Решение № 20310 от 08.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20310 гр. София, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20221110118613 по описа за 2022 година

Предявен е от ищеца З. Й. М. срещу ответника С. Й. Ц. иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на ползването на незастроена част от имот с идентификатор ************** по КККР на гр. София, общ. Столична, обл. София /столица/, одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в /населено място/ с площ от 745 кв.м., общите части на построената в сградата сграда с идентификатор **************.1 и на общите избени помещения под нея.

Ищецът З. Й. М. твърди, че с ответника са сестри и са придобили процесния недвижим имот по наследство от родителите си. Твърди, че ищцата е собственик на жилището, находящо се на първия етаж от жилищната сграда, построена в имота, а ответникът е собственик на втория етаж и на таванския етаж от жилищната сграда, построена в имота. Сочи, че не могат да постигнат доброволна договорка за разпределение ползването на имота. Моли съда да постанови решение, с което да разпредели ползването на имота между страните включително по отношение общите части на сградата, общите избени помещения под нея и незастроената част от процесното дворно място.

С подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответникът С. Й.

Ц. оспорва предявения иск. Не оспорва наличието на съсобственост върху процесния имот при заявените от ищеца квоти. Счита, че следва да се допусне разпределение на ползването на дворното място, но навежда твърдения, че разпределението на ползването на общите части на сградата е недопустимо, както и че е придобила по давност част от самостоятелните обекти – избените помещения в сградата, означени на архитектурен проект с точки Е, Ж, И, К, Л, М, Н, О, П, Р, С.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск по чл. 32, ал. 2 ЗС, който по своя характер представлява производство по спорна съдебна администрация, с който се цели да бъдат уредени 1 правоотношения по разпределение на ползването на съсобствен имот, съгласно очертани от закона критерии и интереси въз основа на факти, преценявани по целесъобразност. Тези въпроси не са от естество да формират предмет, годен да породи сила на пресъдено нещо. /ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 Г., ОСГТК на ВКС/. Задължителната съдебна практика приема, че е допустимо да се иска разпределение на ползването на съсобствена вещ по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС от съсобственик, притежаващ сам повече от половината от общата вещ. /т. 1 от ТР № 12/2013 г. на ОСГК на ВКС/.

В хода на производството е разпределена доказателствената тежест, както следва: в тежест на ищеца е да установи, че е налице съсобственост на процесния имот между страните при посочените квоти, че не може да се формира мнозинство от съсобствениците във връзка с вземане на решение за начина на използване на общата вещ, вкл. и когато изобщо няма решение за използване на общата вещ или решението на мнозинството от съсобствениците е вредно за общата вещ, както и да ангажира доказателства за начин на разпределение на ползването, отчитащ правата на всички съсобственици. В доказателствена тежест на ответника е да докаже правото си на собственост върху процесните две избени помещения и едното преходно към тях с втори самостоятелен вход, отбелязани с букви Е, Ж, З, И, К, Л, М, Н, О, П, Р,С, включително датата и основанието на което е установил владението си върху тях, демонстрирането на намерение за владение на имотите като свои спрямо останалите съсобственици, наличието на спокойно, явно и непрекъснато владение в продължение на 10 години.

Установява се по делото, че с нотариален за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 17.12.1991 г. Й. П. и Е. П. са прехвърлили правото на собственост върху първия етаж от жилищна сграда, построена в посочения имот, със застроена площ от 106 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, построена в дворно място на ищцата З. М., като са запазили в своя полза правото на ползване върху посочения недвижим имот.

Установява се също, че ответникът С. Ц. е призната за собственик на втория етаж от горепосочената жилищна сграда със застроена площ от 106 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата с нотариален акт за собственост на основание безвъзмездно учредено право на строеж по чл. 56 ЗТСУ от 14.06.1994 г. С нотариален акт за покупко-продажба от 16.06.1994 г. същата е придобила в собственост от Й. и Е. П. таванския етаж от къщата със застроена площ от 110 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, без мястото.

Между страните не е спорно, че са съсобственици на поземлен имот с идентификатор № **************, находящ се в /населено място/, придобит по силата на наследствено правоприемство от родителите им Й. П., починал 07.09.1996 г. и М.

П., починала на 02.03.2020 г., признати за собственици по силата на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка от 1987 г. Безспорно е по делото, че страните са единствени наследници по закон на родителите си Й. П. и М. П. на осн. чл. 5, ал.1 от ЗН, поради което същите притежават равни квоти от наследството им. С прехвърлителните сделки на етажите от жилищната сграда не са прехвърляни идеални части от поземления имот, ето защо, страните притежават по ½ идеална част от същия.

Съгласно приетото по делото основно и допълнително заключение на СТЕ от 07.06.2023 г., допълнение към СТЕ от 05.09.2023 г. и допълнение към Вариант 3 към СТЕ от 11.10.2023 г., които настоящият състав кредитира като обективно, компетентно и безпристрастно изготвени, се установява, че вещото лице в допълнителната СТЕ от 2

07.06.2023 г. е определило пространството за общо ползване да бъде територията около сградата, представляваща бетонирана пътека. Откъм ул. л. (от запад) определената територия е от сградата до оградата на ПИ **************. Пространството за общо ползване около сградата е 98 кв.м.

