Решение № 1647 от 01.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1647 гр. Бургас, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА в присъствието на прокурора Б. Люб. К. като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20262120100581 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба от М. Е. А. с ЕГН ********** срещу Прокуратурата на Република България, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 /десет хиляди лева/ за причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл. 3436, ал. 3 НК по пр. пр. № ****/2025 г.,пор № ***/25 г по описа на Районна прокуратура - Б. , прекратено с постановление от **.**.2025 г., влязло в сила на **.**.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума от деня на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство - **.**.2025 г., до окончателното изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

В исковата молба ищецът твърди, че на 04.02.2025 г. около 12:15 ч. в Община С., на път втори клас № 99, като водач на МПС ******** с рег.№ ********, М. А. е бил спрян за проверка от полицейски служители. Ищецът бил изпробван със средство за употреба на наркотични вещества. Пробата за наркотици, отчетена от техническото средство DRUGTEST 5000 с фабричен номер ******** била положителна за бензодиазепин. На ищеца А. бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия ********2025 г. и му било иззето свидетелството за правоуправление на МПС, както и регистрационните табели на управлявания от него автомобил, което обстоятелство било вписано в АУАН. Бил му издаден талон за медицинско изследване № ******** като М. А. дал кръв за лабораторно изследване, след 1 което бил задържан за 24 часа по Закона за МВР със Заповед рег. № УРИ ******** от 04.02.2025 г., издадена от Х. Ц. Г. - ******** при РУ-С.. Със Заповед ППАМ № ********.2025 г., издадена от ******** РУ-С. в Сектор Пътна полиция при ОДМВР - Б. е отнето ********** на ищеца. СУМПС било отнето на основание чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1 Б „Б“ от ЗДВП до решаване на въпроса за отговорността му. По случая било образувано досъдебно производство № ******/2025 г. по описа на РУ на МВР – С., пр.вх. № ****/25 г. пор № ***/2025 г. по описа на РП Б. На 04.02.2025 г. бил иззет и управляваният от ищеца лек автомобил ******** с рег. ********, собственост на съпругата му В. С. А. с ЕГН **********, заедно с контактния ключ.

На 27.06.2025г. от ВМА - гр. София, били изпратени пробите на ищеца до РУ- С. и до Адм. съд Б., където било образувано Адм.дело №********/2025 г. против Заповед за налагане на ПАМ № ********.25г.

Заповедта била отменена с Решение № ****/01.10.2025 г.

От резултатите от лабораторното изследване при направена съдебно химико-токсилогична експертиза на биологични проби се установило, че същите са отрицателни за употреба на наркотични вещества, в това число и бензодиазепин.

Ищецът твърди, че от момента на задържането и след като изтекло 24часовото му задържане и след освобождаването му, дни наред бил силно разтревожен, оплаквал се от сърцебиене, задух, главоболие. Имал проблеми със съня и концентрацията първите два три месеца след случая. Не можел да работи пълноценно, треперел, притеснявал се, защото преди да бъде задържан започнал да прави ремонт в жилището, където живее със семейството си и след като не можел да работи редовно, защото не може да пътува нормално, бил притеснен от факта, че не може да довърши ремонта. Поради причинения стрес и затрудненото му придвижване в пространството, напрежението в семейството допълнително го стресирало. По отношение на наказателното преследване се притеснявал, че се бавят резултатите от изследванията, а и от полицията не му давали никаква информация по случая. Било му казано от полицаите в момента на задържането му, че срещу него ще бъде образувано наказателно преследване и вече има образувано досъдебно производство за шофиране след употреба на наркотици.

Ищецът започнал да чете в интернет и разбрал, че наказанието, което го заплашва, е от една до три години лишаване от свобода, което много го притеснило, тъй като се уплашил, че ще отиде в затвора. Отделно много се стресирал от факта, че постоянно го разпитвали познати и съседи, защото проверката за наркотични вещества на ищеца била извършена на оживено място и бил видян по време на проверката от негови познати, което го накарало да се чувства неудобно. Съседите му разбрали, че ищецът е бил ареста след употреба на наркотици и дълго след като бил освободен се говорело в квартала и в кафетата, които посещава, където се ползвал с добро име, че е наркоман. Това станало достояние и на близките му, включително роднините на съпругата му, които постоянно го критикували, че има две деца и такъв пример ли ще дава на децата си. М. А. твърди, че никога в живота си 2 не е вземал наркотици и изпитвал силен срам и неудобство как това ще се отрази не само на неговата репутация и достойнство, а и на тези на близките му, които се ползвали с много добро име в квартала, където живеел със съпругата си и двете си деца.

В приятелската му среда също се разбрало за случая, като ищецът известно време избягвал да излиза извън дома си, затворил се в себе си, не общувал с приятелите си, за да не разберат за случая. Въпреки това част от тях също спрели да общуват с него и не го търсели вече за кафе и разходка с децата, не го поздравявали на обществени места, не му вярвали, че не употребява наркотици.

Отделно от гореизложеното ищецът останал без семейния автомобил 25 дни, в първите дни се скарал със съпругата си, защото тя го укорявала, че има деца и дава лош пример. Също така и двамата се притеснили, че ищецът ще търпи наказание в затвора и няма кой да се грижи за децата. Автомобилът бил върнат не на него, а на съпругата му 25 дни по-късно, което успокоило отношенията им, но частично. Отново от интернет разбрал, че той ще трябва да плаща равностойността на автомобила, което го притеснило допълнително, защото живее в жилището на съпругата си, отстъпено от родителите й.

