Определение № 135 от 16.07.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 135 гр. Бургас, 16.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Мартин Д. Данчев

Яни Г. Гайдурлиев като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно частно наказателно дело № 20262000600146 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.

Образувано е по подадена частна жалба от подсъдимия С. Г. П., чрез защитника му адвокат М. Х. от АК-Ямбол, срещу протоколно определение от 16.06.2026г., постановено в разпоредително заседание на същата дата по НОХД № 201/2026 г. на Сливенския окръжен съд, с което съдът е оставил без уважение искането на защитника на подсъдимия за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

С частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното определение на първата инстанция. Посочено е, че въззивният съд веднъж вече се е произнесъл относно наличието на съществени процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт, като защитникът счита, че с внесения нов обвинителен акт пороците не са отстранени. Излагат се доводи, че отново нито в обстоятелствената част, нито в диспозитива на обвинителния акт е посочена специалната цел „за разпространение“ като елемент от престъпния състав на чл.354а, ал.1, изр.2 вр. изр.1, предл.4 от НК. Твърди се, че прокурорът е отстранил допуснатите процесуални нарушения по отношение на подсъдимия С. К., но не и спрямо подсъдимия С. П.. Според защитника в обвинителния акт не са посочени всички факти, които обуС.ят обективните и субективните признаци на престъплението, времето, мястото и начина на извършването му, липсва и фактическо описание на извършените деяния от страна на подсъдимия П..

Счита, че е налице неяснота относно обвинението поради неправилно обозначаване на прекурсора ефедрин (псевдоефедрин) със знак „=“ при описание на фактическата обстановка в обвинителния акт. Заявено е искане за отмяна на първоинстанционното определение в атакуваната му част и постановяване на ново, с което да бъде уважено направеното искане за връщане на делото на Окръжна прокуратура - Сливен за отстраняване на 1 допуснатите отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.

В писмено становище на прокурор от Апелативна прокуратура Бургас е аргументирана неоснователност на подадената частна жалба и се предлага потвърждаване на атакувания съдебен акт, поради липса на допуснато процесуално нарушение. Прокурорът счита, че не са налице основанията за прекратяване на съдебното производство, както иска подсъдимият П., тъй като обвинителния акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК. Сочи се, че характеристиката от обективна страна „с цел разпространение“, макар и лаконично, е фактически обоснована в документа.

Заместването на цифровия израз със знака „=“ на страница 4 от обвинителния акт прокурорът окачествява като техническа грешка.

Подадената частна жалба е процесуално допустима за разглеждане.

По съществото й, въззивният съд, след като се запозна с направените оплаквания, с оспорения съдебен акт и доказателствата по делото, намери следното:

Пред Окръжен съд – Сливен първоначално е внесен обвинителен акт, с който прокурорът е предал на съд лицата С. Г. П. и С. К. К. за извършени престъпления по чл.354а, ал.1, изр.1, предл.4 вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.354а, ал.1, изр.2 вр. изр.1, предл.4 вр. чл.20, ал.2 от НК.

Определението на съда от разпоредително заседание от 07.11.2025г. по НОХД № 341/2025г. на РС-Сливен в частта, с която е постановено, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите, е атакувано пред Апелативен съд – Бургас.

С определение № 4 от 08.01.2026г., постановено по ВЧНД № 278/2025г. по описа на Апелативен съд – Бургас, е отменено протоколното определение от 07.11.2025 г. в частта, с която е приета липса на съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите, прекратено е съдебното производство по НОХД № 341/2025 г. по описа на Окръжен съд – Сливен и делото е върнато на прокурора при Окръжна прокуратура – Сливен за отстраняване на констатираните съществени нарушения на процесуалните правила.

Въззивният съд е дал конкретни насоки за отстраняване на констатираните нарушения.

С разглеждания в настоящото производство обвинителен акт прокурорът е предал на съд само подсъдимия С. Г. П. за извършени престъпления по чл.354а, ал.1, изр.1, предл.4 от НК и чл.354а, ал.1, изр.2 вр. изр.1, предл.4 от НК. Отпаднало е обвинението срещу другия обвиняем С. К.

К., спрямо който воденото досъдебно производство е частично прекратено по всички предявени му обвинения с Постановление за частично прекратяване на наказателно производство от 30.03.2026г. на прокурор от Окръжна прокуратура – Сливен.

2

Така формулираното обвинение според настоящия състав е ясно и разбираемо, даващо възможност на обвиняемия да разбере в извършването на какво престъпление е обвинен и да организира защитата си и съответно на съда – да очертае рамката на обвинението в предстоящата съдебна фаза на процеса.

Същото не дава основание да се приеме, че са нарушени правата на подсъдимия П..

Неоснователни са възраженията, изложени в частната жалба, че не са посочени обективните и субективни признаци на престъпленията, за които е повдигнато обвинение пред съда.

Настоящият съдебен състав не споделя изложените в частната жалба съображения, като счита за правилен крайния извод, до който е достигнала първата инстанция. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира обвинението, така че то да определи предмета на доказване относно извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, като по този начин се поставят основните рамки на процеса на доказване с цел осъществяване на правото му на защита. Изготвянето на обвинителния акт е подчинено на посочените в чл.246, ал.2 и ал.3 НПК императивни изисквания, чрез които прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза. Липсата на всички факти, от които се извеждат съставомерните признаци на конкретното престъпление, винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което при всяко положение води до ограничаване правата на обвиняемия/подсъдим. Същият следва да знае всички факти, които се отнасят до обективната и субективна страна на деянието, тъй като в противен случай е поставен в невъзможност да организира защитата си в пълен обем /ТР № 2/2002 г. по т.н.д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, т. 4.1 и 4.2./.

