Определение № 3693 от 09.03.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3693 гр. Варна, 09.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20253110102155 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 106449/22.12.2025 г. от ответното дружество „С.К. ООД ЕИК ******, за изменение на постановеното по делото Решение № 4225/25.11.2025г. в частта за разноските, като бъде отхвърлено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, в полза на процесуалния представител на ищеца Д. А. Н..

Аргументи в тази насоки са това, че в представения договор за правна помощ не са посочени номер на дело, спорещи страни, предмет и др. индикации, обосноваващи относимост към производството по настоящото дело. Както и това, че настоящият случай не следва да обхваща предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, също и това, че възнаграждението е прекомерно съобразно Наредба № 1/2004 г. за адвокатските възнаграждения.

В законоустановения срок насрещната страна е депозирала отговор на молбата по чл. 248 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на същата и моли да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като съобрази доводите на молителя, намира от фактическа и правна страна следното:

Подадената молба е допустима – същата е подадена от надлежно упълномощен процесуален представител на ищците в установения от закона срок.

Разгледана по същество, молбата се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството е образувано по искова молба от Д. А. Н. с ЕГН:

**********, срещу „С.К. ООД ЕИК ******, с която са предявени в условията на евентуалност установителни искове, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да бъде прогласен за нищожен Договор за потребителски кредит № 1105401, в 1 условията на евентуалност, на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД да бъде прогласен за нищожен чл. 11, ал. 2 от Договор за потребителски кредит № 1105401. В производството са предявени и насрещни искове в условията на евентуалност - по чл.79, ал.1 от ЗЗД, в условията на евентуалност иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл.23 от ЗПК. Като с постановеното решение е прогласена нищожността на на Договор за потребителски кредит № 1105401/08.07.2024г., на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.79 от ЗЗД, както и е осъден на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл.23 ЗПК Д. А. Н. с ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. Варна, ул. Владислав Варненчик №20, ет. 4, ап. 7 да заплати на „С.К. ООД ЕИК ******, сумата в размер на 665 лв., представляваща неизплатената част от чистата стойност на кредита по нищожен Договор за паричен заем № 1105401 /08.07.2024 г.

С решението съдът е осъдил "С.К." ООД да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с БУЛСТАТ 177492004, сумата от 600 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.

С обжалваното определение Районният съд е оставил без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК, като е изложил мотиви, че за съда не съществувало задължение да събира доказателства за материалното състояние на ищеца.

Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв . предвижда на представлявалия безплатно спечелилата страна адвокат да се присъди съответно възнаграждение при обективирането на две предпоставки: да е оказана безплатна адвокатска помощ на някое от предвидените основания и насрещната страна да е осъдена за разноски. Посочването на основанието за безплатно предоставяне на адвокатско съдействие се явява достатъчно за приложението на посочената разпоредба. Основанията, предвидени в т. 1-3 на ал. 1 на чл. 38 от ЗАдв. лежат на плоскостта на договорната връзка адвокат доверител и не са предмет на изследване от съда при преценката за разпределение на отговорността за разноски. Така например в определение № 2371 от 04.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4807/2022 г., I г. о., изрично е прието следното: " Налице е практика на ВКС, изразена в определения по чл.

274, ал. 3 ГПК, според която наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски, като взаимно формираната между доверителя и довереника воля за процесуално представителство по реда на този текст е достатъчна за 2 доказване на материалната затрудненост, като решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат". В този смисъл е определение № 643 от 07.12.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2370/2022 г., I т. о. и цитираната в него многобройна практика на ВКС в същия смисъл. Изразеното становище се споделя и от настоящия съдебен състав. Наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв . не може да бъде обсъждано от съда, дори и при депозирано от другата страна възражение за липса на основанието по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв . и ангажирани по него доказателства, които в случая не са ангажирани. Решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат. Ето защо, наведените в тази насока доводи на частния жалбоподател се явяват неоснователни. Те са неоснователни и на собствено основание: дори да се приеме, че съдът следва да установява наличието или липсата на материална затрудненост на ищцата, получила безплатно адвокатско представителство, в кориците на делото не се съдържат доказателства тя да не е затруднена.

Декларациите за финансово състояние, направени от ищцата при подаване на искането за отпускане на кредит, не могат да послужат за оборване на посоченото в договора за адвокатска услуга основание. Те се отнасят единствено до определен момент във времето и не могат да се вземат предвид понастоящем.

Що се касае да оплакванията на частния жалбоподател за злоупотреба с право, следва да бъде отбелязано, че това твърдение следва да бъде доказано по несъмнен начин, което в случая не е сторено.

По отношение размера на възнаграждението. При присъждане на адвокатско възнаграждение съдът определя същото в зависимост от правната и фактическата сложност на делото. Ориентир за точния размер на възнаграждението се явява и материалният интерес по производството. При преценка за фактическата сложност на едно производство релевантно е наличието на множество факти, които следва да се установят по делото.

Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на релевантната правна уредба на материалните правоотношения. В случаят са предявени 4 /четири/ иска, поведението на процесуалния представител е било активно, с оглед предявените в условята на евентуалност искове, насрещните искове на ответната страна и писмения доказателствен материал. Оттук следва да се посочи, че определеното 3 адвокатско възнаграждение от 600 лева не е надвишаващо предвидения в Наредба за адвокатските възнаграждения минимум.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с с вх. № 106449/22.12.2025 г. от ответното дружество „С.К. ООД ЕИК ******, за изменение на постановеното по делото Решение № 4225/25.11.2025г. в частта за разноските., постановено по гр.д. № 2155/2025 г. описа на ВРС, 51 с-в, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщение

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4