Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 1546 от 14.08.2026, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 675/2026
Вид
Разпореждане № 1546
Подписан
14.08.2026
В сила
14.08.2026
Състав
ЛИДИЯ ЛЪЧЕЗАРОВА ПЕНЕВА-СТОИЛОВА

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1546 гр. Перник, 14.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА Въззивно гражданско дело № 20261700500675 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба в РРС- Трън с вх. № 1108/04.06.2026 г., подадена от З. А. А., с ЕГН: **********, чрез адвокат пълномощника си Н. И. И. от САК, с адрес за призоваване *** срещу Решение № 22 от 19.05.2026 г., постановено по гражданско дело № 069/ 2025 г. на Районен съд- Трън по описа на съда за 2025 г.

С въззивната жалба, подадена от ищеца се обжалва изцяло първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният установителен иск за признаване правото на собственост върху процесния недвижим имот, заявено на основание наследствено правоприемство и придобивна давност, както и свързаните с него искания. Жалбата съдържа оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, каквито реквизити по принцип следва да бъдат посочени във въззивната жалба съобразно чл. 260, т. 3 и т. 4 ГПК.

Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд е формирал неправилни фактически изводи относно характера и обема на упражняваната от него фактическа власт върху имота.

Твърди, че в продължение на повече от двадесет и пет години единствено той и неговото семейство са владели, ползвали и стопанисвали имота явно, спокойно, непрекъснато и несъмнено, поради което е налице изтекъл придобивен давностен срок. Излага се, че извършените от него действия по поддържане и подобряване на имота — включително изграждане на водопровод и сондаж, подмяна на покривна конструкция и дограма, както и обособяване на сА.рни помещения — не представляват обикновени действия по управление, а обективират намерение за своене на целия имот. Оспорва се и изводът на районния съд, че проведен разговор за евентуално изкупуване на дела на ответницата изключва или опровергава намерението за своене. В тази връзка се поддържа, че към този момент придобивната давност вече е била изтекла, поради което последващи действия, насочени към доброволно уреждане на отношенията между страните, не могат да заличат вече настъпилия вещноправен ефект. В жалбата се правят и оплаквания относно начина, по който първоинстанционният съд е обсъдил събраните гласни доказателства. Поддържа се, че съдът не е извършил задълбочена и съпоставителна преценка на свидетелските показания, като е игнорирал съществени противоречия в показанията на свидетелите на ответната страна и не е дал надлежна оценка на показанията на свидетелите на ищеца, вкл. на незаинтересовани лица. Според въззивника това е довело до необоснованост на фактическите изводи на съда.

Наред с главното оплакване за придобиване на имота по давност, въззивникът развива и доводи за неправилно приложение на материалния закон по отношение на наследствените квоти. Поддържа, че дори да не се приеме придобиване по давност на целия имот, 1 първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил изцяло иска, без да съобрази действителния обем на наследствените права на страните след откриване на наследството на общия наследодател. В тази насока се твърди, че по силата на наследствено правоприемство въззивникът е придобил по- голям дял от приетия от съда, а ответницата не притежава права в приетия от първата инстанция размер.

С жалбата се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което главният иск да бъде уважен изцяло, като бъде признато за установено, че въззивникът е изключителен собственик на процесния имот на основание придобивна давност. При условията на евентуалност се иска изменение на решението чрез признаване, че въззивникът е собственик на 2/3 идеални части от имота на основание наследство, а ответницата — на останалата 1/3 идеална част. Направено е и искане за отмяна на нотариален акт в съответната му част на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, както и за присъждане на разноските за двете инстанции.

В срока за отговор е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна А. Ц. В., чрез адв.

Х. Х., с който въззивната жалба се оспорва изцяло като неоснователна. В частта, в която е направено искане въззивникът да бъде признат за собственик на 2/3 идеални части от имота на основание наследство, а ответницата — на останалата 1/3 идеална част я оспорва като недопустима.

Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, а твърдените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни, доколкото не са били доказани при условията на пълно и главно доказване правнорелевантните факти за конкретния спор. Излагат се подробни аргументи, че проведеното от ищеца в първоинстанционното производство доказване е обосновало единствено ползването на процесния имот от него. В тази връзка оплакванията на въззивника относно начина, по който първоинстанционният съд е формирал вътрешното си убеждение и е ценил доказателствената съвкупност, са необосновани и не намират опора в материалите по делото. По разноските се прави искане същите да не бъдат присъждани, доколкото липсват надлежни доказателства, че са действително извършени. Сочи се, че представеният списък с разноски не е подписан, в представения по делото договор за правна защита и съдействие не се съдържат данни за клиента, както и номер и дата на договора, не са посочени начинът и срока за плащане на адвокатското възнаграждение, както и че същия не е подписан от клиента. Предвид изложеното и по аргумент на чл. 78 ГПК, както и на ТР 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС се поддържа, че могат да бъдат присъдени само действително извършените и доказани разноски. По тези съображения се сочи, че не е доказано реално заплащане на претендирания адвокатски хонорар, поради което искането за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение.

В заключение моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди Решение № 22 от 19.05.2026 г., постановено по гражданско дело № 069/ 2025 г. на Районен съд- Трън по описа на съда за 2025 г. като правилно и законосъобразно. Моли да бъдат присъдени разноски.

При извършена по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът констатира, че въззивната жалба отговаря на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК и е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Поради това делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да бъдат призовани страните.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК и липсва позоваване на допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада на делото, които да налагат произнасяне от въззивната инстанция по въпроси за допускане на доказателства или даване на указания на страните за предприемане на процесуални действия за доказване на релевантни факти и обстоятелства.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

2

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА с вх. № 1108/04.06.2026 г., подадена от З. А. А., с ЕГН: **********, чрез адвокат пълномощника си Н. И. И. от САК, с адрес за призоваване *** срещу Решение № 22 от 19.05.2026 г., постановено по гражданско дело № 069/ 2025 г. на Районен съд- Трън по описа на съда за 2025 г.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ МОТИВНАТА ЧАСТ на настоящото разпореждане има характер на проектодоклад по чл. 268, ал. 1 ГПК и им предоставя възможност да изразят становище по него най- късно в първото заседание по делото.

ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.

НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 15.10.2026 г. от 10.35 ч., за която дата и час да се призоват страните.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че когато отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

ПРЕДУПРЕЖДАВА СТРАНИТЕ, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.

Препис от настоящото разпореждане да се връчи на страните.

Настоящото разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

3