Решение № 292 от 17.01.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. София, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Снежана П. Т. като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20211100112624 по описа за 2021 година

Предмет на разглеждане са искове с правно основание чл. 124 ГПК.

Ищците О. Г. В., Г. С. С. и О. С. С. твърдят, че в качеството си на наследници на Т. М.Ч. са съсобствениците на недвижим имот с планоснимачен № 10008, сега съответен на: 1. поземлен имот с идентификатор

№ ***, находящ се в гр. София, р-н

“Студентски”, м. “Убреща”, с площ 960 кв. м.; 2. поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, р-н “Студентски”, с площ 21 кв. м. Имотът бил възстановен на наследниците на Т. М.Ч. с решение № 10178/07.07.2021 г. на ОСЗ Западна. Твърди се в кадастралния регистър на основание решение от 04.04.2019 г. на ОСЗ Западна като собственици да са вписани и ответниците Й. В. К. и Ц. В. К. в качеството им на наследници на В.К.Б.. СГКК София вписва всяко лице, заявило право на собственост върху имота. Твърди се в рамките на административната процедура ОСЗ Западна да е отразила по преписката на ищците, че не се е произнасяла с решение за имота, поради което решението, на което се позовават ответниците, е неистинско. Не се твърди имотът да е отразен като част от поземлен имот на ответниците или реална част от имота да е грешно заснета в границите на записания на името на ответника поземлен имот, вместо в границите на записания на името на ищеца поземлен имот, поради което съдът не приема 1 да е сезиран с иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР. По изложените съображения О. В., Г. С. и О. С. молят съда на основание чл. 124 ГПК да постанови решение, с което да установи по отношение на Й. К. и Ц. К., че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор №

***, находящ се в гр. София, р-н “Студентски”, м. “Убреща”, с площ 960 кв. м. и поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, р-н “Студентски”, с пло 21 кв. м. на основание наследство и възстановяване с решение на ОСЗ Западна от 07.07.2021 г.

В отговор на исковата молба ответниците Й. К. и Ц. К. оспорват предявения иск. Посочват, че с решение № 10485/04.04.2019 г. на ОСЗ Западна е възстановено право на собственост на наследниците на В.К.Б. по отношение на процесните имоти. Последващо реституционно решение се явява недопустимо. Наред с това ответниците владеели процесните имоти трайно и необезпокоявано, поради което са придобили в собственост същите евентуално поради изтекла придобивна давност. По изложените съображения молят съда да отхвърли предявените искове. В уточнителна молба от 10.10.2022 г. ответниците сочат, че са собстевници на процесните недвижими имот и на основание решение № 10485/04.04.2019 г., на ОСЗ Западна и на основание давностно владение, като правото на собственост В.Б. обосновава със заявление вх. № 254/05.02.1992 г. съгласно опис декларация за членство в ТКЗС. В съдебно заседание на 28.10.2022 г. ответниците конкретизират, че са демонстрирали намерението за своене чрез поставяне на ограда след 1992 г.

В съдебно заседание…

Съдът, след като обсъди основанията и становищата на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

За да обосноват правата си на собственик по отношение на процесните недвижими имоти ищците представят решение № 10178/07.07.2021 г. на ОСЗГ Западна, с което на наследниците на Т. М.Ч. е признато право на собственост на нива от 1,149 дка, находящ се в строителните граници на Драгалевци, м. „Убреща“, имот № 10008, кад л. № 621 от помощния план на м. „Убреща“ по чл. 13 ППЗСПЗЗ, заявен с пореден № 5 от заявлението и установен с нотариален акт № 97, том І, рег. № 97, нот. дело № 94/1937. С решението са възстановени в съществуващи (възстановими) стари реални 2 граници: нива от 0,980 дка в местността „Убреща“, имот № 10008, кад. лист № 621 от помощния план на м. „Убреща“по чл. 13 ППЗСПЗЗ, който имот е съответен на ПИ с идентификатори *** и ***.

