Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 394 от 11.09.2025, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно частно гражданско дело 438/2025
Вид
Определение № 394
Подписан
11.09.2025
Състав
Тоничка Димитрова Кисьова, Ивайло Стефанов Стефанов, Полина Петрова Бешкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 394 гр. С., 11.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно частно гражданско дело № 20255400500438 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК по частна жалба подадена от В. Ч. и С. А. – Ч.а чрез адвокат А. К. - П. срещу определение рег. № 727 от 04.08.2022г. по гр. д. № 29/2024г. по описа на Районен съд – С., с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване на производството по адм. д. № 159/2025г., по описа на Административен съд – С..

Касае се за дело с предмет съдебна делба на имот, по което е представена заповед № УТ044/13.05.2025 г. на кмета на Община С.. Въпросната заповед е издадена по заявление на ищцовата страна, като е одобрен внесен подробен устройствен план - план за регулация по отношение на имот – УПИ VIII – 59 за поземлен имот с идентификатор ******* с разделяне и образуване на два нови имота – УПИ VIII-70 и УПИ XXVI-69. Срещу тази заповед е подадена жалба пред Административен съд - С. от ответника в делбеното производство, по която е образувано адм.д. № 159/2025 г.

В частната жалба срещу определението за спиране се твърди, че процесната заповед за изменение на ПУП - ПР на делбения имот е издадена на основание чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ във връзка с чл. 201, ал. 3 ЗУТ и не представлява административен акт със самостоятелно действие, подлежащ на обжалване по общия ред. По висящото дело за делба, съдът вече бил допуснал делба и приел положителното заключение на СТЕ. Твърди се, че е налице съгласие между страните по допуснатата делба, поради което ПУП е изготвен и одобрен изцяло съобразно с приетото заключение и предложението на съда т.е проектът е изготвен по указания на съда, а не по инициатива на страна. Внасяне на проект от единия съделител било допустимо съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ. Процедурата не изисквала внасяне на проекта от всички съделители. Твърди се, необжалваемост на заповедта предвид влизането й в сила по реда на чл. 15, ал. 6 ЗУТ и съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 3 от същия закон. Цитира се съдебна практика, съгласно която заповедите, издадени по предложение на делбения съд, не са самостоятелни административни актове, подлежащи на съдебен контрол, тъй като те служели единствено за целите на делбата. Изразява се становище, че делбеният съд следва да се произнесе по съществото на спора, а не да изчаква произнасяне от административния съд, още повече че разполагал с правомощие по чл. 21, ал. 5 АПК да осъществи косвен контрол. Моли за отмяна на Определение, peг. № 727 от 04.08.2025 г. в частта, с която е спряно производството по гр.д. № 29/2024 г. на PC - С., и 1 постановяване продължаване на производството по делото за делба.

Ответната страна в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Счита, че след като е приел исканията на страните в делбения процес за възлагане на съответните дялове от имота с протоколно определение от 26.11.2024г. съдът им е предоставил възможност да изготвят и представят проект за изменение на действащият план за регулация, съгласно чл. 124а ЗУТ. Твърди че, правното основание по чл.134, ал. 2, т. 7 ЗУТ е посочено по инициатива на ищеца в делбеното производство, въпреки че съгласно цитирана практика по решение №176/18.03.2024г. издадено по гр.д. № 1412/2023г. I Г.О. на ВКС, „представените от страните проекти се изпращат от съда до главния архитект“.

Относно редовността на процедурата по чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ счита, че жалбоподателят е подал заявлението до общинската администрация, вместо това да бъде сторено от съда по делбеното производство, каквото е изискването на цитираната законова разпоредба. Това несъответствие със законовите предписания предопределило порочност и незаконосъборазност на цялата развила се процедура по издаване на заповедта за разрешаване изработването на ПУП и заповедта за одобряването на ПУП, която е предмет на обжалване по адм.д. № 159/2025г. по описа на АС – С.. Смята, че твърдяната незаконосъобразност не би била налице, ако ищецът бил представил проекта пред РС – С., а самият съд впоследствие, да е изпратил проекта за одобрение от Община С.. Това, според страната, отговаряло на вложения от законодателя смисъл в хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ. Намира обжалваното определение на РС – С. за правилно, обосновано и законосъобразно, като приема, че административният съд трябва първо да се произнесе с влязло в сила решение по жалбата срещу заповедта, нейното влизане в сила и приложимост, като това е преюдициално за делбения спор. Моли за потвърждаване на обжалваното определение. Претендира присъждане на разноски.

Като се запозна със становищата на страните и материалите по делото, настоящият състав установи, че частната жалба е подадена от процесуално легитимирани лица, чрез упълномощен адвокат (пълномощно по гр. д. № 29/2024г. по описа на Районен съд - С.), с правен интерес да искат отмяна на обжалваното от тях определение, временно преграждащо развитието на делото. Правото на жалба е упражнено редовно в законовия едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК (на 13.08.2025г.), считан от съобщаването (07.08.2025г.).

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Пред Районен съд – С. се развива производството по гр. д. № 29/2024г., водено по реда на Глава двадесет и девета „Съдебна делба” от ГПК, във втора фаза на делбата. По същото дело е представена заповед № УТ-044/13.05.2025 г. на кмета на Община С., издадена по заявление на ищеца в съдебния спор, с която е одобрен внесеният от него проект за изменение на Подробен устройствен план - План за регулация по отношение на имота, предмет на съдебна делба и изменение на дворищната регулация на УПИ за поземлен имот с идентификатор ******* и разделянето му и образуване на два нови такива - УПИ VIII-70 и УПИ XXVI-69.

Срещу въпросната заповед е подадена жалба от ответника пред Административен съд – С..

