Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 751 от 26.02.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 23/2020
Вид
Определение № 751
Подписан
26.02.2020
Състав
ИВЕЛИНА МИТЕВА СЪБЕВА, КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ ИВАНОВ, МАЯ НЕДКОВА ХРИСТОВА

Цитирани разпоредби

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

№ / 2020г.

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

ІV с., в закрито заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ

:ИВЕЛИНА СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ : КОНСТАНТИН И. МАЯ НЕДКОВА разгледа докладваното от председателя на състава ч.гр.д.№

23/ 2020г.

Производството е по реда на чл.274 , ал.1, т.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от А.Г.И., предявена от пълномощник- адвокат З.С., срещу определение № 15787/ 02.12.2019г. на Районен съд-Варна, постановено по гр.д.№ 12856/2019г., с което е оставена без уважение молба вх.№ 84600/ 15.11.2019г. от А.Г.И. за изменение на решение № 4601/ 30.10.2019г. в частта за разноските, на основание чл. 248, ал.1 ГПК.

Според изложението на жалбата ответникът не е дал повод за завеждане на нов иск за издръжка, поради навършено пълнолетие, щом такава вече се заплаща преди завеждане на делото и продължава да се заплаща в претендирания размер без прекъсване. С отговора на исковата молба е признала иска за основателен до размер от 180лв., а с писмен документ от

„Банка ДСК“ е опровергал твърдението на ищеца, че не е получил издръжка за м.август 2019г. , която е внесена на падежната дата- 01.08.2019г. по сметка на ЧСИ Д.Янкова- Петрова по изп.д.№ 757/ 2019г. По тези съображения счита, че в случая следва да се приложи чл.78, ал.2 от ГПК и разноските по делото да се възложат на ищеца. Искането е за отмяна на определението и уважаване на молбата по чл. 248 от ГПК.

С писмен отговор от П.Т.И., чрез адвокат С.С., е изразено становище за неоснователност на частната жалба. Позовава се на правната квалификация на иска по чл. 144 СК и липсата на изпълнително основание на решението постановено по чл. 143, ал. 2 СК, след навършено пълнолетие от ищеца. Счита, че плащането на издръжка за август 2019г. е ирелевантно за този спор.

Страните претендират разноските, направени в настоящото производство.

Разглеждащият състав, след преценка на доказателствата по делото, съобразно становищата на страните, приема следното:

Пред РС-Варна е предявен иск от П.Т.И. срещу А.Г.И., с правно основание чл.144 СК за заплащане на месечна издръжка в размер на 200лв.,намален на 180лв. в съдебно заседание на 16.10.2019г. С постановеното решение № 4601/ 30.10.2019г. по гр.д.№ 12856/ 2019г. издръжката е присъдена в посочения размер ,с начална дата- датата на подаване на исковата молба, съответната държавна такса и направени от ищеца разноски , на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

Срещу решението в частта за разноските ответната страна е подала молба по чл.248 ГПК , в която са развити съображения, че разноски по реда на чл. 78, ал.1 ГПК не се дължат, предвид предпоставките на чл.78, ал. 2 от ГПК. Оставена е без уважение с определението от 02.12.2019г.

Частната жалба е допустима, но по същество- неоснователна.

По силата на съдебно решение по гр.д.№ 11425/

2018г.ВРС, майката А.Г.И. е заплащала месечна издръжка в полза на своя непълнолетен син, в размер на 180лв. от датата на завеждане на исковата молба- 25.07.2018г., на основание чл. 143 СК, която се дължи до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване. С осъществяване на юридическия факт-навършени 18 години на 12.08.2019г., издръжката по този ред се прекратява, поради отпадане на основанието за това задължение.

С предявения иск по чл.144 от СК ищецът претендира издръжка като пълнолетен учащ, която се присъжда при определени условия: доказана невъзможност да се издържа от собствени доходи и имущество, и доказана възможност на родителя да я осигурява без особени затруднения. Това е защита на друго правно основание при наличието на правен интерес от водения спор.

Следва да се посочи, че с писмения отговор ответникът не е признал предявения иск по основание и размер. Изразено е желание да заплаща издръжка до завършване на обучението в училище и оспорване на претенцията по размер, за сумата над 180лв.

Страните не са постигнали споразумение, което да включва и разноските по делото, и не са предприели процесуални действия към прекратяването му на друго основание по ГПК.

Обсъдените данни изключват приложимостта на чл.78, ал. 2 от ГПК по искането на ответната страна за освобождаване от разноски, доколкото с писмения отговор не е направил признание на иска, а поведението му към датата на образуваното дело не може да се преценява като изпълнение по смисъла на чл.144 СК.

По изложените съображения частната жалба е неоснователна.

На основание чл.78, ал.3 ГПК следва да се присъдят поискани от другата страна разноски за това производство в размер на 200лв., внесено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и защита.

В съответствие с направените изводи съдът

О П

Р Е Д Е

Л И :

ОСТАВЯ

БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А.Г.И., предявена от адвокат З.С., срещу определение № 15787/ 02.12.2019г. по гр.д.№ 12856/2019г. на Варненски районен съд.

ОСЪЖДА

А.Г.И., ЕГН-

**********, да заплати на П. Т.И., ЕГН-**********, сумата 200/ двеста/ лева- съдебни разноски, на основание чл.78, ал. 3 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.