Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1178 от 23.07.2020, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 2729/2020
Вид
Решение № 1178
Подписан
23.07.2020
В сила
20.08.2020
Състав
ГЕОРГИ РОСЕНОВ ГЕТОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40-42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40-42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40-42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1, предл. трето · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 143, ал. 4, т. 2 · Закон за гражданското въздухоплаване
  • чл. 8, ал. 2 · Закон за гражданското въздухоплаване

Р Е Ш Е Н И Е № 1178

23.07.2020 г., гр.

Пловдив

В

И М Е Т О НА Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ при секретаря Христина Близнакова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2729/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А.Г.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно постановление № 45-07-5/19.02.2020 г., издадено от С. Г. Л. – *** на *** „***“ - София, с което на основание чл. 143, ал. 4, т. 2 от Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на т.

1.2.3.4 от приложение 1. сигурност на летищата на Регламент за изпълнение (ЕС)2015/1998 на Комисията от 5 ноември 2015 година за установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването.

В жалбата се навеждат подробни доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП) и се моли за неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.

К.Б., поддържа жалбата си и искането за отмяна на НП. Претендира се присъждането на сторените в процеса разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт М. М., която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Взема становище възраженията на жалбоподателя да са неоснователни, а и да са преклудирани, като поддържа, че същите е следвало да бъдат направени най-късно в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Пледира АУАН да е бил връчен на жалбоподателя, поради което да не е допуснато съществено процесуално нарушение. Твърди нарушението да е правилно квалифицирано от правна страна, а АУАН и НП да са издадени от компетентни лица.

Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от А.Г.Д., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 05.05.2020 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 08.05.2020 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Съгласно Заповед № 45-03-168/29.05.2019 г. на главния секретар на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД „ГВА“) на 31.05.2019 г. била проведена инспекция по сигурност на летище Пловдив от инспектор от отдел „Авиационна сигурност“ в ГД „ГВА“.

С изх. № 40-02-279/07.06.2019 г. на ГД

„ГВА“ било изпратено писмо до „Летище Пловдив“ ЕАД с приложение инспекторско предписание /в два екземпляра/, съдържащо констатации, действия за коригиране и срокове за изпълнение по все един от проверените аспекти.

На 31.05.2019 г. инспектор от отдел „Авиационна сигурност“ в ГД „ГВА“ извършил проверка на изпълнението на мерките по сигурност от страна на „Летище Пловдив“ ЕАД. По време на проверката и от извършено наблюдение на видеозапис от камера № 2 (7925 - пункт за проверка на пътници и ръчен багаж) за периода от 18:00 часа до 18:35 часа на 06.05.2019 г. инспекторът установил многократно навлизане на жалбоподателя А.Г.Д. в качеството му на служител в зоната с ограничен достъп, без да носи на видно място валиден пропуск.

На 31.05.2019 г. по време на проверката

„Летище Пловдив“ ЕАД с приемо-предавателен протокол представило видеозаписа от камера № 2 (7925 - пункт за проверка на пътници и ръчен багаж) за периода от 18:00 часа до 18:35 часа на 06.05.2019 г.

На 07.08.2019 г. свид. Е.С.Р. съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 45-06-5 против жалбоподателя Д. в присъствието на двама свидетели, които изпълнили подписите си отново на дата 07.08.2019 г. Актът бил съставен в отсъствието на жалбоподателя, без до него да е изпращана покана, както и такава да е получена.

С писмо с рег. индекс 40-02-385/12.08.2019 г. по описа на ГД „ГВА“, изпратено след като АУАН бил съставен, жалбоподателят бил поканен да се яви, за да му бъде връчен вече изготвеният акт.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Е.С.Р. и

Н.Н.Х.. Същите са логически и хронологически последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно кореспондиращи си, добросъвестно дадени от незаинтересовани по делото свидетели. От показанията им се изясняват обстоятелствата, които са били установени при извършената проверка, мястото на тази проверка, както и че тя е извършена въз основа на видеозапис. Мястото на проверката е било летище Пловдив, като установява се още от показанията на свид. Р., че жалбоподателят Д. бил служител на летището. На следващо място и двамата свидетели сочат, че жалбоподателят навлязъл в зона с ограничен достъп без да носил на видно място пропуска си. И двамата свидетели са категорични в твърденията си, че са положили подписите си в АУАН – Р. като актосъставител, а Х. като свидетел по акта, на дата 07.08.2019 г.

Съдът формира фактическите си изводи и въз основа на събраните и проверени по делото и непротиворечиви писмени доказателства: констативен протокол от 31.05.2019 г.; приемо-предавателен протокол от 31.05.2019 г.; инспекторско предписание с вх. № 575/12.06.2019 г. по описа на „Летище Пловдив“ ЕАД; заповед № 45-03-168/29.05.2019 г. на и.д. главен секретар на ГД „ГВА“; заповед № 45-03-168/26.06.2019 г. на и.д. главен секретар на ГД „ГВА“; писмо с рег. индекс 40-02-385/12.08.2019 г. до жалбоподателя Д.. В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват приетата за установена фактическа обстановка, поради което не се налага по-детайлното им обсъждане.

