Решение № 6099 от 25.06.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 6099

Хасково, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VII състав, в съдебно заседание на двадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ПЕТЪР ВУНОВ

При секретар МАРИЯ КОЙНОВА и с участието на прокурора ЕЛЕОНОРА ПЕТРОВА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР ВУНОВ административно дело № 20257260701188 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Х. А. А., [държава], против Решение № 3307/07.05.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), с което е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалба са развити доводи за неправилност на оспорения административен акт, тъй като бил постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречал на материалния закон. На първо място се твърди, че административният орган игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне страната били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му, въпреки че ги изложил добросъвестно пред него и те били възприети правилно. Анализът на изложената в решението обстановка в [държава] бил формален и не кореспондирал с личната му бежанска история. Административният орган общо разгледал данните, съдържащи се в издадената от самия него справка, относно състоянието на провинцията, от която произхождал жалбоподателят, като същевременно не изследвал обстоятелството относно местоживеенето му в [държава] и региона на страната, в който евентуално щял да бъде върнат. Освен това необосновано и с противоречиви мотиви, относими единствено към една област в [държава], направил заключение относно състоянието на безогледно насилие в цялата страна. Сочи се и че в конкретното му място на живот продължавали сражения и действия в резултат от активната все още гражданска война, а и била налице реална възможност да бъда убит при извършваните от [държава] бомбардировки в провинция Кунейтра. На следващо място се твърди, че Председателят на ДАБ при МС не изложил собствени мотиви относно постъпило писмено становище от Държавна агенция „Национална сигурност“, с което се възразявало да бъде предоставена закрила в Република България на молителя. Ето защо се считам, че в тази му част решението също било немотивирано и постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази връзка се прави позоваване на Решение на Съда (първи състав) на Европейския съюз от 22 септември 2022 година, постановено по дело С-15 9/21, както и последвалата го практика на Върховния административен съд на Република България.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспореното Решение № 3307/07.05.2025 г. на Председателя на ДАБ при МС, ведно със законните последици от това.

Ответникът по жалбата – Председателя на ДАБ при МС, чрез процесуалния представител – ст. юрисконсулт Л. Г., счита, че тя е неоснователна, като излага подробни съображения за това в писмени бележки и моли да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С 2 бр. Молби от 07.11.2024 г. до ДАБ при МС Х. А. А. е поискал закрила от Република България.

На 08.11.2024 г. той е регистриран с Регистрационен лист рег. № УП-35379/08.11.2024 г. с горепосочените имена, гражданство - [държава], етническа принадлежност – а., роден на [дата]. в [държава], [населено място], с постоянен адрес: същия, професия – без, образование – без, религия - м., с., семейно положение - [семейно положение].

На същата дата жалбоподателят е подал декларация на основание чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ, както и за даване на съгласие ДАБ при МС да събира информация за него и за обработване на пръстови отпечатъци, получил е Информация за обработване на лични данни за чужденци, търсещи международна закрила и за задълженията на чужденците, настанени в центрове на ДАБ; Указания относно компетентния орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в Република България; относно правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България във връзка с чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗУБ; относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България, ведно със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молби за статут с приемни в ДАБ при МС, съставена му е ЕВРОДАК дактилоскопна карта, и е настанен в РПЦ – гр. Харманли.

От Протокол с рег. № УП-35379/07.02.2025 г. се установява, че на същата дата е проведено интервю с Х. А. А., с цел да се изяснят причините, поради които той е напуснал страната си и е подал молба за закрила в Република България. Споделил е, че има роднини в държава-членка на ЕС – четирима братя и една дъщеря в [държава], двама братя и две дъщери в [държава], както и че няма разрешение за влизане или пребиваване в държава-членка на ЕС. Напуснал [държава] нелегално в средата на м.10.2024 г. и преминал в [държава], където останал няколко дни и тръгнал за България, като влязъл в страната нелегално на 05.11.2024 г. през отвор в оградата, в група от 8 души. След това вървели в гората, после се качил в кола на трафикант до [населено място], където се предали в полицията. Не бил арестуван или осъждан в държавата по произход или друга държава, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не му било оказвано насилие или отправяни заплахи, не членувал в политическа партия, нито във въоръжена групировка. В [държава] се намирали четири нейни сестри и един син, които били в [населено място], като другите ѝ роднини били в [населено място]. Напуснал страната си заради войната, като при бомбардировка през 2012 г. загубил съпруга си и един син. Освен това друг син бил арестуван от редовната армия, а [държава] нарушавал държавната граница в неговия район. Заявява, че не би се върнал в [държава], а подал молба за международна закрила в България, защото била мирна, безопасна и спокойна държава.

