Решение № 26 от 27.04.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. гр.Велинград, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Административно наказателно дело № 20265210200026 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на С. И. Х., ЕГН **********, постоянен адрес гр. Сърница, ул. „Чепино“ № 10, подадена чрез процесуалния му представител към онзи момент адв. Г., против Заповед за задържане на лице № 367зз293/31.12.2025 г., издадена от С.Р.Д на длъжност старши полицай в Участък Сърница към РУ на МВР Велинград.

В жалбата се съдържат оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на заповедта. Твърди се, че заповедта за задържане не е връчена на задържаното лице. Посочва се, че е налице несъответствие с целта на закона, както и че е нарушен чл. 5 от ЕКПЧ и принципът за съразмерност, установен в чл. 6 от АПК. С жалбата се навежда искане за отмяна на Заповед за задържане на лице № 367зз-293/31.12.2025 г. и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и със защитниците Ф. Х. и И. Х. – негови родители.

Защитникът Ф. Х. излага изключително подробни доводи за отмяна на оспорената заповед, свързани с фактическата обстановка и действията на органите на досъдебното производство и други лица преди, по време и след 1 събитията на 31.12.2025 г. Набляга на това, че са налице три ареста на жалбоподателя, всички незаконосъобразни. Иска обжалваната заповед да бъде отменена.

Защитникът И. Х. се присъединява към казаното от Ф. Х.. Твърди ограничаване на неговите права.

Жалбоподателят С. Х. се присъединява към своите защитници. Иска арестът му да бъде признат за незаконен.

Ответникът по жалбата Сали Доспатски - старши полицай в Участък Сърница към РУ на МВР Велинград, не се явява и не изпраща представител.

Постъпило е писмено становище, в което се излага фактическата обстановка на 31.12.2025 г. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваната заповед – потвърдена.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становището на страните, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, при съблюдаване на закона и по свое вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, доколкото е подадена от активно легитимирано лице, пред компетентния да я разгледа съд (изпратена по компетентност от АС – Пазарджик), в законоустановения за това срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Между жалбоподателя С. И. Х. и А. Шукри Фере съществувал конфликт с неизяснен по делото произход. Малко след 23:00 ч. на 30.12.2025 г. постъпил сигнал до органите на МВР за лице, което поради спрял рязко автомобил на пътя пред него излязло от пътя със своя автомобил и си ударило главата. При посещението си в ЦСМП – Сърница органите на МВР установили лек автомобил Санг Йонг Рекстън с рег. № РВ2953МЕ с отворена шофьорска врата и кръв по волана. В ЦСМП – Сърница органите на МВР установили подателя на сигнала С. Х.. При проведената беседа същият заявил, че движилият се пред него автомобил с рег. № РА2234КХ бил управляван от А.

Фере. Х. бил прегледан, поставена му била лепенка на челото и бил освободен за домашно лечение.

Около 1:25 ч. на 31.12.2025 г. от органите на МВР бил получен сигнал за запален автомобил на адрес гр. Сърница, ул. „Петелци“ № 40. При 2 пристигането си полицейските служители установили лек автомобил Джип Гранд Чероки, който горял в двигателния обсег и в купето. При проведените беседи собственика на автомобила А. Фере посочил С. Х. като лицето, запалило автомобила. Неговият съсед Реджеп Рашев посочил, че е възприел автомобила на С. Х. да напуска мястото при възникването на пожара.

В центъра на изводите си за фактическата обстановка в тази част съдът поставя становището на административния орган за събитията, предшестващи задържането на жалбоподателя. Фактическа картина в тази част не се оспорва по същество и не се събраха доказателства, които да я разколебават.

Наличието на по-ранен конфликт между С. Х. и А. Фере от друга страна се подкрепя от приетите по делото екранни снимки с чат с лице, посочено като Atem. Конфликтът между двамата, претърпеният инцидент на пътя и посещението на жалбоподателя в ЦСМП – Сърница се подкрепя и от обясненията на С. Х., дадени по реда на чл. 177 от ГПК. Същите се потвърждават и от показанията на св. Ф. Д., възприела наличието на кръв по дрехите на С. Х.. В тези части съдът кредитира с доверие обясненията на жалбоподателя и показанията на посочения свидетел.

Със Заповед за задържане на лице № 367зз-293/31.12.2025 г., издадена от С.Р.Д на длъжност старши полицай в Участък Сърница към РУ на МВР Велинград, жалбоподателят С. И. Х. бил задържан за срок до 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за това, че на 31.12.2025 г. около 1:15 ч. е запалил по непредпазливост лек автомобил Джип Гранд Чероки с рег. № РА2234КХ, собственост на А. Ш.Ф ЕГН **********, от гр. Сърница, ул.

„Петелци“ № 40 – престъпление по чл. 331, ал. 1 от НК.

Видно от разписката към нея, заповедта била връчена на жалбоподателя срещу подпис. В последната не е изрично отбелязана датата на връчването, но предвид обстоятелството, че е била издадена на 31.12.2025 г., а лицето е било освободено в 11:20 часа на 31.12.2025 г., то следва да се приеме, че заповедта е връчена на жалбоподателя именно на датата на издаването й. Жалбоподателят бил задържан в 01:50 ч. на 31.12.2025 г. и бил освободен в 11:20 часа на 31.12.2025 г. видно от отразеното в оспорената заповед.

По делото е представена декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР, съдържаща правата на задържания. Видно от съдържанието на същата С. Х. е попълнил декларацията, като е изписал собственоръчно трите си имена и е 3 положил подпис. При задържането е извършен личен обиск на жалбоподателя на основание чл. 80, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. При обиска не са намерени вещи.

