Решение № 886 от 11.08.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 886 гр. Варна, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Сияна К. Георгиева като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20253100501066 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XX от Граждански процесуален кодекс на Република България

Образувано е по въззивна жалба с вх.№6149/22.01.2025г., подадена от П. К. К., ЕГН ********** и С. К. К., ЕГН **********, чрез адвокат А. Р. – ВАК, против Решение №4634/20.12.2024г., постановено по гражданско дело №4393 по описа за 2024г. на Варненски районен съд, 18 състав, в частта, с която са отхвърлени, предявените от П. К. и С. К. срещу К. Л. М., ЕГН **********, субективно и обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че всеки от ищците, в качеството им на наследници на К.Т. К., не дължи на ответника, поради погасяване на вземането по давност, следните суми:

- ½ от сумата в размер на 878,70 лева, представляваща сбор от 632,66 лева – непогасена главница по договор за заем от 04.03.2009г. и сумата в размер на 246,04 лева – законна лихва върху главница за периода от 09.10.2020г. до 09.04.2024г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 12.02.2015г. по гр.д №18195/2013г. по описа на ВРС;

- ½ от сумата в размер на 35,24 лева – непогасен остатък от разноските по гражданско дело, за която в издаден изпълнителен лист от 12.02.2015г. по гражданско дело №18195/2013г. по описа на ВРС;

- ½ от сумата в размер на 468,67 лева, представляваща сбор от сумите 1

337,44 лева – непогасена главница по договор за заем от 16.03.2009г. и 131,23 лева – законна лихва върху главница за периода от 09.10.2020г. до 09.04.2024г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 12.02.2015г. по гражданско дело №2707/2014г. по описа на ВРС, които суми са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №20248950400317 по описа на ЧСИ Л.С., рег. №895 на КЧСИ.

Във въззивната жалба се излагат съображения, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Изтъква се, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, не е изложил просторни мотиви, което е рефлектирало и върху крайното му решение. Обобщават се фактите по делото и се конкретизира, че осъществените по изпълнително дело №20248950400317 изпълнителни действия не следва да бъдат преценявани, доколкото към този момент вземанията вече са били погасени по давност.

Конкретизира се, че по изпълнително дело №20157110400257, взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия от образуването му през 2015г., до прекратяването му през 2023г., поради настъпила перемпция. Сочи се, че молбата за образуване на ново изпълнително действие, както и доброволните плащания на длъжника по изпълнително дело

№20137110400006 не прекъсват давността. Отделно като основен довод се поддържа, че осъществените изпълнителни действия по изпълнително дело №20137110400006 не би могло да се приемат като извършени и по изпълнително дело №20157110400257. С тези доводи се моли решението да бъде отменено в неговата обжалвана част като неправилно и необосновано и да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени, предявените от П. К. и С. К. искове. Претендира се присъждане на разноски, както и се отправя възражение за прекомерност спрямо претендираното от ответната страна такова.

В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – К.

М..

За съвместно разглеждане в настоящото производство е присъединена и постъпилата частна жалба вх.№27192/25.03.2025г., подадена от К. Л. М., чрез адвокат Б. Д., срещу Определение №3676 от 19.03.2025г., постановено по г.д.

№4393/2024г. по описа на ВРС, 18 състав, с което присъдените в полза на ответницата разноски са намалени от 624,00 лева на 424,00 лева.

В проведеното открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват. В постъпила по делото молба с вх.№19850/08.07.2025г., подадена от П. К. и С. К., чрез адвокат Р., се поддържат изложените във въззивната жалба доводи. С постъпила молба и от процесуалния представител на въззиваемата страна се дава становище по хода на делото и по същество на спора и се представя списък на разноските и адвокатско пълномощно.

За да се произнесе по спора Варненски окръжен съд съобрази следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на 2 първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред Варненски районен съд е образувано по предявени от П. К. и С. К., чрез адвокат А. Р., срещу К. Л. М. субективно и обективно съединени отрицателни установителни искове, с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за признаване за установено между страните, че всеки от ищците, в качеството им на наследници на К.Т. К., не дължи на ответника следните суми: 2161,71 лева, от която 950,00 лева – ½ от главница от договор за заем от 04.03.2009г., 1167,75 лева – законна лихва върху главницата за периода от 02.07.2012г. до 09.04.2024г., 43,96 лева – ½ от държавната такса в заповедно производство, за които суми е издаден изпълнителен лист от 12.02.2015г. по гражданско дело №18195/2013г. по описа на ВРС; сумата от 110,99 лева - ½ от разноските по гражданско дело, за която е издаден изпълнителен лист от 12.02.2015г. по гражданско дело №18195/2013г. по описа на ВРС, 1257,08 лева, от която 500,00 лева – ½ от главница по договор за заем от 16.03.2009г., 529,91 лева – законна лихва върху главницата за периода от 28.02.2014г. до 09.04.2024г., 77,17 лева – ½ от разноските по гражданско дело пред ВРС, 150,00 лева – ½ от присъдените разноски пред ВОС, за които суми е издаден изпълнителен лист от 12.02.2015г. по гражданско дело №2707/2014г. по описа на ВРС, които суми са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №20248950400317 по описа на ЧСИ Л.С., рег.№895 на КЧСИ, поради погасяване на вземанията по давност.

