Решение № 124 от 10.06.2026, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Ловеч, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско дело № 20264300500231 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

С решение № 45/ 23.03.2026 година, постановено по гр.дело № 720/ 2024 година по описа на Луковитския районен съд, на основание чл. 5, ал. 1, т.

1 и т. 3 от ЗЗДН на П. С. С., ЕГН **********, с адрес в с. Р., ул. ***, и М. А.

М., ЕГН ********** с адрес в с. Р., ул. ***, са наложени мерки за защита от домашно насилие по молбата на А. М. А., ЕГН **********, с адрес в с. Р. ул.

***, като извършителите П. С. С. и М. А. М., са задължени да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо А. М. А., постановена е забрана да приближават пострадалия, жилището му находящо се с. Р. ул. *** на по-малко от 50 метра за срок от осемнадесет месеца, считано от 01.11.2024 г. П. С. С. и М. А. М., са предупредени, че съгласно чл. 21, ал. 4 от ЗЗДН при неизпълнение на заповедта констатирано от полицейските органи, същите ще бъдат задържани и незабавно ще бъде уведомена прокуратурата. Присъдени са следващите се разноски и е издадена заповед за защита.

Подадена е въззивна жалба от П. С. С. ЕГН.**********, и М. А. М., ЕГН **********, чрез адв. М. П. САК срещу Решение № 45/ 23.03.2026г. на Районен съд Луковит, постановено по гр. дело № 720/ 2024г. по описа на с.с. с правно основание чл.17 ЗЗДН.

1

Посочват, че решението е неправилно и постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Счита, че същото несъответства на събраните по делото доказателства и действителната фактическа обстановка.

Молят да бъде отменено атакуваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендират разноски пред двете инстанции.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, чрез адв. П. Р., в който се оспорва същата и излагат съображения за упражнено домашно насилие по отношение на него. Моли първоинстаннционния акт да бъде потвърден и да му бъдат присъдени сторените разноски.

В съдебно заседание въззивникът П. С. С. се явява лично, М. А. М. не се явява, двамата се представляват от адв. М. П. САК, поддържа въззивната жалба и моля да бъде уважена. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемият А. М. А. се явява лично и с адв. П. И. от АК-Ловеч, оспорва въззивната жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира разноски.

От приложените доказателства по гражданско дело № 720/ 2024 година на Луковитския районен съд, становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, приема за установено следното:

Въззивното производство е допустимо, тъй като жалбата срещу решението е подадена в срока по чл.17, ал.1 от ЗЗДН, от активно легитимирано лице, поради което следва да се разгледа по същество.

Делото е образувано във връзка с молба на А. М. А., с искане за издаване на заповед за незабавна защита срещу П. С. С. (жената, с която синът му се намира във фактическо съпружеско съжителство) и М. А. М. негов син, по повод извършен акт на домашно насилие.

Ответниците оспорват истинността на твърденията.

По делото е представена декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, за това, че на 29.10.2024 година синът му му се обадил по телефона и го заплашвал, че като се прибере ще го убие. След около петнадесет минути в къщата му дошла П., заедно с майка си, леля си и двете й сестри. П. започнала да го нарича с обидни думи, заплашвала го, че „ще умре от нея“, че синът му ще го смачка, ще го убие започнала да чупи чаши и чинии, столове. Другите жени го 2 дърпали и държали, тъй като той искал да снима с телефона. След това излезли навън и започнали да хвърлят камъни по къщата и по него, като счупили прозорците на къщата.

Подадена е допълнителна молба за извършено домашно насилие на 16.06.2025 година около 10.30 часа от сина му М. А. М.. Приложена е декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН.

От представеното медицинско свидетелство на главата на А. М. А. в десния ъгъл на устата е установен хематом по вътрешната страна; на горната устна – разкъсно-контузна рана с размери 1/1 см; долна устна в същата страна – хематом с виолетов цвят; дясно рамо – кръвонасяване с виетотов цвят с размери 3/3 см.

