Решение № 2026 от 30.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2026 гр. Пловдив, 30.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20235330204554 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 23-0432001008/02.06.2023г. на Началник РУ към ОДМВР Пловдив, 01 РУ Пловдив, с което на С. С. М., ЕГН ********** са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП, както и на основание Наредба № Із–2539/17.12.2021г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

По съображения, изложени в жалбата, жалбоподателят М. моли съда да отмени НП като незаконосъобразно и неправилно. Претендира направените в хода на настоящото производство разноски. В съдебно заседание се представлява от адв. И., който навежда допълнителни аргументи в насока отмяна на обжалвания административен акт.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище пледира за неоснователност на жалбата и прави искане за потвърждаване на обжалваното НП. При условията на евентуалност възразява срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде намалено до минимално предвидения в закона размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 -дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е 1 допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 12.04.2023г. в гр. Пловдив в района на бул. „Никола Вапцаров“ св.

В. Т. Ш., на длъжност „полицай“ при 01 РУ към ОДМВР Пловдив изпълнявал служебните си задължения по контрол на безопасността на движението. На същата дата в 15:55ч. в гр. Пловдив, на бул. „Никола Вапцаров“ до № 17 констатирал движещо се в посока от запад към изток МПС - товарен автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ***, на чийто прозорец свидетелят забелязал поставен стар стикер на застраховка „Гражданска отговорност“ на водача. Товарният автомобил бил спрян за проверка, при която било установено, че негов водач е жалбоподателят М., а МПС е собственост на „Д И Д ЕКСПРЕС“ ЕООД, ЕИК 121117762. Направена била справка в системата на МВР, въз основа на която било установено, че регистрацията на управлявания от жалбоподателя товарен автомобил била прекратена на 13.01.2023г. на основание чл.143 ал.15 от ЗДП.

За горното св. Ш. съставил срещу С. М. Акт за установяване на административно нарушение

/АУАН/ серия GA, бланков

№

892904/12.04.2023г. за извършено нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП. Актът бил предявен на М. за запознаване с неговото съдържание, като същият го подписал, без да отрази възражения.

Междувременно в РП Пловдив срещу жалбоподателя М. била образувана прокурорска преписка вх. № 5663/2023г. по описа на РП Пловдив за престъпление по чл.345 ал.2 от НК. Същата приключила с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 18.05.2023г. на прокурор при РП Пловдив, като материалите по преписката били изпратени на административнонаказващия орган с оглед преценка за реализиране на административнонаказателна отговорност по отношение на С. М..

Въз основа на това и на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя М. са наложени административни наказания - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП, както и на основание Наредба № Із – 2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

Описаната фактическа обстановка се установява от гласните показания на свидетелите В. Т. Ш. – актосъставител и Марио Валериев Костов, които съдът кредитира като обективни, логични и непротиворечеви, както и от приложените към административната преписка и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото писмени доказателства - АУАН/ серия GA, бланков № 892904/12.04.2023г., Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 18.05.2023г. на прокурор при РП Пловдив, справка за собственици на превозно средство, справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното 2 от правна страна:

След запознаване с приложените по дело АУАН и НП съдът намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

При съставяне на АУАН са спазени изискванията, визирани в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Не са констатирани нарушения на процедурата по съставянето на АУАН, които да са съществени, да опорочават административнонаказателното производство и да нарушават правата на нарушителя. Актът е съставен при спазване на процедурата за съставянето му по чл.40 и чл.43 от ЗАНН. Правната квалификация на административното нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на извършеното деяние. Вмененото на жалбоподателя неправомерно поведение е в достатъчна степен индивидуализирано по начин, позволяващ на нарушителя да разбере в какво се е изразило то, какъв е характерът на обвинението и срещу какво конкретно той следва да организира своята защита. В този смисъл възражението на жалбоподателя е неоснователно. Недоказано е и твърдението за липса на отразено в АУАН като какъв свидетел е посочено лицето Иван Петров Койрушки, доколкото видно от представения по преписката акт, същият е вписан в него като очевидец на нарушението.

