Решение № 5691 от 17.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5691 гр. София, 17.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Въззивно гражданско дело № 20231100508482 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 264437/30.11.2022 г. на „Менпауър България“ ООД – ответник по гр. дело № 42450/2021 г., Софийски районен съд, 142 състав срещу постановеното по него Решение № 12260/04.11.2022 г. в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца на основА.е чл. 403, ал. 1 ГПК вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата 699, 41 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в размер на законната лихва върху сумата, над която е постановен запор по искане на ответника от 5 128 лв. за периода 20.08.2019 г. - 22.12.2020 г. Със същото решение ответникът е осъден да заплати 45, 50 лв. – разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че съдът неправилно е тълкувал обявените за безспорни обстоятелства по делото. Сочи се, че съдът не е отчел аргументите относно процедурата по чл. 403 ГПК, конкретно след направеното от молителя по обезпечителното производство искане за освобождаване на гаранцията, не било постъпило възражение срещу това от насрещната страна. Твърди се, че не е взето предвид правилото, че на обезщетение подлежат вредите, които произтичали пряко и непосредствено от наложената обезпечителна мярка. Не намирал опора в доказателствата изводът, че имало забава в плащА.ята на суми поради наложения запор. Претенцията за пропуснати ползи не съдържала тяхната конкретизация.

Поддържа се, че внасянето на гаранция в рамките на обезпечителното производство било индиция, че липсва намерение за злоупотреба с процесуални права. Твърди се, че остойностяването на вредите с размера на законната лихва показва невъзможност за съдебния състав да извърши точна преценка, въз основа на това е направено заключението, че ползите въобще не били сигурни.

Въз основа на изложеното се иска отмяна на процесното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

1

Насрещната страна „Продерма“ ЕООД счита решението за правилно и законосъобразно. Оспорва твърдението, че дружеството не е подало възражение в рамките на обезпечителното производство. Поддържа, че процедурата по чл. 403, ал. 2 ГПК не препятствала възможността за търсене обезщетение за вреди. Сочи, че тъй като се касае за парично обезщетение, приложение намирал чл. 86, ал. 1 ЗЗД и липсвала легална опора на твърдението на ответника за приложимост на депозитната лихва. Неоснователно било твърдението, че след като по внесената като депозит сума не се дължала лихва, то и на ищеца също не следвало да се присъжда такава. Иска се потвърждаване на съдебното решение. Претендират се разноски.

От фактическа страна съдът намира следното:

Производството по гр. дело № 42450/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 142 състав е образувано по искова молба с вх. № 5925/15.04.2021 г. подадена от „Продерма“ ЕООД с твърдението, че въз основа на обезпечителна заповед от 18.04.2019 г. издадена в полза на „Менпауър България“ ООД по гр. дело № 19147/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав е образувано изпълнително дело № 20197110400682 по описа на ЧСИ с рег. № 711 от регистъра на Камара на частните съдебни изпълнители /КЧСИ/ с район на действие ОС-Варна. На 09.05.2019 г. е наложен запор върху банковите сметки на дружеството в „Райфайзенбанк България“ ЕАД за сума в размер на 5 128 лв. Обезпечението е допуснато по повод на подадени осъдителни искове от ищеца „Менпауър България“ ООД срещу „Продерма“ ЕООД за заплащане на основА.е чл. 286 ЗЗД сума в размер на 3 037, 20 лв. и на основа чл. 92 ЗЗД на сума в размер на 2 090, 80 лв. С влязло в сила на 21.12.2020 г. решение № 3394/23.07.2020 г., постановено по гр. дело № 17867/2019 г. исковете са отхвърлени. На 25.01.2021 г. изпълнителното производство по издадената обезпечителна заповед е прекратено, а наложеният запор в „Райфайзенбанк България“ ЕАД е вдигнат на 01.02.2021 г. Ищецът се позовава на чл. 403, ал. 1 ГПК, за да обуслови искането си за обезщетение от ответното дружество за претърпените от него имуществени вреди от неоснователното запориране на банковата сметка на търговското дружество, тъй като в периода на запора /20.08.2019 г. – 01.02.2021 г./ не е могло да ползва запорираната парична сума за дейността си. Тъй като имало формирана практика обезщетението за претърпените имуществени вреди да е съизмеримо със законната лихва за този период, то ищецът предявява осъдителен иск срещу ответника за заплащане на сума в размер на 768, 62 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от неоснователно наложен запор на банкова сметка на дружеството в „Райфайзенбанк България“ ЕАД за периода 20.08.2019 г. – 01.02.2021 г.

Ответникът „Менпауър България“ ООД оспорва иска по основА.е и размер. Счита, че искът е изцяло неоснователен, тъй като не била спазена процедурата по чл. 403 ГПК от съда, издал обезпечителната заповед. Посочва, че на 29.12.2020 г. е поискал отмяна на определението за допускане на обезпечението и обезсилване на заповедта, както и възстановяване на депозита от 1 000 лв. Счита, че ищцовото дружество следвало да подаде изрично възражение, за да се възползва от правото си да получи обезщетение за твърдените имуществени вреди. Акцентира върху вида на запорираната банкова сметка, която била разплащателна, служеща за текущи оперативни дейности, а не за икономическо натрупване.

Не били представени доказателства, че в този период ищцовото дружество е следвало да използва други банкови сметки. Наличието на парични средства по една банкова сметка не води задължително до настъпване на вреди при невъзможност на титуляра да оперира с тях.

Не било доказано, че „Менпауър България“ ООД е действало с цел злоупотреба чрез процесуални права, поради което не било дължимо и обезщетението при липса на деликт.

