Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2036 от 27.05.2024, Административен съд - Пазарджик

Съд
Административен съд - Пазарджик
Дело
Административно дело 135/2024
Вид
Решение № 2036
Подписан
27.05.2024
В сила
04.04.2025
Състав
Десислава Кривиралчева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2, предл. второ · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 114, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 117, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 118 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 119 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 546, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 54а · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 54а, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 7, ал. 3 · Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица
  • чл. 65(2) · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)

РЕШЕНИЕ

№ 2036

Пазарджик, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - III състав, в съдебно заседание на тридесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА административно дело № 20247150700135 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118 от КСО и е образувано е по жалбата на Л. Ю. У., [ЕГН] от гр. Ракитово, обл. Пазарджик, [улица], подадена чрез адв. Б. АК - Пловдив против Решение № 1012-12-331#1 от 02.01.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1919-7/15.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Моли се да бъде отменено оспореното решение и потвърденото с него разпореждане.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Б., който по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба като отмени оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно. Представя писмени бележки. Претендира направените по делото разноски по представен списък на разноските.

Ответникът по оспорването, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище с вх. № 4213/10.05.2024 г., в което юриск. С. по изложени съображения моли съда да остави без уважение жалбата и да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното мотивирано решение като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване е Решение № 1012-12-331#1 от 02.01.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1919-7 от 15.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което Л. Ю. У. е задължен да възстанови неоснователно изплатеното му парично обезщетение за безработица за периода 30.08.2020 г. до 27.02.2021 г. в размер на 8290.96 лева – главница и 2393.37 лева – дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

Оспореното решение е съобщено редовно на жалбоподателя, който в законоустановения 14-дневен срок е упражнил и правото си на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик.

Установи се по делото, че Л. У. е подал заявление с вх. № Ф-01-689 от 31.08.2020 г. в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Велинград за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като в него е декларирал, че последното му правоотношение с работодател от Ирландия е прекратено, считано от 29.08.2020 г. По подаденото заявление с peг. № 122-00-1919/31.08.2020 г. в НОИ с искане за отпускане на парично обезщетение за безработица и приложените документи на г-н У. е изпратено уведомително писмо изх. № У-122-00-1919-1 от 02.09.2020 г., с което на основание чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е уведомен, че следва да представи следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава членка на ЕС със СЕД U002 и U004; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004; документи от Ирландия и фишове.

По гореописаното писмо г-н У. е представил следните документи; заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава-членка на ЕС/ЕИП, в което е декларирал причина за прекратяване на трудовата дейност за последния период - „изтичане срока на договора”, декларация относно определяне да пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004., документи доказващи трудова дейност в Ирландия и копия от фишове за заплати, които са приети в ТП на НОИ - Пазарджик с вх. № Ц1019-12-1954 от 10.09.2020 г. Лицето не е представило документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост.

С подаденото заявление Л. Ч. е поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица като е декларирал, че последното правоотношение е прекратено на 30.08.2020 г. и е упражнявал трудова дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз (ЕО), т.е. за него са приложими правилата за координация на схемите за социална сигурност - Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент на Съвета (ЕО) № 987/2009. Същият е поискал удостоверяване на осигурителен период от Ирландия за времето от 12.03.2020 г. до 29.08.2020 г.

В тази връзка на основание чл. 8, ал. 3 от Наредбата за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица със структурирани електронни документи (СЕД) U001 № 48903 от 24.09.2020 г., и U003 № 94624 от 25.09.2020 г. от компетентната институция на Ирландия е изискано предоставяне на информация за горепосочения период. Съобразно това с разпореждане № 122-00-1919-1 от 24.09.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на СЕД U002 и U004 от компетентната институция на Ирландия.

На 07.10.2020 г. в ТП на НОИ - Пазарджик за Л. У. са получени структурирани електронни документи U002 № 55301 и U004 № 55302 от компетентна институция на Ирландия с потвърдени периоди на осигурена заетост; от 12.03.2020 г. до 29.08.2020 г., причина за прекратяване на заетостта - „неизвестно“; доходи за периодите от 12.03.2020 г. до 27.08.2020 г. в размер на 13 389 евро - брутен доход.