От докладна записка рег.№ 297р-19389/ 12.11.2024 година се установява, че полицейските служители, посетили сигнал на 29.10.2024 година около 17.00 часа в с. Р., ул. ***, са мл. инсп. К.И. и мл. инсп. М. И..

От представения фиш за спешна медицинска помощ от 29.10.2024 година се установява, че по повод битов скандал с А. М. е постъпило обаждане на тел. 112. След клиничен преглед е отразено, че се касае за двадесет и четиригодишна жена, оперирана на 22.10.2024 година по повод Ендометриоза с поставено платно, като по нейни данни е удряна от А. М. с юмруци в корема.

Оплаква се от силни болки по целия корем, гадене и пичерняване. Няма данни за видими външни травматични изменения.

Издадено е медицинско свидетелство изх. № 467/ 31.10.2024 година от „МБАЛ – Луковит“ ЕООД на П. С. С. с диагноза: контузио абдомини статус пост лапаротомиам. Контузия (Contusio): Нараняване, получено от удар, без разкъсване на кожата. Абдоминис (Abdominis): Отнасящо се до корема (abdom). Състояние след лапаротомия.

По делото са приложени и копия от фиш за спешна медицинска помощ от 29.10.2024 година и медицинско свидетелство но Р.И.И..

Съгласно писмо рег. № 105830-590/ 30.12.2024 година от МВР, Дирексия „Национална система 112“, РЦ 112 – Монтана, на 29.10.2024 година е постъпило обаждане към ЕЕНСП 112 за инциден на ул. „Сергей умянцев“ № 26, в с.Р., Община Л., Област Л.. Във връзка с инцидента е постъпило обаждане и в 15,42,04 ч. от мобилен телефон *** от лице представило се като М. А. М.. В 15.48.53 ч. от мобилен номер *** от лице 3 представило се като П. С.. Инцидетът е предаден на ОДЧ на ОДМВР – Ловеч в 15.50.11ч. и на ЦСМП – Ловеч в 15,52,19 ч.

Видно от писмо рег. № 105830-589/ 30.12.2024 година от МВР, Дирексия „Национална система 112“, РЦ 112 – Монтана, на 29.10.2024 година не е постъпвал и регистриран сигнал от А. М. А..

По делото е приложило писмо вх. № 467/ 29.01.2025 година от РПЛовеч, ТО-Тетевен, съгласно, което по повод на жалба от П. С. С. за инцидент на 29.10.2024 година е образувана пр. вх. № 5638/ 2024 година, която е завършила с отказ да се образува досъдебно производство. Постановлението не е обжалвано.

Видно от приложената информационна карта за дейността на наряда от 16.06.2025 година, посетили сигнал на 16.06.2025 година в периода 09.30-11.30 часа в с. Р., ул. *** за нарушаване на ограничителна заповед, са Гроздан Гроздев, Цветан Стоянов и К.И..

С постановление от 16.07.2025 година по пр.вх.№ 3289/ 25 година на РПЛовеч, ТО – Тетевен е отказано образуване на досъдебно произвоство по повод сигнал от П. С. С., подаден на 16.09.2025 година за нарушаване на ограничителна заповед от А. М. А..

Пред първоинстанционния съд са депозирани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите К.П.И., М. А. И., Р.И.И. майка на П. С., С.Д.А.

(посочен като зет на П.) А.И.Б., леля на П., Б.И.Б. вуйчо на П., А.С.С. сестра на П., Ц.Д.С..

Свидетелите К.И. и М. И., служители на РУ – Луковит, които се отзовали на подадения сигнал на 29.10.20204 година, посочват, че като отишли на адрес там ги чакали молителката и нейната майка, били пред къщата и излезли от някаква кола. П. споделила, че иска да взема багаж от къщата на приятеля си М., където се намирал баща му. Обяснила, че като влязла възникнал скандал, той бил пиян и агресивен и й нанесъл удар с ръка в корема и поискала да бъде прегледана от екип на спешна помощ. В къщата имало счупени чинии и чаши, като ответникът твърдял, че П. го направила.

Имало и счупен прозорец на приземен етаж. П. нямала видими наранявания, а А. имал драскотини по врата, следи от нокти. А. не бил видимо пиян, бил адекватен и спокоен, като останалите били агресивни, ядосани, викали, подскачали, разказвали за случая и викали срещу А..

