Определение № 269 от 08.07.2023, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Търговско дело 12/2023
- Вид
- Определение № 269
- Подписан
- 08.07.2023
- В сила
- 08.07.2023
- Състав
- Елеонора Петрова Серафимова
Цитирани разпоредби
- чл.146, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190 · Граждански процесуален кодекс
- чл.365, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372-373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372-373 · Граждански процесуален кодекс
- чл.374 · Граждански процесуален кодекс
- чл.374 ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.374, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 377 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал.1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.116 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2, изр. второ · Закон за движението по пътищата
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.343, ал. 1, буква "в" · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 269 гр. Пазарджик, 08.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Елеонора П. Серафимова като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20235200900012 по описа за 2023 година
Искът подлежи на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК съгласно чл.365, т.1 от ГПК.
Настоящото производство е образувано по исковата молба на В. Г. Г. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „Д.” **; Е. Г. Н. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „Г. С. Р.” *** ; Д. В. Г. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „Д.” **; Г. В. Г. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „Д.” ** и В. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „Г. С. Р.” ***, чрез пълномощника адв. дружество „Т. и П.”, представлявано от адв. Г. Т. против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София 1700, р-н “Студентски", ***А.
В обстоятелствената част на ИМ са наведени следните факти и обстоятелства:
Твърди се че на 22.07.2019 г. около 06:50 часа в с. Б., обл. П., настъпило ПТП, при което автомобил с peг. № ***, марка „С”, модел „**”, собственост и управляван от С. С. Т., ЕГН **********, блъснал пешеходката С. А. Г., ЕГН **********, която впоследствие починала. Сочи се, че пострадалата С. е майка на ищците В. Г. Г. и Е. Г. Н. и съответно баба на Д. В. Г., Г. В. Г. и В. Н.
Н..
За ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1006Р-8031 от 22.07.2019 г. По случая било образувано ДП № 3123М223/2019г. на ОДМВР-П., респ. пр.пр. №2466/2019 на ОП-П.. Цитираното ДП приключило с внасяне на обвинителен акт в ПзОС, с който С. С. Т., ЕГН 1
********** бил предаден на съд за извършено престъпление по чл.343, ал. 1, буква „в” във вр. чл. 342, ал. 1 НК във вр. чл.20, ал.2, изр. 2-ро ЗДвП и чл.116 от ЗДвП. Образуваното НОХД с № 109 /2022 г. на ПзОС приключило с осъдителна присъда № 14 от 26.04.2022 г., с която подсъдимият бил признат за виновен и осъден на основание чл. 343, ал. 1, буква „в" във вр. с чл. 342, ал.
1 НК във вр. чл. 20, ал. 2, изр. второ и чл.116 ЗДвП, а именно за това, че на 22.07.2019 г. в с. Б., обл. П., на кръстовището, образувано от пресичането на ул. „**” и ул. „**а“, при управляване на МПС – т.а. „С **“ с рег. № **, нарушил правилата за движение, визирани в чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца С. А.
Г., ЕГН **********, която починала на *** г.
С Решение № 112/12.07.2022 г. по ВНОХД № 243/2022 г. по описа на ПАС така постановената Присъда № 14/26.04.2022 г. по НОХД № 109/2022 г. на ПзОС била изменена в наказателно-осъдителната й част, респ. подсъдимият бил признат за невинен и оправдаван по първоначалното обвинение във вр. с извършеното престъпление по чл.343, ал.1, б.„в“ НК - да е допуснал нарушаване на правилата за движение по чл. 116 от ЗДвП, като присъдата в останалата й част била потвърдена и влязла в законна сила.
Твърди се, че автомобилът, управляван от Т. с peг. № ***, марка „С”, модел „**” притежавал активна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП с покритие от 20.01.2019 г. до 19.01.2020 г. съгласно застрахователна полица
№
***, сключена с ответника
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД.
