Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260059 от 11.06.2021, Районен съд - Чирпан

Съд
Районен съд - Чирпан
Дело
Гражданско дело 156/2021
Вид
Решение № 260059
Подписан
11.06.2021
В сила
14.12.2021
Състав
АТАНАС ТОДОРОВ ДИНКОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 88, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 365 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, предл. трето · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260059 11.06.2021 г. гр. Чирпан

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ

На 13.05.2021 г.

В публично заседание в състав:

Председател: Атанас Динков

Секретар: Милена Ташева сложи за разглеждане докладваното от съдия Атанас Динков гр. дело № 156 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415 от ГПК.

В исковата молба (ИМ), подадена от „ФЕРТ БУЛ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление на дейността: гр. Стара Загора, ул. „Кап. Никола Андреев“ № 7, вх.

Б, ап. 14, вписано в Търговския регистър с ЕИК *********, представлявано от изп. директор Ю.Б.Д., чрез адв. В.Ц. ***, адрес за призоваване: гр. Стара Загора, ул. „Цар Иван Шишман“ № 85 Б, офис № 5 срещу СД „ЕРАТО СИК - И., С. и С.“, със седалище и адрес на управление на дейността: гр. Чирпан, ул. „Крайна“ № 12, вписано в Търговския регистър, с ЕИК *********, представлявано от управителя С.Я.С., Я.С.И., с ЕГН **********, С.Я.С., с ЕГН ********** и Д.В.И., с ЕГН **********, и тримата с постоянен адрес: *** и настоящ адрес:*** Загора, се твърди, че въз основа на сключен нотариално заверен Договор за спогодба от 06.04.2020 г. ответното дружество СД „ЕРАТО СИК - И., С. и С.“ признало свое парично задължение към „ФЕРТ БУЛ“ ЕАД, в общ размер на 70 454,40 /седемдесет хиляди четиристотин петдесет и четири и 0,40/ лева. Съгласно чл. 1 от цитирания контракт, признатото от СД „ЕРАТО СИК - И., С. и С.“ задължение, представлявало сбор от неиздължена главница за доставени, но незаплатени от ответника - юридическо лице химически торове и препарати в размер на 56 054,40 /петдесет и шест хиляди и петдесет и четири и 0,40/ лева, както и договорна неустойка в размер на 14 400,00 /четиринадесет хиляди и четиристотин/ лева, установена съгласно чл. 6 /сочат, че е допусната техническа грешка в изписването на номера на текста, уреждащ параметрите за изчисляване на неустойката с посочване на чл.

5/ от Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба № 629 от 20.08.2018 г.

Твърди се, че с подписване на Договора за спогодба от 06.04.2020 г. по взаимната воля на страните и при съществен компромис от страна на ищеца било установено по основание и размер паричното задължение към „ФЕРТ БУЛ“ ЕАД, което ответната страна признала като дължимо в посочения по-горе размер и поела като ангажимент да погаси изцяло в рамките на договорения в Раздел I, б. „Б“ срок - 15.05.2020 г.

Твърди се, че въпреки договорения по взаимно съгласие между страните падеж за издължаване на сумата, установена в Договора за спогодба от 06.04.2020 г. като вземане на ищеца от СД „ЕРАТО СИК - И., С. и С.“, в общ размер на 70 454,40 /седемдесет хиляди четиристотин пет-десет и четири и 0,40/ лева, този срок не бил спазен от страна на ответното дружество - длъжник. Твърди се, че едва след предприети от страна на ищеца активни действия за поредно решаване по извънсъдебен начин на създалата се негативна за ищеца обстановка по вина на СД „ЕРАТО СИК - И., С. и С.“, въз основа на сключения Договор за продажба, изразяващи се в изпращане на писмо-покана с изх. № 21-116 от 21.05.2020 г., получено от ответника на 22.05.2020 г., било извършено плащане само на част от установената по договора за спогодба сума, представляваща главница в размер на 56 054,40 лева.

До датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 691/2020 г. по описа на Районен съд - Чирпан, и към момента на подаване на ИМ в съда, липсвало плащане от страна на ответниците - солидарни длъжници, насочено към издължаване на остатъка от сумата, призната за дължима с подписването на нотариално заверения Договор за спогодба от 06.04.2020 г. в размер на 14 400,00 лева, представляваща договорна неустойка.

С оглед гореизложеното и предвид необходимостта от ефективна защита на имуществените им права и интереси, за ищеца била налице единствената правна възможност първоначално да предявят заявление по чл. 417 от ГПК, а след подаденото от ответниците възражение за недължимост на претендираната сума - да предявят настоящия положителен установителен иск. Молят съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответниците СД „ЕРАТО СИК - И., С. и С.“, Я.С.И., С.Я.С. и Д.В.И., при условията на солидарност, дължимостта по отношение на ищеца на претендираната за репариране от ответниците сума, заявена по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 691/2020 г. по описа на Районен съд – Чирпан, в размер на 14 400,00 /четиринадесет хиляди и четиристотин/ лева, представляваща дължима им се договорна неустойка съгласно Договор за спогодба от 06.04.2020 г. Молят да им бъдат присъдени законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 05.11.2020 г. до окончателното й изплащане. Претендират направените съдебно и деловодни разноски и изплатено адвокатско възнаграждение по настоящото исково производство, както и тези, сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 691/2020 г. по описа на Районен съд - Чирпан.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който считат ИМ за неоснователна и молят да бъде отхвърлена. Твърдят, че в чл. 4.1 от Договор за спогодба е предвидено автоматично разваляне на същия - „В случай, че длъжникът не изпълни задължението си, регламентирано в договореностите по раздел I от този контракт, то същият се счита развален...“. Навеждат, че от страна на заявителя се твърди неизпълнение на задължението на длъжника по раздел I от Договор за спогодба, а именно заплащане на сумата от 70 454,40 лева в срок до 15.05.2020 г., което обстоятелство се установява от изричното изявление на заявителя, че сумите не са платени в срок до 15.05.2020 г. Навеждат, че тъй като било налице неизпълнение от страна на длъжника на задължението по раздел I, договора е развален автоматично на основание чл. 4.1. от същия.

Цитират, че общото правило за действието на разваляне на договора, съдържащо се в чл. 88, ал. 1 от ГПК било, че развалянето има обратно действие, което означава, че след разваляне на договора, който не е за продължително или периодично изпълнение, обвързаността на страните се премахва с обратна сила. На това основание те следва да си върнат престациите, които са си разменили, за да бъде възстановено преддоговорното състояние. Договорът, като правно основание за размяна на престациите е отпаднал, поради което се дължи връщане на полученото вече на отпаднало основание - чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД. Съгласно закона отпадането на основанието за даване на престацията по договора не е обусловено от вината за неговото неизпълнение, поради което обратното действие на развалянето на договора, който не е за продължително или периодично изпълнение, настъпва независимо по инициатива на коя от двете страни е настъпило развалянето. В връзка и с оглед премахването на обвързаността на страните с обратна сила, то неустойката е недължима по силата на договор за спогодба, тъй като същия е развален с обратна сила. Т.е. представеният договор за спогодба не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане от длъжника.

Сочат и обстоятелството, че съгласно договора за спогодба представен със заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е описано, че неустойката е дължима на съгласно чл. 5 /въпреки че ищеца твърдял, че е техническа грешка и е следвало да бъде чл. 6/ от Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба № 629/20.08.2018 г. В Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба № 629/20.08.2018 г., чл. 5 бил със следното съдържание - „Начин на плащане: 100 % отложено“, поради което считат, че клаузата за договорна неустойка в договора за спогодба представен със заявлението е нищожна, тъй като такава неустойка не е предвидена в чл. 5 от Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба № 629/20.08.2018 г., респ. е поето несъществуващо задължение.

С оглед на това е налице и неправилно изчисляване на размера на вземането описано като договорна неустойка, което само по себе си е самостоятелно основание за спиране на изпълнението.