Протоколът от проведеното интервю с е подписан от него, от интервюиращ орган и от присъствалия преводач, като накрая е отразено и че текстът му е проведен на разбираем за чужденеца арабски език, без да са съществували комуникативни пречки, добре разбирал смисъла му и нямал възражения по него.

В писмо с рег. № М-2622/18.02.2025 г. на Директора на Специализирана дирекция „М“ на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано в РПЦ – Харманли към ДАБ-МС като Х. А. А., тъй като ДАНС разполагала с информация – отразена в справка рег. № [рег. номер]-001-03/Т-6-673/11.02.2025 г., според която той представлявал заплаха за националната сигурност.

В административната преписка по издаването на оспорения акт е приобщена като доказателство и Справка на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно [държава] с вх. № МД-02-200/08.04.2025 г.

Със становище рег. № УП-35379/22.04.2025 г. на младши експерт в РПЦ – Харманли, след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на Х. А. А. да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С Решение № 3307/07.05.2025 г. на Председателя на ДАБ при МС, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 9 ЗУБ, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на Х. А. А..

На 14.05.2025 г. оспореното решение е връчено на жалбоподателя срещу подпис и с отбелязване, че е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, а жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган на 22.05.2025 г.

По делото е приета като писмено доказателство още Справка на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно [държава] с вх. № МД-02-262/19.05.2025г.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това по чл. 84, ал. 3 ЗУБ и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган, а именно Председателя на ДАБ при МС, който съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Същият се е произнесъл в изискуемата писмена форма, като Решение № 3307/07.05.2025 г. съдържа фактически и правни основания за издаването му. В тази връзка е уместно да се отбележи, че административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на жалбоподателя не следва да бъде предоставен нито статут на бежанец, нито хуманитарен статут, като е обсъдил както сочените от чужденеца данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход – [държава]. Обективираните в решението му мотиви са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на лицето да разбере защо му се отказва международна закрила.

При издаване на оспореното решение действително е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, но в случая то не е съществено. Доколкото административният орган е основал отказа си и на обстоятелството, че ДАНС е дала писмено становище, с което възразява на Х. А. А. да бъде предоставена закрила в Република България, е трябвало, в съответствие с Решение на СЕС (първи състав) на Европейския съюз от 22 септември 2022 година, постановено по дело C-159/21, не само да изиска цитираната в отрицателното становище на ДАНС справка, съдържаща информация, че чужденецът представлява заплаха за националната сигурност, а и при съобразяване на изискването на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, да направи собствени изводи дали изложените в нея фактически обстоятелства са годни да обосноват отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя поради наличие хипотезите на чл. 12, ал. 1, т. 6 и чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ. От съдържанието на мотивите обаче е видно, че това не е сторено, тъй като в тях единствено са цитирани разпоредби от ЗДАНС и ЗУБ, след което е посочено, че преценката дали търсещият закрила представлявал заплаха за националната сигурност била изцяло в правомощията на ДАНС и становището ѝ било задължително за ДАБ при МС. Както се посочи по-горе, това нарушение обаче не е съществено, доколкото в конкретния случай то не е повлияло и не би могло да повлияе върху съдържанието на акта, като съображенията за това ще бъдат изложени по-долу, при преценката на неговата материална законосъобразност.

От приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, се установява и че производството по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ е образувано с регистрирането Х. А. А. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила. Същият е регистриран в ДАБ при МС и е информиран писмено на разбираем за него език за процедурата, която ще се следва, за неговите права и задължения, за последиците от неспазването на задълженията му или за отказа да сътрудничи на длъжностните лица на ДАБ при МС, както и за организациите, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Спазено е и изискването на чл. 58, ал. 10 ЗУБ за изискване на писмено становище на Държавна агенция „Национална сигурност“. На следващо място, установява се и че е проведено интервю от компетентен интервюиращ орган, отразено в нарочен протокол, преведен на интервюираното лице от преводач на разбираем за него арабски език и подписан от всички участници и присъстващи. В законоустановените срокове интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ при МС, който от своя страна в съответствие с чл. 73 ЗУБ също обективно и безпристрастно е разгледал молбата, като първо е извършил преценка за предоставяне на статут на бежанец, а след това и преценка за предоставяне на хуманитарен статут, обективирани в процесното Решение № 3307/07.05.2025 г. От съдържанието му не се установява административният орган да е пропуснал да изследва заявените от молителя факти от бежанската му история, свързани с неговото лично положение. Напротив, всички те, както и ситуацията в държавата му по произход, са обсъдени и анализирани, поради което направените от жалбоподателя оплаквания за допуснато процесуално нарушение в тази връзка не могат да бъдат споделени.

Разпечатката съдържа 33 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d26d76d3-2382-4101-8a51-b3230514d0f6