В исковата молба и уточненията към нея, ищците твърдят, че през 2015г. спрямо техния общ наследодател – К. К., по молба на К. М. и представени от нея 3 броя изпълнителни листов, е образувано изпълнително дело №20157110400257 по описа на частен съдебен изпълнител Д.П.Я., рег.№711, район на действие ВОС. Сочи се, че така образуваното производство е било присъединено към изпълнително дело №20137110400006, с уведомление от 24.06.2015г., по което е извършена публична продан в периода на 28.08.2020г.

– 28.09.2020г. и е издадено постановление за възлагане, влязло в законна сила на дата 16.08.2021г. Твърди се, че по първоначално образуваното дело, единствено е изпратена покана за доброволно изпълнение на длъжника, а с постановление от 29.06.2023г. същото е било прекратено. Конкретизира се, че след това ответникът М. е подала молба да се образува ново изпълнително дело, въз основа на същите изпълни листове, но срещу ищците, в качеството им на наследници на първоначалния длъжник. Твърди, че се към датата на образуване на новото изпълнително дело №20248950400317, задълженията са били погасени по давност.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, ответникът К. М. не отрича, че спрямо наследниците на К. К. е било образувано изпълнително дело 3

№20248950400317 по описа на ЧСИ Л.С., както и че изпълнително дело №20157110400257 е било присъединено към изпълнително дело

№20137110400006. Оспорват се обаче твърденията на ищците, че задълженията са погасени по давност. Твърди се, че с проведената публична продан на 29.09.2020г. и постановление за възлагане от 16.08.2021г., давността се е прекъснала, поради което и не е имало пречка да се инициира ново изпълнително дело.

В частта, в която е обжалвано решението, предявените искове са отхвърлени, в останалата част производството е прекратено и не е обжалвано.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно се установява по делото и не се спори между страните, а и видно от приобщените по делото писмени доказателства, се установява, че в полза на ответника К. Л. М. от съдия при ВРС, Гражданско отделение на основание чл.405, ал.1 вр. ал.404, т.1 ГПК е издаден изпълнителен лист от 12.02.2015г., на основание подлежащо на изпълнение Решение №1689/20.11.2014г., постановено по в.г.д. №2225/2014г. по описа на ВОС, образувано по г.д.№2707/2014г. по описа на ВРС, с което на основание чл.240, ал.4 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД К.Т. К., ЕГН ********** е осъден да заплати на К. Л.

М., ЕГН **********, сумата в размер на 1000,00 лева – главница по договор за заем от 16.03.2009г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 28.02.2014г. до окончателното заплащане на сумата, на основание чл.78, ал.1 ГПК е осъден да заплати сумата в размер на 154,34 лева – разноски пред ВРС, съразмерно с уважената част на исковете, както и 300,00 лева – разноски пред ВОС.

Установява се също, че на основание чл.405, ал.1 вр. ал.404, т.1 ГПК е издаден изпълнителен лист №609 от 12.02.2015г., на основание подлежащо на изпълнение Решение №1606/25.03.2014г., постановено по г.д. №18195/2013г. по описа на ВРС, 9 състав, образувано по иск за съществуване на вземането по издадена Заповед за изпълнение №5155/06.07.2014г. по ч.г.д.№9456/2012г. по описа на ВРС, 17 състав, с който на основание чл.422 ГПК К.Т. К., ЕГН ********** е осъден да заплати на К. Л. М., ЕГН **********, сумата в размер на 1900,00 лева – главница по договор за заем от 04.03.2009г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 02.07.2012г. до окончателното й заплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение №5155/06.07.2014г. по ч.г.д.№9456/2012г. по описа на ВРС, 17 състав, както и е осъден да заплати разноските в заповедното производство, възлизащи в размер на 87,92 лева, представляващи платена държавна такса и сумата в размер на 400,00 лева, адвокатско възнаграждение.

Както и че на основание чл.405, ал.1 вр. ал.404, т.1 ГПК е издаден изпълнителен лист от 12.02.2015г., на основание подлежащо на изпълнение Решение №1398/16.10.2014г., постановено по в.г.д. №1318/2014г. по описа на ВОС, образувано по г.д. №18195/2013г. по описа на ВРС, с който на основание чл.78, ал.1 ГПК К.Т. К., ЕГН ********** е осъден да заплати на К. Л. М., ЕГН **********, сумата в размер на 221,98 лева, представляваща разноски в исковото производство пред ВРС.

4

Видно от представената по делото молба с вх.№16002/23.06.2015г., на основание така издадените изпълнителни листове, ответникът М. е поискала да бъде образувано изпълнително дело. Със същата молба е отправено искане и новообразуваното дело да бъде присъединено към вече образуваното срещу длъжника, от друг взискател, изпълнително дело

№20137110400006/14.01.2013г., по описа на частен съдебен изпълнител Д.П.Я., рег.№711 от регистъра на КЧСИ, район на действие ВОС. По така подадената молба било образувано изпълнително дело

№20157110400257/24.06.2015г., по описа на частен съдебен изпълнител Д.П.Я., рег.№711 от регистъра на КЧСИ, район на действие ВОС за сумата в размер на 5803,09 лева, от които главница – 1000,00 лева, законна лихва – 133,87 лева, главница – 1900,00 лева, законна лихва – 576,30 лева за периода от 02.07.2012г. - 24.06.2015г., 1164,24 лева, присъдени разноски, 457,00 лева, разноски в изпълнителното дело и 571,68 лева – такси по Тарифата на ЗЧСИ.