Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 214 от 29.11.2024, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Гражданско дело 216/2023
Вид
Решение № 214
Подписан
29.11.2024
Състав
Ирина Миткова Ганева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.4 ал.1 · Закон за защита от дискриминация
  • чл.71 ал.1 т.3 · Закон за защита от дискриминация
  • §1 т.7 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 102 · Наредба за приобщаващото образование

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Разград, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина М. Ганева при участието на секретаря Д. Здр. Станчева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Гражданско дело № 20233300100216 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правна квалификация чл.49 ЗЗД в.в. с чл.71 ал.1 т.3 от Закона за защита от дискриминация.

Т. Д. С., действаща лично и със съгласието на своята майка Р.Д., а след навършване на пълнолетие действаща лично, е предявила обективно съединени искове за осъждане на ПГПЧЕ“Екзарх Йосиф“ гр.Разград да й заплати обезщетение в размер на 27 000лв. за претърпени неимуществени вреди и обезщетение в размер на 3000лв. за претърпени имуществени вреди вследствие на противоправни действия и бездействия на служители на ответното училище в периода от 23.09.2019г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законна лихва върху всяка от сумите от момента на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

В обстоятелствената част на исковата молба и поправената такава ищцата излага твърдения, че от 1-годишна възраст страда от заболяване на очите – дегенеративна миопатия, с придружаващо заболяване астигматизъм. През учебната 2019/2020г. е постъпила на обучение в ПГПЧЕ“Екзарх Йосиф“. Заболяването й изисква писмените текстове за оценка през време на учебния процес да бъдат с уголемен шрифт 14. Въпреки, че майката на ищцата е предупредила още при приемането й в учебното заведение училищното ръководство и учителите за здравословния проблем и необходимостта от представяне на текстовете в уголемен шрифт, това не се случило. Майката продължила с настояванията си пред ръководството и учителите, подала жалба пред РУО Разград. В резултат повечето учители се съобразили със заболяването на ищцата, с изключение на учителите по български, *** и немски език. Ищцата твърди, че вследствие на действията на нейната 1 майка, в края на 10 клас учителката по български език й е поставила по-ниска годишна оценка, като е обяснила на майка й, че ако детето не се справя с учебния материал, следва бъде преместено в специализирано училище. Майката продължила да подава жалби до МОН, Омбудсмана на РБ, НИО и РУО Разград с искане за осигуряване на нормална среда за обучение на ищцата, съобразена със заболяването й. В 11 клас учителката по български език отново заявила на майката на ищцата, че последната няма капацитет за справяне в езиковата гимназия, отказвала да приема контролните й работи, което принудило ищцата да ги носи в канцеларията. Обстановката в училището се изострила, учителският състав се настроил враждебно срещу Т. С.. Ищцата полагала все по-голямо старание за справяне с учебния материал. Започнала да се навежда плътно до чина, за да чете и пише, което довело до изкривяване на гръбначния стълб, за което й била поставена медицинска диагноза сколиоза.

Започнала да посещава ортопед, назначено й било рехабилитационно лечение, лечебна гимнастика и поставяне на корсет, от който изпитвала силни болки в долната част на тялото и от носенето на който й били създадени допълнителни страдания и неудобства. Така в резултат от описаното поведение на учителите в ответното училище ищцата твърди, че е претърпяла множество неимуществени и имуществени вреди. Като неимуществени вреди С. посочва преживян срам, страх, малоценност, неувереност, напрежение и психически дискомфорт, ограничаване на социалните контакти, създаване на нови здравословни проблеми – изкривяване на гръбначния стълб и хронично кръвотечение от носа.

