Решение № 1478 от 23.11.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1478 гр. Варна, 22.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. С. като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20223100502000 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по две въззивни жалби.

Първата е депозирана от В. О. С., действаща в качеството й на законен представител на детето И. И. А., чрез адв. С. С. срещу решение № 2343/13.07.2022г., постановено по гражданско дело № 3436 по описа за 2022г. на Районен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлена молбата за постановяване и на други мерки за защита от домашно насилие, а именно такава по чл.5, ал.1 т.3 от ЗЗДН, по отношение на детето И..

В жалбата се излага, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Излага, се въпреки установеното по делото осъществяване от страна на ответника на актове на физическо и психическо насилие, спрямо молителката В. С. в присъствието на детето И., съдът неправилно и необосновано е отхвърлили като неоснователно искането за постановяване на мерки за закрила по чл.5 т.3 ЗЗДН по отношение на детето. Твърди се, че при определяне на мерките, съдът не е взел предвид и е пренебрегнал влошеното емоционално състояние на детето, установено от представените по делото доказателства. Изложени твърдения за новонастъпили обстоятелства - влошено емоционално състояние, стрес, страх и тревожност на детето, в следствие на общуването му с ответника. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което молбата за налагане на мерки по реда на ЗЗДН спрямо 1 детето се уважи изцяло, като се постановят и мерките по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН – да се забрани на И. К. А., ЕГН **********, да приближава на по-малко от 100 метра детето И., както и да приближава жилището, находящо се в с.*********, ******, жилище в гр.Варна, ул.“Отец Паисий“ № 40, училището на детето – ОУ *******“.

С писмен отговор насрещната страна И. К. А. оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли същата да се остави без уважение. С отговора е представено копие от покана от И. А. до В. С. за предаване по споразумение между родителите на детето И. на бащата за осъществяване на посочен в поканата режим на лични контакти до уреждане на такъв по реда на чл.127 СК, връчена на В. С. на 03.08.2022г.

Втората въззивна жалба е депозирана от И. К. А., чрез адв. З. С. – ВАК срещу решение № 2343/13.07.2022г., постановено по гражданско дело № 3436 по описа за 2022г. на Районен съд – Варна в частта, с която въззивникът е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В. С. и малолетното дете И. А., жилищата, в които В. С. пребивава и местоработата й за срок от 6 месеца, считано от постановяване на решението; определено е временно местоживеене на детето при майката В. С. за срок до постановяване на съдебен акт по чл.127 СК или чл.323 ГПК, но не повече от 6 месеца, считано от постановяване на решението и въззивникът е осъден да заплати глоба в размер на 200 лв., както и да заплати по сметка на ВРС дължимите държавни такси.

В жалбата се излага от И. А., че решението е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че въпреки своевременно заявените и допустими искания на въззивника за ангажиране на доказателства, в нарушение на процесуалните правила съдът не е допуснал същите, поради което го е лишил от възможност да защити интересите си по делото и представи доказателства за опровергаване на изложените в молбата за защита и в декларациите твърдения за осъществено от страна на И. А. домашно насилие. Поради това, че не изяснил фактическата обстановка по делото, първоинстанционният съд е достигнал до неправилни и незаконосъобразни изводи относно основателността на молбата за защита.

Оспорва изложените в молбата и декларациите по чл.9 ЗЗДН твърдения за осъществени от него спрямо молителките актове на насилие на 01.03.2022г., 02.03.2022г. и 07.03.2022г., както и насилие спрямо детето в периоди, предхождащи посочените конкретни дати.

Оспорва като неправилен и необоснован извода на съда, че събраните по делото доказателства – декларация по чл.9 ЗЗДН и свидетелски показания установяват осъществяване на изложените в молбата и декларациите актове на домашно насилие.

