Решение № 873 от 29.06.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 873 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20261000500120 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e образувано в изпълнение указанията дадени в решение № 775 от 19.12.2025 г. по гр.д.№ 3024 по описа за 2025 г. на ВКС, ГК, Четвърто отд. , с което на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, се отменя влязлото в сила решение № 1939/03.12.2012 г. по в.гр.д. № 3095/2011 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решението на Окръжен съд – Перник по гр.д. № 423/2009 г. за уважаване на предявените искове по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД, отм. и делото се ВРЪЩА на Апелативен съд – София за ново разглеждане от друг негов състав.

Указано е, че при постановяване на новото въззивно решение съдът трябва да изследва и да изложи мотивирани съображения дали от събраните доказателствата се установява или не изискваната от ЕСПЧ причинна връзка между придобиването на процесното имущество и престъпната дейност на молителя.

В хода на производството, образувано пред настоящата инстанция в 1 изпълнение на отменителното решение на ВКС, жалбоподателите /въззивници поддържат въззивната си жалба.

Ответникът по въззивната жалба /със сегашно наименование/ КОНПИ оспорва въззивната жалба. Поддържа отговорите си по същата.

Контролиращата страна Апелативна прокуратура изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

При съобразяване с разпоредбата на чл.294, ал.1 ГПК настоящата инстанция излага следните мотиви:

Производството по делото е образувано пред първата съдебна инстанция по искане на КУИПД /с ново наименование Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/ за отнемане на незаконно придобито имущество, по реда на чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД , отм.

С решение № 265/30.06.2011 г. по гр.дело № 423/2009 г. на Пернишки окръжен съд, ИСКАНЕТО на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /КУИППД/, сега КОНПИ, е било уважено, като от А. К. Д. и Д. Б. Д. е отнето в полза на държавата подробно описаното имущество - недвижими имоти, моторни превозни средства, парични суми и дружествени дялове, а именно:

= СУТЕРЕН от масивната двуетажна жилищна сграда със сутерен,построена върху УПИ ,находящ се в ***,представляващ според утвърдения със заповед № 1076/ 23.08.1974г. план за регулация и застрояване на *** УПИ ХХVІІ-4964, в кв.134, целият с площ от 788 кв.м. по скица при граници на УПИ по скица:улица, УПИ ХХVІІІ-9968, УПИ ІІІ-4965и УПИ ХХVІ-4963, който сутерен е със застроена площ от 44,60 кв.м. и се състои от две мазета,стълбище, ПРУ и коридор ,заедно със съответните на сутерена идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ , придобит с нотариален акт № 49, т.III, рег.01509, дело 369 от 14.06.2005г. Съгласно схема № 1662/22.04.2009 г. на СГКК- гр. П. недвижимият имот /сутерен/ е с идентификатор *** и е с площ по документ: 44.60 кв.м., адрес на имота: ***, като пазарната стойност към м.април 2009 г. на сутерена е 14 360 лева;

=

1 /2 ИДЕАЛНА ЧАСТ ОТ НЕДВИЖИМ ИМОТ, представляващ търговски обект, находящ се съгласно документ за собственост: в гр.Перник, в 2

УПИ, кв.91, по плана на Перник – изток, с административен адрес ***, а съгласно скица изх.№08/ТР 7488 от 30.07.2008г. на община Перник, търговския обект се намира в УПИ

- За жилищно строителство и супермаркет, в кв.223, по плана на град Перник, кв.Изток, област Перник, ПРЗ е утвърдена със заповед №2322 от 22.12.1978 г., който търговски обект преди преустройство представлява: СУПЕРМАРКЕТ №80, със ЗП 400 кв.м., с обем от 1 200 куб.м. масивно строителство на І етаж, заедно със склад- навес със застроена площ от 300 кв.м., заедно с тераса с площ 253 кв.м., при граници: от север – вътрешноградска магистрала „Перник – София”, запад – жилищен блок № 32, ул.”Юрий Гагарин”, от изток – жилищен блок №3 и от юг – междублокова пространство, а след извършено преустройство съгласно Разрешение за строеж № 95 от 10.05.2001г. издадено от гл. архитект на община Перник и одобрен екзекутивни проекти от 27.12.2001г. на гл. архитект на община Перник и Разрешение за ползване № 007 от 22.03.2002г. на РДНСК гр. Перник- “БАЗАР С ПОКРИТА ТЕРАСА”- представляващ І етап от строеж “Разделяне и преустройство на част от “Супермаркет № 80 в базар с покрита тераса и супер”, който обект се състои от следните помещения: “Складове”, “Кафе”, “Навес”, състоящ се от базарни клетки и три помещения “Офис” към него, “Базар” с базарни клетки, пробни, склад, предверие и тоалетни към него и “Покрита тераса”, състояща се от базарни клетки. По кадастрална карта на гр.Перник гореописания имот е обособен в два самостоятелни недвижими имота:

1. По схема № 1660/22.04.2009 г. Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Перник недвижимия имот е с идентификатор *** и е със ЗП от 304 кв.м., адрес на имота: ***, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор: ***, брой етажи:1, с предназначение: складова база, склад.