Ищецът работел като ****** и изпълнявал довършителни работи, ******, ******, ******, ******и други довършителни дейности. Поради отнемането на шофьорската му книжка възложителите на работа започнали да го избягват, защото не можел да пътува и да си доставя строителни материали. Също така след като разбрали, че има положителна проба за наркотици и ще бъде наказателно преследван, възложителите на работа започнали да го избягват и да странят от него.

През месец юли от разследващ полицай от РУ С. ищецът разбрал, че на 27.06.2025 г. - четири месеца и двадесет и три дни след задържането му вече има резултат от кръвната проба и тя е отрицателна. В края на месец август на **.**.2025 г. получил Постановление на Районна прокуратура - Б. за прекратяване на наказателното производство. От прокурорския акт разбрал, че според заключението на химико-токсикологична експертиза в представените от него биологични проби не било установено наличие на наркотични и упойващи вещества, съгласно ЗКНВП. След като изчакал да изтече срокът за обжалване, отишъл с постановлението в КАТ при ОДМВР - Б., откъдето му върнали свидетелството за правоуправление на МПС.

По изложените съображения ищецът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2,ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и Прокуратурата на Република България следва да понесе отговорност за вредите, които той е претърпял вследствие на гореописаната фактическа обстановка.

В законоустановен срок по чл.131 от ГПК от ответника Прокуратура на Република България, е постъпил отговор, в който се взема становище за неоснователност на предявения иск по основание и размер.

Ответникът сочи, че исковата претенция е неоснователна, доколкото по делото не са ангажирани доказателства ищецът да е бил привлечен като 3 обвиняем по соченото от него досъдебно производство.

Отделно от горното сочи, че ищецът не е представил доказателства за причинените му неимуществени вреди, както и за съществуващата пряка причинна връзка между тях и дейността на Прокуратурата на Република България. В тази връзка сочи, че всички твърдени вреди са пряк резултат от действия на трето на спора лице - МВР, извършени в рамките на административно производство, което се е развило преди наказателното.

Увреждащите действия не са разпоредени от ответника, дори не са му били известни. Поради това намира, че Прокуратура на РБ не е страна в материалното правоотношение и не е пасивно легитимирана да отговаря за вредите от провеждането на неточен тест за наркотици, съставянето на АУАН и изземването на свидетелството за правоуправление.

В случай, че така предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди все пак се счете за основателен, моли да се намали размерът на претендираното обезщетение, което се явява неадекватно на твърдените вреди и социално- икономическите реалности в страна и не е в съответствие с принципа за „справедливост”, както и на съдебната практика по аналогични случаи/ в това число и тази на ЕСПЧ/. Излага подробни съображения в тази насока.

Въз основа на изложеното в отговора, ответникът моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, както и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена Заповед за задържане на лице от 04.02.2025г., видно от която М. Е. А. е бил задържан за срок от 24 часа в РУ – С., за това, че на същата дата, на второкласен път до бензиностанция Петрол в посока гр.С., управлява л.а. ******** с peг. ****** собственост на В. С. А. с ЕГН **********, под въздействие на наркотични вещества или техните аналозиБЕНЗОДИАЗЕПИНИ, установено с техническо средство Дрегер Дръг тест 500с № ********.

От Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ******** се установява, че на М. Е. А. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, буква Б от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

С Решение № ****/01.10.2025г., постановено по адм.д. № ***/2025г. по описа на Административен съд Б., заповедта за налагане на ПАМ е отменена.

Представено е Постановление за прекратяване на наказателно производство град Б., **.**.2025 г., с което прокурор при РП Б. е прекратил образуваното досъдебно производство № ******** г. по описа на РУ на МВРС., пр. вх. № ****/2025 г., пор. № ***/2025 г. по описа на Районна прокуратура – Б., тъй като е налице хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, а именно липсва състав на престъпление от общ характер.

4

Представено е писмо, от което е видно, че РП Б. е изпратила до ищеца постановлението за прекратяване на досъдебното производство, като върху плика е посочена дата **.**.2025г.

По делото са събрани гласни доказателства чрез допуснатия в полза на ищеца един свидетел при режим на довеждане. В разпита си свидетелят С. С.

К. излага, че след случилото се на 04.02.2025 г. още на другия ден се видели пак с М.. Полицаите взели колата и нямало как той повече да ходи на работа.

М. бил семеен и жена му го изгонила след този случай, защото се говорело, че е наркоман, а тяхното семейство били многоуважавани хора. Освен, че го изгонила, жена му не му давала и децата. М. 2-3 месеца въобще не ходел на работа. Бил много депресиран, стресиран. Не можели да го накарат да работи, не му давали децата, плачел, за малко да превърти. Казали му, че година и нещо може да лежи в затвора. Свидетелят сочи, че за около 3-4 месеца се ищецът се пооправил и сега вече работи.

Като прецени така обсъдените доказателства и съобрази закона, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Фактическият състав на отговорността на държавата за дейността на правозащитните й органи, визиран в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, включва причинени на гражданин вреди от разследващите органи и прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето. Отговорността има обективен характер и се ангажира във всички случаи на незаконно обвинение, т. е. във всички случаи, при които наказателното производство по отношение на лицето, срещу което е било повдигнато обвинение, е било прекратено, тъй като чл. 4 ЗОДОВ не изисква да са налице виновни действия от страна на съответното длъжностно лице за повдигането и поддържането на така предявеното обвинение.