Протокол с решение от ОСЗ № 9391 от 24.10.2025, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 9391 гр. Пловдив, 24.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова Сложи за разглеждане докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330114951 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

***

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД срещу И. К.

Н., Сочи, че има издадена заповед по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът възразил. Моли да се установи дължимостта на вземанията по заповедта както следва: главница в размер на 1339,63 лв. по Договор за потребителски кредит № *** на 23.05.2018г., възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 346,02 лв., възнаградителна лихва в размер на 230,05 лв. за период 23.05.2018 – 10.09.2019 г., законна лихва за забава по договор за кредит в размер на 779,81 лв. за периода 23.05.2018 – 28.06.2024 г.; законна лихва по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 599,45 лв. за периода 23.05.2018 – 28.06.2024 г, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението. Твърди се сключен договор за кредит с Кредисимо ЕАД на 23.05.2018 г. за заемна сума от 1500 лв. при ГПР 50%. На същата дата бил сключен и договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“,, което се задължило да сключи договор с кредитора и да се задължи солидарно. На същата дата бил сключен договор за поръчителство. На 23.02.2021 г. поръчителят платил задълженията на длъжника. Твърди се, че първоначалният кредитор и платилия поръчител прехвърлили вземанията си на настоящия ищец. Твърди, че длъжникът бил уведомен за цесията, но ако не се приеме това, моли да бъде уведомен с връчване на исковата молба. Настъпил бил и крайният срок на договора. Сочи, че в периода на извънредното положение не е начислявана законна лихва за забава. Моли да се установят вземанията и претендира разноски в исковото и заповедното производство.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът намира иска 1 за неоснователен, договора за кредит счита за нищожен поради нарушение на правилата на чл. 11 ЗПК и чл. 143, т. 19 ЗЗП. Твърди се, че приложимият ГПР е различен от посочения в договора, тъй като не е включено в него възнаграждението за поръчителя. Липсвала разписана методика за формиране на ГПР. Цитира практика на СЕС. Твърди се, че кредиторът е заблудил потребителя, като е посочил по-висока стойност на ГПР и така е създал предпоставки да претендира от него недължими разходи по кредита. Счита за нарушен и чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, тъй като липсва размерът на лихвения процент на ден. При евентуалност счита, че не е породила действие уговорката за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Намира, че тази уговорка противоречи на добрите нрави и е неравноправна, тъй като престациите са явно нееквивалентни и длъжникът не получава никаква престация по договора за предоставяне на поръчителство.

Счита също, че договорът за поръчителство не може да обезпечава недействителен дълг. Като нищожна и накърняваща добрите нрави е уговорката на чл. 4, ал. 1, предвиждаща предоставяне на обезпечение, тъй като алтернативата на обезпечение – банкова гаранция, се отпуска още потрудно. Оспорва получаването на заемната сума. Възразява за изтекла погасителна давност за договорна и за законна лихва, както и за главница, като и за трите вземания се сочи конкретен период, в който счита, че са погасени по давност. Сочи, че е платил недължими суми над главницата по договора за кредит, поради което прави възражение за прихващане с главницата по кредита и сумата от 2060,05 лв., получена без основание от кредитора.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, за основателността на които следва да са настъпили следните юридически факти: сключването на процесните договори, тяхната действителност, предоставянето на сумата по заема, писмена уговорка за възнаградителна лихва и уговорка за възнаграждение на поръчителя, настъпването на падежа за плащане на тези задължения, плащането им от страна на поръчителя, прехвърлянето на вземанията по силата на сключен договор за цесия с ищеца, изпадането на длъжника в забава.

Констатира се, че в заповедта за изпълнение датата на договора за кредит погрешно е посочена като 2019 г. Въпреки това искът е допустим, тъй като се касае за ОФГ, като е налице идентичност между заявлението и исковата молба по повод датата на договора – 2018 г.

Установява се от приложения договор за потребителски кредит, че дружеството „Кредисимо“ ЕАД отпуснало на ответника сумата от 1500 лв. като общо дължимата сума била посочена в размер на 1793,92 лв. Установява се от представения договор за предоставяне на поръчителство, че на същата дата, на която бил сключен и договорът за кредит, бил сключен договор за предоставяне на поръчителство с дружеството "Ай Тръст" ЕООД, според който ответникът дължал на поръчителя възнаграждение в размер на 98,60 лв. на месец за срока на договора за кредит. Установява се от договора за кредит, 2 че кредитодателят може да представи обезпечение по кредита, като единият вариант е предоставяне на поръчителство с поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението, в който случай потребителят дава съгласието си кредиторът да предаде на поръчителя личните данни на потребителя.