Имуществените вреди по вид и отделни размери включват: закупуване на ортопедичен корсет на стойност 700лв., първоначален преглед при ортопед на стойност 120лв. и последващи осем проследяващи прегледа, всеки от които на стойност по 200лв., а с поправената искова молба ищцата посочва и транспортни разходи до гр.Варна и гр.Търговище за ортопедични и очни прегледи на обща стойност 580лв.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ПГПЧЕ“Екзарх Йосиф“ гр.Разград, чрез упълномощен адвокат, в който ответникът оспорва основателността на предявените искове. По отношение неоснователността на иска за обезщетение за имуществени вреди излага твърдение, че не е налице противоправно поведение на служители на ответника, което да е в причинно-следствена връзка със заболяването сколиоза, както и че липсват доказателства за извършените разходи. За неоснователността на иска за обезщетение за неимуществени вреди ответникът посочва, че няма действия и бездействия на служители на ответника, които да са в причинно-следствена връзка с твърдените неимуществени вреди. Твърди, че ищцата се възприема от учителския персонал като дете със здравословен проблем на очите и това обстоятелство се съобразява в хода на учебния процес, като писмените изпитвания са провеждани приоритетно с уголемен шрифт, определен е екип за подкрепа на личностното развитие на Т.С. през учебната 2022/2023г. и е изготвен и изпълняван план за дейности по обща подкрепа за конкретни мерки, след като пред училището са представени документи за здравословното състояние на детето. През 2022г. е разпоредено ищцата да се изпитва по възможност устно, а при писмено изпитване заданията да бъдат с уголемен шрифт 17. Ответникът твърди, че при извършени от РУО проверки не са констатирани твърдените в исковата молба действия или бездействия на 2 училищния персонал. Твърди, че не е налице посоченото в исковата молба поведение и отношение на учителите към ищцата, както и твърдените неимуществени вреди.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: през учебната 2019/2020 г. ищцата Т. С. била приета за обучение в ПГПЧЕ „Екзарх Йосиф“ гр.Разград.

От ранна детска възраст същата страда от заболяване на очите – дегенеративна миопатия. По делото е назначена СМЕ с вещо лице със специалност офталмология за установяване на твърденията в исковата молба. Въпреки, че ищцата не се е явила на преглед и експертът е работил само по писмени данни, съдът приема заключението, тъй като процесуалният представител на ищцата изрично е направил изявление в с.з., че не може да осигури присъствието й за медицинското изследване. При това уточнение съдът кредитира заключението и приема, че ищцата страда от дегенеративна миопатия с придружаващо заболяване астигматизъм. В резултат на това Т. С. е с ниско зрение и изменения в задния сегмент на окото – миопичен конус, атрофия на хориоидеята и заличен макулен рефлекс, което предполага намалена зрителна острота за близо и далеч и нарушаване в цветното зрение. В медицинската документация липсват конкретни данни за зрителната острота наблизо на Т. С.. Не са определени конкретни изисквания към учебния процес спрямо научните норми на офталмологията. Правени са проучвания, според които слабозрящите четат по-бързо и демонстрират по-добро разбиране, когато шрифтът е моноспейс, т.е. всички букви са еднакво широки в хоризонтална посока. Препоръчва се добра осветеност и спазване на хигиена на зрението (при натоварване на очите с близка работа повече от 40-50 минути да следва почивка 10 минути). Предвид липсата на конкретни данни за зрителна острота за близо поради неосигуряване на ищцата за преглед, вещото лице не може да определи дали тя трябва да полага допълнителни усилия при работа с шрифт 12.

Т. С. не е регистрирана като ученик със специални образователни потребности /констативен протокол № КД-03-8/14.08.2023г. на РУО гр.Разград на л.115-118/. Както ищцата, така и ответното училище не излагат твърдения, че ученичката е със СОП – твърдението на ищцата е, че е със заболяване на очите, което единствено изисква увеличение на шрифта на писмените работи, а твърдението на ответника е, че отношението на учителския състав към ищцата е към дете с проблеми със зрението, с което учителите се съобразяват, като й предоставят в уголемен шрифт писмените задачи.

