Определение № 4463 от 04.09.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4463 гр. Варна, 04.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

П. Ат. Атанасов

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско дело № 20263100501801 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и чл. 274 и сл. ГПК , образувано по:

1.) въззивна жалба вх. № 21142/16.03.2026 г. на А. В. М., действаща чрез адв. С. Д. против установителната част на Решение № 853/09.03.2026 г., постановено по гр. д. № 9758/2024 г. по описа на ВРС, 33-ти състав.

2.) въззивна жалба вх. № 29997/15.04.2026 г. от В. Й. М., Х. Г. Д., Х. Г.

Д. и П. Г. М., всичките действащи чрез общ процесуален представител адв. Л.

П. срещу установителната част на Решение № 853/09.03.2026 г., постановено по гр. д. № 9758/2024 г. по описа на ВРС, 33-ти състав;

3.) частна жалба вх. № 46027/10.06.2026 г., депозирана от „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез юрк. Г. А. против постановеното по реда на чл. 248 ГПК Определение № 7422/26.05.2026 г. по гр. д. № 9758/2024 г. по описа на ВРС, 33-ти състав;

4.) частна жалба вх. № 46023/10.06.2026 г ., депозирана от „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез юрк. Г. А. против постановеното по реда на чл. 248 ГПК Определение № 7183/19.05.2026 г. по гр. д. № 9758/2024 г. по описа на ВРС, 33-ти състав;

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, са постъпили от насрещната страна – „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез юрк. Г. А.: отговор вх. № 44258/03.06.2026 г. и отговор вх. № 44254/03.06.2026 г.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, са постъпили от насрещните страни – В. Й. М., Х. Г. Д., Х. Г. Д., П. Г. М. и А. В. М.: отговор вх. № 53644/03.07.2026 г. и отговор вх. № 54280/06.07.2026 г.

Настоящият съдебен състав, в рамките на извършената проверка досежно допустимостта на производството и редовността на сезиращите го жалби, констатира, че в обжалваното решение на Районен съд – Варна са допуснати очевидни фактически грешки, както и пропуски по администриране на постъпилите две въззивните жалби.

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от ищеца 1

„Профи Кредит България“, ЕООД срещу ответните страни: В. Й. М., Х. Г.

Д., Х. Г. Д., П. Г. М. и А. В. М., съединени в условията на първоначално обективно съединяване искове, както следва: положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците: В. Й. М., Х. Г. Д., Х. Г. Д. и П. Г. М., всички като наследници на починалия кредитополучател Г. Д. М., дължат на ищеца, при условията на разделност по 1/4 част от сумите, както следва: сумата от 3 423,91 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 27.12.2018 г.; сумата от 1 518,76 лева, представляваща договорно възнаграждение, начислено за периода от 15.09.2020 г. до 14.04.2022 г.; сумата от 495,18 лева, представляваща законна лихва, начислена за периода от 14.04.2022 г. (датата на предсрочната изискуемост) до 04.04.2024 г., от която сума: 343,02 лева – лихва върху главницата и 152,16 лева – лихва върху договорното възнаграждение; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.04.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № ******* г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 4080/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Варна; положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответната страна А. В. М. (в качеството на солидарен длъжник) дължи на ищеца солидарно с ответниците: В. Й. М., Х. Г. Д., Х. Г. Д. и П. Г. М. (всички като наследници на починалия кредитополучател Г. Д. М.), сумите, както следва: сумата от 3 423,91 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 27.12.2018 г.; сумата от 1 518,76 лева, представляваща договорно възнаграждение, начислено за периода от 15.09.2020 г. до 14.04.2022 г.; сумата от 495,18 лева, представляваща законна лихва, начислена за периода от 14.04.2022 г. (датата на предсрочната изискуемост) до 04.04.2024 г., от която сума: 343,02 лева – лихва върху главницата и 152,16 лева – лихва върху договорното възнаграждение; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.04.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № ******* г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 4080/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Варна; осъдителни искове с правно основание чл. 415, т. 3 ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД, по които спорът не е пренесен пред въззивния съд.

Постановени са по делото от Районен съд – Варна по реда на чл. 248 ГПК: Определение № 7183/19.05.2026 г. и Определение № 7422/26.05.2026 г.

