Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 232 от 11.11.2022, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1080/2022
Вид
Решение № 232
Подписан
11.11.2022
В сила
11.11.2022
Състав
Катя Йорданова Господинова, ПЕТЯ КРЪСТЕВА ГЕОРГИЕВА, Светлин Иванов Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл.1 и сл. · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
  • чл.30 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
  • чл.73, ал.1 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
  • чл.91 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
  • чл.354а · Наказателен кодекс
  • чл.354а, ал.3, т.1 · Наказателен кодекс
  • чл.354а, ал.6 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл.39, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.55 · Наказателен кодекс
  • чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.306, ал.1, т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.334, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.372, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.373, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Бургас, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Светлин Ив. Иванов

Петя Кр. Георгиева при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора П. Х. М. като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100601080 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С присъда № 37 от 27.07.2022г., постановена по НОХД № 329/ 2022г., Районен съд – Несебър е признал подсъдимия П. Ю. Й., ЕГН **********, за виновен в това, че на 03.08.2020г., в к.к.„Слънчев бряг“, община Несебър, Бургаска област, на кръстовището пред хотел „Джулая“, без надлежно разрешително съгласно чл.7, чл.16, чл.30 и чл.73, ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл.1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.30 от ЗКНВП, вр. чл.73, ал.1 от ЗКНВП, държал високорискови наркотични вещества по смисъла на чл.3, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.4, вр. Приложение № 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, „Списък I – растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, а именно: кокаин с нето тегло 0,759 грама, със съдържание на бензоилметилекгонин – 22.30% на стойност 68.31 лева, определена според Приложение № 2 към член единствен на Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне цената на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, установено с физикохимична експертиза № 904/02.11.2020г. по описа на БНТЛ при ОД на МВР - гр.Бургас, поради което и на основание чл.354а, ал.3, предл. второ, т.1, предл. първо от НК, във връзка с чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК му наложил наказания „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК отложил за изпитателен срок от три години, и „глоба“ в размер на 1 000.00 лева.

Със същата присъда съдът се е произнесъл и относно направените в хода на наказателното производство разноски, които е присъдил в тежест на подсъдимия Й..

1

Недоволен от присъдата е останал подсъдимият П. Й., който чрез упълномощения си защитник – адв.В. П. от АК-Бургас, я обжалва пред Окръжен съд-Бургас. Във въззивната жалба и допълнението към нея се съдържат оплаквания за постановяване на съдебния акт при допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, както и за несправедливост на наказанието. Сочи се, че деянието на подсъдимия изпълвало хипотезата на чл.9, ал.2 от НК, тъй като държаното от него количество наркотично вещество било нищожно, а съдебното му минало било необременено. Настоява се за постановяване на нова въззивна присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение, а алтернативно – престъплението да се преквалифицира в такова по ал.5 на чл.354а от НК, за което на подсъдимия да се наложи административно наказание, или наложеното наказание да бъде намалено.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Бургас намира жалбата на подсъдимия за неоснователна, поради което моли атакуваният съдебен акт да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият П. Й., редовно призован, се явява заедно с упълномощения от него защитник, който поддържа жалбата с изложените в нея искания и доводи.

В последната си дума подсъдимият Й. се присъединява към пледоарията на защитника си и моли наказанието му да бъде намалено.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата на подсъдимия Й. за процесуално допустима, поради подаването и в преклузивния 15-дневен срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Първоинстанционното съдебно производство е протекло по диференцираната процедура на чл.371, т.2, вр. чл.372, ал.4 и чл.373, ал.3 от НПК, след изричното признание от страна на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и съгласието му да не се събират доказателства за тези факти. Въззивната инстанция констатира, че събраният в досъдебното производство доказателствен материал в действителност изцяло подкрепя направеното от подсъдимия ясно и изрично самопризнание, поради което правилно и законосъобразно районният съд, на основание чл.372, ал.4 от НПК е обявил с определение, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Подсъдимият П. Ю. Й. ЕГН ********** е роден в гр.******* и живее в к.к.„********“, община *****, затворен комплекс „*******“. Той е ***** гражданин, със ****** образование, ******, трудово ангажиран, ***** към датата на деянието.