Постановлението е издадено в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице

Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Предвид установената фактическа обстановка и след анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира, че от страна на жалбоподателя М. е осъществен по безспорен и категоричен начин от обективна и субективна страна съставът на административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДП. Нарушената разпоредба изрично вменява на водачите задължение да управляват регистрирани МПС и като не се е съобразил с това правило за поведение, жалбоподателят е осъществил чрез действията си по управление на посочения товарен автомобил състава на вмененото нарушение. На 13.01.2023г. регистрацията на МПС е била прекратена служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система. Това е станало на основание чл.143 ал.15 от ЗДП, тъй като собственикът на товарен автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № *** не е заявил в законоустановения срок придобиването на собствеността от него чрез промяна на регистрацията в КАТ. Според нарочната законова уредба, прекратяването на регистрацията по чл.143 ал.15 от ЗДП настъпва автоматично, с реализиране на елементите от 3 фактическия състав, без да е необходимо нарочно волеизявление на контролен орган или изпращане на уведомление на собственика, за разлика от хипотезата на чл.143 ал.10 от ЗДП.

В случая жалбоподателят не е собственик на въпросното МПС, но от значение за ангажиране отговорността на водача е единствено това дали същият е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. В този смисъл изложеният в жалбата довод за несъставомерност на деянието от субективна страна, съдът счита за неоснователен. Всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т.ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало ли е технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача и т.н. Абсолютно ирелевантни към настоящото нарушение са обстоятелствата, че автомобилът е бил с поставени табели, кой е приел МПС за ремонт и придружаващите го документи, както и причината, поради която товарният автомобил е бил управляван от жалбоподателя. В случая след като е предприел действия да управлява процесното МПС и към момента на проверката е имал качеството на водач по смисъла на §6 т.25 от ДР на ЗДП, М. е следвало да положи усилия и да се информира от неговия собственик дали автомобилът има действаща регистрация. Най-малкото, което е могъл да направи, е да провери предоставените с автомобила документи и в частност свидетелството за регистрация на въпросното МПС и да установи какви данни са вписани относно собственика на автомобила. При различие между вписания собственик на МПС и лицето, което му предоставя автомобила, е следвало да се увери на какво се дължи това несъответствие и да не предприема управление на процесния автомобил, след като не е бил регистриран по надлежния ред. Като не е сторил това и е проявил небрежност, жалбоподателят М. е осъществил виновно вмененото му деяние.

Съгласно правната теория, вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и самонадеяност. Небрежността се нарича още „несъзнавана непредпазливост“.

При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като е управлявал автомобил чужда собственост. По силата на чл.7 ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Ал.2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.

В случая такова изключение не е предвидено в ЗДП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП, жалбоподателят следва да носи административнонаказателна отговорност по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП. След като е управлявал процесния автомобил, санкционираното лице е било длъжно да знае предвидените в ЗДП 4 последици при бездействие да се регистрира новият собственик, като незнанието на закона не го извинява.

Що се отнася до размера на наложените наказания, настоящият съдебен състав намира, че административнонаказващият орган се е съобразил с критериите на чл.27 от ЗАНН, като е наложил наказания в предвидения от законодателя минимален размер, поради което същите не подлежат на ревизиране.

Правилно наказващият орган е преценил, че деянието не съставлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАНН. За да обоснове този извод съдът на първо място взе предвид разпоредбата на чл.189з от ЗДП, която въвежда забрана за прилагане на чл.28 и 58г от ЗАНН при извършени нарушения по ЗДП. На второ място по делото липсват данни за многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други нарушения от същия вид, а такива не са и изтъкнати от жалбоподателя. Напротив, за формиране извод за липса на предпоставки нарушението да бъде квалифицирано като маловажно, следва да се вземе предвид и представената справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателят е системен нарушител на правилата за движение по пътищата и процесното деяние не е изолиран случай.

В издаденото НП е посочено, че се отнемат общо 10 точки на основание Наредба N Iз-2539/17.12.2021г. на МВР. Във връзка с това съдът намира, че следва да посочи, че отнемането на точките е последица, която възниква ex lege, след влизане в сила на НП и отнемането на контролни точки няма самостоятелен санкционен характер, при което в посочената си част постановленията изобщо не подлежат на съдебен контрол.