Изложени са обстоятелствени съображения, описващи установените данни по цитираното досъдебно производство, а именно, че причината за настъпването на смъртта на С. Г. била -**** Сочи се, че било установено и наличието на причинно следствена връзка между травматичните увреждания на пострадалата получени на 22.07.2019 г. и настъпилата смърт в *** ч. на *** г. Твърди се, че според експертите в ДП, описаните травматични увреждания на пострадалата били причинени по механизма на действие на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са били получени при ПТП - автомобилна травма - пострадал пешеходец при блъскане от товарен автомобил с последващо падане на терена към момента на инкриминираната дата. Анализирани са и изводи от изготвената в ДП 2 автотехническата експертиза според която основна причина за настъпване на ПТП от техническа гледна точка била, че водачът т.а. „С **“ С. Т. не реагирал своевременно със задействане на спирачната система на опасността от удар с пострадалата.
Твърди се, че сина и дъщерята на пострадалата били материално-правно легитимирани да претендират репариране на претърпените неимуществени вреди, като такава легитимация притежавали и нейните внуци, тъй като последните създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалата си баба и търпели продължителни болки и страдания в резултат на смъртта й.
Всички увредени лица били в изключителна близка емоционална връзка с починалият си родственик.
Изложени са обстоятелства, описващи претърпените от ищците неимуществени вреди.
Твърди се, че в началото на 2016 г. поради влошаване здравословното състояние на Г. Г. - съпруг на починалата С. Г. и баща на ищците В. и В., В. заедно със съпругата си В. и двете си деца ищците Д. и Г., се преместили да живеят в с. Б., за да може да бъде по-близо до родителите си и за да могат да се грижат за тях. През май 2016 г. Г. Г. постъпил в ОАИЛ на МБАЛ „П.”, но поради влошаване на здравословното му състояние на ** г. починал.
Ищецът В. Г. заедно със съпругата си и двете си деца Д. и Г. решил да остане да живее заедно с майка си в семейната си къща в с. Б., обл.П..
Семейството живеело в разбирателство, хармония и взаимна любов и са разчитали един на друг. Сочи се, че С. била изключително всеотдайна майка и баба, която отдавала обичта и вниманието си на всяко едно от децата си, а в последствие и на своите внуци. Поради тази причина и след нейната смърт, децата й Г. и Е. изпитвали силно емоционално страдание от нейната загуба.
В. Г. и Е. Н. страдали от липсата й, тъй като майка им С. изключително дълго време присъствала в техния живот, между тях били създадени прекрасни отношения родител - деца, скрепени с ежедневно разбирателство, много любов, грижи, всеотдайност и взаимопомощ.
Сочи се, че пострадалата С. била жизнен човек, адекватна в своето поведение, в отношенията си с хората, като се стремяла да бъде пълноценна и полезна за своите деца и внуци. Въпреки че В. не живеела в едно домакинство с майка си, те ежедневно контактували по между си, тъй като били 3 изключително близки, емоционалната привързаност между двамата приживе, довела по-големи страдания от загубата на моралната подкрепа на родителя си.
Поради така установените и продължили изключително дълго във времето близки отношения, мъката на увредените от загубата на майка и баба била значителна. От създадените през време на съвместният им живот лични отношения се обуславяла и високата степен на страдание и мъка на В. и Е. от загубата на майка им. Сочат се подробни съображения.
Твърди се, че в случая било установено авторството на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат, които са довели до непозволеното увреждане, като не било установено какаото и да е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналата С. Г.
Твърди се, че на 13.08.2019 г. с уведомление за настъпило застрахователно събитие по реда чл. 429, ал. 3 от КЗ ответника бил уведомен, а на 10.10.2022 г. ищците предявили и застрахователна претенция с вх. № 10110 от 10.10.2022 г. На 03.01.2023 г. с писмо изх. №10241/29.12.2022 г. ищците били уведомени от ответника, че от представените доказателства не се установявали основания за определяне на застрахователно обезщетение.
