Решение № 187 от 27.07.2022, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Шумен, 27.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Йордан В. Димов при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20223600500184 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №172 от 16.03.2022г. по гр.дело №2054/2021г., Районен съд-гр.Шумен е осъдил „ТВМ“ООД-гр.Шумен, да заплати на Ж. С.С., на основание чл.121а, ал.4 от КТ, сумата от 92428.22лв., представляващи разлика между получено и дължимо трудово възнаграждение при командироване, в рамките на предоставянето на услуги, за периода 07.08.2018г.-07.02.2020г., ведно със законната лихва върху глравницата, считано от 16.03.2021г. до окончателното й изплащане. Със същото решение е отхвърлен предявения от дружеството срещу С. насрещен иск с правно осонвание чл.55 ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 15000лв., представляващи надплатени суми по трудово правоотношение в периода 07.08.2018г.-07.02.2020г., като неоснователен. Присъдени са и следващите се държавна такса и разноски.

Решението е обжалвано от ответната страна. Излага, че същото било неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът неправилно приложил материалния закон, като приел, че на ищеца се дължи трудово възнаграждение по чл.121а, ал.4 от КТ. Командироването на ищеца в редица държави от ЕС за международен превоз на товари не представлявало командировка по смисъла на чл.121а от КТ. В приложното поле на сочената разпоредба не попадало командироване на служители, които осъществявали в редица други държави само и единствено работа за своя работодател, без по повод на тази работа да се налага да пребивават и работят на територията на предприятието на получателя на услуггата, предоставяна в рамките на търговската дейност на работодателя и по договор между работодателя и неговия контрагент. В конкретния случай предмет на договора между 1 работодателя и получателя на услугата не е работната сила на командированото лице, а превозната услуга, поради което отношенията между работодателя и командирования следвало да протекат на общо основание съобразно разпоредбите на чл.121 от КТ и НСКСЧ.

Необоснован се явявал и изводът на съда, че на ищеца се следва минимална работна заплата установена в Кралство Белгия, тъй като видно от събраните по делото доказателства, ищецът изпълнявал най-малко трудовите си функции на територията на тази държава.

Ползването на паркинг в дадена държава не обосновавало извода, че това е приемащата страна, чиято минимална заплата се дължи от работодателя.

Мотивирането на дължима белгийска заплата с приложението на чл.131 от ЗЗД също било необосновано. Евентуалната претенция за заплащане на белгийска минимална заплата за помалко от 30 дни работа би могло да има някакво основание, но не и заплащането на белгийска заплата за целия период на работа в различни държави от ЕС. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което заявената от ищцовата страна претенция бъде изцяло отхвърлена, насрещната му претенция-уважена. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.

Въззиваемият взема становище по неоснователността на въззиввната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежна страни, при наличие на правен интерес, поради което се явяват процесуално допустими.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, констатира следното:

Ответникът работил при ответното дружество на длъжността “шофьор, тежкотоварен автомобил-12 и повече тона”, по силата на трудов договор №405/07.08.2018г.. Не се спори, че трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 07.02.2020г.

По делото са представени и 4бр. заповеди, касаещи правнорелевантния период №№389/10.08.2018г., 24/18.01.2019г., №165/07.06.2019г. и №320/18.10.2019г., по силата на които ищецат е бил командирован със задача-извършване на транспортна услуга, в страните от Европейския съюз , Швейцария, Великобритания, Исландия и Норвегия, за периодите от 10.08.2018г.-29.11.2018г.,

18.01.2019г.-02.05.2019г.,

07.06.2019г.-08.09.2019г., от

18.10.2019г.-24.12.2019г..

Пред първоинстанционния съд са разпитани свид.Б.П. и А.П./работили като шофьори на тежкотоварни амтомобили при ответното дружество/, които разясняват реда и начина на полагания труд през правнорелевантния период. Сочат, че ищецът работил като шофьор на полуремарке над 15т., стандратно, при ответното дружество и превозвал опасни товари.

Дружество ползвало база в Кралство Белгия, където се правели почивки и се обслужвали камионите, съответно където предимно започвали курсовете на ищеца и другите шофьори.

Сервиз, ремонт на камиона и смяна на маслата се правели само в базата в Б., никъде другаде, а ако камионът претърпи повреда в друга държава и не може да се предвижи, се викала пътна помощ и се ослужвал в базата. Фирмата, която осигурявала товарите за камионите 2 била „Райден“, чието седалище се намирало в Кралство Белгия. Ищецът превозвал товари единствено предоставени от тази фирма. Средно един цикъл, по време на който ищецът прекарвал постоянно в камиона бил около три месеца. Последният карал товари из цяла Европа, но главно в Белгия и съседните на нея-Франция, Италия и др., но се качвал на камиона, за да почне многомесечния цикъл предимно от гр.Б., Кралство Белгия и там слизал след приключването му, като имало единични случаи, когато е започвал от друга държава..

Ответното дружество било подизпълнител на сочената фирма, като тя наемала дружеството и му давала товарите.

