Решение № 142 от 06.08.2024, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Харманли, 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ива Т. Гогова при участието на секретаря А.Хр.Т. като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Гражданско дело № 20245630100206 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР за установяване на трудов стаж.

Подадена е искова молба от Ж. Я. И., ЕГН:********** с адрес гр.Харманли, ул.

*** против ТД на НОИ-гр.Хасково, ЕИК:****, ул. ***, в която се сочи, че през периода 10.09.1992год. до 31.05.1999год. ищцата Ж. Я. И. имала първоначално сключен трудов договор от 10.09.1992год. с работодател «Елана Тур» ЕООД -гр.София за изпълняване на длъжността «валутен обменител» и съответно запис в трудовата книжка, който запис след 01.10.1993год. след пререгистрация на търговското дружество в «Елана - Пловдив» ООД било за длъжността «валутен касиер» с месторабота — обменно бюро за валута в гр.Харманли.

Ищцата твърди, че трудовото й правоотношение било прекратено на

31.05.1999год., като за 1997г., 1998г. и 1999г. имало подадени данни от работодателя към персонален регистър. Работодателят «Елана —Пловдив» ОД с Булстат *** прекратил дейността си през 1999г. и бил без правоприемник.

Ищцата твърди, че при извършена справка в регистъра на НОИ, се установявало, че не били предадени в АС към НОИ разплащателни ведомости и други книжа установяващи полагането на труд по трудово правоотношение.

Изпълняваните длъжности от ищцата били по трудово правоотношение на пълно работно време и заплащане на труда по ведомост за заплати.

1

Ищцата твърди, че трудовият й стаж за периода от 10.09.1992г. до 31.05.1999г. бил с продължителност 6г. 07м. и 20 дни (трудовия стаж бил равен на календарното време), но не надлежно удостоверен в трудовата книжка и разплащателните ведомости и другите документи удостоверяващи полагането на труд не били предадени в архива на НОИ и това определяло правния интерес от настоящата искова молба.

На основание чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР, описаните по-горе документи обуславяли допустимост на исковата претенция и допустимост на гласни доказателства в настоящия процес.

Предвид изложеното моли да се постанови Решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата има трудов стаж за периода от 10.09.1992год. до 31.05.1999год. при работодател «Елана Тур» ЕООД гр.София на длъжността «валутен обменител» и в «Елана — Пловдив» ООД на длъжността «валутен касиер» с месторабота — обменно бюро за валута в гр.Харманли.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника, в който твърди, че счита исковата молба за допустима за претендирания период. По отношение на него били спазени изискванията на чл.4 от ЗУТОССР. Съгласно чл.5 ал.2 от ЗУТОССР основно изискване за допустимостта на иска по чл. 1, ал.1 от ЗУТОССР било, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не бил прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от КСО, се представяло удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсвали писмени данни за претендирания стаж.

Видно от издаденото удостоверение, се установявало, че в Осигурителния архив на НОИ липсвали писмени данни за положен от ищцата Ж. Я. И. трудов стаж за периода от 10.09.1992 г. до 31.05.1999г. при осигурител „Елана Тур“ ЕООД гр. София и „Елана Пловдив“ ООД гр. Пловдив.

Относно основателността на иска за горепосочения процесен период, ответникът счита същия за неоснователен поради следните съображения: Ответникът посочва, че ищцата следвало да докаже пълно и главно, че през процесния период полагала труд при сочения работодател и на посочената в исковата молба длъжност, съответно работно време и начина на заплащане на труда. Ответника счита, че от решаващо значение за изхода на спора било обстоятелството дали е налице т. нар.

”начало на писмено доказателство” по смисъла на чл. 6 от ЗУТОССР, което позволявало стажът да се установявал посредством свидетелски показания.

Ответникът посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР, по исковете за установяване на трудов стаж не се допускали свидетелски показания, ако не били представени писмени доказателства, които установявали вероятността на 2 трудовия стаж и били издадени от работодателя, при когото бил придобит стажът, по време на полагане на последния. В ал. 2 на чл. 6 били посочени писмените доказателства - трудов договор, уведомление по чл. 62, ал.3 от КТ, допълнителни споразумения, заповеди за определяне на допълнително възнаграждение, трудови книжки, решения на компетентни органи за изплащане на дължимо възнаграждение, договори за възлагане на управление и контрол, както и други подобни документи, а изброяването не било изчерпателно. С тези разпоредби законодателят бил предвидил изискване за допустимост на свидетелски показания по делата за установяване на трудов стаж само при наличие на писмени доказателства, които установявали вероятността на същия. Във всеки конкретен случай, според представените писмени доказателства, следвало да се направи преценка дали последните установявали вероятността на претендирания стаж.

Във връзка с гореизложеното моли да се постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноските по делото.

ХАРМАНЛИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на събраните в процеса доказателства, приема за установено следнто от фактическа страна:

От представения по делото трудов договор от 10.09.1992г., се установява, че ищцата Ж. И. е работила по трудово правоотношение при работодател „Елан Тур“ ЕООД – гр.София, на длъжността валутен обменител в гр.Харманли, на пълен работен ден срещу месечно трудово възнаграждение.

В приложената трудова книжка на ищцата се установява, че същата е работила на длъжността „валутен обменител“ в „Елана Тур“ ЕООД-София от 01.11.1992г. до 01.10.1993г. и на длъжността „валутен касиер” в „Елана Пловдив“ ООД от 01.10.1993г. до 31.05.1999г., когато трудовото й правоотношение е било прекратено.