Отказано е възстановяване на 0,169 дка на основание чл. 10б ЗСПЗЗ. В удостоверение и скица РСТ21-ГР940336 (2)/30.03.2021 г. на СО, р-н „Студентски“ е отразено, че бивш имот № 10008, к.л. 621, попада в границите на следните урегулирани поземлени имоти: в кв. 218, УПИ І – за „ЖС“ 21 кв. м. – незастроен, в улична регулация от 398 до 431 кв. – 169 кв. м. – не попада в хипотезата н ачл. 11, ал. 2 ППЗСПЗЗ, в кв. 219, УПИ І – за ЖС 739 кв. м. – незастроен и кв. 219, УПИ ІІІ 4367, изключен от плана за регулация. По влязла в сила КККР за район „Студентски“, одобрена със заповед № РД-18258 от 28.07.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК бивши имот № 10008 попада в следните имоти с идентификатори: *** – 959 кв. м., *** – 21 кв. м. и *** – 169 кв. м.

От Удостоверение за наследници на Т. М.Ч., изх. № РВТ20-УГ0113804/31.12.2020 г. е отразено, че ищците са сред наследниците на Т. Ч., роден на *******. и починал на 18.01.1958 г. като вдовец.

На свой ред ответниците се легитимират с Решение № 10485/04.04.2019 г. на ОСЗ Западна, с което е възстановено право на собственост на наследниците на В.К.Б. на недвижими имоти, сред които в т. 2 е посочен от бивш имот 10008, к.л. 621 – 981 кв. м. Представено и е удостоверение за наследници на В.К.Б., роден на ******* г. и починал на 17.12.1992 г., в което ответниците Ц. К. и Й. К. са посочени като наследници. Ответниците представят копие от партида 33:, л. 181 от Опис-декларация на В.Б. с посочване да притежава имот в м. Леската-Убреща с площ 4 дка.

По повод оспорването на представеното решение по делото е постъпило писмо вх. № 53793/25.08.2022 г. на МЗ, Областна дирекция „Земеделие“ – София-град, Общинска служба по земеделие Западна, в което е отразено, че ОСЗ Западна не се е произнасяла с решение № 10485/04.04.2019 г. за наследниците на нито едно от обслужваните от нея землища, както и че не се е произнасяла с посочен № решение за наследниците на В.К.. В писмо към преписката изх. № РД 12-04-3948-1/01.04.2021 г. ОСЗ Западна посочва, че в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ наследниците на В.К. имат образувана административна преписка по заявление с вх. № 254/92 г. за землището в с.

3

Дървеница, в което не фигурира имот в м. „Убреща“, землище „Драгалевци“.

В съдебно заседание на 21.04.2023 г. ответниците представят договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между Г. С. и В.Б. за нива в землището на с. Драгалевци, м. „Убреща“ – Леската с площ 1500 кв. м., при съседи – Т. Ч. и Б.М.. На гърба на документа е поставен печат на Държавен архив. При изискана справка от съда от Държавен архив постъпва отговор, че не е открит приет за съхранение договор с посочено съдържание.

Същевременно от представеното от ищците съдебно решение по гр. дело № 2625/2021 г. на СГС, І-26 с-в е видно, че представения договор за покупкопродажба на същия имот се твърди да легитимира ответниците, наследници на В.Б., като собственици на имот с пл. № 10007 (съседен).

От приложената по делото административна преписка е видно, че заявление 254/09.02.1992 г. на Й. В., в качеството й на наследник на В.Б., не съдържа искане за възстановяване на земеделска земя в м. „Убреща“ (л. 99, т.

1 от делото).

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите В.И., В., С. и И.Г.. Свидетелят В.С. посочва, че познава Ц. К. повече от 15-17 години, знае, че е владяла имот в Студентски град. Карал е с автомобил синът на Ц. – Сашо, до имота, може би 2-3 пъти в рамките на една година. Имотът се намирал между магазин „Фантастико“ и НСА, бил с площ около 2-3 дка.

Представлявал поляна с метална ограда с бетонен фундамент. Сашо ходел в имота да почиства клони и да коси, свидетелят не му помагал с разчистването на клоните.

