Решение № 814 от 05.06.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 814 гр. Плевен, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20254430100911 по описа за 2025 година

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от М. Р. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез пълномощника Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с адрес на упражняване на дейността: гр.

София, бул. „Александър Стамболийски“ 125, представлявано от Д. М. М. – упр., против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р- н „Младост“ ж.к. Младост 3, бул.

Александър Малинов № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от И.В.В. и Д.В.Н., в която се твърди следното: на 12.07.2021г. М. Р. Г. и ответникът сключили договор за предоставяне на потребителски кредит № 1095788, съгласно който договор е приложим ЗПФУР. Страните се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 5000 лева. Посоченият годишен процент на разходите е в размер на 49.66%.

В чл.5 от Договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от ,,Мултитюд Банк” в полза на Дружеството ответник. При сключването на договора за потребителски кредит никъде не е посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. След като усвоила сумата от 5000 лв., М. Р. Г. установила, че освен заемната сума от 5000лв., са начислили такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „Фератум България“ ЕООД, в размер на 8573.32лв.

Счита клаузата на чл.5 в Договор за предоставяне на потребителски кредит за нищожна поради следните причини: дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито пък е посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за 1 предоставяне на кредит - в чл.5.3 от ОУ е посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за кандидатстването, каквото се явява всъщност. Твърди, че договорът не е подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсва съгласие. Твърди, че ищцата не е подписвала договор за поръчителство, както и че такъв не й е представян. Смята, че процесният договор е нищожен на основание чл.10 ал.1 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма. Както и на евентуалния договор за допълнителна услуга. Твърди, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Посочено е само ГПР в 49.85%, но не е посочен начина на изчисляването му. Ето защо договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК. На следващо място е посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора, а това е следва да бъде направено, поради следните причини. Ответникът не предоставя възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за което събира допълнително възнаграждение. С това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл.19 ал.1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията.

Посоченият в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговарят на действителните такива. Посочените в договора за заем пониски стойности, представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.

68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.19 ал.4 ЗПК и изискванията на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. /В този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019г./.Счита, че сумата, претендирана от ответното дружество по договор за поръчителство, несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по см. на чл.19, ал.1 ЗПК. Счита, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноска за гаранция по договор за поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Действителният размер на ГПР по процесния договор, с включени и 2 разходите за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство, е в размер над 70%. Предвид горното, посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/.

В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“В решение По дело C‑714/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 21 ноември 2022 г., постъпил в Съда на 22 ноември 2022 г. във връзка с тълкуването на член 3, буква ж), член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити, СЕС постановява:„…посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“„…член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница“Целият договор за потребителски кредит следва да бъде приет за недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за предоставяне на банкова гаранция не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора; начисляването на такса за допълнителна услуга – гарант, чийто размер не е включен в самия договор и в посочения ГПР налага на потребителя да приеме клауза, с която не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; договорът е във вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и поетите задължения на търговеца и потребителя, налагайки изключително висока такса за допълнителна услуга.

Счита договорът за потребителски кредит за недействителен на 3 основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11 ал.1, т.10 ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22, вр. с чл.11, чл.19 ЗПК. Счита клаузата на чл.5 от договор за предоставяне на потребителския креди за нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на клаузата на чл.5 в Договор за предоставяне на потребителски кредит №1095788, сключен между ищцата и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: ***, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „Мултитюд Банк“ в полза на ответника.

Претендират се разноски.

В срок е депозиран писмен отговор от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр, София, ж.к. „Младост - 3“, бл. 1, бул. „Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, чрез юрисконсулт Г. Г., с който се заявява, че искът е предявен срещу ненадлежна страна, респ. че е неоснователен и недоказан. Наведени са подробни доводи.

В о.с.з. страните, редовно призовани, не се представляват. Ангажирали са писмени становища, съответно представени са доказателства.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Страните не спорят, че са сключили описания в обстоятелствената част на исковата молба договор за потребителски кредит/приложен на 31 и сл. от делото/ от 12.07.2021год., сключен от разстояние, по силата на който на ищцата е предоставен кредит в общ размер 5400лв.; с ГПР – 49,66 %; с уговорени срок на изплащане на 30 вноски , с първа падежна дата 06.01.2022год. Съгласно чл.5 от договора заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“ в полза на ответното дружество.

От приетия като доказателство Договор за гаранция

(поръчителство) от 08.12.2021г. / л.35 и сл. от делото/ се установява, че между Фератум банк, в качеството на гарант, и ищцата М. Р. Г. е бил сключен договор, по силата на който Гарантът предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от Договора за потребителски кредит, включително и от Общите условия, които са неразделна част от договора. Съгласно чл.1 т.6 от Договора за гаранция, по същия е била регламентирана такса в размер на 5258лв., дължима от клиента.

Не е спорно между страните, че горепосочената такса не е включена в ГПР по договора за кредит, а в случай, че бъде включена, същият би надвишил пет пъти размера на законната лихва.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

Съдът намира, че от обсъдените доказателства се установи възникнало между ищцата и ответника „Фератум България“ ЕООД правоотношение по силата на сключен между тях договор за паричен заем от разстояние по реда 4 на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние. Според чл.18 ал.2 ЗПФУР за доказване на електронни изявления, отправени съгласно този закон, се прилага Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Комуникацията между страните е осъществена посредством електронната страница на кредитора, на която кредитополучателя е подал искане за получаване на кредит, предоставена е необходимата информация и лицето се е съгласило да получи заем. Доколкото се касае за вид заем, който по своята характеристика е реален договор, за да е действително съглашението, трябва реално да е предадена съответната сума на заемателя. Фактът на реално предаване на заемната сума не се оспорва от страните. Съдът намира за основателни доводите на ищеца за нищожност на процесната клауза на чл.5 от договора за кредит, регламентираща поетото от длъжника задължение за учредяване на обезпечение, като противоречаща на добрите нрави и като неравноправна.