Решение № 985 от 28.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 985 гр. Пловдив, 28.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20245330201106 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 750066-F718569 / 15.01.2024 година на Директора на Териториална дирекция на НАП - Пловдив (оправомощен със Заповед № ЗЦУ-1149 / 25.08.2020 година на Изпълнителния директор на НАП), с което на М. П. К., ЕГН **********, от ***, е наложена глоба в размер на 3125 (три хиляди сто двадесет и пет) лева на основание чл.

5, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 от същия Закон (ЗОПБ).

С Жалбата си М. П. К. и в съдебно заседание на въззивната инстанция чрез процесуалния си представител адвокат Н. В. К. от Адвокатска колегия Пловдив иска отмяна на процесното Наказателно постановление като необосновано със съображения за недоказаност на вмененото в отговорност нарушение; претендира разноски.

Въззиваемата страна - Директора на Териториална дирекция на НАП Пловдив – чрез процесуалния си представител *** М. Т. М. пледира за потвърждаване на Наказателното постановление с подробно изложени доводи за правилност и законосъобразност. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, а при уважаване на Жалбата прави възражение за 1 прекомерност на адвокатския хонорар и моли същият да бъде намален до минималния размер по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на акта на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

През месец септември месец 2022 година М. П. К. работи по трудово правоотношение в Бомес „ЕООД“ като *** в цеха за производство на търговеца, намиращ се в ***. Там жалбоподателят изпълнява спомагателни дейности при производството на месни продукти, като извършва наблюдение и контрол върху процеса на смесване на месо с подправки в месобъркачка.

Така около 12:50 часа на 12.09.2022 година, докато е до машината, без да е възникнала необходимост, М. К. поставя внезапно дясната си ръка във вътрешността на бъркачката, вследствие на което лопатковия вал на машината притиска трети пръст на ръката му и в резултат на злополуката жалбоподателят претърпява ампутация на дисталната фаланга на третия пръст на дясната му ръка, като с Разпореждане № 5104-15-217 / 28.09.2022 година на длъжностно лице на Териториално поделение на НОИ - Пловдив злополуката е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.

Заради настъпилите увреждания М. К. завежда срещу „Бомес“ ЕООД иск с правно основание чл. 200 от Кодекса на труда, образувано е гражданско дело № 17817 / 2022 година на Районен съд - Пловдив, по което с Решение № 1544 / 05.04.2023 година дружеството „Бомес“ ЕООД е осъдено да заплати на М. К., представляван от адвокати Т. Й., Л.Г. и Б.З., сумата от 70000 (седемдесет хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от трудовата злополука, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.09.2022 година. По гражданското дело липсва договор за правна защита с адвокат Б.З..

По молба от „Бомес“ ЕООД против съдебния акт по гражданско дело № 17817 / 2022 година е образувано въззивно гражданско дело № 13921 / 2023 2 година на Окръжен съд - Пловдив, по което с Решение 985 / 07.07.2023 година първоинстанционното Решение № 1544 / 05.04.2023 година е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Пловдив (образувано е ново гражданско дело 10681 / 2023 година).

Междувременно от М. К. чрез пълномощник е депозирана Молба вх. № 2563 / 13.04.2023 година по описа на ЧСИ № 907 с район на действие Окръжен съд - Пловдив И.К. за изпълнение на задължението на „Бомес“ ЕООД за присъденото обезщетение. Към Молбата от 13.04.2023 година са приложени Изпълнителен лист № 840 / 07.04.2023 година (издаден по гражданско дело № 17817 / 2022 година), пълномощно за процесуално представителство от адвокати Л.П.Г. и Б.В.З. и Договор за правна защита и съдействие от 13.04.2023 година, сключен между М. П. К. и Б.В.З. с предмет: образуване и водене на изпълнително дело пред ЧСИ срещу „Бомес“ ЕООД, ЕИК ***, като в Договора е отбелязано договорено възнаграждение от 12500 (дванадесет хиляди и петстотин) лева, че тази сума от 12500 лева по Договора е платена в брой при подписването му и че при плащането в брой договорът служи като документ по смисъла на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ и удостоверява платеното на адвоката възнаграждение.

По подадените документи е образувано изпълнително дело № 146 / 2023 година по описа на ЧСИ № 907, по което на „Бомес“ ЕООД е изпратена Покана изх. № 1858 / 13.04.2023 година за доброволно изпълнение.

Поканата е получена от управителя на търговеца С. И. Б. на 27.04.2023 година и още на същата дата с Молба вх. № 2768 той иска от Частния съдебен изпълнител представеното от взискателя пълномощно за процесуално представителство, договорът за правна защита и съдействие и платежно нареждане, удостоверяващо платения адвокатски хонорар, за образуване и водене на изпълнителното дело. С искането С. Б. прави още възражение по чл.

78, ал. 5 от ПК за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар и моли същият да бъде редуциран до размера на минимално предвиденото по Наредба № 1 / 09.07.2004 година Висшия адвокатски съвет.

Щом управителят на „Бомес“ ЕООД се снабдява с исканите документи от изпълнително дело № 146 / 2023 година, на следващия ден – 28.04.2023 година, сигнализира 06 РУ на МВР - Пловдив за нарушение на чл. 3 от ЗОПБ, като уведомява, че такъв сигнал е подаден от него и в НАП - Пловдив.

Образувана е предварителна проверка, по която са снети обяснения от М. П.

К. на 03.05.2023 година и от Б.В.З. на 12.05.2023 година. Впоследствие въз основа на данните от проверката с Постановление от 23.06.2023 година на 3

Районна прокуратура - Пловдив е образувано досъдебно производство № 330 / 2023 година по описа на отдел „Икономическа полиция“ за извършено през месец април 2023 година в град Пловдив престъпление по чл. 212, ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК, по което досъдебно производство жалбоподателят е разпитван в качеството на свидетел.