Съдът приема за доказан факта, че ръководството на училището е запознато още в 8 клас с увреждането на очите и свързаните с това проблеми на ищцата при работа с писмени задания, въпреки, че решение на ТЕЛК за това е представено в училището в началото на учебната 2022/2023г., когато ученичката е била в 11 клас. Доказателства в тази насока са показанията на св.Д.В. – учител по *** език на ищцата от 9 клас. Същата заявява, че е разбрала за заболяването на Т. С. от класния й ръководител в 8 клас. В същия смисъл са и извънсъдебните признания на директора на училището П.Г., който е преподавал на ищцата математика в 8 клас – в писмено становище изх. № 126/14.12.2022г. до МОН /л.92-93/ по повод една от множеството извършени проверки в училището, същият е заявил, че ищцата 3 има проблеми със зрението и неговото отношение към нея е било както към всички останали деца – с необходимото внимание и уважение, с изисквания и препоръки, без да забравя, че тя има проблем, който другите нямат. В тази насока е и признанието на ответника в писмения отговор, че още след приема на детето в гимназията, нейната майка е запознала учителката по български език със здравословния проблем на Т., само че в резултат на разговора родителят е бил този, който е поел ангажимент да увеличава шрифта на писмените текстове.

Показанията на Р. Д. следва да се преценят с оглед останалите доказателства, като се вземе предвид заинтересоваността на свидетеля съобразно чл.172 ГПК предвид факта, че е майка на ищцата и е подала множество жалби до различни институции с излагане на проблема в училище и с настояване за разрешаването му. Съдът приема за установено от показанията й, че е разговаряла с отделните учители за заболяването на нейното дете и необходимостта от уголемяване на шрифта още в 8 клас и че голяма част от тях са се съобразили с този факт. В тази част показанията кореспондират с обсъдените по-горе показания на св.В. и писменото становище с изх. № 126/14.12.2022г. на директора на училището до МОН. Съдът приема също така показанията на св.Д. в частта, с която същата заявява, че учителите по български, *** и немски език не са уголемявали шрифта на писмените работи на ищцата в девети и десети клас. В тази част показанията кореспондират с показанията на св.С. П. и С. И., които твърдят, че не са знаели за подобно изискване към писмените материали до края на десети клас, когато е издадена писмена заповед от директора и от който момент са започнали да уголемяват шрифта. В този смисъл са и показанията на св.Д. В. – учител по *** език, че в някои часове свидетелката не е била подготвена да я изпита съобразно нейното заболяване /т.е. да й предостави писмени текстове с уголемен шрифт/ и в тези случаи ученичката е стояла безучастно в часовете.

Представена е писмена кореспонденция между родителите на ищцата и множество държавни институции – Омбудсмана на РБ, МОН, РУО гр.Разград, в периода 17.08.2022г.11.07.2023г., от която се установява, че родителите са сигнализирали държавните органи за неравноправно третиране на тяхното дете – описали са факти относно заболяването на очите на Т. С.; че са уведомили за това училищните власти още в осми клас, но част от преподавателите не са се съобразявали с това; че в девети и десети клас повечето учители са започнали да се съобразяват с нуждите на детето, но преподавателите по български и *** език са продължили да неглижират проблема и отделно от това учителката по български език в десети клас е заплашила майката, че ищцата има още две години и ако продължава да подава жалби, това няма да се отрази добре на нейното положение в училище, че ищцата няма нужния капацитет за това училище и родителите трябва да се интересуват от възможността да я преместят в специализирано училище. От представените отговори по жалбите се установява, че са извършени проверки от РУО гр.Разград. За проверките ответникът е представил протоколите от констатациите. От констативен протокол № КД-036/16.08.2022г. се установява, че предоставените на комисията писмени работи по *** език и история в десети клас не са с уголемен шрифт, както и че учителката по немски език не е уголемила шрифта на класната работа, а е дала възможност на ищцата да направи снимка на 4 текста с телефон и да увеличи шрифта на телефона си. Комисията от РУО е установила, че по общообразователните предмети оценките на Т. С. са отлични, с изключение на оценката по БЕЛ, която е много добра. С последващ констативен протокол № КД-03-11/24.10.2022г. комисията от РУО е установила, че директорът на училището е издал заповед №6/15.09.2022г., с която всички учители, които преподават в 11 б клас, са задължени да предоставят писмените работи на Т. С. с уголемен шрифт минимум 17 и по възможност да я изпитват устно /заповедта е представена на л.79 от делото/. Също така в училището е създаден екип за подкрепа на личностното развитие на Т. С. със заповед № 653/14.09.2022г.