Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11663 от 13.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 43732/2025
Вид
Решение № 11663
Подписан
13.06.2026
Състав
РОЗАЛИНА ГЕОРГИЕВА БОТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, т. 1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11663 гр. София, 13.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110143732 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД.

Ищецът “М.” ЕООД извежда субективните си права при твърдения, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор № 503554975- условия за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги, Приложение № 1/ 03.12.2021г. г. за 2161 услуги- мобилни услуги, телефонни номера, телевизия, интернетпакети. Същият сочи, че ответникът е издал фактура № 456173811 за отчетен период 28.08.2022г.- 27.09.2022г. за сумата 11,91 евро (23,29 лева) без ДДС, представляваща месечна абонаментна такса без ДДС, за мобилна услуга № 0898420509. Поддържа, че е платил сума, която е по- голяма от дължимата месечна абонаментна такса, като разликата между платената и дължимата месечна абонаментна такса е в размер на сумата 2,45 евро, с левова равностойност 2,45 евро (4,80 лева) без ДДС.

В исковата молба се развиват съображения, че платената сума в размер на 2,45 евро е платена без основание, с което ответникът се обогатил неоснователно.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 2,45 евро (4,80 лева), представляваща платена без основание сума по фактура № 456173811, за отчетен период 28.08.2022г.- 27.09.2022г.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Ответникът сочи, че в Приложение № 2/ 03.12.2021г. Към договора към договорът за мобилна услуга *** е заявена допълнителна услугапакет с мобилни услуги, заявен посредсвом онлайн платформите на дружеството. За процесния период, з посочения номер, 1 са действали и условията на Допълнително приложение към приложение № 1 към Договор № 503554975, Избор и условия на роуминг тарифен план A1 Europe&Balcan от 14.10.2019г.

В светлината на изложеното, ответникът поддържа, че месечните абонаментни такси, за които е издадена фактура № 456173811, за мобилна услуга № 0898420509.

В отговора на исковата молба се развиват съображения, че ищецът не е активно материално легитимиран да предяви иск за неоснователно обогатяване. Ответникът оспорва, че сумата е платена от ищеца, като сочи, че сумата е платена от лице, което не представлява ищеца и не е негов служител.

Ответникът не оспорва, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор № 503554975- условия за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги, Приложение № 1/ 03.12.2021г. г. за 2161 услуги- мобилни услуги, телефонни номера, телевизия, интернет- пакети, както и, че процесната сума е платена.

В обобщение, ответникът счита предявеният иск за неоснователен и моли да бъде постановено решение, с което да отхвърли предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, следва да бъде установено наличието на следните два кумулативни елемента от фактическия състав на правната норма, а именноищецът да е заплатил на ответника сума в размер на претендираните 2,45 евро с ДДС, а ответникът да няма основание да я получи. При съобразяване на правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК и задължителните разяснения, дадени в ППВС № 1/ 28.05.1979г. съдът изрично е указал, че в тежест на ищеца е да установи плащането на процесната сума на ответника. В този смисъл е и практиката, обективирана в решение № 227/ 22.03.2019г. по гр. дело № 896/ 2018г.на ВКС, ІІІ г.о, решение № 29/ 28.03.2012г. по гр. дело № 1144/ 2010г. на ВКС, ІV г.о. Наличието на основание за плащането е в доказателствена тежест ответника.

Между страните по делото не се спори, че цялата сума начислена с фактура № 456173811, за отчетен период 28.08.2022г.- 27.09.2022г. е платена, в това число и сумата 2,45 евро с ДДС. Възражението на ответника, че процесната сума е платена в брой в магазин на „А.Б.“ ЕАД от трето за спора лице в качеството му на ползвател на услугата, а не ответното дружество съдът намира за неоснователно. Задължено лице по процесната фактура е ищцовото дружество, поради което именно последното дължи плащане на начислените по нея суми. Дори плащането да е извършено от трето за спора лице, то същото е използвано за погасяване на задълженията на “М.“ ЕООД към ответника. Ирелевантно в случая е естеството на отношенията между едно такова евентуално трето лице и ищцовото дружество, доколкото е безспорно, че задължено лице по процесната фактура е ищецът, както и че от негово име са платени сумите по същата.

2

Предвид така приетото, настоящият съдебен състав намира, че следва да се разгледа и вторият въпрос, върху който е концентриран правният спора, а именно дали е имало основание за ответника да получи плащане в пълен размер на процесната сума от 4,25 евро по фактурата.

Между страните не се спори, а и от приетите по делото доказателства се установява, че е сключен договор No 503554975- условия за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги, Приложение № 1/ 03.12.2021г. за 2161 услуги- мобилни услуги, телефонни номера, телевизия, интернет- пакети, за мобилна услуга ***.

Не е спорно, че ответникът е издал фактура № **********/ 28.08.2022г. за отчетен период 28.08.2022г.- 27.09.2022г. за сумата 296,44 евро (579,78 лева). В тежест на ответника е да докаже, че е налице основание да получи сума в размер на исковата такава, т.е. че размерът на начислените такси съответства на уговореното между страните, че се касае за услуги, които реално са предоставени на ищеца, както и че размерът на сумата по тази фактура е изчислен в съответствие с уговореното за целия исков период. От ангажираните по делото доказателства не може да се приеме да е проведено пълно и главно доказване на посочените обстоятелства.

Следователно и плащането на начислената погрешка в повече сума е получена без основание.

В светлината на изложеното, от ангажираните по делото доказателства не може да се приеме да е проведено пълно и главно доказване на съществуването на основание за получаване на сумата 2,45 евро от ответника, с оглед на което предявеният иск се явява основателен и като такъв- следва да се уважи.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В настоящото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 25,56 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 102,26 евро.

Относно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК (ред. ДВ бр. 17/ 2026г.), ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Конкретиката на случая сочи, че възражението не е мотивирано, поради което същото е неоснователно.

Мотивиран от изложеното, съдът

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА „А.Б.“ ЕАД, ЕИК 131468980, да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК 201995159, сумата 2,45 евро (4,80 лева), представляваща платена без основание сума по фактура № 456173811, за отчетен период 28.08.2022г.- 27.09.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 15.08.2025г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД и сумата 127,82 евро, представляваща разноски в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4