Решение № 2 от 03.01.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Смолян, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20235400500470 по описа за 2023 година

Производството е по чл.2 58-чл.273 ГПК

С обжалваното решение №91/07.08.2023г. по гр.д.

№369/2022г.Маданският районен съд е отхвърлил предявения от В. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. Х. Асп., бл. 1а, вх. Б, ет. 2, ап. 20, чрез пълномощника адв.В. Р. против СУ „Св. св. К. и М.“ гр. Р., БУЛСТАТ:

*********, с адрес: гр. Р., ул. Х. Асп. № 1, представлявано от директора С. Д.

К. иск за отмяна на Заповед № РД-07-110/04.11.2022 г. на Директора на СУ „Св. св. К. и М.“ гр. Р., с която В. С. К. е наказана с дисциплинарно наказание „ЗАБЕЛЕЖКА като незаконосъобразна и е осъдена В. С. К. да заплати на СУ „Св. св. К. и М.“ гр.Р., сумата от 1030 лева, направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№1848/07.09.2023г. от В. С. К., чрез адв. В. Р. против решение № 91/07.08.2023 г. постановено по гр. д. № 369/2022 г. по описа на районен съд - гр. Мадан. Намира ,че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Счита ,че съдебния акт е и необоснован като съдът се е произнесъл при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и се произнесе по съществото на спора като отмени Заповед № РД- 07- 110/04.11.2022 г. на Директора на СУ „Св. св. К. и М.“ гр. Р., с която В. С. К. е наказана с дисциплинарно наказание „Забележка“, като незаконосъобразна. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Крайният извод на съда, с който мотивира 1 законосъобразност на оспорената заповед се свежда до приетото, че е безспорно доказано извършването на две деяния от К., от общо трите ,за които е наложено наказанието, а именно че на 14.10.2022 година в 8 (осем) часа и 3 (три) минути в сградата на училището на улица „Х. Асп.“ № 1, ищцата е закъсняла за работа и за учебен час по математика в X „б“ клас и че на 23.09.2022 г. по време на учебен час по математика в V „а“ клас, като Маринов с думите: „Искаш ли и другата ръка да ти я гипсират?“, след като детето отговаря с „Не“, е продължила с думите „Действай тогава!“, които съставляват нарушение на трудовите и задължения. Твърди ,че районния съд е посочил в мотивите на решението си , че всяко едно от описаните нарушения само по себе си е такова, че може да обоснове налагането на дисциплинарно наказание „Забележка“, което е и най-лекото по вид наказание, съответно при спазване на процедурата по чл. 193 КТ, на сроковете по чл. 194 КТ, както и на изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ предявеният иск се явява неоснователен .Счита обаче ,че районния съд не е обсъдил всички възражения на доверителката и. С оспорваната заповед, работодателят налага едно общо наказание „забележка“, за приети като допуснати три нарушения в три различни дати. Районният съд приема, че едно от посочените в заповедта нарушения не е допуснато, но независимо от това отхвърля иска. че след като е приел, че едно от нарушенията не е допуснато, намира ,че е следвало да отмени заповедта. Счита ,че е следвало да се установи какво е съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание, но при всички случаи положението на работника счита ,че не може да се влошава Намира ,че в нарушение на закона, съдът е приел законосъобразност на заповедта с извода за доказване на две нарушения.

Счита ,че районния съд не е отговорил на всички въведени от нея в производството по делото възражения срещу законосъобразността на заповедта, с което е допуснал съществено процесуално нарушение и се е произнесъл в противоречие с материалният закон. Твърди ,че с исковата молба е въведено твърдение за издаване на заповедта в противоречие с изискването за добросъвестност по КТ и злоупотреба с права, доколкото за констатирани закъснения от мои колеги в един и същ ден с приписаните на мен нито са искане обяснения, нито са налагани наказания. Счита ,че районния съд не е отговорил на това възражение, въпреки че от събраните по делото доказателства може да се направи извод за осъществена от работодателя спрямо нея злоупотреба с работодателска власт. Твърди,че разпоредбата на чл. 8. ал. 2 от КТ въвежда законова презумпция за добросъвестност на работодателя, която следва да оборена при твърдения за недобросъвестност и злоупотреба с права от страна на работодателя. Намира ,че приложените по делото доказателства сочат на недобросъвестност от страна на работодателя, която не е дори обсъдена от съда. Твърди ,че е установено е по-неблагоприятно третиране, т. е. разлика в "равенство в третирането", Неблагоприятното третиране съгласно легалната дефиниция е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. При възпроизвеждане на

2 приобщения по делото доказателствен материал, съдът е обсъдил, че на 14.10.2022г. са констатирани закъснения дори с по-голяма продължителност.

Представен е констативен протокол № 8 от 14.10.2022 г., съставен от В. П. за извършена проверка по спазване на правилника за вътрешния трудов ред, съгласно който В. К. влиза в училище в 8ч. и Зм. и влиза в час в 10 б клас, М.

Б. влиза в час в 8ч и 5 м. в IX „б“ клас, Н. Х. влиза в час в 8 ч. и 6 м. XII „б“ клас, С. К. влиза в час в 8 ч, и 52 м. в VII „в“ клас, Т. К. влиза в 8 ч. и 57 м. в VIII „б“ клас, Т. Д. влиза в 8 ч. и 57 м. в VIII „а“ клас, Й. Тр. влиза в час в 9 ч. и 1 м. в IX „а“ клас.Твърди ,че по делото ответникът не е представил доказателства да е провел дисциплинарно производство спрямо останалите лица, за които цитираният протокол е относим, като единствената санкционирана е К. .Намира ,че районния съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е основал макар и в кратките си мотиви законност на наказанието въз основа на фактически и правни основания ,въведени едва в хода на съдебното производство. Сочи ,че това важи както за мотивите на заповедта и приложението на чл. 195 от КТ, така и за преценката на работодателя относно чл. 189 от КТ , а така също и от гледна точка на чл.