Посочва, че в представеното по делото уведомително писмо от Дирекция „Национална система 112 МВР“ липсва сигнал от личния телефонен номер на молителката, както и сигнал подаван от нейно име на посочените в молбата дати. Въпреки изложените твърдения за системни актове на насилие, не са представени доказателства за подаване на сигнали до компетентните институции за закрила на детето или медицински от извършени прегледи.

Събраните по делото доказателства не установяват по безспорен и категоричен начин извършени от въззивника актове на насилие по отношение на молителките, като изводите си 2 в тази насока, съдът е основал единствено на показанията на разпитания като свидетел баща на молителката В. С. и свидетеля Терзиев, които не споделят преки и непосредствени впечатления, а възпроизвеждат разкази на молителката. Счита, че съдът незаконосъобразно е приел декларацията по чл.9 ЗЗДН за годно доказателствено средство за установяване на твърдените актове на насилие, доколкото, не са преценени и обсъдени всички събрани в производството писмени и гласни доказателства, които опровергават изложеното в нея. По изложените подробно съображения, претендира отмяна на решението и постановяване на ново по същество, с което молбата за налагане на мерки за защита от домашно насилие по реда на чл.5, ЗЗДН се остави без уважение като неоснователна. Отправено е искане, по преценка на съда да се разпореди подходящ режим на лични отношения на въззивника И. А. с детето И., до уреждане на режима на лични отношения по реда на чл.127 СК.

В. С. с писмен отговор е оспорила въззивната жалба като неоснователна.

Контролиращата страна ДСП-Варна не е изразила становище по жалбата.

За да се произнесе по молбата въззивната инстанция констатира следното:

В депозираната пред ВРС молба за защита молителката В. С., действаща в лично качество и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете И. А., ЕГН **********, е изложила, че с ответника е живяла на семейни начала, като от връзката им е родено детето И.. Твърди се, че от години двете молителки са подложени на психически, емоционален и физически тормоз от страна на ответника. В резултат на това у детето се наблюдават редица здравословни, психологически и поведенчески проблеми. През годините ответникът е упражнявал физическо насилие над детето, като е нанасял удари винаги по главата - в областта на челото, разпънал и начупил хрущялите на ушите й, разбил й носа и постоянно я наричал: "патка, тиква, пикла, мързелива си като майка си, майка ти е луда и ти си луда като нея, търтей, ти си виновна, че с майка ти се караме, ще ти разбия муцуната." Сочи се, че през последните 10 години от живота на двете молителки ответникът ги е блъскал, удрял, обиждал, отправял им е заплахи. Молителката В. О. С. твърди, че е била унижавана от ответника пред роднини, близки и познати. Той ставал агресивен , когато не изпълняват това, което той иска. Излага се,че ответникът е служител на РУ на МВР - гр.

Долни чифлик и притежава оръжие - пистолет. Предвид преклузивния срок, съгласно чл. 10, ал.1 от ЗЗДН , се посочват само последните инциденти, както следва: На 01.03.2022 г. след 18 часа тримата – молителките и ответникът били в съвместно обитаваното жилище, находящо се на адрес: *********. Детето И. А. било болно и с температура. И. А. станал видимо неспокоен и когато детето влязло в банята, той започнал да се заяжда с В. С..

Предизвикал безпричинен скандал. Казал на В. С.: "Не те искам около себе си! Самото ти присъствие ме дразни!" Той започнал да й крещи: "Махай се!". Започнал да я блъска.

Нанасял й удари по лицето, ритал я и й крещял: "изрод, психарка, не искам да те виждам и чувам повече". Детето И. А. чувало всички викове и крясъци на И. А.. Детето И. започнало да вика на баща си да спре. Детето се разплакало в банята. Плачейки детето И. казало на майка си, че иска да умре, да се самоубие дори. В същото време И. А. не спирал да крещи и 3 да повтаря на майката: "Заради теб детето вдигна температура! Ти я разстройваш и тормозиш с присъствието си! " Като се изморил да я обижда и да й крещи, И. А. изгонил В.