На 04.05.2023 година от С. Б. е сигнализирано и Централното управление на НАП за нарушение по чл. 3 от ЗОПБ, откъдето с Писмо М-94-С-487#1 / 23.05.2023 година сигналът е изпратен на Териториална дирекция на НАП Пловдив за предприемане на действия по компетентност. Сигналът е заведен с входящ номер същия ден и е разпределен за изпълнение на В. Д. Р. – главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП - Пловдив.

Във връзка с проверката за спазване на данъчното законодателство по покана М. П. К. се явява на 27.06.2023 година в Териториалната дирекция на НАП в град Пловдив на улица „Чернишевски“ № 13, където му е представено копие от Договора за правна защита и съдействие от 13.04.2023 година, сключен между него и адвокат Б.З., със заличено съдържание относно предмета и основанието и жалбоподателят заявява, че сумата от 12500 лева е платена от него в брой и наведнъж на адвоката в кантората му в град Пловдив на улица „Четвърти януари“ № 34, офис 5, макар и да не може да посочи точната дата на предаването на парите. След това жалбоподателят собственоръчно пише на върху предявеното му копие от Договора за правна защита и съдействие от 13.04.2023 година, (долната част от лицето и горната част от гърба), заявеното от него пред В. Р. и неин колега – В. Т. В..

Данните от проверката са обективирани в Протокол № 1905034 / 27.06.2023 година, връчен срещу подпис на М. К., като му е указано представяне на документи във връзка с проверката и е поканен да се яви на 01.08.2023 година за съставяне на акт за установяване на административно нарушение във връзка със ЗОПБ и Договора от 13.04.2023 година.

Междувременно по депозираната от С. Б. Молба вх. № 2768 / 27.04.2023 година по описа на ЧСИ № 907 от адвокат Б.З. е представено Становище вх. № 2982 / 16.05.2023 година по изпълнително дело № 146 / 2023 година, с което изразява съгласие за намаляване на разноските до 5500 лева, тъй като сумата от 7000 лева сочи да е платена за процесуално представителство по гражданско дело № 17817 / 2022 година, което обстоятелство не е отчетено по изпълнителното дело и е допусната техническа грешка, като неправилно са претендирани 12500 лева. Със Становището адвокатът представя Договор за 4 правна защита и съдействие от 05.12.2022 година, подписан между него и М.

К. за процесуално представителство пред съдилищата на територията на Република България във връзка с реализиране на правата на жалбоподателя по претърпяната трудова злополука в град Пловдив на 12.09.2022 година, в който документ е отбелязано договорено възнаграждение от 7000 лева, а за изплатен доход: „Не платено - Платимо до 12.04.2023 г.“. Адвокатът представя и подписан между него и жалбоподателя Анекс от 13.04.2023 година към Договора за правна защита и съдействие от 13.04.2023 година, съгласно който М. П. К. и адвокат Б.В.З. уточняват, че сумата платена по горецитирания договор в размер на 12500 лева представлява възнаграждение в размер на 7000 лева, изплатено по Договор за правна защита и съдействие от 05.12.2022 година по гражданско дело № 17817 / 2022 година на Районен съд - Пловдив, а остатъкът от сумата в размер на 5500 лева представлява адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 146 / 2023 година по описа на ЧСИ И.К., като страните се съгласяват още двете адвокатски възнаграждения да бъдат претендирани по изпълнителното дело.

От своя страна, по указанията на инспектор В. Р. с вх. № 94-00-5485#1 / 03.07.2023 година от М. П. К. в Териториална дирекция на НАП - Пловдив са представени документи, между които Договорът от 05.12.2022 година, Договорът от 13.04.2023 година и Анексът от 13.04.2023 година, както и подписана декларация от жалбоподателя, в която сочи коя сума (5500 лева и 7000 лева) за какво следва да е и че общо всички 12500 лева са платени в офиса на адвокат Б.З..

Въз основа на представените от М. К. документи в хода на проверката срещу него на 04.07.2023 година е инициирана и насрещна проверка на ЧСИ И.К. и той представя преписката по изпълнително дело № 146 / 2023 година, като насрещната проверка приключва с Протокол № П-16001623127424-141001 / 25.07.2023 година.

По събраната документация е преценено, че от М. П. К. е осъществен съставът на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ и от инспектор В. Р. му е съставен и връчен Акт за установяване на административно нарушение № F718569 / 01.08.2023 година, подписан без възражения, като такива не са депозирани и в срока по чл. 44 от ЗАНН.

Въз основа на Акта е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция в 5 качеството на свидетел В. Д. Р. и отчасти на В. П. К. (брат на жалбоподателя), както от приобщените по предвидения в НПК писмени доказателства – представените от страните изисканите служебно от Съда и приложените по административнонаказателната преписка.

Настоящата инстанция не кредитира показанията на В. К. в частта, че парите, които през пролетта на 2023 година дава назаем на М. К., са за да може жалбоподателят да плати два дължими хонорара на адвокат Б.З., а тези твърдения на свидетеля намира за изказани с цел да се постави в услуга на брат си за избягване на следващата се за неправомерното му поведение административнонаказателна отговорност (логично, предвид близката родствена връзка между двамата), като бъде счетено от Съда, че въпросните 12500 лева, макар и да надвишават 10000 лева, представляват сбор от две дължими суми на две различни основания – 7000 лева за правна защита по гражданско дело № 17817 / 2022 година и 5500 лева за адвокатско съдействие по изпълнително дело № 146 / 2023 година.