Приет е също така фиш за спешна медицинска помощ. Според последния на С. Х. е проведен медицински преглед в РПУ за времето от 7:50 ч. до 8:03 ч. на 31.12.2025 г. При проведения клиничен преглед са установени РСД (рефлексна симпатикова дистрофия), Пулмо ЧВД (чисто везикуларно дишане), горен лек неболезнен крайник бо (без особености/отклонения), превръзка на глава. В графа „лекарства и дози“ е посочено Кръвна захар 5 мм (милимола на литър) и сатурация 96.

С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 31.12.2025 г. С. Х. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК – за това, че на 31.12.2025 г. в гр.

Сърница запалил имущество на значителна стойност - лек автомобил Джип Гранд Чероки ДК № РА2234КХ на собственика А. Ш.Ф род. 30.05.1991 г. от гр. Сърница. Постановлението е предявено С. Х. в 16:40 ч. на 31.12.2025 г.

С прокурорско постановление за задържане на обвиняем за 72 часа на основание чл. 64, ал. 2 от НПК от 31.12.2025 г. С. Х., в качеството си на обвиняем, бил задържан за 72 часа, считано от 17:00 ч. на 31.12.2025 г. до 17:00 часа на 03.01.2026 г. по ДП № 8109/2025 г. по описа на РП – Пазарджик, ТО – Велинград, № ЗМ 666/2025 г. по описа на РУ на МВР – Велинград.

Съдът кредитира изцяло събраните и коментирани писмени доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

Приети са екранни снимки от чатове – с лице, отбелязано като Sali Dospatski, както и такива на чат на неустановено лице (вероятно някой от двамата защитници) с лице, посочено като Sabri Havale. Същите не дават релевантна информация за предмета на доказване и не могат да послужат за проверка на други доказателства и доказателствени средства, поради което съдът не гради изводите си върху тях.

На следващо място съдът прецени показанията на св. Ф. Д. – баба на жалбоподателя, като съобрази разпоредбата на чл. 172 от ГПК и евентуална заинтересованост на свидетеля. Извън посочените части по-горе на показанията на този свидетел и обясненията на жалбоподателя, дадени по реда 4 на чл. 177 от ГПК – касаещи претърпения пътен инцидент и посещението в ЦСМП – Сърница, съдът кредитира с доверие тези гласни доказателства в частите, касаещи приблизителните часове на задържане и освобождаване на С. Х..

В частите, в които се твърдят процесуални нарушения от органите на МВР, използвани от същите оръжие и обиди, както и здравословно състояние на жалбоподателя, възпрепятстващо го да възприема адекватно обстоятелствата от действителността, съдът не дава вяра на показанията на св.

Д. и обясненията на жалбоподателя. Формира се извод, че същите градят една защитна версия, която не се подкрепя от други доказателства в настоящото производство. От друга страна са налице медицински документи, които опровергават тези гласни доказателства в частта относно състоянието на жалбоподателя през периода на задържането, осъществено въз основа на обжалваната заповед. По отношение на С. Х. са проведени в рамките на няколко часа два медицински прегледа – един в късните часове на 30.12.2025 г. и втори такъв след задържането му на 31.12.2025 г. за времето от 7:50 ч. до 8:03 ч. След първия преглед жалбоподателят е освободен за домашно лечение.

При втория такъв, за който по делото се представи фиш за спешна медицинска помощ, са установени съответните диагнози описани в изложението по-горе, лекарства не са предписани и във фиша не се съдържат констатации, които да наведат на извод за ограничаване възможността на жалбоподателя да възприема релевантните за настоящото производство факти.

При осъществяване на проверка на оспорения акт, съдът следва на основание чл. 168 от АПК да извърши съдебен контрол относно неговата законосъобразност, като съобрази критериите по чл. 146 от АПК, в какъвто смисъл е и Решение № 6213/23.04.2019 г. по адм. д. № 13768/2017 г. на ВАС.

Съгласно чл. 146 АПК, основанията за оспорване на административните актове са: 1. липса на компетентност; 2. неспазване на установената форма; 3. съществено нарушение на административно производствени правила; 4. противоречие с материалноправни разпоредби; 5. несъответствие с целта на закона.

Оспорената заповед е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, според който полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. При налагане на принудителна 5 административна мярка, каквато представлява задържането на лице до 24 часа, длъжностните лица не действат в лично качество, а като представители на юридическото лице, към чиято структура, административно, функционално и йерархически, принадлежат. Издателят на обжалваната заповед заема длъжност старши полицай в Участък Сърница към РУ на МВР Велинград, поради което има качеството на полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР. В този смисъл, обжалваната заповед за задържане е издадена от компетентен орган, с пряко произтичащи от закона пълномощия, осъществени в съответния териториален обхват.

Оспорваната заповед е издадена в изискуемата форма за действителност, тъй като съдържа всички реквизити, посочени в чл. 74 ЗМВР: името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часа на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 72 от ЗМВР, както и данни, че задържаният е уведомен за правото му на адвокатска защита от момента на задържането и за правото му да обжалва пред съда законността на задържането.

На следващо място съдът намира, че атакуваният акт е законосъобразен, тъй като е мотивиран и издаден при посочване на фактическите и правни основания, обосноваващи предпоставките за задържане. В заповедта е посочено и правното основание за задържането, а именно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Процесната заповед е мотивирана в достатъчна степен, доколкото при изготвянето й са посочени данни за извършено престъпление по чл. 330, ал. 1 НК по време, място, обективни елементи от състава и съпричасност на задържания Х. към инкриминираните събития. Действително, неправилно в заповедта е посочена правна квалификация на инкриминираното деяние по чл.