Решение № 4967 от 28.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4967 гр. София, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20231100505524 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №5524/2023 г по описа на СГС е образувано

- по въззивни жалби на М. И. П. ЕГН ********** и В. И. П. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20033770 от 04.05.2022 г по гр.д.№48154/20 г на СРС , 54-ти състав , в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД , че всеки от въззивниците дължи на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 гр.София суми по 565,64 лв. главница , представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.10.2016 г.м.04.2018 г. за топлоснабден имот ап.№2 , находящ се в гр.София ж.к.**** ; и суми по 6,50 лева цена на услуга дялово разпределение за периода м.10.2016 г.- м.04.2018 г. , ведно със законната лихва върху посочените суми от 18.11.2019 г. до окончателното плащане , за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 03.12.2019 г по ч.гр.д. №66092/2019 г. по описа на СРС , 54 състав ; както и в частта , в която всеки от въззивниците е осъден да заплати суми по 17,82 лева разноски в заповедното производство и суми по 55,26 лева разноски пред СРС ;

-и по въззивна част на Б. В. П. ЕГН ********** от гр.София срещу посоченото решение на СРС в частта , в която е признато за установено , че Б. П. дължи на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 гр.София сумата от 2262,56 лв. главница , представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.10.2016 г.- м.04.2018 г. за топлоснабден имот 1 ап.№2 , находящ се в гр.София ж.к.**** ; и сумата от 25,99 лева цена на услуга дялово разпределение за периода м.10.2016 г.- м.04.2018 г. , ведно със законната лихва върху посочените суми от 18.11.2019 г. до окончателното плащане , за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 03.12.2019 г по ч.гр.д. №66092/2019 г. по описа на СРС , 54 състав ; както и в частта , в която въззивникът е осъден да заплати сумата от 71,25 лева разноски в заповедното производство и суми по 221,03 лева разноски пред СРС .

Въззивниците М. П. и В. П. излагат доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната от тях част/ , тъй като потребител за имота е само съсобственикът Б. П. , която е поискала откриване на партида , такава и е открита и всички фактури и изравнителни сметки за издавани на нейно име . Искът за заплащане на дялово разпределение не е доказан по основание и размер .

Въззивикът Б. П. излага доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната от нея част / , тъй като не е вещен ползвател на имота и няма подписан писмен договор с ищеца по чл.149 ал.1 т.6 ЗЕ . Само лице с подадена молба-декларация дължи суми за топлинна енергия .

Въззиваемата страна “Топлофикация София” ЕАД е подала писмени отговори , в който оспорва въззивните жалби и иска да се потвърди решението на СРС.

Третото лице “Техем сървисис” ЕООД ЕИК 130036512 гр.София не взема становише по въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците М. П. и В. П. на 09.05.2022 г и е обжалвано в срок на 23.05.2022 г . Решението на СРС е връчено на въззивника Б. П. на 29.11.2022 г и е обжалвано в срок на 08.12.2022 г Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочената част от решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират .

Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи исковете в посочената част СРС е приел , че съгласно чл.153 ал.1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не се спори , че въззивниците са съсобственици в имота заедно с Б. П. . Без значение е обстоятелството , че партидата е открита само на името на Б. П. , защото по делото не е установено същата „да има качеството на трето ползващо целия имот 2 лице“ въз основа на договор с останалите съсобственици .

Решението на СРС е частично неправилно в обжалваната част .

Според т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 гпо тълк.дело № 2/2017 г., на ОСГК на ВКС няма пречка да бъде постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.153 ал.1 ЗЕ /собственик , вещен ползвател/, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, и този правен субект да дължи цената на доставената топлинна енергия . На още по-силно основание такъв писмен договор може да се сключи и със съсобственик/съпритежател на вещно право на ползване върху имота като в такъв случай задължено лице може да е само този съсобственик/съпритежател . Съсобственикът не се нуждае от договор с останалите съсобственици , за да ползва изцяло съсобствения имот – по силата на СВОЯТА СОБСТВЕНОСТ той има право сам да ползва целия имот .

В процесния случай съсобственикът Б. П. е подала до ищеца молба-декларация за откриване на партида от 20.09.2002 г . Ответникът е приел искането за сключване на договор като според представените документи от третото лице-помагач партида за процесния имот е била открита само на Б. П. и всички документи за доставка на топлинна енергия са издавани на нейно име . Уговорено е нещо различно от чл.153 ЗЕ , като тази разпоредба намира приложение само при липса на изричен договор относно доставка на топлинна енергия .