В инкриминирания случай на подсъдимия е ангажирана наказателната отговорност за това, че на 18.04.2023 г. в с. Желю войвода без надлежно разрешително държал с цел разпространение подробно описани в обвинителния акт високорискови наркотични вещества на обща стойност 569,50 лева – престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, предл.4 от НК; и на същата дата и в същото населено място държал прекурсори и материали за производство на високорискови наркотични вещества – метамфетамин с цел разпространение – престъпление по чл.354а, ал.1, изр.2 вр. изр.1, предл.4 от НК.

И по двете обвинения в обстоятелствената част на обвинителния акт ясно са посочени датата, мястото и начина на извършване на престъплението. В разглеждания случай се установява, че изискването на чл.246, ал.2 и на ТР № 2/2002 г. по т.н.д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС е изпълнено от прокурора, който в обстоятелствената част на своя акт достатъчно ясно и хронологично последователно е описал действията по претърсване във всеки от двата процесни имота, а също и резултатите от извършените следствени действия – намерените и иззети вещи със съответните им характеристики, както и резултатите от експертното изследване на установените на местопроизшествието вещи, обективирани в експертните заключения. Всяко от идентифицираните по експертен път наркотични вещества е посочено като вид, количество, процентно съдържание на активно действащ компонент и стойност. С достатъчна конкретика са отразени и характеристиките на веществата – прекурсори за производство на наркотични вещества, предмет на обвинението по пункт втори от обвинителния акт. Не се установява непълнота или неяснота на така отразените данни, които да позволят да 3 се заключи, че данните от обективната страна на престъплението не са индивидуализирани по изискуемия начин, както и че обвинението страда от липса на конкретика.

При описание на фактическите обстоятелства, изпълващи състава на инкриминираното престъпно деяние съставилият обвинителния акт прокурор надлежно е посочил субекта на престъплението – лицето в чието владение са били намерените наркотични вещества и прекурсори. Очертал е причините поради които приема, че именно П. е извършител на престъплението – договорните му отношения със свид. С. А. за стопанисване на имота, находящ се на ул. „Дренчева кория“ в с. Желю войвода, където са открити част от наркотичните вещества и прекурсори, както и показанията на майката на подсъдимия – свид. Д. П., че подсъдимият обитава етажа от къща, находяща се на ул. „Баба Гьоля“ №2 в селото, където са открити друга част от наркотичните вещества. Изложените факти очертават твърдяната връзка на П. с наркотичните вещества и прекурсори, предмет на настоящото наказателно производство. Не са необходими допълнителни уточнения относно субекта на престъплението и неговите особености, защото същият е въведен по ясен и разбираем начин в обстоятелствената част на прокурорския акт, каквото е изискването на чл.246, ал.2 НПК, а неговото установяване е предмет на доказване в процеса по смисъла на чл.102 от НПК.

Същото се отнася и за съставомерните елементи от субективния състав на престъплението, като вината и мотивите за извършване на деянието, за които са налице оскъдни данни в обвинителния акт, но които ще бъдат подробно изследвани в производството по същество пред съда.

Ето защо и възражението на защитата за непосочване в обвинителния акт на обективните и субективни признаци на престъпленията, за които е повдигнато обвинение пред съда, правилно е преценено от първата инстанция като неоснователно.

Неоснователни се явяват и възраженията в частната жалба на защитника на подсъдимия П., че нито в обстоятелствената част, нито в заключителната е посочена специалната цел „за разпространение“ като елемент от престъпния състав на чл.354а, ал.1, изр.2 вр. изр.1, предл.4 от НК, предмет на обвинението.

Настоящият съдебен състав напълно се солидаризира със становището на първоинстанционния съд, който е дал подробен и ясен отговор на този въпрос.

Правилно ОС – Сливен е отчел, че в обстоятелствената и заключителната части на обвинителния акт и по двете обвинения е посочена специалната цел „за разпространение“. Същевременно тази цел е обоснована в обстоятелствената част на обвинителния акт с показанията на конкретни свидетели, които са посочили, че са закупували наркотични вещества от подсъдимия П..

Настоящият съдебен състав не споделя доводите на защитата, че замяната в обвинителния акт на номера на прекурсора ефедрин (псевдоефедрин), под който е заведен от вещото лице в протокола за извършена химическа експертиза № 24/НАР-244, със знак за равенство „=“ води до неяснота относно обвинението.

Изложеното следва да се квалифицира като фактическа грешка, която подлежи на отстраняване по предвидения в чл.248а от НК ред.

4

Ето защо, Апелативният се солидаризира с изводите на първата инстанция и съображенията, изложени в становището на представителя на Апелативна прокуратура-Бургас, поради което намира възраженията на защитата, изложени в жалбата за неоснователни.

Мотивиран от горното, въззивният съд намира определението на ОССливен за обосновано и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

По гореизложените съображения и на основание чл. 249, ал.3 НПК, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 16.06.2026г., постановено в разпоредително заседание на същата дата по НОХД № 201/2026 г. на Сливенския окръжен съд.

Определението е окончателно.