Разпореждане № 2922 от 22.04.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2922 гр. Кюстендил, 22.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Частно гражданско дело № 20261520101416 по описа за 2026 година и като съобрази следното:

Производството е образувано по заявление от „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП“ АД, с ЕИК 175302519, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Дианабад“, ул. „Васил Калчев“ № 58, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ю. С. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.

***, за заплащане на следните суми: 357,90 евро – главница, ведно със законната лихва за забава от 07.04.2026 г. до окончателното изплащане; 107,72 евро – договорна възнаградителна лихва за забава; 25,72 евро – законна лихва за забава върху падежиралата, но непогасена главница, за периода от датата на падеж на първата вноска, до датата на падеж на последната вноска; 4,74 евро – законна лихва за забава върху главницата от деня, следващ датата на падежа на последната вноска по кредита до датата на подаване на заявлението.

С разпореждане от 09.04.2026 г. съдът е дал указания на заявителя в едноседмичен срок от съобщението:

1. да представи надлежно доказателство за внесена по сметка на районен съд държавна такса за разглеждане на заявлението в размер на 10,86 евро;

2. да посочи дали длъжникът е извършил плащания по кредита, включително на неустойки, респективно в какъв размер.

В предоставения от съда срок (всъщност дори преди той да започне да тече) заявителят е заплатил единствено дължимата държавна такса, но не е изпълнил останалите указания на съда.

В постоянната съдебна практика на СЕС задължението на националния съд да провери служебно дали са нарушени някои разпоредби на правото на Съюза относно защитата на потребителите се определя като необходима мярка за постигане на желаното равнище на защита на потребителите в съответните директиви (вж. в този смисъл Решение от 21.11.2002 г. по дело С‑743/00, т. 33;

1

Решение от 04.10.2007 г. по дело С‑429/05, т. 63). Този подход се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика с оглед както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност. Поради това съществува реален риск, особено поради незнание, потребителят да не се позове на правната норма, предназначена да го защити. Следователно задължението на националните съдилища да проверяват служебно дали са нарушени разпоредби относно защитата на потребителите съществува с цел да се компенсира неравнопоставеността между потребителя и продавача или доставчика чрез действия, които не са свързани със страните по договора (Решение от 21.04.2016 г. по дело C‑377/14 на СЕС, т. 67; Решение от 04.10.2007 г. по дело C-429/05, т. 61 и 65). Като коментира особеностите на заповедното производство в други държави, СЕС приема, че специфичните характеристики на това производство не могат да представляват фактор, който би могъл да засегне правната защита, от която се ползва потребителят по силата на разпоредбите на Директива 93/13 (Решение от 04.06.2009 от C-243/08, т. 55).

Поради това съдът може да дава указания, чрез които да изясни обстоятелствата около претендираното от потребителя задължение. Вж. в този смисъл и практиката на български съдилища: Определение № 17 от 10.01.2024 г. по в. ч. гр. д. № 503/2023 г. на Окръжен съд – Шумен, Определение № 343 от 21.11.2023 г. по в. ч. гр. д. № 269/2023 г. на Окръжен съд – Търговище и др.

Следва да се отбележи, че в случая договорът за потребителски кредит е недействителен поради невключване като компонент в него на неустойката за непредоставяне на обезпечение (съгласно §1 от договора в ГПР се включва само възнаградителната лихва). В Решение от 17.10.2024 г. по дело C‑409/23 СЕС изрично сочи, че в обхвата на ГПР не попадат случаите, в които още от сключването на договора за кредит кредиторът предвижда неизпълнението от потребителя на задължението за плащане, за да търси икономическа облага.

Именно такъв е настоящият случай. Предвид размера на ГПР – близък до границата по чл. 19, ал. 4 ЗПК, очевидно заявителят е искал да изведе неустойките извън обхвата на ГПР, защото в противен случай той би надхвърлил максималния законов праг. Сумата е необосновано висока с оглед вредите, които неустойката обезпечава. Освен това кредитодателят поставя редица условия и ограничения на потребителя, с които прави по-вероятно неустойката да стане изискуема – срокът за предоставяне на обезпечението е много кратък; в него потребителя не само трябва да си осигури обезпечението, но и да направи редица справки, ако иска да се увери, че лицето, което предлага, отговаря на изискванията в договора. Ако кредитодателят наистина желаеше да си осигури обезпечение, нямаше да сключи договора, без да му бъде предоставено такова. Налице е явна злоупотреба с лица, които се намират в затруднено положение. Ако те можеха да си позволят поръчител (роднина или приятел, който да им помогне) или банкова гаранция (банкова услуга, която се заплаща), надали щяха да се обърнат към т.н. „дружество за бързи кредити“. Кредиторът е включил неустойката като част от месечните 2 погасителни вноски, защото е бил убеден, че ще възникнат предпоставките за плащането й. Поради изложеното в разглежданата хипотеза неустойката се явява договорна конструкция за прикриване на възнаграждение на кредитодателя (възнаградителна лихва). Тази сума подлежи на включване в ГПР на общо основание.

Нужно е да се отговори на въпроса какви са последиците от невключване на застрахователната премия в ГПР. В т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС е посочено, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Според СЕС санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Следователно според СЕС посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, се приравнява на непосочване на ГПР. По нашето законодателство непосочването на ГПР е основание за недействителност, водещо до връщане на чистата стойност на кредита – чл.

22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Съдът е поискал информация от заявителя какви плащания е извършил длъжника по договора, за да може да ги приспадне от чистата стойност на кредита. Целта на разпоредбата на чл. 23 ЗПК е да се избегне неоснователно обогатяване между страните – дължи се чистата стойност на кредита, но реципрочно следва да бъдат приспаднати и недължимите плащания от потребителя във връзка със същия договор за кредит. Като отказва да предостави информация за плащанията, заявителят пречи на съда да защити потребителя. Поради това цялото заявление подлежи на отхвърляне на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК. Вж. Решение № 50086 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1027/2022 г., I т. о., Определение № 39 от 10.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 35/2026 г. на Окръжен съд – Благоевград, Определение № 180 от 6.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 14299/2025 г. на Софийски градски съд, Определение № 918 от 13.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 723/2024 г. на Окръжен съд – Ловеч, Определение № 721 от 29.11.2023 г. по в. ч. гр. д. № 460/2023 г. на Окръжен съд – Шумен и др.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 5124/07.04.2026 г. по входящия регистър 3 на Районен съд – Кюстендил, подадено от „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП“ АД, с ЕИК 175302519, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Дианабад“, ул. „Васил Калчев“ № 58, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ю. С. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.

***, за заплащане на следните суми: 357,90 евро – главница, ведно със законната лихва за забава от 07.04.2026 г. до окончателното изплащане; 107,72 евро – договорна възнаградителна лихва за забава; 25,72 евро – законна лихва за забава върху падежиралата, но непогасена главница, за периода от датата на падеж на първата вноска, до датата на падеж на последната вноска; 4,74 евро – законна лихва за забава върху главницата от деня, следващ датата на падежа на последната вноска по кредита до датата на подаване на заявлението.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщение от заявителя.

След влизане в сила на разпореждането на заявителя да бъде изпратено съобщение с указания, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които му е отказано издаване на заповед, в едномесечен срок от съобщението, като е длъжен да довнесе дължимата държавна такса.

Препис от настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4