Въведеният петитум е да се осъди ответника да заплати следните суми: на В. Г. Г., ЕГН ********** - обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв.; на Е. Г. Н., ЕГН ********** - обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв.; на Д. В. Г., ЕГН ********** - обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв.; на Г. В. Г., ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. и на В. Н. Н., ЕГН ********** - обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. (двадесет хиляди лева); или общо сумата от 460 000 лв., представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и страдания от смъртта на тяхната майка/баба С. Г., ведно със законната лихва от 13.08.2019 г. - датата на депозираното на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ - уведомление за настъпило застрахователно събитие до окончателното изплащане на сумата, както всички разноски по делото, които да бъдат заплатени по следната банкова сметка ***; с титуляр Адвокатско дружество „Т. и П.”.С исковата молба са 4 представени писмени доказателства.
Направени са доказателствени искания: да се изиска и приложи по настоящото НОХД № 109 /2022 г. на ПзОС; по реда на чл.190 ГПК - за представяне от ответника на образуваната щета *** по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; за допускане разпита на трима свидетели при довеждане за установяване отношенията между починалата и ищците, какви болки и страдания са претърпели ищците в следствие на непозволеното увреждане и как са им се отразили те; както и за допускане на САТЕ и СМЕ с конкретно поставени въпроси.
По делото от страна на ответника е постъпил писмен отговор на исковата молба с вх. № 2962/27.03.2023 г. (с п.кл. от 24.03.2023 г.), за който обаче се констатира от съда, че е бил депозиран по делото извън законоустановения двуседмичен срок по реда на чл.367, ал.1 ГПК. Видно е, че изпратеното до страната съобщение е било връчено на ответния застраховател на 13.02.2023 г., като представения писмен отговор е постъпил след предоставения срок за това (изтекъл на 27.02.2023 г.). Ето защо постъпилият отговор се явява процесуално недопустим, поради което и по делото не е била реализирана следващата се процедура по размяна на книжа съгласно чл. 372-373 ГПК.
Съобразно така изложеното съдът намира, че следва при условията на чл.374 от ГПК да пристъпи към произнасяне по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата:
На първо място настоящият състав приема, че предявените субективно съединени искове подлежат на разглеждане по реда на ХХХІІ от ГПК с оглед предмета на спора, а правното им основание е разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ.
По допустимостта на иска :
На основание чл. 377 от ГПК във връзка с чл.146, ал.2 от ГПК съдът указва на страните, че твърденията им се нуждаят от доказване като разпределя доказателствена тежест съгласно чл.154 ал.1 ГПК, а именно: ищцовата страна следва да докаже наличието на правопораждащите факти: противоправно поведения от страна на делинквента; вреда; причинна връзка между деяния и вреда; вина (същата се презумира); наличие на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите;
5 настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. От своя страна ответникът дължи установяването на твърдените от него правопогасяващи факти с оглед евентуално направените възражения.
Съдът приема на този етап от процеса, че всички факти и обстоятелства по делото са спорни, поради което и подлежат на доказване.
По доказателствените искания направени от страните:
Представените от ищеца писмени доказателства са относими към предмета на доказване, допустими с оглед на тяхната форма и заверката им, както и необходими досежно правно релевантните факти, които следва да бъде установени в настоящия процес. С оглед на това съдът приема за основателни направените от ищците доказателствени искания, а именно да се приемат представените от тях писмени доказателства, описани в ИМ.
Ще следва към настоящото дело да се изиска и приложи цялото производство по НОХД № 109/2022 г. по описа на ПзОС.
Съдът намира за основателни доказателствените искания на ищеца, а именно: да се задължи ответника да представи по делото цялата преписка по образуваната щета образуваната щета *** по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Разпечатката съдържа 43 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d26170c2-09ff-4777-b938-dd99a0e56c76