На 03.08.2020г. полицейските служители при РУ-Несебър – свидетелите И. Г. и С. Г., в изпълнение на служебните си задължения извършвали обход в района на хотел „Джулая“, к.к.„Слънчев бряг“. Около 17:55 часа, двамата забелязали подсъдимият П. Й., чието поведение изглеждало превъзбудено. Полицейските служители решили да извършат проверка, поради което поискали документи за самоличност на подсъдимия, като в този момент свидетелят Г. видял, че подсъдимият. Й. държал в ръката си полиетиленов плик, съдържащ бяло, прахообразно вещество. Г. попитал подсъдимия какво държи в ръката си, а Й. отговорил, че държи кокаин за лична употреба. Подсъдимият бил задържан за срок от 24 часа, след което бил отведен в РУ-Несебър, където с протокол от същата дата / л.11 от ДП/ доброволно предал веществото.

Посочената субстанция е била обект на изследване на две химически експертизи, от чието заключение се установява, че бялото, прахообразно вещество с общо тегло 0.759 грама представлява кокаин със съдържание на активното вещество бензоилметилекгонин 22.30%.

2

Кокаинът, съдържащ се в изследвания обект, е високорисково наркотично вещество, включено в Списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, Приложение № 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, към чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. То няма легална употреба без предвиденото в ЗКНВП разрешително, и притежаването му в страната е забранено. Към датата на деянието подсъдимият Й. не е разполагал с надлежно разрешително по чл.73, ал. 1 от ЗКНВП и чл.1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от ЗКНВП, за държане на описаното високорисково наркотично вещество.

Стойността на предаденото наркотично вещество е 68,31 лева, определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, Приложение № 2 /обн. в ДВ № 15/06.02.1998г., изм. в ДВ бр.14/18.02.2000г./

На основание чл.91 от ЗКНВП, частта от наркотичното вещество, предмет на престъплението, останала след изготвяне на химическите експертизи по делото, била изпратена за съхранение в ЦМУ - София, видно от писмо рег. № 304000-11977 от 19.08.2020г. /31 от ДП/ и приемо-предавателен протокол /32 от ДП/.

Възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, съответстваща на изложената от първоинстанционния, се установява от направеното от подсъдимия П. Й. самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК, подкрепено изцяло от гласните и писмени доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното производство, а именно: показанията на свидетелите И. Г. и Н. П., протоколи № 612/12.08.2020г. и № 904/02.11.2020г. от химически експертизи, протокол за доброволно предаване от 03.08.2020г., справка за съдимост на подсъдимия, заповед за задържане, докладна записка и др. Доказателствената съвкупност е изцяло непротиворечива, годна - събрана по съответния процесуален ред, и е относима към предмета на доказване по делото. Свидетелските показания на полицейските служители са обективни и логични, според настоящия състав – изложени добросъвестно, и възпроизвеждащи обстоятелства, попадащи в кръга на чл.102 от НПК, поради което правилно са използвани от районния съд при извеждане на фактическите обстоятелства по делото. В корелация с тях са цитираните по-горе заключения по експертизите и останалите писмени доказателства.

Въз основа на така посочената фактическа обстановка, правилно районният съд е квалифицирал деянието на подс. П. Й. като престъпление по чл.354а, ал.3, предл. второ, т.1, предл. първо от НК.

От обективна страна, на инкриминираните с обвинителния акт дата и място, подсъдимият упражнявал собствена фактическа власт върху високорисковото наркотично вещество, описано по-горе, без да притежава предвиденото в ЗКНВП разрешително. От субективна страна, деянието е осъществено при „пряк“ умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, предл. първо от НК. Той е съзнавал забранения характер на държаната субстанция и обстоятелството, че не разполага с изискващото се разрешително, като е предвиждал и желаел настъпването именно на съставомерните последици от неправомерното държане. В подкрепа на извода за субективното отношение на подсъдимия към стореното от него е и самоволното му признание пред полицейските служители, че притежаваното от него вещество е кокаин, както и последвалото му предаване със съответния протокол, в който собственоръчно е посочил, че то било за лична употреба, тоест изцяло е съзнавал, че веществото, предмет на разглеждане по настоящото дело, е високорисково наркотично вещество.