Видно от Решение №3374 от 18.03.1996г. на ПОС, в търговския регистър е вписана промяна в адреса на управление на дружеството и в предмета на дейност.

Съгл. издаденото на основание чл.5, ал.2 от ЗУТОССР Удостоверение обр.УП-17 с №1019-26-429-1/29.03.2024г. на началник Отдел ООА на ТП на НОИ-Хасково, в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от ищцата Ж.И. трудов/осигурителен стаж за периодите от 10.09.1992г. до 31.05.1999г. при работодател/осигурител „Елана Тур“ ЕООД-гр.София и „Елана Пловдив“ ООД.

Представена са и трудовите книжки на свидетелите М. П. и П. П., видно от които е налице отбелязване, че същите са работили съответно св.М.П. в „Елана Тур“ ЕООД – гр.София и в „Елана Пловдив“ ООД, на длъжността „валутен касиер“ в периода от 01.11.1992г. до 01.09.1994г. и св.П.П. в „Елана Пловдив“ ООД на длъжността „валутен касиер“ в периода от 01.09.1994г. до 30.06.1999г.

3

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М. П. и П. П., които са работили при същия работодател, се установява, че действително ищцата Ж.И. е работила от 1992г. до 1999г. по трудово правоотношение в „Елана Тур“ ЕООД-София и впоследствие в „Елана Пловдив“ ООД, на длъжността „валутен касиер”, на пълно работно време. Така събраните по делото гласни доказателства съдът кредитира с доверие като непротиворечиви помежду си и с останалия доказателствен материал, вътрешно убедителни, логични и неопровергани от други доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл.1, ал.1, т.3 о т ЗУТOССР, с оглед установяване на правния интерес на ищеца, е липсата на писмени доказателства, годни да установят съответния трудов стаж. Ето защо, допустимостта на иска по чл. 1, ал.1, т.3 ЗУТOССР е обусловена от наличие на удостоверение от съответното предприятие, учреждение или организация, или от териториално поделение на НОИ, че книжата, ведомостите и пр., отнасящи се до претендирания трудов стаж, са загубени или унищожени, или че в архива на НОИ липсват писмени данни за трудовия стаж съгл. чл.5, ал.1 от ЗУТОССР. А когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, както е в настоящия случай, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на НОИ, издадена на основание чл. 5, ал.12 КСО, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж съгл. чл. 5, ал.2 от ЗУТОССР.

С оглед на така изложеното настоящият иск следва да се приеме за допустим предвид представеното от страна на ищцата издадено на основание чл. 5, ал.2 от ЗУТОССР Удостоверение обр.УП-17 с №1019-26-429-1/29.03.2024г. на началник Отдел ООА на ТП на НОИ-Хасково, съгласно което в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от ищцата Ж.И. трудов/осигурителен стаж за периодите от 10.09.1992г. до 31.05.1999г. при работодател/осигурител „Елана Тур“ ЕООД-гр.София и „Елана Пловдив“ ООД.

Искът е предявен срещу надлежната пасивно легитимирана страна, доколкото съгласно чл.3, ал.2 о т ЗУТОССР, когато работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник искът се предявява само срещу съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

Съдът намира, че се установи по безспорен начин, че ищцата И. е полагала труд по трудово правоотношение на длъжността „валутен обменител” в „Елана Тур“ ЕООДСофия и на длъжността „валутен касиер“ в „Елана Пловдив“ ООД за процесния 4 период от 10.09.1992г. до 31.05.1999г., поради следното:

Представени са писмени документи, които имат характер на начало на писмено доказателство по чл. 6, ал.1 от ЗУТОССР, съгласно който по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. Такива писмени документи представляват представените от ищцата заверено копие на трудов договор от 10.09.1992г., сключен от нея като работник с работодател „Елана Тур“ ЕООД, за длъжността „валутен обменител“ и заверено копие на трудовата й книжка, в която е отразено, че ищцата Ж.И. е работила в „Елана Тур“ ЕООД-София на длъжността „валутен обменител“ от 01.11.1992г. до 01.10.1993г. и на длъжността „валутен касиер” в „Елана Пловдив“ ООД от 01.10.1993г. до 31.05.1999г. Трудовият договор и трудовата книжка са изрично посочени в чл.6, ал.2, т.1 и т.5 от ЗУТОССР и следователно представляват два от алтернативно изброените в чл.6, ал.2 от закона документи, като същите съдържат и кумулативното наличие на посочените в ал.1 на същата разпоредба предпоставки, а именно издадена са от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа, поради което имат характер на начало на писмено доказателство.

Ето защо следва да се обсъдят свидетелските показания. По делото са разпитани двама свидетели, като за всеки от тях са налице предпоставките на чл.6, ал.4 от ЗУТОССР, а именно същите са лица, притежаващи писмени доказателства относно това, че са работили или изпълнявали длъжност при същия работодател/осигурител през периода, през който е положен претендираният стаж. За свидетелите М. П. и П.

П . са представени заверени копия от трудовите им книжки, видно от които и те са работил в „Елана Тур“ ЕООД – София и в „Елана Пловдив“ ООД съответно св.П. в периода от 01.11.1992г. до 01.09.1994г. и св.П.П. в „Елана Пловдив“ ООД в периода от 01.09.1994г. до 30.06.1999г., т.е. при същия работодател и в период, обхващащ процесния период от 10.09.1992г. до 31.05.1999г.