Предвид това на основание чл. 55 от Административнопроцесуалиия кодекс с Разпореждане № 122-00-1919-2 от 07.10.2020 г. е възобновено производството по подаденото от лицето заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. С Разпореждане № 122-00-1919-3 от 21.10.2020 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 546, ал. 3 от КСО на Л. У. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 30.08.2020 г. до 29.12.2020 г. (четири месеца) в размер на 9.00 лв. дневно. При определяне на размера на паричното обезщетение е взето предвид, че в структуриран електронен документ U002 № 55301 от 07.10.2020 г. издаден от компетентната институция на Ирландия като причина за прекратяване на последното правоотношение от 30.08.2020 г. е посочена причина - неизвестно.

На 11.11.2020 г. с вх. № Ц1019-12-1954#1 в ТП на НОИ - Пазарджик, г-н У. е представил преносим документ U1, издаден на 29.10.2020 г. от компетентната институция в Ирландия с потвърдени период на осигурена заетост, причина за прекратяване на заетостта – „изтичане срока на договора“ и доход за периода в размер на 2 321 евро – месечно.

Предвид това чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със СЕД Н001 № 853865 от 16.11.2020 г. отново е изискано предоставяне па информация за причината за прекратяване на последното трудово правоотношение от компетентната институция на Ирландия.

На 13.01.2021 г. е получен структуриран електронен документ (СЕД) Н002 № 107652, с който компетентната институция на Ирландия уведомява следното: „Причина за прекратяване в този случай е изтичане на договора“.

Предвид новополучените документи с разпореждане № 122-00-1919-5 от 22.01.2021 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО са изменени периода и размера на отпуснато парично обезщетение за безработица на Л. У., като е определен нов размер - 74.29 лв. дневно за периода от 30.08.2020 г. до 27.02.2021 г.

Във връзка с последващ контрол на изплатените парични обезщетения за безработица с писмо с изх. № 1029-12-867 от 21.06.2023 г. и на основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица и чл. 35 и чл. 36, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс г-н У. е уведомен, че следва да представи документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост или други документи, удостоверяващи причината за прекратяване на трудовата му дейност считано от 30.08.2020 г. На 10.07.2023 г. с вх. № 1029-12-867#1, г-н У. декларира, че е представил всички налични документи при отпускане на обезщетението.

За уточняване на причината за прекратяване на последната заетост на лицето в Ирландия с писмо с изх. № 1030-12-1964 от 18.06.2023 г., от работодателя е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта. На 03.10.2023 г. в ТП на НОИ - Пазарджик е получен документ, с който работодателят „Keelings Retail“ уведомява: „Искам да потвърдя, че Л. У. от горния адрес е бил нает в „Keelings Retail“ като главен оперативен работник на постоянен договор. Летиф подаде оставка от позицията при обстоятелства, при които напусна преди края на договора си“.

Предвид данните в новополучения от работодателя на г-н У. документ чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация между България на държавите-членки на ЕС със структурирани електронни документи (СЕД) U001 № 757944 от 05.10.2023 г. е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на лицето за времето от 12.03.2020 г. до 29.08.2020 г.

В ТИ на НОИ - Пазарджик за г-н У. е получен структуриран електронен документи U002 № 772512 от 19.10.2023 г. от компетентната институция на Ирландия с потвърдени: период на осигурена заетост от 12.03.2020 г. до 29.08.2020 г.; причина за прекратяване на заетостта - „напускане на служителя“. Установяването на причината за прекратяване на правоотношението е възложено в тежест на субекта, който претендира отпускането на обезщетението за безработица. В Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, е регламентиран реда за отпускане на тези обезщетения, като в чл. 1, ал. 1 е предвидено, че паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО и по чл. 230 и 231 по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се отпускат въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 1, към което се прилагат: т. 1 за паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО - акт за прекратяване на правоотношението.

Жалбоподателят не е приложил към заявлението си такъв акт, не го е представил и след като административният орган изрично го е изискал, както и не го е приложил към депозираната жалба.

Предвид новоузнатите обстоятелства и получени нови удостоверителни документи, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО длъжностното лице е извършило нова преценка въз основа на данните от последно получения структуриран електронен документ (СЕД) U002 № 772512 от 19.10.2023 г. Съобразно установеното ръководителят на осигуряването за безработица с разпореждане № 122-00-1919-6 от 15.11.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил разпореждане № 122-00-1919-3 от 21.10.2020 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО на Л. У..

За неоснователно полученото парично обезщетение на основание чл. 54ж, ал. 3 и във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО с издадено разпореждане № 122-00-1919-7 от 15.11.2020 г., с което г-н У. е задължен да възстанови неоснователно изплатеното му парично обезщетение за безработица за периода от 30.08.2020 г. до 27.02.2021 г., в размер на 8290.96 лв. — главница и 2393.37 лв., - дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, и се явява допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.