Съгласно показанията на свид.Ж.Ж./на длъжността специалист логистика при ответника/, базата на дружеството се намирала в гр.Ш.,като включвала паркинг на „Райден“, който имал и сервиз. Сервизите на камионите се извършвали в държави, в които се намирали. В базата на дружеството в гр.Ш., доколкото знаел, имало един механик. Камионите правели курсове в различни европейски държави Според свидетеля ищецът не бил карал камион над 15т, но заявява, че следвало де се прегледат конкретните му курсове. Заявява също, че било възможно да е карал опасни товари. Не може да отговори на въпроса къде се е качвал и слизал ищецът, като сочи, че основното тръгване ставало от РБългария със служебен бус. За 2018г. и 2019г. ищецът бил в Белгия под месец., като най-много престоявал в Италия, Франция и Германия. Свидетелят сочи, че ищецът не е карал товари, които да са осигурени на дружеството от другия спедитор /“Фуентис/“, а само такива, предоставени от спедиция „Райден“ Заявява също, че дружеството нямало база в Кралство Белгия, като камионите пътували из цяла Европа и се обслужвали в различни лицензирани сервизи на ДАФ.

Завявява също, че шофьорите имали в Европа гаражи, където понякога си оставяли коли, камиони и когато камионите се концентрирани на един адрес, на който се правят повече курсове, камионите и шофьорите почивали там.

В отговор на въпроси по реда на чл.176 от ГПК , управителят на ответното дружество П.Т. сочи, че базата на дружеството се намира в гр.Ш. и е наета площ от фирма“ Райфен“ООД. Заявява, че управляваният от ищеца камион е бил под 15т, но твърди, че не й е известно да е превозвал опасни товари. Разходите на шофьорите за транспорт от България до Белгия при започване командировките на ищеца и колегите му, както и тези от Белгия до Блъгария, при приклячването им, се покривали от ответното дружество. След започване на комнадировките, паркинга за тировете по принцип бил заплащан от фирмата, но шофьорите нощували в камионите. Ищецът шофирал из целия ЕС, включително и в България.

Дружеството нямало база в гр.Б., Кралство Белгия и не било подизпълнител на белгийското дружество „Райден“.

Съгласно заключението на назначената по делото САТЕ, общият брой на престираните от ищеца часове през периода 07.08.2018г.-07.02.2020г. в режим „управление“, „друга работа“ и „на разположени“са 2576.94часа. В приложените по делото разпечатки от паметта на тахографа и картата на водача С. , не се открили данни за държавите, в които е престирал труд ищеца. Информацията от предоставените електронни носители не била манипулирана.

3

Съгласно заключението на ССЕ, на Ж. С.С., за периода м.08.2018г.-м.02.2020г., са изплатени от работодателя суми общо в размер на 55986.02лв., а съгласно заключението на допълнителната ССЕ, за престирания от ищеца труд в полза на ответника, последният през претендирания период би получил възнаграждение по минимални ставки за заплащане в Кралство Белгия в размер на 75882.99евро , или 148414.24лв.. От инвентарните книги за 2018г. и 2019г. на ответното дружество било видно, че единственият недвижим актив на дружеството е офис, който по информация на ответника се намирал на територията на РБългария. От предодставените справки-хрнологичен регистър на разчетите на „ТВМ“ООДгр.Шумен с доставчик Райфен ООД, не е видно да е плащан наем през периодите 2018г. и 2019г., към този контрагент. Към „Райфен“ ООД са плащани фактури за паркинг. По делото е приложено и трудовото досие на ищеца.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на настоящото производство е претенция с правно основание чл.121а, ал.4, вр. с чл.121а, ал.1, т.1, б.а от КТ за заплащане на сумата от 92428.22лв., представляващи разлика между получено и дължимо трудово възнаграждение, при командироване, в рамките на предоставянето на услуги, за периода 07.08.2018г.-07.02.2020г..

Сочените разпоредби гласят, че в случай, че български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава-членка на ЕС , държава-страна по споразумението за ЕИП, или на Конфедерация Швейцария, за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите., за срока на командироването или изпращането, на работника или служителя се осигуряват най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците или служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава.

Според § 13 от ДР на ЗИДКТ /ДВ,бр.105/2016г./, със закона се въвеждат изискванията на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (ОВ, L 18/1 от 21 януари 1997 г.) и на Директива 2014/67/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги..

В случая не е налице спор между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът през периода 07.08.2018г.-07.02.2020г., е бил в трудово правоотношение с ответното дружество на длъжността “шофьор, тежкотоварен автомобил12 и повече тона”. Не е спорно и че през сочения период работодателят е командировал ищеца за общо 369 дни със задача-извършване на транспортна услуга, в страните от Европейския съюз, Швейцария, Великобритания, Исландия и Норвегия.

Не е спорно между страните и че по време на командировките си, ищецът е извършвал транспорт на чужди за ответника товари, както и че всички товари, които превозвал били предоставяни на ответното дружество от „Райден“, чието седалище е в Кралство Белгия/Кортенберг /показанията на свидетелите и на двете страни, представените 4

ЧМР и транспортен лист на шофьора/. Ответникът не оспорва, че е в договорни отношения със спедиторът „Райден“ със седалище в Кралство Белгия, който е посредничил между товародателите и ответното дружество, като е осигурявал на ответното дружество товарите за превоза извършван от ищеца.

Това води до промяна на мястото на изпълнение на работата на С., за сметка на работодателя си и под негово ръководство, въз основа на договор сключен между работодателя и ползвателя на услугите, поради което и му се следва трудовото възнаграждение предвидено за същата или сходна работа, установено в приемащата държава.