2. По схема № 1659/22.04.2009 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. П. недвижимия имот е с идентификатор *** и е със ЗП от 892 кв.м., адрес на имота: ***, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор: ***, брой етажи:1, с предназначение: сграда за търговия. бял, с

- Товарен автомобил, марка “Мерцедес 1317”, с Рег.№***, цвят дата на първа регистрация 11.06.1992г., № на рама WDB 3

67603415267582, № на двигател 36696210047873.

- Мотопед, марка “Пиаджио ФЦС 2 Т”, с Рег.№ ***, цвят бял, с дата на първа регистрация 04.11.1996г., № на рама 0065370, № на двигател FC64М74783.

Пазарната стойност на мотопеда към м.04.2009 г. е 600 лева.

- Лек автомобил, марка “Рено Еспас”, с Рег.№ ***, цвят син металик, с дата на първа регистрация 26.08.1987г., № на рама VF8J117050R296088, № на двигател J7TN77F143113.

- Лек автомобил, марка “Мерцедес ЦЛС 350”, с Рег.№ ***, цвят тъмно син металик, с дата на първа регистрация 21.06.2005 г., № на рама WDD2193561A007564, № на двигател 27296430020198 .

- Сумата от 100 лв. получена от продажбата на лек автомобил, марка “ВАЗ 2101”, с Рег.№ ***, цвят червен, дата на първа регистрация 06.07.1981г., № на рама 21012940285, № на двигател 21013526250.

- Сумата от 500 лв. получена от продажбата на лек автомобил, марка “Рено Клио”, с Рег.№ ***, цвят тъмно зелен металик, с дата на първа регистрация 17.10.1991г., № на рама VF1C5710507555882, № на двигател C1ED700A072422.

- Сумата от 500 лв. получена от продажбата на лек автомобил,марка “Фолксфаген голф ”, с Рег.№ ***, цвят черен, дата на първа регистрация 15.09.1999г., № на рама WWWZZZ1JZYW211674, № на двигател AHW 117296.

От А. К. Д., ЕГН ********** на основание чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД:

- 25 ДРУЖЕСТВЕНИ ДЯЛА от капитала на „Виктория-98” ООД, ЕИК 113050698, рег. по ф. д. № 641/98 г. на Пернишки окръжен съд, със седалище и адрес на управление гр.Перник, ул.“Вардар“, бл.11, ап.2, с капитал 5000 лв., разпределен в 50 дяла по 100 лв. - в размер на 2 500 лв.

От Д. Б. Д., ЕГН **********, на основание чл.9, във връзка с чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД:

- 50 ДРУЖЕСТВЕНИ ДЯЛА всеки по 100 лв. от капитала на „Си Енд Си 2009” ЕООД, ЕИК 200572697, дата на вписване в Търговския регистър на 23.01.2009 г. с едноличен собственик и управител Д. Б. Д., със седалище и 4 адрес на управление гр.Перник, ул.“Вардар“, бл.11, ап.2 - в размер на 5000 лв.

- 75 ДРУЖЕСТВЕНИ ДЯЛА всеки по 50 лв. от капитала на “Булгрейнс ГРУП БГ” ООД, ЕИК 200600090, дата на вписване в Търговския регистър на 10.02.2009 г., със седалище и адрес на управление гр.Перник, ул.“Вардар“, бл.11, ап.2 - в размер на 3 750 лева.

В тежест на ответниците са възложени разноските в процеса.