Навеждат, че в Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба № 629/20.08.2018 г. в чл. 6, /но не в чл. 5, както е описано в договора за спогодба/ е определено по какъв начин се начислява неустойката като в тази връзка следвало да се има предвид, че същата е определена по следния начин - „При просрочие на плащането, описано в раздел 1, чл. 1 от Настоящото приложение № 1, неразделна част от Договор № 629 от 20.08.2018 г. след 5 /петия/ ден от изтичане на договорения срок, Купувачът дължи на Продавача неустойка в размер на 1 % месечно върху стойността на цялата доставка до пълно погасяване на задължението“. Навеждат, че тази клауза за неустойка е нищожна сама по себе си поради накърняване на морала и добрите нрави. Видно от текста, неустойката се начислява върху стойността на цялата доставка дори и да е останала неизплатена минимална сума, т.е. неизпълнението на купувача да е в незначителен размер.

Поради това така уговорената неустойка излиза извън присъдените и обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции и е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Съществуването на тази нищожност се преценява към момента на сключването на договора, поради което за нея било без значение обстоятелството дали в един последващ момент неизпълнението на купувача е достигнало степен, при която неустойката би се явявала адекватна на вредите. С оглед на това считат, че претенцията на „ФЕРТ БУЛ“ ЕАД с правно основание чл. 92 от ЗЗД за сумата в размер на 14 400 лева, представляваща неустойка по Договор № 629/20.08.2018 г. е неоснователна, респ. неоснователна се явява и претенцията за присъждане на законна лихва върху същата. Поради изложеното молят предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 691/2020 г. по описа на Районен съд –Чирпан е, че съдът е издал в полза на ищеца срещу ответниците заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК за сумите от 14 400,00 /четиринадесет хиляди и четиристотин/ лева – главница, представляваща договорна неустойка, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 05.11.2020 г. до изплащане на вземането както и за направените съдебни разноски - ДТ в размер на 288,00 лв., и адвокатско възнаграждение в размер на 1240,00 лв. Длъжниците са подали възражение в срока по чл. 414‚ ал. 2 от ГПК, поради което заявителят, в изпълнение на указанията на заповедния съд е подал исковата молба инициирала настоящото производство.

Не се спори, че на 06.04.2020 г. между „ФЕРТ БУЛ“ ЕАД, като кредитор и СД „ЕРАТО СИК - И., С. и С.“ е бил сключен Договор за спогодба от 06.04.2020 г. с нотариална заверка на подписите, с който страните са се споразумели, че към датата на подписване на договора за спогодба, страните по него констатират, че е налице безспорно установено парично задължение на длъжника към кредитора в общ размер на 70 454,40 /седемдесет хиляди четиристотин петдесет и четири и 0,40/ лева, като съгласно чл. 2 от цитирания договор, размерът на отделните парични задължения възлиза, както следва: за главница - 56 054,40 /петдесет и шест хиляди и петдесет и четири и 0,40/ лева, и за договорна неустойка, съгласно уговореното по чл. 5 от Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба № 629/20.08.2018 г. изчислена за периода от датата на падежа – 30.07.2019 г. до датата на окончателното плащане – 15.05.2020 г. на 14 400,00 /четиринадесет хиляди и четиристотин/ лева. В чл. 4.1 от процесния договор страните са приели, че в случай, че длъжникът не изпълни задължението си регламентирано в договореностите по Раздел I от този контракт, то същия се счита за развален изцяло по негова вина, а кредитора се освобождава от ангажимента поет по Раздел II, б. А – да не предприема действия за търсене на репариране на дължимите му суми за главница и неустойка до момента на пълното издължаване от страна на длъжника до пълния размер на сумата, установена по чл. 1 от този договор, но не по-късно от крайния срок на плащане, уговорен по Раздел 1, б. Б – крайния срок за издължаване на пълния размер на дължимата от длъжника сума се установява до 15.05.2020 г., който срок е окончателен и не подлежи на ново предоговаряне.