Определение № 531 от 24.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 531 гр. Пловдив, 24.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500256 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, ЕИК 203670940 против разпореждане № 87 от 02.01.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 20949/2024 г. по описа на РС - Пловдив, X IХ гр.с-в, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение срещу Г. Б.

Д. с ЕГН ********** с адрес : ****, за сумата от 244,11 лв. - главница, сумата от 7,77 лв.-договорна лихва, сумата от 201,93 лв. - обезщетение за забава, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски, дължими по силата сключен договор за потребителски кредит между „Сити Кеш“ ООД и Г. Б. Д., които вземания са прехвърлени на заявителя с договор за покупко-продажба на вземания от 26.08.2021 г. и приложение № 1 към него от 12.11.2021 г. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно и моли същото да се отмени, като се постанови издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените суми.

В съответствие с разпоредбата на чл. 413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

По същество:

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит, сключен с потребител.

Доколкото претенциите се основават на договор за потребителски кредит, предоставен от търговец на физическо лице, длъжникът има качеството потребител по смисъла на ЗЗП.

1

Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 ГПК вменява задължение на съда да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. За да се отхвърли заявлението е достатъчна констатацията за наличие на обоснована вероятност относно неравноправност на клаузи по договора, сключен с потребител, а такава обоснована вероятност в случая е налице.

Видно от документите към заявлението, на 19.02.2021 г. между „Сити Кеш“ ООД и Г. Б. Д. е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който „Сити Кеш“ ООД е предоставил на Г. Б. кредит от 400 лв. при фиксиран годишен лихвен процент 40,05 %, ГПР 49,93 %, брой на погасителни вноски – 17, дата на последно плащане – 18.06.2021 г. Като обща сума за плащане посочена сумата от 431,64 лв. Уговорено е между страните договорът за кредит да бъде обезпечен по един от следните начини: банкова гаранция, или поръчител, отговарящ на условията на чл.23 от ОУ към договора. Уговорено е и задължение за потребителя да заплати неустойка от 163,36 лв. в случай, че не непредоставяне обезпечение в тридневен срок от сключването на договора, която е предвидена да се заплащане разсрочено заедно с погасителните вноски по договора.

В случая процесният договор за заем формално отговаря на изискването на чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, доколкото е посочен ГПР, който не надвишава пет пъти размера на законната лихва. Уговорено е обаче задължение за потребителя да предостави обезпечение и неустойка за неизпълнението му, разходите за която не са взети предвид при изчисляване на посочения в договора годишен процент на разходите, в резултат на което е налице обоснована вероятност да не съответства на действителния ГПР, определен съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Тези уговорки са във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, поради което съставляват неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.1 от Закона за защита на потребителите. Налице е и нарушаване на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, доколкото с включване на неустойката ГПР надвишава пет пъти размера на законната лихва.

Налице е обоснована вероятност за неравноправност на клаузи от договора за кредит и за недействителност на процесния договор за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, при което и потребителят не дължи нищо повече от чистата стойност на кредита – предоставените заемни средства, непогасени на падежа – чл. 23 от ЗПК.

Заявителят не е посочил данни за извършени плащания и не заявява да липсват такива, поради което има и неяснота относно размера на дължимата главница като чиста стойност по кредита.

Налице е още едно и самостоятелно основание за отхвърляне изцяло на заявлението.

2

В случая една страна вземането по чл. 23 от ЗПК е вземане на плоскостта на неоснователното обогатяване, а не на основание договора за кредит и съответно то не е прехвърлено с договора за цесия. Освен това договор за цесия не е представен със заявлението. След като заявителят основава правата си върху процесните вземания на сключен преди образуването на заповедното производство договор за цесия, той е длъжен да установи това си частно правоприемство чрез представянето към заявлението на договора за прехвърляне на вземанията – т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК.

Предвид изложеното съдът приема, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение за тези вземания правилно е било отхвърлено.

По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 87 от 02.01.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 20949/2024 г. по описа на РС - Пловдив, X IХ гр.с-в.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3