Решение № 724 от 19.07.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 724 гр. Бургас, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20232120202098 по описа за 2023 година

Производството е по реда на 58д - 63д от ЗАНН.

Производството е образувано по повод жалба на Н. Д. С. с ЕГН **********, чрез адв.

В. А. против Наказателно постановление № 23-0769-000011/16.01.2023 г. издадено от Началник група в ОД МВР, Сектор ,, Пътна полиция‘‘ Бургас, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, предл. 1от ЗДвП му е наложено наказание ‘‘ глоба ‘‘ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

С жалбата се иска се отмяна на НП, като се излагат твърдения за неговата незаконосъобразност.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. А., който счита, че е нарушен процесуалния закон, както и че липсват данни за служебно прекратяване на регистрацията на МПС. Претендират се разноски.

Административнонаказващият орган – Началник група в ОД МВР гр.Бургас, Сектор ,, Пътна полиция‘‘ – гр. Бургас, редовно призовани, не се явява. Представлява се от юк. Ж., която потвърждава подаденото становище по жалбата, като моли за потвърждаване на НП.

Прави възражения за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, видно от приложената разписка на (л. 7 от съдебното дело) НП е било връчено на 22.05.2023г., а жалбата е подадена на 23.05.2023 г. от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което съдът, приема, че жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата 1 е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 22.09.2022 г., около 14:15 ч., в гр. Бургас, по ул. ,,Спортна‘‘ посока бул. ,, Тодор Александров‘‘, жалбоподателя С. управлявала собственият си лек автомобил ,, Мазда 6‘‘ с рег. № ***********, като била спрян за извършване на проверка от полицейски служители при с-р "Пътна полиция" при ОД на МВР- Бургас. В хода на проверката актосъставителят П. установил, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил не е регистриран по надлежния ред, като бил със служебно прекратена регистрация от 22.09.2022г. на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП.

За установеното нарушение актосъставителят съставил срещу жалбоподателя АУАН. С мотивирана резолюция наказващия орган прекратил административнонказателното производство и преписката била изпратена в РП – Бургас, поради това, че деянието съдържало признаците на престъпление. С постановление от 09.01.2023 г. прокурор при БРП постановил отказ да се образува досъдебно производство, след което материалите били върнати отново в ОД МВР – Бургас, Сектор ‘‘ПП‘‘. На 16.01.2022 г. Началник група в ОД МВР гр.Бургас, Сектор ,, Пътна полиция‘‘ постановление.

Бургас, издал атакуваното наказателно

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали, които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателя, който не отрича, че той е управлявал процесния автомобил, но заявява, че не е бил уведомен, че регистрацията му е била служебно прекратена.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Росица Паязова на длъжност Началник група в ОД МВР гр.Бургас, Сектор ,, Пътна полиция‘‘ Бургас, (Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР на л.21-22 по делото).

АУАН също е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, считан от Постановлението на прокурора за отказ да образува ДП. Бургаският районен съд счита, че при издаването на акта и НП не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 140. ал. 1 от ЗДвП - По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и 2 заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. А съгласно чл. 143, ал.10 от ЗДвП - Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането , и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

За да може да бъде законосъобразно реализирана административнонаказателната отговорност на нарушителя, то нарушението трябва да съдържа всички признаци от обективна и субективна страна. В конкретния случай от обективна страна действително се установява, че жалбоподателя е управлявал собственият си лек автомобил, като регистрацията на последния е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП.

От субективна страна обаче, съдът счита, че не се доказа вмененото нарушение, поради което и извършеното от Койчев неправилно е било квалифицирано като административно нарушение.

За да се ангажира отговорността на жалбоподателя за процесното нарушение е необходимо от субективна страна да се установи по категоричен начин, че същият е знаел, че управлява автомобил със служебно прекратена регистрация- т. е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях (Наредбата) - регистрацията на съответното превозно средство може да се прекратява служебно, като това може да стане съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал. 1, т. 8 от същата Наредба - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл.

18б, ал. 2 от горепосочената Наредба - задължително следва да бъде уведомен собственикът на превозното средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОД МВР за тази прекратена регистрация. От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не сочи противното, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация поради липса на застраховка "Гражданска отговорност", считано от 22.09.2022 г., т.е в деня на нарушението, задължителната застраховка "Гражданска отговорност", е била прекратена. Също така за това действие не е уведомен собственикът на автомобила, видно и от приложената на л. 15 докладна записка, в която е записано, че от страна на сектор ,,ПП‘‘ не е било изпращано уведомление до собственика на МПС за предприетите действия по служебно прекратяване на регистрацията. Следователно наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията. Уведомяването на собственика на 3 автомобила е императивно задължение, което ако не е реализирано, то в случая не е налице фактическият състав на чл. 143, ал.10 от ЗДвП. В този смисъл е и Тълкувателно постановление №2/05.04.2023г., по т.д. №3/2022 г на ООС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС- "Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство".

Предвид изложеното, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло.

По отношение на възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът го намира за основателно, с оглед на което следва да определи възнаграждение в предвидения в закона минимум. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл.

77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие (л.

5), от който се доказва, че е бил заплатен адвокатски хонорар в размер на 600 лева. По делото е направено възражение от АНО за прекомерност на адвокатския хонорар, като съгласно чл. 63д, ал. 2 ЗАНН - ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От своя страна чл. 36 от Закона за адвокатурата препраща към чл. 18 от НАРЕДБА № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който (в редакцията към сключване на договора) ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата предвижда, че за защита по дела с определен интерес при интерес до 1000 лв. минималното възнаграждение е в размер на 400 лв., т. е. в този случай заплатеният хонорар е над предвидения в закона, поради което същият се явява прекомерен и следва да бъде намален от съда до размера предвиден в закона, а именно 400 / четиристотин / лева.

4

Мотивиран от изложеното, Бургаски районен съд, V наказателен състав РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0769-000011/16.01.2023 г. издадено от Началник група в ОД МВР, Сектор ,, Пътна полиция‘‘ Бургас, с което на Н. Д. С. с ЕГН **********за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, предл. 1от ЗДвП му е наложено наказание ‘‘ глоба ‘‘ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

ОСЪЖДА ОД МВР-Бургас да заплати на Н. Д. С. с ЕГН ********** съдебноделоводни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административния съд-Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________