Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2547 от 17.11.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 2806/2025
Вид
Решение № 2547
Подписан
17.11.2025
В сила
17.11.2025
Състав
ЛАЗАР КИРИЛОВ ВАСИЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.60 ал.2 · Закон за кредитните институции

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2547 гр. Бургас, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20252120102806 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод исковата молба на „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление гр.

С.*******, против „В. А.“ ЕООД с ЕИК 205263224, със седалище и адрес на управление гр. Б.******* и Н. Г. В. с ЕГН **********, с адрес гр. Б.*******, за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца следните суми: 3 888,63 лева - главница; - 291,96 лева - лихви върху редовна главница за периода от 16.02.2024 г. до 21.05.2024 г.; - 580,70 лева -лихва за просрочена главница за периода от 21.05.2024 г. до 24.02.2025 г., дължими по Договор за кредитна карта за бизнес клиенти № ****/******** г. и общи условия за банкови карти за бизнес клиенти за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови карти като електронни платежни документи, за които е подадено Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните си книги по ч.гр.д. №2025212010****/2025 г. по описа на РС - Б., изцяло отхвърлено с Разпореждане рег. № ****/26.02.2025 г.

Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: между страните е било налице облигационно отношение, възникнало въз основа на Договор за кредитна карта за бизнес клиенти № ****/******** г.

Кредитополучател по договорът било дружеството ответник, а неговият 1 управител Н. В. е бил солидарен длъжник. Кредитополучателят усвоил кредитния лимит, срещу задължението да го върне ведно с договорените и начислени лихви, изискуеми и дължими на основание и в размерите, определени с подписания от страните договор и на установените за съответните вноски падежи. Въпреки това задължение, усвоеният кредит, както и начислените върху него дължими лихви не са обслужвани/издължавани, поради което кредитополучателят В. А.

ЕООД, чрез неговия управител Н. Г. В., който е оправомощен картодържател и солидарен длъжник, били уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост и поканени да погасят просрочените задължения доброволно, с Покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл.60 ал.2 от ЗКИ връчена чрез ЧСИ Т.М., рег.№*** при КЧСИ, с район на действие ОС - Б.. След връчване на ПДИ на Клиента-кредитополучател и на солидарния длъжник по изискуемия от закона ред и изтичане на дадения с поканата за доброволно изпълнение 14 дневен срок, вземането, произтичащо от предоставения кредит, не е било издължено, като това положение останало към момента на подаване на исковата молба.

Ищецът сочи, че тъй като подаденото заявление по чл. 417 от ГПК е било изцяло отхвърлено за „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД към настоящия момент е налице правен интерес да заведе осъдителен иск на основание чл.415, ал.1 т.3 ГПК. Моли същият да бъде уважен, както и за присъждане на сторените в исковото и заповедното производство разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1, ГПК ответниците не са депозирали отговор на исковата молба.

В първото по делото заседание, проведено на ****.2025 г., редовно призованите ответници не са се явили и не са направил искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие. Ищецът от своя страна, чрез депозираната по делото молба, изрично е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Видно от приложените по делото книжа (Разпореждане от 14.08.2025г. връчено на ответника Н. В. на 20.08.2025г., а на ответника В. А.

ЕООД на 03.09.2025г.), на ответниците са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията с правно основание чл. 422 от ГПК ищецът е представил писмени доказателства, съобразно разпределената по делото доказателствена тежест, които съответстват на твърденията за ликвидно и 2 изискуемо парично притезание спрямо ответниците, произтичащо от договор за кредит.

Преценени в тяхната съвкупност и предвид липсата на възражение от ответниците, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенциите.

Воден от горното, настоящият състав на Районен съд Бургас счита, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, а именно 1. ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, 2. ответникът не се е явил в първото заседание по делото, въпреки че е бил редовно уведомен за същото и не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие, 3. ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение, 4. на страните са указани последиците от неспазване на срокове и неявяване в заседание, 5. искът е вероятно основателен.

Предвид гореизложените констатации, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло, като на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК решението не следва да се мотивира по същество.

По разноските:

С оглед изхода на спора на ищцовото дружество следва да се присъдят сторените разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно приложения по делото списък по чл. 80 от ГПК. На основание т.12 ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Предвид това ответникът следва да бъде осъден да заплати общата сума от 1 441 лв., от които 95,23 лв. държавна такса за заповедното производство, 531,41 лв. адвокатско възнаграждение за заповеното производство, сумата от 255,55 лв. – държавна такса за исковото производство, както и 558,81 лв. за адвокатско възнаграждение за исковото производство.

По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА „В. А.“ ЕООД с ЕИК 205263224, със седалище и адрес на управление гр. Б.******* и Н. Г. В. с ЕГН **********, с адрес гр.

Б.*******, да заплатят солидарно на „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление гр. С.*******, следните суми: - 3 888,63 лева - главница; - 291,96 лева - лихви върху редовна 3 главница за периода от 16.02.2024 г. до 21.05.2024 г.; - 580,70 лева - лихва за просрочена главница за периода от 21.05.2024 г. до 24.02.2025 г., дължими по Договор за кредитна карта за бизнес клиенти № ****/******** г. и общи условия за банкови карти за бизнес клиенти за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови карти като електронни платежни документи, за които е подадено Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните си книги по ч.гр.д. №2025212010****/2025 г. по описа на РС - Б., изцяло отхвърлено с Разпореждане рег. № ****/26.02.2025 г.

ОСЪЖДА „В. А.“ ЕООД с ЕИК 205263224, със седалище и адрес на управление гр. Б.******* и Н. Г. В. с ЕГН **********, с адрес гр.

Б.*******, да заплатят солидарно на „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление гр. С.*******, сумата от 1 441 лв., от които 95,23 лв. държавна такса за заповедното производство, 531,41 лв. адвокатско възнаграждение за заповеното производство, сумата от 255,55 лв. – държавна такса за исковото производство, както и 558,81 лв. за адвокатско възнаграждение за исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 239, ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4