Решение № 522 от 06.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 522 гр. Пловдив, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20255330110100 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.500, ал.1 КЗ, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД.

Ищецът ЗК „Лев Инс“ АД твърди, че на *** г. около 11,50 ч. в ***, при управление на товарен автомобил марка "***", модел "***", с рег. № ***, Ц. С. С., реализирал ПТП и напуснал местопроизшествието, като виновно се отклонил от проверка за алкохол и не изчакал контролните органи. Сочи, че в конкретния случай посещаването на ПТП-то от контролните органи и изчакването им на мястото на събитието е задължително по закон. Твърди, че в резултат на събитието са причинени имуществени вреди на ограда. Излага твърдения, че към датата на събитието за товарен автомобил марка "***", модел "***", с рег. № *** е действал договор за задължителна застраховка "Гражданско отговорност" на автомобилистите сключена със ЗК "Лев Инс" АД /застрахователна полица N *** със срок на действие от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г./. Сочи, че щетата по увредения път е определена на база фактура и калкулация, като е предявена по претенция Зелена карта от ***, застрахователно обезщетение в левова равностойност 1425.27 лв., която сума била заплатена, като при ищеца била образувана застрахователна преписка № ***. За процесната сума била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1934 по описа за 2025 г. на РС Пловдив, XXV гр.с., срещу която длъжникът е депозирал възражение. Поради това обосновава правен интерес от предявяване на настоящия иск, моли за неговото уважаване и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Ц. Г. С..

Същият не се явява в откритото съдебно заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие. Ответникът е уведомен за последиците на чл.238 ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:

Предявеният установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр.

1 чл.500, ал.1 КЗ, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД е процесуално допустим – предявен е в законовия едномесечен срок по чл.415, ал.4 ГПК, след дадени от съда указания по реда на чл.415, ал.1, т.1ГПК, след депозирало от длъжника възражение по чл.414, ал.2 ГПК.

Налице е идентичност между сумите, предмет на заповедното производство и тези, предмет на настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Процесуалният представител на ищцовото дружество с писмено становище от 07.10.2025 г. преди датата на откритото съдебно заседание прави искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание лично – л.71 от делото. Препис от исковата молба също е връчен на ответника лично – л.66 от делото.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства, се прави извод за вероятна основателност на исковата претенция.

Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените искове да се уважат. Като законна последица от уважаването на исковете е присъждането на законна лихва върху главницата от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 31.01.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има ищцовата страна за заплатена държавна такса в размер на 38,50 лв., както и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., или общо 70,81 евро (с левова равностойност 138,50 лв.). Следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски за държавна такса – 28,51 лв. и за юрисконсултско възнаграждение – 50 лв., или общо 40,14 евро (с левова равностойност 78,51 лв.), като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ц. Г. С., ЕГН: **********, адрес: ***, дължи на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А сумата от 728,73 евро (с левова равностойност 1425.27 лева) – главница по регресно вземане спрямо длъжника, възникнало в резултат на изплатено застрахователно обезщетение по ликвидационна преписка № *** на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на МПС, застрахователна полица ***, със срок на действие от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 31.01.2025 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение 2

№ 3033/ 07.04.2025 г., по ч.гр.д. № 1934 по описа за 2025 г. на РС Пловдив, XXV гр.с.

ОСЪЖДА Ц. Г. С., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А сумата от 70,81 евро (седемдесет евро и осемдесет и един евроцента) – разноски пред първата инстанция за ДТ и юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 40,14 евро (четиридесет евро и четиринадесет евроцента) – разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д.

№ 1934 по описа за 2025 г. на РС Пловдив, XXV гр.с.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Препис от решението да се изпрати на РС Пловдив, XXV гр.с., ведно с приложеното за послужване ч.гр.д. № 1934 по описа за 2025 г.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 3