4

Свидетелката Р.И., майка на П., твърди, че отишла с дъщеря и св. С.А. до свекъра й, П. да си вземе дрехи. Те чакали отвън, но чули крясъци и тя влязла да види какво става. Видяла дъщеря си на земята, в момента А. я удрял в стомаха, в операцията. Тя се опитала да го спре, но той запознал да удря и нея. След това влязла сестра й св. А.Б., а после и зет й С.А.. В този момент А. взел нож и искал да ги надупчи, псувал ги. След като се намесил Сашо, А. оставил ножа и излезли навън, но там продължил да хвърля камъни по тях. В къщата имало счупени чинии, но не видяла кой ги е счупил. А. им казал, че ще ги вкарал до един в затвора. Твърди, че тя не е трошила прозорци. Отрича да са държали А. и някой да го е удрял, посочва, че той сам си скъсал дрехите, като излязъл навън. Не чувала са се трошат чинии, тя влязла като чула дъщеря си да пищи. В този смисъл са и показанията на св. С.А. (зет но молителката), който влязъл в момента, в който А. държал нож, а П. се държала за корема.

Преди да влязат чул силни викове и блъъсащи от чупене на предмети. Твърди, че като влязъл П. и Р. били раздърпани и имали следи от удари.

От разпита на А.И.Б., леля на П., се установява, че в процесния ден била на двора и чула, че пищял А., отишла в къщата им и заварила П. долу на пода, а А. удрял Р. с юмруци в лицето. След като им казала да спрат, той взел нож и започнал да ги псува. В това време влязъл Сашо, зет на П., който също се опитал да успокои двете страни, като А. продължавал да ги псува. Не видяла наранявания по А., видяла счупени чинии, но не знае кой ги е счупил.

Б.И.Б., вуйчо на ответницата, посочва, че видял А. да удря с пръчка М..

Твърди, че не е видял М. да удря А.. А. бил видимо пиян.

За инцидента на 16.06.2025 година от показанията на св. А.С.С. (сестра на П.) се установява, че заварила А. де седи пред дома на майка й, блъскал портата, имал пръчка и бутилка алкохол. В този момент сина му М. излязъл и започнали да се карат, А. ударил М. с ръка, като М. го бутнал и той паднал на земята.

По повод инцидента на 16.06.2025 година са разпитани и свидетелите Ц.Д.С. и К.П.И., служители на полицията. Посочват, че при посещение заварили бащата на улицата имал следи от наранявания. Той дал обяснения, че косил трева на отсрещния адрес на улицата. Бил употребил алкохол, до него имало двулитрова бутилка с била. М. и П. твърдели, че бил влязъл в двора им.

Страните са дали обяснения по реда на чл. 176 от ГПК, като всеки от 5 тях поддържа своята защитна теза.

При така установените данни съдът счита, че подадената молба от А. М.

А., за налагане на съответни мерки за защита от домашно насилие по реда на Закона за защита от домашно насилие е допустима, като подадена в тримесечния срок от акта на домашно насилие, съгласно изискването на чл.10, ал.1 от ЗЗДН и към нея е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Безспорно от свидетелските показания се установява, че между страните е възникнал конфликт на 29.10.2025 година, по повод на който е извикана полиция.

С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси п о ЗЗДН е предоставен улеснен ред за молителя търсещ защита срещу домашно насилие, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН . На същата е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства, съдът издава заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН . В този случай в доказателствената тежест на ответника, при направеното оспорване, че е извършил акт на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила.

В тази насока по отношение твърденията за домашно насилие психическо и физическо на 29.10.2024 година ответниците на са провели такова насрещно доказване, още повече, че от събраните по делото доказателства и обясненията не се оспорва посочения в декларацията и молбата факт, че по това време молителят и ответниците са били в къщата, в която жилее молителят. Друго не се установява и от депозираните по делото гласни доказателства. От разпитаните свидетели по повод конфликта на 29.10.2024 година се оформят две групи в зависимост от това кой ги е посочил.