С. от апартамента. На 02.03.2022 г. около 11 часа детето И. А. било оставено само, болно и с температура, на студено в апартамента в *********, докато И. А. бил на работа. В. С. отишла при детето. Когато И. А. разбрал, че е в жилището му, дошъл веднага и започнал да й крещи: "Какво си мислиш, че правиш?!? Детето ще остане да живее с мен, не му трябва такава майка като теб! Ти си луда и никой няма да ти обърне внимание! Ако те заваря пак в апартамента , ще те застрелям!!! Ти вече не живееш тук! Искаме да живеем нормално живота си без теб! Спри да идваш! Махай се!" Всичко това се случвало в присъствието на детето И. А.. Детето било в ступор, ужасено, замръзнало на място от страх и ужас. Не смеело да помръдне от мястото си. Гледало баща си И. с ужасени очи. В. С. също много се изплашила. Майката и детето не знаели какво ще се случи, т.к. И. А. бил въоръжен и облечен с полицейската си униформа. На 07.03.2022 г. след 17 часа, в жилището, находящо се в ********* , били И. А. и В. С.. Ответникът бил видимо употребил алкохол. Без каквато и да е причина той започнал да я обижда. Наричал я: "мързелива, мръсна курва". Заплашвал я : "Аз ще ти взема детето и ще те оставя сама накрая". И. А. повтарял на В. : "Мразя те! Не мога да те гледам повече! Нали знаеш - аз съм закона и властта и ти нищо не можеш да направиш!". И. А. хванал В. С. за китките на ръцете, след което ги издърпал и започнал да я стиска силно. В. С. го молела да спре, а той й ударил силен шамар през лицето. Не спирал да я бута и блъска, а тя го умолявала да спре. Разплакала се. И. станал още по-агресивен.

Крещял на В. С.: "Млъкни! Млъкни! Махай се от тук и повече не ми стъпвай! Ще ти разбия муцуната и ще ти пръсна тиквата!" Докато И. А. крещял всичко това на В. С., той извадил и насочил пистолета си срещу нея. В. С. била ужасена и си помислила, че това е краят.

Побягнала и се молела само да не тръгне след нея. Била ужасена, замръзнала на място от страх и ужас. От този ден молителката В. С. не прекрачва прага на това жилище. Детето И.

А. останала при баща си на адрес: *********. Вследствие на изложеното , молителите сезират съда с искане по отношение на ответника да бъдат предприети следните мерки по ЗЗДН , а именно: - Да се задължи И. К. А., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В. О. С., ЕГН **********, и детето И. И. А., ЕГН **********, както и да му се забрани да ги приближава на по-малко от 150 метра. - Да се забрани на И.

К. А., ЕГН ********** да приближава следните адреси: - жилището им: село Венелин, общ.

Д.чифлик, обл. Варна, ул. Еделвайс, № 12; - жилището им: гр. Варна, ул. Отец Паисий, № 40 - местоработата на В. С.: ОУ "Христо Ботев", село Пчелник, общ. Д.чифлик, обл. Варна местоработата на В. С.: ЦСРИ и ОБЦДР - гр.Долни чифлик, обл.Варна, училището на детето: ОУ „Св.Патриарх Евтимий“ – Варна. - Да се определи временно местоживеенето на детето И. И. А., ЕГН ********** при майката В. О. С., ЕГН ********** на адрес:

***********. Мерките се претендират за максимално предвидения срок по чл.5, ал.2 от ЗЗДН от осемнадесет месеца. В молбата е отправено искане за издаване на заповед за незабавна защита срещу ответника, на основание чл.18 от ЗЗДН.

Ответникът И. К. А., ЕГН **********, оспорва основателността на предявената молба и всички изложени в сезиращата молба обстоятелства и твърдения, при счита, че 4 същата е неоснователна и недоказана и моли същата да се отхвърли изцяло.