Свидетелят Г. дава показания, според които преди 15-16 години Ц. В. се хвалила, че има много земя. Половин година по-късно се срещнали на спирка в кв. „Овча купел“ и Ц. В. помолила свидетеля да я закара до имота й в Студентски град, под Зимния дворец. Имотът бил с желязна ограда и някакви платна. Ц. В. влязла в имота и свидетеля си тръгнал.

Свидетелката И. сочи, че е ищца по гр. дело № 1264/2022 г. на СГС, І-26 с-в с предмет иск по чл. 124 ГПК срещу ответниците по настоящия спор за имот, съседен на процесния. Имотът е бил ограден от общината със стара метална ограда. Преди 2-3 години собствениците на имотите получили указания от общината да ги разчистят. Свидетелката сочи, че не е виждала имотът да се почиства/коси от други хора.

4

По делото е приета Съдебно-графологична експертиза, изготвена от вещото лице С. Х.. Експертът дава заключение, че подписите на решение Решение № 10485/04.04.2019 г. на ОСЗ Западна не са положени от Н.Н., Ц. Г., К.Р. и Т.А..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По правната квалификация.

При съобразяване на Тълкувателно решение № 8/23.02.2016 г. ВКС по тълк. дело № 8/2014 г. съдът взема предвид, че предмет на иска по чл. 54, ал.

2 ЗКИР е установяването на правото на собственост върху имот, който въобще не е бил заснет като самостоятелен поземлен имот в кадастралната карта /при непълнота на кадастралната карта/, или установяването на правото на собственост върху реална част от поземлен имот, която грешно е заснета в границите на записания на името на ответника поземлен имот, вместо в границите на записания на името на ищеца поземлен имот /грешка в кадастралната карта/. В конкретния случай се сочи, че както ответниците, така и ищците, въз основа на положителни решения на ОСЗ Западна, са записани като собственици на процесните недвижими имоти. Ето защо спорът следва да се разгледа като положителен установителен иск по чл. 124 ГПК.

Същевременно следва да се имат предвид и разясненията в цитираното тълкувателно решение, според които дори да не е допусната непълнота или грешка, промените в правото на собственост, настъпили след одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри, подлежат на отбелязване съгласно чл. 52 и чл. 53 ЗКИР. Влязлото в сила съдебно решение по настоящия спор, на още по-силно основание, подлежи на отбелязване без да е необходимо в правната квалификация на претенцията да се прави привръзка с чл. 54 ЗКИР.

По същество.

В тежест на ищците по предявения положителен установителен иск е да докажат притежавано право на собственост на твърдяното основание – земеделска реституция и качеството им на наследници Т. Ч., респ. ответниците - да проведат насрещно доказване като установят самостоятелни права на посочените придобивни основания – земеделска реституция, евентуално - придобиване право на собственост при твърдяния оригинерен 5 способ.

В конкретния случай съдът взема предвид и разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ВКС, ОСГК, според които с включването на частните земеделски имоти в селскостопанските организации и премахване на реалните им граници е прекратено качеството на обекта на собствеността да е конкретно обособена вещ. Липсата на такъв обект е лишила от съдържание правото на собственост, тъй като то може да съществува само върху индивидуално определен имот. Индивидуализацията на земеделските земи се определя от реалните им граници с решенията на общинските поземлени комисии. Те са необходимите правни актове за определяне на реалните граници на земите и едновременно с това юридически факти с гражданскоправно действие. С решението на поземлената комисия възниква правното качество на обекта на собствеността - индивидуализация и затова то има конститутивно действие.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установи на ищците, като наследници на Т. М.Ч., да е издадено решение № 10178/07.07.2021 г. въз основа на заявление № 804/26.05.1992 г., като заявителят се легитимира с титул за собственост в полза на наследодателя – нотариален акт № 97, том І, рег. № 94/1937 г. Установява се и че ищците са сред наследниците на Т. Ч.. С решението имотът е възстановен в съществуващи стари реални граници и индивидуализиран чрез идентификатори и скица.