Установява се от заключението на ССЕ, че общият размер на възнаграждението за поръчителство е 1577,60 лв. От данните в търговския регистър е общоизвестно, че дружеството „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала „Ай Тръст“ ЕООД – поръчител по договора за предоставяне на поръчителство.

От уговорките в договора за кредит следва, че именно кредиторът посредничи за сключването на договора за предоставяне на поръчителство, като предава данните на потребителя на поръчителя, който в случая се явява свързано с кредитора лице. По този начин се калкулира един допълнителен разход по кредита, чиято стойност надвишава размера на главницата, а в същото време икономически постъпва като печалба в имуществото на кредитора, който е собственик на капитала на дружеството-поръчител. Целта на посочената конструкция се явява набавяне на допълнителна печалба за кредитора. Ето защо възнаграждението за поръчителя следва да намери отражение в ГПР. От заключението на ССЕ се установява, че ГПР на първо място не отговаря на параметрите на договора за кредит. ГПР е посочен като 50% в Приложение към договора за кредит, но според вещото лице този ГПР не съответства на лихвен процент 26,24%, както е по договора, а на лихвен процент 41,24%. Отделно от това, в ГПР не е включено възнаграждението за поръчителя, видно както от посочената общодължима сума, така и от заключението на ССЕ, според което, в случай че се вземе предвид възнаграждението на поръчителя, оскъпяването би било 105,173%. Като се има предвид, че срокът на договора е 16 месеца, както и с оглед изводите на вещото лице, става ясно, че ГПР от 50% няма как да включва вземане, което надвишава главницата по кредита. За потребителя остава напълно неясно какъв е реалният размер на ГПР, който очевидно не съответства нито на параметрите на самия договор, нито включва възнаграждението за поръчителя. С това се нарушава чл. 11, ал 1, т. 10 ЗПК и договорът за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК. На осн. чл. 23 ЗПК се дължи само чистата стойност на кредита. Същата е в размер на 1500 лв. съгласно договора за кредит, но съгласно заключението на ССЕ длъжникът е платил по кредита сума в общ размер на 1718,58 лв. С това длъжникът изцяло е погасил чистата стойност на кредита. Ето защо всички предявени вземания подлежат на отхвърляне – главницата поради плащане, а останалите вземания – на осн. чл. 23 ЗПК.

В случая не се касае за прихващане на недължимо платени суми с главницата, а се касае за плащане на единственото действително задължение по договора.

При този изход от спора право на разноски има ответникът. Следва да се присъдят на ответницата 250 лв. за експертиза, а на ЕАД „Е. И.“ сумата от 996 лв. с ДДС за адвокатски хонорар на осн. чл. 38 ЗА, като липсва възражение за прекомерност.

3

Така мотивиран,

СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, да признаване за установено в отношенията между страните, че И. К. Н. с ЕГН: ********** и адрес:

**********, дължи на „АПС БЕТА България“ ЕООД с ЕИК: 203374133 и адрес: гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 81 В, ап.3, тел: 028, следните вземания по Договор за потребителски кредит № ***/23.05.2018г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, и по Договор за предоставяне на поръчителство от 23.05.2018г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, които вземания били прехвърлени с Договор за цесия от 02.03.2021 г. на ищеца „АПС БЕТА България“ ЕООД и за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 12974/2024г. на ПРС, а именно: сумата от 1339.63 лева. – главница по Договор за потребителски кредит № ***/23.05.2018г., ведно със законна лихва от 24.07.2024 г. до окончателното изплащане; сумата от 230.05 лева- договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за потребителски кредит № ***/23.05.2018г. за периода от 23.05.2018г. до 10.09.2019г.; сумата от 779.81 лева – законна лихва за забава по Договор за потребителски кредит № ***/23.05.2018г. за периода от 23.05.2018г. до 28.06.2024г.; сумата от 346.02 лева – възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 23.05.2018г., ведно със законна лихва от 24.07.2024 год. до окончателното изплащане сумата от 599.45 лева –законна лихва за забава по Договор за предоставяне на поръчителство от 23.05.2018г. за периода от 23.05.2018г. до 28.06.2024г.;

ОСЪЖДА „АПС БЕТА България“ ЕООД с ЕИК: 203374133, да плати: на И. К. Н. с ЕГН: **********, сумата от 250 лв. за експертиза. на ЕАД „Е. И.“, БУЛСТАТ ***, сумата от 996 лв. с ДДС за адвокатски хонорар в заповедното и исковото производство на основание чл.38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Да се връчи на страните.

Протоколът изготвен в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 14,53 часа.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ Секретар: _______________________

4

5