Б. П. е приета като единствен клиент на топлинна енергия за имота , съответно съсобствениците й /въззивниците / не са такива . Действително , преди приемането на тълкувателното решение съществуваше практика на съдилищата /включително и на някои състави на ВКС/ , според която разпоредбата на чл.153 ЗЕ се считаше за императивна , а изброяването в нея – за изчерпателно по отношение на възможните лица - потребители на топлинна енергия . Тази практика вече не е актуална и не може да служи за ръководство на съдилищата . Трябва да се прилага в цялост задължителното тълкуване в посоченото тълкувателно решение на ВКС , а от него следва , че въззивните жалби на М. П. и В. П. са основателни .

С оглед на посоченото въззивната жалба на Б. П. е неоснователна . Същата дължи не само сумите , които са приети за дължими от СРС , а принципно всички суми за топлинна енергия и дялово разпределение за имота . Не е необходимо същата да е вещен ползвател на имота , нито ищецът да доказва , че тя реално ползва имота . Цитираният от Б. П. чл.149 ал.1 т.6 ЗЕ е неотносим . В случая липсват отношения с доставчик на топлинна енергия по чл.149а ЗЕ , което може да е лице различно от ищеца /на практика доставчикът е посредник при продажбата на топлинна енергия на битови потребители, а в случая топлинната енергия е доставена пряко от ищеца / .

Решението на СРС трябва да се отмени в обжалваната част по отношение на М. П. и В. П. и исковете срещу тях да се отхвърлят . Адвокатът на въззивниците има право на допълнително 3 адвокатско възнаграждение пред СРС на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв .

Въззивната жалба на Б. П. е неоснователно и в тази част решението на СРС трябва да се потвърди .

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №20033770 от 04.05.2022 г по гр.д.№48154/20 г на СРС , 54-ти състав , в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД , че всеки от М. И. П. ЕГН ********** и В. И.

П. ЕГН ********** от гр.София дължи на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 гр.София суми по 565,64 лв. главница , представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.10.2016 г.- м.04.2018 г. за топлоснабден имот ап.№2 , находящ се в гр.София ж.к.**** ; и суми по 6,50 лева цена на услуга дялово разпределение за периода м.10.2016 г.- м.04.2018 г. , ведно със законната лихва върху посочените суми от 18.11.2019 г. до окончателното плащане , за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 03.12.2019 г по ч.гр.д. №66092/2019 г. по описа на СРС , 54 състав ; както и в частта , в която всеки от М. И. П. ЕГН ********** и В. И. П. ЕГН ********** от гр.София е осъден да заплати суми от по 17,82 лева разноски в заповедното производство и суми от по 55,26 лева разноски пред СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ исковете на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 гр.София , които искове са с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД ; да се признае за установено , че всеки от М. И. П. ЕГН ********** и В. И. П. ЕГН ********** от гр.София дължи на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 гр.София суми от по 565,64 лв. главница , представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.10.2016 г.- м.04.2018 г. за топлоснабден имот ап.№2 , находящ се в гр.София ж.к.**** ; и суми от по 6,50 лева цена на услуга дялово разпределение за периода м.10.2016 г.- м.04.2018 г. , ведно със законната лихва върху посочените суми от 18.11.2019 г. до окончателното плащане , за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 03.12.2019 г по ч.гр.д. №66092/2019 г. по описа на СРС , 54 състав .

ПОТВЪРЖДАВА решение №20033770 от 04.05.2022 г по гр.д.№48154/20 г на СРС , 54-ти състав , в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД , че Б. В. П. ЕГН ********** от гр.София дължи на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 гр.София 2262,56 лв. главница , представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.10.2016 г.- м.04.2018 г. за топлоснабден имот ап.№2 , находящ се в гр.София ж.к.**** ; и сумата от 25,99 лева цена на услуга дялово разпределение за периода м.10.2016 г.- м.04.2018 г. , ведно със законната лихва върху посочените суми от 18.11.2019 г. до окончателното плащане , за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 03.12.2019 г по 4 ч.гр.д. №66092/2019 г. по описа на СРС , 54 състав ; както и в частта , в която Б. В. П. е осъдена да заплати сумата от 71,25 лева разноски в заповедното производство и суми по 221,03 лева разноски пред СРС .

ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 гр.София да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв на адвокат Д. Й. Ч. ЕГН ********** допълнително сумата от 158,60 лева адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ пред СРС .

ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 гр.София да заплати на всеки от М.

И. П. ЕГН ********** и В. И. П. ЕГН ********** от гр.София суми от по 426,30 лева разноски пред СГС .

ОСЪЖДА Б. В. П. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 гр.София сумата от 50 лева разноски пред СГС .

Решението е постановено при участието на “Техем сървисис” ЕООД ЕИК 130036512 гр.София като трето лице помагач на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 .

Решението не подлежи на обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5