По допуснатата очевидна фактическа грешка в диспозитива на обжалваното първоинстанционно решение:

При произнасяне по съществото на делото, ВРС е приел за установено между страните (ищец и ответници) в първия диспозитив от обжалвания съдебен акт, че не само наследниците, но и А. М. дължи суми в условия на разделност, какъвто иск по отношение на М. не е приеман за разглеждане.

Това несъответствие, следва да бъде отстранено по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК.

По администриране на жалбите.

2

По въззивна жалба с вх. № 29997/15.04.2026 г.:

След произнасянето с решение по чл. 247, ал. 1 ГПК за поправка на очевидни фактически грешки в диспозитива на съдебното решение, администриращият съд, следва да укаже задължението на жалбоподателите да внесат държавна такса за въззивно обжалване в пълен размер върху обжалваемия материален интерес при съобразяване на чл. 18, ал. 1 връзка чл.

1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 72, ал. 2 ГПК (но не по- малко от 12,78 евро) при отчитане на вече внесената такса от 47,49 евро и като се съобрази, че всеки обжалва и главницата и лихвата (т.е. държавни такси за всеки другар трябва да се съберат за по два иска). В случая, в един документ, озаглавен „въззивна жалба“ на практика са обективирани четири въззивни жалби – от В. Й. М., Х.

Г. Д., Х. Г. Д. и П. Г. М.. Въззивниците са обикновени другари, а съгласно разпоредбата на чл. 216 ГПК всеки другар действа самостоятелно.

Едновременно с това, ВРС, следва, в изпълнение на задълженията си по чл. 262, ал. 1 вр. чл. 260, т. 4 от ГПК, да остави процесната въззивна жалба без движение, като изиска от жалбоподателите уточнение дали наведените в обстоятелствената част твърдения касателно обжалването и на

Определение № 6537/18.05.2025 г., постановено по гр. д. № 9758/2024 г. по описа на ВРС, в частта относно неприемането за съвместно разглеждане на предявения от същите насрещен иск, представлява частна жалба, съответно да изяснят правния си интерес от депозиране на последната. При утвърдителен отговор, следва да се извърши процедура по администрирането й.

По въззивна жалба с вх. № 21142/16.03.2026 г.:

След произнасянето с решение по чл. 247, ал. 1 ГПК за поправка на очевидни фактически грешки в диспозитива на съдебното решение, администриращият съд, следва, в изпълнение на задълженията си по чл. 262, ал. 1 вр. чл. 260, т. 4 от ГПК, да остави въззивната жалба без движение, като изиска от въззивницата А. В. М. уточнение за това дали поддържа същата в установителната част, касаеща ответниците – В. Й. М., Х. Г. Д., Х. Г. Д., П. Г.

М. (всички като наследници на починалия кредитополучател – Г. Д. М.), респективно да уточни правния си интерес от последното. При утвърдителен отговор, администриращият съд, следва да укаже задължението на жалбоподателя да внесе държавна такса за въззивно обжалване в пълен размер върху обжалваемия материален интерес, при съобразяване на чл. 18, ал. 1 връзка чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (но не по- малко от 12,78 евро), при отчитане на вече внесената такса от 77,04 евро и събере отделни държавни такси по исковете за главница и лихви.

Само за пълнота, като държи сметка за броя на предявените в първата инстанция искове и вида на съединяването да прецени дали не е необходимо да досъбере държавната такса за първоинстанционното производство по предявените установителни и осъдителни искове в пълен размер (което действие няма касателство към администриране на жалбите и след привеждането им в редовност следва да се изпратят обратно на ОС Варна).

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 1801/2026 г. по описа на Варненски окръжен съд.

ВРЪЩА на осн. чл. 80, ал. 10 от ПАС гр. д. № 9758/2024 г. по описа на Варненски районен съд, 33-ти съдебен състав за произнасяне касателно допуснатите очевидни фактически грешки и продължаване на действията по администриране на въззивните жалби, съобразно мотивите на настоящото определение.

След надлежното администриране на въззивните жалби, респ. произнасяне с решение по чл. 247 от ГПК и изтичане на срока за обжалването му (респ. при постъпила жалба и след нейното администриране), делото да бъде върнато на Варненски окръжен съд за произнасяне по жалбите.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4