357, ал. 1 от КТ, който дава възможност на наказания работник да се защити в хода на съдебното производство по оспорване.Основание, обосновка и доказателства за налагане на наказанието могат да бъдат само и единствено тези посочени в заповедта. Изложената в заповедта за налагане на наказание фактическа обстановка не може да бъде разширявана. В настоящият случай, при съдебното разглеждане на делото твърди ,че са били представени констативни протоколи, заповеди , единен регистър за случаите на тормоз и други документи, които не са обсъждани при налагане на наказанието и те стоят извън дисциплинарното производство и счита ,че не могат да бъдат мотиви и доказателства за санкционирането и,времето и мястото на извършването му. Изводът на районният съд за правилно приложение на цитираните горе норми и за изискването на чл.195 от КТ счита ,че е неверен и че се опровергава от събраните по делото доказателства. Намира ,че е налице взаимно изключваща квалификация на деянието и неяснота как е възприето поведението на доверителката и, за да се квалифицира то като нарушение и какво точно нарушение е то.За датата 23.09.2022г., в заповедта при двукратното описване с едно и също словесно съдържание на поведението на К.,твърди ,че е записано че„на 23.09.2022г. по време на учебен час по математика в V „а“ клас, като се е обърнала към ученика Д. М. с думите: „ Искаш ли и другата ръка да ти я гипсират? ",след като детето отговаря с „ Не ", е продължила с думите „Действай тогава!Това поведение на ищцата, работодателят най-напред квалифицира като нарушение по смисъла на чл. 187. ал. 1, т.10 от Кодекса на труда - неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективен трудов договор или определени при възникване на трудовото правоотношение , а при повторното му описване, непосредствено след първото квалифицира поведението като нарушение по смисъла на чл. 187. ал. 1. т.8 от Кодекса на труда, изразяващо се в злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието.За 3 осъществяване състава на чл.187,ал.1,т.10 КТ твърди че работодателят е изложил множество правни норми , възпроизвел е текстовете им , като те са свързани с изискваното дължимо поведение на К., като учител чл.219,ал.2,т.2 от ЗУПО, според който педагогическите специалисти имат задължение да опазват живота и здравето на децата и учениците по време на образователния процеси на други дейности организирани от институцията.

Счита ,че при множеството хипотези на цитираните правни норми, във вр. с чл. 187, т. 10 от КТ не става ясно как фактическия състав на тези правни норми се свързва с поведението на доверителката и за посочената дата.

Твърди ,е от заповедта не се разбира в какъв контекст счита ответника, че К. е провела диалог с детето Д. М.. Счита ,че думите на К. са извадени от контекста на цялостната ситуация - тук не става въпрос нито за заплашване, нито за неуважение, нито за застрашаване по един или друг начин на здравето - емоционално или физическо на детето .Намира за абсурдно да се твърди това. Моли въззивния съд да обърне внимание ,че същото това поведение е квалифицирано и е определено от работодателя едновременно и като нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ в двата й самостоятелни и независими един от друг състава: 1 .злоупотреба с доверието на предприятието, 2.уронване на доброто име на предприятието. Счита ,като се имат предвид лаконичните мотиви на районния съд ,за последния е останало неясно кое е укоримото поведение, как са възприети от работодателя тези думи за да се нарекат те злоупотреба, уронване, застрашаване. Ако е било установено по делото, че доверителката и действително се е изразила пред детето Д. по цитирания в заповедта начин , то е неясно как са изтълкувани тези думи от учителя, ученика, от работодателя или от съда, за да се приеме че те са застрашили, притеснили детето или, че доверителката и чрез изричането им е нарушила свои задължения по т. 10 , чл. 197 КТ или, че тези нейни думи представляват злоупотреба с доверието на работодателя или уронване на доброто му име.

Счита ,че от вниманието на съда е убягнало и друго съществено нарушение сочещо на необоснованост на заповедта, а именно - двете правни основания използвани като квалификация на това неясно поведение на доверителката ичл. 187, ал. 1, т. 10 КТ и по чл. 187, т. 8 КТ в двете му използвани форми от КТ са взаимно изключващи се. Намира ,че последното е било самостоятелно основание да се приеме незаконосъобразност на наложеното наказание,относно датата 23.09.2023г., мотиви ,в която връзка Районният съд не е изложил.

Твърди ,че макар районния съд да е извел извод за недоказаност на нарушение от датата 14.10.2022 ,свързано с детето Ал. Ас. от V ,,а “ клас е важно да се каже , че тук също са използвани взаимно изключващи се правни норми, които сами по себе си основания за пълна отмяна на заповедта, доколкото е наложено едно наказание за три приписани нарушения. Намира ,че извода на районният съд, че нарушението от 14.10.2022г. не е допуснато, не санира порока необоснованост на цялата заповед. Счита ,че районния съд не е съобразил, че съществено за законосъобразността на заповедта, както се каза горе е мотивирането и обосноваването на приетото нарушение, 4 съответно и правилното му квалифициране, така че работникът или служителят да е наясно за какво точно свое поведение - действие или бездействие е санкциониран. Счита ,че посочването кое точно нарушение като правно изискване е допуснато е от съществено значение в много аспекти и за евентуални бъдещи дисциплинарни производства, повторност, предстоящи наказания Намира че заповедта е издадена в нарушение на тези права, което съдът не е съобразил..