С обжалваното определение, РС – С. е спрял делбеното производство до произнасяне на административния съд. За да постанови спирането, съдът е изложил съображения, че при наличието на висящ съдебен спор е недопустимо този състав на съда да прилага косвен съдебен контрол на заповедта за одобрение на ПУП – ПР. Решаването на административното дело е преюдициално за делбения спор, тъй като касае влизането в сила на обжалвана заповед, респ. нейната приложимост, който въпрос е съществен за избирането на способ за приключване на делбата. В противен случай би могло да се стигне до различно третиране от съдилищата на въпроса за процесуалната и материална законосъобразност на издадената заповед, респ. до приложимостта или неприложимостта на обжалваната заповед за одобряване на ПУП, засягащи делбения имот.

Определението е правилно.

2

Видно от мотивите по ТР № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото се разглежда като абсолютна процесуална пречка за надлежното упражняване правото на иск. По същността си спирането на производството представлява временна недопустимост на развитието и завършването на висящия процес, забрана през известен период от време да се извършват процесуални действия от съда и страните по делото, насочени към решаване на спора по същество.

Конкретно, разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК предвижда, че съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което „ще има значение за правилното решаване на спора”. Изходът от оспорването на заповедта на кмета на Община С. по настоящия казус е от значение за решението по делбеното производство. Горното основание за спиране е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на присъдено нещо между страните ще бъдат признати или отречени права и факти, релевантни за субективното право по спряното производство.

Настоящият въззивен състав констатира че: С Решение № 219/24.06.2024г., РС – С. допуснал да се извърши съдебна делба между В. Ч., С. А. – Ч.а, и С. А., на поземлен имот с идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрени със Заповед № РД -18-14/10.05.2005 год. на Изпълнителния Директор на АГКК С., с площ от 965 кв. м., предназначение на територията - Урбанизирана и начин на трайно ползване: Ниско застрояване до (10 м), съгласно скица № 15-697457-23.06.2022 год., издадена от СГКК - С., при квоти: 11/24 ид.части общо за В. Ч. и С. А. - Ч.а, 1/24 ид.част за В. Ч. и 12/24 ид.части за С. А.. След като приема в с.з. от 15.10.2024г., заключение на вещото лице по назначена експертиза относно поделемостта на имота и пазарната му оценка, решаващият съд е приел, че следва да бъде изпълнена процедурата по чл. 201 ЗУТ, като се изиска от Общинската администрация в гр. С. становище във връзка с поделяемостта на процесния имот. Такова становище е изискано с нарочно писмо, изх.№ 810/16.10.2024г. /л.84 от делото/. В отговор на изисканото становище, подписан от гл. архитект на Община С., Общинската администрация уведомява РС – С., че становище за поделяемостта на ПИ може да бъде дадено, след представяне на мотивирано предложение за възможно разделяне на процесния поземлен имот. Със свое Разпореждане от 06.11.2024г., РС - С. указва на страните, че следва да представят пред главния архитект – мотивирано предложение по чл.

201 ЗУТ. На 25.11.2024г., Община С. издава Становище по чл. 201 ЗУТ, рег. № 972, в уверение на това, че процесния имот е поделяем. Във връзка с това и съгласно разпоредбата на чл. 124а ЗУТ, Общинската администрация съобщава необходимостта от представяне на проект за изменение на действащия план за регулация. Със свое Определение № 852/26.11.2024г., РС - С. предоставя възможност на страните да изготвят и представят проект за изменение на действащия план за регулация, съгласно чл. 124а ЗУТ – съответстващ на направени от тях в с.з. искания за възлагане. На 24.01.2025г., ищецът по делбеното производство, депозира пред кмета на Община С. Заявление, вх. № УТ000144, чрез което във връзка с Определение № 852/26.11.2024г. на РС – С., заявява одобряване на представен ПУП за процесния имот. Със своя Заповед № УТР – 010/21.02.2025г., кметът на Община С. разрешава да се изработи проект за изменение на действащия ПУП – План за регулация в обхват на УПИ VIII – 59 и озеленяване, за процесния поземлен имот. Със Заповед № УТ – 044/13.05.2025г., издадена от кмета на Община С., е одобрен ПУП – ПР в кв.91б по плана на гр. С., кв. Г.С.. Изменение на дворищната регулация на процесния имот, с разделяне и образуване на два нови - УПИ VIII-70 и УПИ XXVI-69. В мотивите на същата заповед е посочено, че административният орган зачита наличие на условията на чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ.

Действително, по арг. от чл. 15, ал. 6, към който препраща чл. 201, ал. 3 ЗУТ - актът за одобряване на плана за регулация с който се променят границите между урегулирани поземлени имоти, влиза в сила с издаването му и се съобщава на заявителите, което 3 препятства възможността за негово обжалване. Последното обаче, е валидно само и единствено при условията на ал. 3 от същия текст, която визира хипотезата „при съгласие на собствениците на УПИ“. Изключването на съдебния контрол в тези хипотеза е поради причина, че собствениците са заявили изрично това си съгласие. Както е посочено и в Решение № 3949 от 21.03.2014г. на ВАС по адм. д. № 16759/2013г., II отд., съобразно разпоредбата на чл. 201, ал. 3 ЗУТ, която препраща към чл. 15, ал. 6 ЗУТ, заповедите за одобряване на план за регулация, издадени при определени условия, не подлежат на оспорване. В случаите по чл. 201 ЗУТ обаче, заповедта за одобряване на изменението на плана за целите на съдебната делба би била окончателна, само когато проекта за разделянето на УПИ е внесен от всички съделители. Настоящият казус не е такъв. В случая, предложението е внесено само от един от съделителите, като дори по делото се установява противопоставяне на другия съделител спрямо параметрите на изготвения проект.