Вещото лице е изготвило със СТЕ и допълненията към нея три варианти за ползване на свободната част от дворното място, като страните са постигнали съгласие ползването да бъде извършвано по вариант № 3 с посочени размери и отстояния на дялове / л. 123 и 125 от делото/, като дял № 1, защрихован в зелен цвят бъде ползван от ответника, а дял № 2 , защрихован в червен цвят ще бъде ползван от ищеца. Границата между дялове I и II от южната страна на ПИ 185 е на 9,33 м., измерени от ъгъла на имота по оградата – по точки А- Б. От точка „Б“ до кладенеца са 5,19 м. – т. „Г“. От южния ъгъл на жилищната сграда на разстояния 1,62 м. е точка „Д“ на подпорната стеничка. От т. Д на разстояние 2,26 м. е т. „Г“ от кладенеца. От т. „В“ до т. „Г“ границата между дяловете I и II минава по западната дъга на кладенеца. Откъм ул. „л.“ границата между дяловете I и II минава по западната дъга на кладенеца. Откъм ул.

„л.“, границата между дяловете I и II е на 6,02 м. от входната врата на ПИ 185. Ето защо и предвид изявеното съгласие между страните, съдът намира, че ползването на незастроената част от дворното място следва да бъде разпределено според Вариант № 3 към допълнение към Вариант 3 към СТЕ от 11.10.2023 г. с посочени отстояния и размери /л.125/.

Предмет на искането за разпределение са и избените помещения в сградата. В процеса е въведено възражение за придобивна давност, изтекла в полза на ответника С.

Ц., считано от 1989 г. и до днес, по което съдът дължи произнасяне преди разпределение на ползването. /в този смисъл т. 2 от ТР№12/2013 г. на ОСГК на ВКС /.

Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС избените помещения представляват общи части по предназначение. Съдебната практика приема, че избеното помещение като обща част по предназначение, принципно би могло да бъде придобито по давност от лице, което има собствено жилище в същата сграда - арг. от ТР № 34/83 г. на ОСГК на ВС, Решение № 409 от 26.05.2010 г. по гр.д. 224/2009 г., ВКС. Като критерии за придобиване по давност за общите части по предназначение, съдебната практика поставя наличие на кумулативни предпоставки: недвусмислено изразено съгласие от съсобствениците и придобиването по давност да не противоречи на строителните правила и норми, а и на императивните норми на ЗУТ. Преценката обаче за второто изискване е конкретна за всеки отделен случай. В този смисъл Решение № 159 от 02.01.2019 г. по гр. д. № 4622/2017 г., г. к., І г. о. на ВКС.

Според свидетелите на ищцата / св. Й. И. и Е. С./, преценени по реда на чл. 172 ГПК майката на страните е ползвала избените помещения до смъртта си през 2020 г., а свидетелите на ответника /св. А. А. и Р. Х./ сочат, че първоначално С. и съпругът са живели заедно с нейните родители на първия етаж, а няколко години след раждането на детето им /1982-1983 г./ родителите на ответника им предоставили за ползване мазето, където ответникът и съпругът й устроили една стая, за да гледат детето си и живели в приземния етаж до построяването на горните етажи /1990 г. – 1991 г./, когато са се преместили, но продължили да ползват приземния етаж. Свидетелят споделя, че освен С., там е виждала и баба М. /майка / и З.. От дълго време помещенията се ползвали за зимнина, като свидетелят Х. лично е виждала баба М. /майката/ да прави зимнина там, включително ползвала същите помещения за съхранение на нейна зимнина. Свидетелските показания следва да бъдат кредитирани, тъй като взаимно се допълват.

По делото не се установяват действия, които да са от такъв характер да демонстрират намерение за владение на имотите, отбелязани с букви Е, Ж, З, И, К, Л, 3

М, Н, О, П, Р,С, като свои спрямо останалите съсобственици. Свидетелските показания не установяват пълно този факт – избените помещения се ползвали от трите – майката и дъщерите, като макар само С. Ц. да има ключ и според свидетелските показания избените помещения да се ползвали основно от нея, се установява, че в помещенията имала достъп и майка в чиято полза е било учредено вещно право на ползване върху първия етаж от къщата и припададащите му се идеални части от общите части на сградата, като същата ги ползвала до смъртта си, а и от ищцата, докато живяла в къщата. Освен това, по делото не се установява дали придобиването по давност на избените помещения не противоречи на строителните правила и норми и на императивните разпоредби на ЗУТ. Ето защо възражението за давност е неоснователно.

Тук е мястото да се подчертае, че с прехвърлителните сделки на отделните етажи от къщата са били прехвърлени и съответните идеални части от приземния етаж /избените помещения/ като неотделими от вещното право на собственост върху трите етажа. Идеалните части не са били посочени в абсолютно число в нито един от титулите за собственост, но са посочените квадратурите на всеки един от етажите, което позволява изчисление и на притежаваните от същите идеални части от общите части на сградата.

В съответствие с припадащите им се идеални части от общите части на сградата, вещото лице е дало схема за разпределение на мазето към основната СТЕ /стр. 62/, като в дял на ищцата е определил за ползване оградените с оранжев цвят: котелно помещение 16,50 кв.м. и помещение за въглища 9.40 кв.м. , които са на обща площ 25,90 кв.м. с отделен вход при буква Б от схема за разпределение на мазе / л. 62/.

Това са помещенията по букви А-Б-В-Г-Д, като в допълнение определя за ищцата и складово помещение на първи етаж, очертан с оранжев контур на приложената схема за разпределение на първи етаж /л. 98/. Помещението е обособено под стълбището за втори етаж и е с площ от около 2,37 кв.м. след повторно замерване. Общата площ от находящите се в сградата складови помещения за ползване от ищцата е 28,27 кв.м.

Другите две избени помещения и едното преходно към тях вещото лице е оконтурила в зелен цвят с обща площ от 47,50 кв.м. Входът към тези мазета е при буква С от север на схемата за разпределение на мазе. Определя тези помещения за ползване от ответника, заедно със складово помещение под остъкленото предверие при входната врата на жилищната сграда около 3,70 кв.м. Общата площ за ползване на складовите помещения в сградата за ползване от ответниците е 51,20 кв.м.