От Заповед № 45-01-477/27.09.2018 г. на главния директор на ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (лист 20-22 от делото) се установява, че с I, т. 6 от посочената заповед свид. Е.С.Р. е упълномощена да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗГВ.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При правилно установена фактическа обстановка от административнонаказващия орган същият е издал незаконосъобразно наказателно постановление поради допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения, които неоправдано са ограничили правото на защита на жалбоподателя. Всяко от констатираните процесуални нарушения при издаването на НП съставлява самостоятелно основание за неговата отмяна.

На първо място НП е издадено в нарушение на чл. 34, ал. 3 ЗАНН, въпреки че към момента на издаването му административнонаказателната отговорност на наказания е била погасена по давност. Това е така, защото НП е издадено по-късно от шест месеца след съставянето на АУАН. Досежно последния доказа се по делото, че той е бил съставен на дата 07.08.2019 г., а НП е издадено на 19.02.2020 г. Действително върху АУАН и след изписването на номера му е посочена дата 20.08.2019 г. Това действие е напълно необяснимо за съда, тъй като по делото не се установява на тази дата да е извършвано каквото и да е действие, елемент от процедурата по съставяне на АУАН. В тази връзка съдебната практика трайно е изяснила, че разпоредбите на чл. 40-42 от ЗАНН уреждат АУАН като изготвено в писмена форма за валидност волеизявление на компетентен орган с нормативно установено съдържание, който се счита за завършен и издаден от момента на полагане на подписа на неговия издател, тоест на актосъставителя. Следователно единственото релевантно обстоятелство за определяне датата, на която е съставен АУАН, е кога е положен подписът на неговия издател, с което фактическият състав по неговото съставяне е завършен – така Решение № 2292 от

01.12.2016 г. по к.а.н.д. № 2639/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2304 от 20.11.2015 г. по к.а.н.д.

№ 2024/2015 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2054 от 28.10.2015 г. по к.а.н.д. № 2258/2015 г. на Административен съд – Пловдив; Решение

№ 2297 от 20.11.2015 г. по к.а.н.д. № 2209/2015 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2194 от 12.11.2015 г. по к.а.н.д. № 2037/2015 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2183 от 11.11.2015 г. по к.а.н.д. № 1951/2015 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2030 от 27.10.2015 г. по к.а.н.д.

№ 1832/2015 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2005 от 27.10.2015 г. по к.а.н.д. № 1952/2015 г. на Административен съд – Пловдив; Решение

№ 1606 от 03.08.2015 г. по к.а.н.д. № 1481/2015 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2181 от 30.10.2019 г. по к.а.н.д. № 1758/2019 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 669 от 22.03.2018 г. по к.а.н.д. № 3699/2017 г. на Административен съд – Пловдив.

В ЗАНН не е предвидено като условие за валидност на АУАН получаване на одобрение от горестоящи на актосъставителя длъжностни лица, поради което и датата на извършване на подобно действие е неотносима към преценката кога е съставен актът.

В показанията си свидетелите Р. и Х., които са съответно актосъставител и един от свидетелите по АУАН категорично изясниха, че подписите си те са положили на дата 07.08.2019 г. Освен това при подписването си както актосъставителят, така и свидетелят по акта собственоръчно са изписали датата, на която са извършили това действие. Така вписаната дата е именно 07.08.2019 г. При тези факти съдът приема, че процесният АУАН е съставен на дата

07.08.2019 г., поради което издаденото на 19.02.2020 г. наказателно постановление е издадено след изтичането на 6-месечния давностен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Вместо да прекрати административнонаказателното производство АНО е издал опорочено и незаконосъобразно наказателно постановление.

На следващо място самостоятелно отменително основание спрямо обжалваното НП съставлява и следващото допуснатото съществено процесуално нарушение, изразило се в различната правна квалификация на нарушението в АУАН и в НП. Така в АУАН нарушението е квалифицирано като такова по чл. 143, ал. 4, т. 2 от ЗГВ, докато в НП – като нарушение по т. 1.2.3.4 от приложение 1. сигурност на летищата на Регламент за изпълнение (ЕС)2015/1998 на Комисията от 5 ноември 2015 година за установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването.

Следователно касае се не просто до посочени различни законови разпоредби, но те дори се съдържат в различни нормативни актове. Посочената в АУАН като нарушена разпоредба на чл. 143, ал. 4, т. 2 от ЗГВ е санкционна такава и не въвежда позитивно правило за поведение.

Това противоречие не може да бъде преодоляно по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Съдебната практика е изяснила, че нередовността в акта, въпреки която да може да бъде издадено наказателно постановление, не трябва да е такава, която съществено ограничава правото на защита на наказаното лице. Така например недопустимо е за пръв път в НП да се посочват съставомерни факти, които не са били описани и предявени на наказания при съставянето на АУАН, както и да се дава различна правна квалификация в наказателното постановление от тази в акта. В противен случай би се обезсмислила цялата законово регламентирана процедурапо съставянето на АУАН. В този смисъл Решение № 468 от 01.03.2016 г. по к.а.н.д. № 3356/2015 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1151 от 08.06.2015 г. по к.а.н.д. № 904/2015 г. на Административен съд – Пловдив; Решение