В частта относно определяне на следващото се на подсъдимия Й. наказание, атакуваната присъда търпи корекция. За извършеното престъпление, при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК, районният съд е определил на подсъдимият Й. наказания „лишаване от свобода“ 3 за срок от шест месеца, чието изпълнение отложил на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, и „глоба“ в размер на 1000 лева. Най-напред следва да се посочи, че настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд относно необходимостта наказанието да се индивидуализира при условията на чл.55 от НК, тъй като по делото в действителност са налице множество смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, при чието наличие и най-лекото предвидено в закона наказание, в настоящия случай една година „лишаване от свобода“ се явява несъразмерно тежко. Районният съд е съобразил всички събрани по делото доказателства, относими към индивидуализирането на наказателната отговорност на подсъдимия, но не ги е оценил правилно, в необходимата степен и според действителната им стойност, количество и значение. Разглеждайки механизма на деянието, и предвид формалността на извършеното престъпление, може да се заключи, че обществената му опасност е типична за престъпления от същия вид. Въпреки, че не следва да е в значителна степен, тя бива намалена с оглед ниското количество на държаното от подсъдимия наркотично вещество – 0.759 грама. Обществената опасност на личността на дееца обаче е ниска и именно това обстоятелство спомага за извода, че наказанието следва да се определи по привилегирования ред. И тук правилно като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът е приел чистото съдебно минало на подсъдимия, който към датата на извършване на настоящото деяние е бил неосъждан.

Наложеното му по НОХД № 496/2020г. по описа на Районен съд – Разлог наказание не следва да се взема предвид при индивидуализиране на наказателната му отговорност, тъй като присъдата по това дело е влязла в сила след извършване на деянието по настоящото.

Наред с това подсъдимият Й. безспорно е проявил безупречно процесуално поведение, както на досъдебната фаза, така и в съдебното производство, като не е ставал причина за неоснователно отлагане на процесуално-следствено действие с негово участие. Той е заявил, че държи наркотични вещества, предал ги е доброволно на полицейските служители и е посочил, че ги държи за лична употреба, с което на практика се е признал, като извършител на деянието още в момента на задържането му. Към обстоятелствата, изискващи определяне на наказанието в по-нисък размер следва да се прибави и трудовата му ангажираност, и изразеното от него съжаление за стореното, което въз основа на обективно извършените от него действия след установяване на деянието, следва да се възприема като изложено искрено. Независимо, че през 2016 година подсъдимият е бил освобождаван от наказателна отговорност за държане на високорисково наркотично вещество /коноп, марихуана/, настоящият състав счита, че обсъжданото тук престъпление не може да се тълкува като обективно продължение на трайно изградени у него престъпни навици и стереотипи, а следва да се разглежда като инцидентно деяние. Изрично следва се уточни, че споменатите в мотивите към атакувания съдебен акт полицейски регистрации на подсъдимия, съдържащи се на л.46-л.47 от досъдебното производство, свързани с държани от него наркотични вещества, са тези, които вече бяха коментирани по-горе и за които Й. е понесъл съответната отговорност – административна и наказателна, като последната, както вече беше посочено следва да се изключи при настоящото обсъждане на персоналната обществена опасност на дееца. Всичко изложено дотук, разгледано ведно с липсата на отегчаващи отговорността и вината на подсъдимия обстоятелства сочи, че наказанието на подсъдимият Й. следва да се определи в установения в чл.39, ал.1 от НК минимум от три месеца „лишаване от свобода“ и в този смисъл присъдата следва да бъде изменена.