Липсвали ясни доказателства за размера на претендираната сума. Ищцовото дружество следвало да докаже сигурността на печалбата.

На 02.04.2019 г. с искова молба с вх. № 2008578, дала повод за образуване на гр. дело № 19147/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, „Менпаър България“ ООД предявил осъдителни искове срещу „Продерма“ ООД за сума в общ размер на 5 128 лв., от които: 3 037, 20 лв. – главница и 2 090, 80 лв. – неустойка. В исковата молба е направено 2 искане на основА.е чл. 389 ГПК за допускане на обезпечение на предявените искове чрез налагане на запор върху банковите сметки на дружеството-ответник за сумата, предмет на иска, конкретно за 5 128 лв. С определение № 83760/03.04.2019 г. съдът е допуснал исканата обезпечителна мярка – запор върху банковите сметки на ответното дружество в лицензирА.те в страната банки до сумата, предмет на делото под условието, че в дадения от него срок, молителят ще внесе по депозитна сметка на СРС гаранция в размер на 1 000 лв.

На 18.04.2019 г. е издадена обезпечителна заповед в полза на „Менпауър България“ ООД.

На 10.05.2019 г. ЧСИ с рег. № 711 и район на действие ОС-Варна е наложил запор върху вземането на „Продерма“ ООД към „Райфайзенбанк България“ ЕАД по банкова сметка, чийто титуляр е дружеството за сума в размер на 5 200, 80 лв., включваща сума в размер на 5 128 лв. – предмет на обезпечителната заповед и сума в размер на 72, 80 лв. – такси и разноски към ЧСИ. Запорното съобщение е наложено по изпълнително дело № 20197110400682, образувано по молба на „Менпауър България“ ООД въз основа на обезпечителна заповед от 18.04.2019 г.

С определение № 232423/03.10.2019 г. производството по гр. дело № 19147/2019 г. по описа на СРС, 170 състав е прекратено на основА.е чл. 105 вр. чл. 119, ал. 4 ГПК. По правилата на местната подсъдност спорът е продължил пред РС-Варна по гр. дело № 17867/2019 г., 46 състав. С постановеното по него Решение № 3394/23.07.2020 г. исковете на ищеца срещу ответника са отхвърлени. Решението е потвърдено изцяло с Решение № 1813/21.12.2020 г., постановено по в. гр. дело № 2541/2020 г. по описа на ОС-Варна.

На 29.12.2020 г. по делото е постъпила молба с вх. № 291819, подадена от „Менпауър България“ ООД, с която е поискана отмяната на определението, с което е допусната обезпечителната мярка запор върху банковите сметки на дружеството-ответник и обезсилване на издадената заповед, като е направено искане за възстановяване на заплатената по делото гаранция в размер на 1 000 лв. С определение № 260008/04.01.2021 г. съдът е уважил молбата.

На 27.01.2021 г. ответникът „Продерма“ ЕООД е поискал отмяна на определението, с което е допуснато обезпечението и обезсилване на издадената заповед.

Със съобщение с изх. № 1479/25.01.2021 г. ЧСИ с рег. № 711 с район на действие ОСВарна е уведомил „Продерма“ ЕООД, че производството по изп. дело № 20197110400682 е прекратено на основА.е чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.

В удостоверение с изх. № 400-53/26.03.2021 г., издадено от „Райфайзенбанк България“ ЕАД е посочено, че по сметка с титуляр „Продерма“ ЕООД е наложен запор по молба на „Менпауър България“ ООД с дата на получаването в банката – 10.05.2019 г. Същият е вдигнат по разпореждане на ЧСИ на дата 01.02.2021 г.

Въз основа на тези доказателства първоинстанционния съд е постановил своето решение, в което е приел, че търсената от ищцовото дружество спрямо ответното дружество отговорност има деликтен характер и обезщетението се съизмерява със законната лихва върху запорираната сума за периода на запора, тъй като запорирането на сумата не дава възможност на ищеца да се разпорежда с нея. Обезщетението обаче се дължало върху сума в размер на 5 128 лв., която е предмет на обезпечителната заповед и за периода 20.08.2019 г. – 22.12.2020 г. /денят следващ влизането в сила на първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени/. По тези мотиви съдът е уважил искът до размера от 699, 41 лв. и го е отхвърлил до пълния предявен размер от 768, 62 лв.

Софийският градски съд, като прецени събрА.те по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувА.я съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е огрА.чен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от стрА.те – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирА. изключения, поради което въззивният съд 3 следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквА.я в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, съдът препраща на основА.е чл. 272 ГПК към мотивите му, но с оглед наведените във въззивната жалба доводи следва да добави следното:

Спорните по делото въпроси са дали се дължи обезщетение от ответника за претендирА.те имуществени вреди предвид липсата на възражение по реда на чл. 403, ал. 2 ГПК, следвало ли е ищцовото дружество да докаже настъпването на вреди и дали такива се дължат при положение, че по делото не било доказано да е извършена злоупотреба с процесуални права от ответника в качеството му на молител по допусната обезпечителна мярка.

На първо място следва да бъде изяснена правната природа на имуществената отговорност, предмет на делото. Тя е предвидената в чл. 403 ГПК и е за вреди, причинени от допуснато обезпечение, което впоследствие се е оказало неоснователно и произтича от принципа за общата гражданска отговорност за непозволено увреждане (чл. 45 ЗЗД). Поради това и доколкото в посочената норма липсва изрична регламентация относно вредите, съответно приложими по отношение на тях следва да се считат разпоредбите на ЗЗД.