Определение № 386 от 21.10.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 386 гр. Велико Търново, 21.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА

СЛАВКА ДИМИТРОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова в присъствието на прокурора С. К. К. като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно частно наказателно дело № 20264000600322 по описа за 2026 година Въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид следното:

Производство по реда на чл. 64 ал.8 от НПК.

С определение № 526/16.10.2026г., постановено по ЧНД № 567/2026 г. по описа на Окръжен съд Ловеч, е взета по отношение на обвиняемия Н. С. А. по ДП 528/2026г. по описа на ГД БОП МВР, мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

Това определение е обжалвано от адв. А. Н., в качеството й на защитник на обвиняемия А.. С жалбата се прави искане за отмяна му като необосновано, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните доказателства. Оспорва се наличието на обосновано предположение за съпричастност към деянието, като се твърди, че обвиняемият не е знаел за намиращите се наркотици в камиона. Оспорва се и наличието на комулативните предпоставки, като се твърди, че не може да бъде направен обоснован извод, че същият ще се укрие или ще извърши друго престъпление.

В съдебно заседание обвиняемият А. и защитникът му – адв. Н. поддържат подадената жалба. Оспорват наличието и на обоснованото предположение и на двете опасности, за които намират, че отсъстват доказателства да бъдат приети за реални. Поради изложеното претендират отмяна на определението и вземане на по- лека мярка за неотклонение.

Представителят на АП намира, че взетата мярка е законосъобразна.

Налице са предпоставките на чл. 63 от НПК, поради което моли атакуваното 1 определение да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение.

Апелативният съд, след като съобрази направените с жалбата оплаквания и изслуша становищата на страните, заявени в съдебно заседание приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на контрол, поради което е процесуално допустима. По същество същата е неоснователна по следните съображения:

От материалите по делото е видно, че Н. С. А. е привлечен по досъдебно производство 528/2026г. на ГД БОП МВР с постановление от 13.10.2026г, за деяние по чл. 354а ал.2 вр. ал.1 пр.4 от НК.

За да вземе мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на жалбоподателя А., съставът на Ловешки окръжен съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 63 от НПК, а именно обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпленията, за които му е повдигнато обвинение и че е налице реална опасност същият да извърши друго престъпление и да се укрие.

Въззивният съд намира за законосъобразен извода на първата инстанция.

Налице е обосновано предположение за съпричастност на обвиняемият Н. А. към деянието по чл.354а ал.2 вр. ал.1 пр.4 от НК. Този извод се налага от събраните по ДП до момента доказателства – разпити на свидетелите – М. Г., Б. Т., И. В., Д. Д., Н. П., както и протоколите за извършено претърсване и изземване от 12.10.2026г. ведно с фотоалбума към него, за оглед на местопроизшествие от същата дата, ведно с фотоалбума към него, за доброволно предаване, за оглед на веществени доказателства от 14.10.2026г. и от изготвената физико-химична експертиза Н-397/15.10.2026г.

Към настоящият много ранен процесуален етап, на който се намира досъдебното производство и характера на производството по чл. 64 от НПК, въззивният състав намира, че събраните до този момент доказателства, макар и оскъдни са в обем на достатъчност, за да може да бъде изградено първоначално предположение за съпричастност на обвиняемия Н. А. към деянието, за което е привлечен. В настоящото производство не се прави анализ на събраните доказателства, в степен, необходима за изводи за авторство и виновно поведение, затова, доказателствата са необходими за наличие на предположение за съпричастност. Коментарът на наличните доказателства към този момент не сочи на противоречивост и от тях позволява да бъде направен изискуемият извод по чл. 63 ал.1 от НПК за съпричастността на обвиняемият.

Налице са и според въззивният съд, и двете кумулативно предвидени от закона предпоставки - обвиняемият да извърши друго престъпление и да се укрие. Опасността да се укрие, извън презумпцията се извежда на първо място от предвидената наказуемост, за деянието, а тя е значителна - от три до дванадесет години лишаване от свобода, глоба от 10 000лв до 50 000лв.

Наказуемостта е достатъчна, за да бъде мотивиран обвиняемият да се укрие, 2 за да избегне наказателното преследване. Опасността да се укрие е изводима и от професията на обвиняемия – шофьор, основно свързана с трангранични пътувания.

Реалната опасност обвиняемия да извърши престъпление се извежда на първо място от данните му за съдимост. Видно от приобщеното към ДП свидетелство за съдимост, А. е осъждан както в пределите на РБългария, така и извън страната в Германия – основно за престъпления измами. От друга страна деецът се характеризира и чрез самото деяние, а видно от събраните макар само до този момент доказателства личността на обвиняемият може да бъде охарактеризирана като изключително комбинативна. Много висока е степента на обществена опасност на деянието предвид голямото количество наркотично вещество – 15кг кокаин, чиято стойност възлиза на 1,5 млн. евро.

Така коментираните до тук обстоятелства и най - вече голямото количество наркотично вещество и неговият вид- кокаин, както и изключително високата му стойност, не само предпоставят, но и създават реална опасност А. да извърши друго престъпление или предприеме действия не само за осуетяване разкриването на това, но и на други/о престъпления и предвид съдебното му минало и криминалния му опит с различни по вид престъпления.

Изложените по- горе обстоятелства и съвсем ранният етап от развитие на ДП, мотивират съда да приеме, че към настоящия момент най-адекватната за воденото спрямо обвиняемия Н. А. наказателно преследване е мярката за неотклонение „Задържане под стража”.

В смисъла на горното определението на Ловешки окръжен съд се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата на защитата на обвиняемия е неоснователна, и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 64 ал. 9 от НПК, Великотърновският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 526/16.10.2026г., постановено по ЧНД № 567/2026 г. по описа на Окръжен съд гр. Ловеч, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на Н. С. А., ЕГН:

********** по ДП 528/2026г. на ГД БОП МВР.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4