С решение № 1939/03.12.2012 г. по в.гр.дело № 3095/2011 г. на Софийски апелативен съд, решението на първостепенният съд е потвърдено. В мотивите на решението въззивният съд е установил, че разликата в доходите общо в размер на 553 562,68 лв. и разходите в общ размер от 430 823,19 лв. е 127 739,49 лв., като е налице надвишаване на доходите над разходите или 727,46 минимални работни заплати. Посочил е, че липсата на законен източник на средства за придобиване на имуществото не замества предположението за връзка между престъпната дейност, а само го прави основателно за целите на закона. Направил е извод, че имуществото ще бъде отнето и без други доказателства, ако твърдяната пряка или косвена връзка може логически да се предположи с оглед конкретните обстоятелства, след като не е опровергана от ответника. Въз основа на тези принципни разрешения съдът е приел, че извършваната от ответника престъпна дейност -контрабанда на цигари, сама по себе си сочи за наличие на причинна връзка между реализираната от тази дейност печалба /като незаконен източник на средства/ и придобитото от семейство Димови имущество на значителна стойност. След извършената от съда съпоставка на получените доходи и направените разходи за закупуване на имотите, както и вложените лични средства, съдът е приел, че не е налице законен източник на доходи по отношение на ответниците. Посочил е, че за да бъде оборена презумпцията по чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД , следва да се установи, че придобитото имущество не е свързано с престъпната дейност и няма причинна връзка между това придобито имущество и престъпната дейност, както и че са налице достатъчно законни доходи. Приел е още, че не е необходимо основателното предположение, че имуществото е придобито в резултат от престъпна дейност да е свързано с конкретната дейност, предмет на присъдата. Направил е извод, че в конкретния случай презумпцията не е оборена от ответниците, поради което е налице предвидената в закона предпоставка – обосновано 5 предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност, доколкото не е установен законен източник на средствата. По изложените съображения съдът е намерил предявения иск за основателен.

С определение № 489/12.04.2013 г. по гр.дело № 2269/2013 г. на ВКС, IV г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд София по гр.дело № 3095/2011 г. Решението на въззивния съд е влязло в сила на 12.04.2013 г.

С окончателно решение от 21.05.2024 г. по делото "М. и други срещу България"/жалба № 67333/13/, Европейският съд по правата на човека /ЕСПЧ/ е констатирал нарушение на правата на А. К. Д. и Д. Б. Д. по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), като се е позовал пряко на констатациите в решение по делото "Т. и други срещу България" от 13.07.2021 г. С последното е установено нарушение на правата по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, в онези случаи, в които националните съдилища не са успели да обосноват наличието на причинно-следствената връзка, и са постановили отнемане, разчитайки единствено на презумпцията, съдържаща се в закона от 2005 г., че всяко имущество, за което не е доказано, че има "законен" произход представлява облага от престъпление. В мотивите съдът е приел, че такова нарушение е налице и в конкретния случай по отношение на А. К. Д. и Д. Б. Д.. Посочил е, че Софийски апелативен съд е приел за необходимо да бъде доказано съществуването на причинно-следствена връзка между активите, които трябва да бъдат отнети и някаква престъпна дейност, но в крайна сметка се е позовал на презумпцията по чл. 4, ал. 1 от Закона от 2005 г. и факта, че А. Д. е осъден за контрабанда. Софийски апелативен съд като приел, че е доказано, че активите, които трябва да се отнемат, имат престъпен произход, но не са непременно свързани с предикатното престъпление, очевидно се предполагало, че жалбоподателя е участвал в друго престъпно поведение, без да се уточнява вида на това поведение и основанията за това заключение.

ЕСПЧ е приел, че този извод е в очевидно противоречие с констатациите на наказателните съдилища, че присъдата на жалбоподателя трябва да бъде условна с оглед на факта, че той не е извършил други престъпления и има "добри характеристични данни". С оглед тези обстоятелства, ЕСПЧ е направил извод, че не може да с е заключи, че само позоваването на 6 презумпцията по чл. 4, ал. 1 от Закона от 2005 г. и вида престъпление, което жалбоподателят е извършил веднъж, е достатъчно за установяване на престъпния произход на имуществото на двамата жалбоподатели. Направил е разграничение между процесния случай и този на К., разгледан в решението „Т. и други срещу България“ /§§ 262 -63/, където жалбоподателят е бил осъден по три обвинения за незаконно притежание на наркотици с намерение да ги продаде. Посочил е, че в този случай естеството на престъпната дейност, съчетано с липсата на достатъчно законни доходи, е било счетено на национално ниво и от Съда за достатъчно доказателство за престъпния произход на отнетото имущество. Посочено е, че най-подходящото средство за отстраняване на нарушението е възобновяването на вътрешното производство и повторното разглеждане на въпроса от националните съдилища в съответствие с изискванията на чл. 1 от Протокол № 1.