Делчев за извършено престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. с ал.1 от НК. Към 12.05.2025 г. , когато по делото е изпратено писмо от Районна прокуратура – Благоевград за хода на това ДП , по същото няма привлечено лице, в качеството на обвиняем.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а по съществото си е ОСНОВАТЕЛНА.

Със Заповед за задържане на лице рег.№ 331 зз-120, издадена от Н. К. – мл. инспектор в РУ-Разлог, Л. З. е задържана за срок до 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, "а именно за това, че са налице данни за извършено от лицето престъпление по чл.

325, ал.3 от НК“.

Заповедта, видно от отбелязаното в нея, е връчена срещу подпис. предявена на задържаното лице и

За удостоверяване на обстоятелството, че задържаната е запозната с правата й по чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 и чл. 73 ЗМВР, й е предоставена декларация, която тя е подписала.

Като част от административната преписка по делото е представен Протокол за обиск на лице и копие от книгата за задържаните лица. Няма представена докладна записка, изготвена по повод конкретния случай .

Описаната в ДЗ фактическа обстановка , съдът прие за доказана по несъмнен начин.

Оспорената заповед за задържане представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК. При проверката съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона 2 форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност - да провери дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт.

Като извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт, освен на основанията, сочени от оспорващия, но и на всички основания по чл. 146 АПК, съдът намери, че жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия по чл. 72 от ЗМВР, а именно от полицейски служител – Н. К., заемащ длъжност "младши инспектор в РУ Разлог, при ОД на МВР гр. Благоевград.

На следващо място съдът намери, че са спазени процедурните правила при издаване на атакуваната заповед. Издадена е в писмена форма /чл. 74, ал. 1 ЗДвП/ и видно от отбелязването в самата заповед на задържаната са разяснени правата по чл. 72, ал. 3 - 6 ЗМВР и разпоредбата на чл. 73 НПК.

Задължителните реквизити на заповедта за задържане са уредени в чл. 74, ал. 2 ЗМВР. В случая в оспорената заповед са посочени името, длъжността и местоработата на издалия заповедта полицейски орган; датата и часа на задържането; данни за задържаното лице, както и правата му по чл. 72, ал. 3 6 ЗМВР. Съдът намира обаче, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като не е посочено фактическото основание за задържане на лицето. Като правно основание за задържането на З. е посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а като фактически обстоятелства полицейският орган е посочил: "“данни за извършено престъпление по чл. 325, ал.3 от НК ".

Описани по този начин, мотивите за задържане на лицето не покриват минималния стандарт за мотивиране на Заповед за задържане на лице, съобразно изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, респ. на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК, тъй като липсва описание на фактическите основания за задържане, а щом те липсват, не може да се прецени и доколко те са съответни на посочената в заповедта разпоредба от закона, а оттам и на целта на закона. Вярно е, че полицейският орган действа при условията на оперативна самостоятелност дали да задържи лицето или не, но тази негова дейност е проверима по реда на съдебния контрол. Според чл. 169 от АПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност, която е комплексна категория и включва и изискването за форма на акт, част от която са и мотивите. Липсата на мотиви прави съдебната проверка за законосъобразност невъзможна, което във всички случаи води до отмяна на издадения акт, тъй като така се предотвратява възможността за административен произвол.

По повод мотивиране на заповедта по чл. 72 от ЗМВР състав на Софийски районен 3 съд е отправил до СЕС преюдициално запитване и е постановено решение по дело № С608/21 г., което според чл. 633 от ГПК, е задължително за всички съдилища и учреждения в България. С решението си СЕС приема следното:

1/Чл. 6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, според която основанията за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в извършване на престъпление, вкл. информацията за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане. Същата разпоредба обаче не допуска тази информация да бъде съобщена на посочените лица само при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а не в момента на лишаване от свобода или в кратък срок след началото на същото.

2/Чл. 6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че изисква основанията за задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършване на престъпление, да съдържат цялата необходима информация, за да имат възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си. Тази информация трябва да съдържа описание на релевантните факти, известни на компетентните органи, сред които фигурират известните време и място на настъпване на фактите, формата на конкретното участие на тези лица в предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна квалификация, като същевременно отчита стадия на наказателното производство, така че да не се вреди на напредването на текущото разследване.

Фактологията по делото, интерпретирана в светлината на разрешенията, дадени в решението на СЕС, води до извод, че оспорената заповед е немотивирана, тъй като не съдържа описание на релевантните факти, заради които полицейският орган е задържал Л.

З.. След като СЕС не отрича възможността мотивите на акта да се съдържат в друг документ, то дължимата от съда проверка следва да бъде съсредоточена именно в тази посока – съставен ли е такъв документ, от кого и кога задържаното лице се е запознало с него. Такива документи по делото не са представени и реално задържаното лице по никакъв начин не е информирано за фактическото и правното основание за задържането си.

Изложеното по- горе мотивира съда да приеме, че като напълно немотивирана атакуваната Заповед за задържане е незаконосъобразна и подлежаща на отмяна .

Предвид основателността на жалбата, претенцията на жалбоподателката за присъждане на разноски се явява основателна.

Видно от приложеното по делото пълномощно, Л. З. е упълномощила адв. А. Д. , която да я представлява по делото. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие , сторените от жалбоподателката разноски за адвокатско възнаграждение са в размер на 750 лева и са платени изцяло , в брой.

По отношение на размера на това възнаграждение , съдът намира следното: Делото не разкрива типичната фактическа и правна сложност на дела от този тип. Следва да се съобрази и липсата на активно процесуално поведение на пълномощника – същият не се е 4 явил в нито едно съдебно заседание, респ. не е правил никакви доказателствени искания.

Изложил е становището си по съществото на спора в молба, което е допустимо и съдът го намира за достатъчно да покрие разноски в минималния предвиден в чл. 35а от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размер от 300 лева, поради което и съдът ще присъди разноски именно в такъв размер и тези разноски ще бъдат възложени на ответната страна – ОД на МВР – Благоевград.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 предл. 2 АПК, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 331зз-120/18.07.2024 г., издадена от Н.

Т. К. – служител при РУ-Разлог, ОДМВР Благоевград, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР , на Л. Н. З. , с ЕГН – ********** от гр. Б. , е наложена принудителна административна мярка "Задържане за срок до 24 часа".

ОСЪЖДА ОД на МВР гр.Благоевград на основание чл. 143, ал. 1 АПК ДА ЗАПЛАТИ на Л. Н. З. , с ЕГН – ********** от гр. Б. сумата от 300, 00 лева /триста лева/, представляваща сторени от същата разноски в производство.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението на основание чл. 138 АПК да се изпрати на страните.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

5