Решение № 59 от 15.04.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Ямбол, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева при участието на секретаря П. Г. У. в присъствието на прокурора Е. З. Г. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Гражданско дело № 20242300100294 по описа за 2024 година

Делото е образувано пред ЯОС, след изпращането му за разглеждане по реда на чл.7, ал.2 от ЗОДОВ с Определение №1566/14.06.2024г. на БОС по гр.д.№874/2024г. по описа на този съд.

Подадена е искова молба от дружеството „Апогей -91“ООД гр.Бургас, действащо чрез пълномощника адв.П., с която против Народното събрание на РБългария и Окръжен съд гр.Бургас е предявен иск по чл.2в от ЗОДОВ за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 412 833,29лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, което обезщетение е дължимо поради допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз.

Предмет на предявения иск за обезщетение на имуществените вреди на ищеца, е негово право на мирно ползване на собствеността, гарантирано от чл.1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС, което право според твърденията е нарушено от двамата ответници по различен начин.

Изложените в исковата молба твърдения са, на 01.08.2019г. между дружеството „Апогей – 91“ООД, в качеството му на заложен кредитор и дружеството „Южно вино“АД, в качеството му на залогодател, е бил сключен договор за учредяване на особен залог върху движими вещи с предмет бъдеща реколта грозде за стопанската 2019/2020г., добито от поземлен имот № 024077 в землището на с. ******, община********, с площ 688.556 декара засети с лозя. Особеният залог е бил учреден за обезпечаване на вземането на ищеца срещу „Южно вино“АД в размер на 412 833,29 лева, възникнало на основание извършена продажба по Договор за продажба на препарати за растителна защита и торове от 01.01.2018г. Залогът бил вписан в ЦРОЗ под номер на разпореждането за първоначално вписване 2019091202001. Поради неизпълнение на обезпеченото с цитирания залог задължение на длъжника „Южно вино“АД и на основание чл.32, ал.1 от ЗОЗ, кредиторът „Апогей – 91“ ООД вписал пристъпване към изпълнение върху заложеното имущество за цялата обезпечена със залога сума и върху цялото заложено имущество, като вписването било извършено на 24.08.2020г. и отразено в ЦРОЗ. Срещу залогодателя „Южно вино“АД по искане на ищеца било образувано изпълнително дело № 20208000400547 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, като със съобщение, връчено на 27.08.2020г. длъжникът „Южно вино“АД бил уведомен за извършеното пристъпване към изпълнение по реда на чл.33 от ЗОЗ, както и че заложеното имущество е преминало в разпореждане на заложния кредитор 1 на основание член 32, ал.3 от ЗОЗ, при което на основание чл. 9, ал. 4 от 3ОЗ след вписването на пристъпването към изпълнение залогодателят губи правото си и не може да се разпорежда със заложеното имущество. Въпреки законовата забрана за разпореждане, дружеството „Южно вино“АД се разпоредило със заложеното имущество без съгласието на заложния кредитор, като произведената продукция грозде от поземления имот № 024077 в землището на с. ******, община********, с площ 688.556 дка засети с лозя, продало на дружеството „Черноморско злато“АД гр.Поморие. На 22.03.2021г. ищецът вписал особения залог и срещу приобретателя на обекта на залога – срещу дружеството „Черноморско злато“ АД на основание член 10, ал.5 от ЗОЗ, а на 12.05.2021г. подал пред ЧСИ Божилова молба за образуване на изпълнително дело и срещу приобретателя на заложеното имущество, позовавайки се на предвидената в чл.10, ал.2 от ЗОЗ възможност за образуване на изпълнително дело въз основа на извлечение от ЦРОЗ за пристъпване към изпълнение срещу заложеното имущество. С Разпореждане от 12.05.2021г. ЧСИ отказал образуване на изпълнително дело срещу третото-лице приобретател, тъй като приел, че заложното право е погасено по силата на чл. 7 от ЗОЗ. Ищецът обжалвал отказа на ЧСИ пред ответника БОС, който с Решение № 118 от 10.06.2021 г., постановено по гражданско дело № 20212100500893 по описа за 2021г. оставил без уважение жалбата, като също се позовал на чл.7 от ЗОЗ.

При тези данни, според ищеца ответникът Народното събрание е нарушил чл.1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС, тъй като е приел правна норма в ЗОЗ – чл.7 от ЗОЗ, която противоречи на правото на ЕС, а ответникът Окръжен съд- Бургас е нарушил правото на ЕС, като не е приложил с приоритет правни положения, залегнали в правото на ЕС, с което са нарушени легитимните правни очаквания на ищеца, чието вземане под формата на стоков кредит, обезпечено с особен залог представлява собственост. Доводите на ищеца са, че разпоредбата на българския материален закон – чл.7 от ЗОЗ противоречи на нормата на Европейското право, гарантиращо защитата на собствеността на частноправните субекти, тъй като не държи сметка за интересите на обезпечения кредитор и води до прекратяване на правото му на особен залог като право със значителна икономическа стойност; че законодателството не предвижда каквито и да е други правни средства за заложния кредитор, с които да се защити срещу погасяването на залога по посочения ред; че погасяването на правото на особен залог на ищеца по отношение на заложените вещи в резултат от продажбата им от залогодателя води до съществени неблагоприятни последици, тъй като дружеството се лишава от възможността да насочи изпълнението върху обременените със залог вещи, независимо в чия собственост се намират те, или алтернативно да се удовлетвори от имуществото на приобретателя на продадената заложена вещ и по този начин държавата поставя в изключително неизгодното положение заложния кредитор, като в случая срещу длъжника е открито производство по несъстоятелност, в което ищецът е загубил привилегията си по особения залог и е превърнат от обезпечен в хирографарен кредитор, но заложното право на ищеца в качеството му на обезпечен кредитор във всички случаи попада в обхвата на понятието „притежания“ по смисъла на Протокол №1 към Конвенцията, а Европейският съд за правата на човека в практиката си приема, че понятието собственост по Конвенцията има по-широко значение и обхваща различни права и интереси на физически и юридически лица, които имат реална икономическа стойност. Твърденията на ищеца са, че е претърпял като пряка причинноследствена последица реална имуществена вреда, причинена от прилагането на разпоредбата на националното право - чл. 7 от 3ОЗ, която противоречи на правото на Европейския съюз – на чл.1 от Приложение № 1 към ЕКЗПЧОС, като размерът на вредата е съизмерима със стойността на вземането му от „Южно вино“АД, което е било обезпечено с погасения по силата на законовата норма особен залог, или вредата е в размер на сумата от 412 833, 29 лв. Според ищеца, налице са всички предпоставки за уважаване на предявения иск - нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправни субекти; нарушението е достатъчно съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението на задължението, за което носи отговорност държавата и вредата, претърпяна от увредените лица, поради което е налице основанието на чл.2в от ЗОДОВ за предявяване и уважаване на иска.

С отговора на исковата молба ответникът Окръжен съд гр.Бургас е оспорил иска по основание и размер с възраженията, че не е осъществен фактическия състав на чл.2в от ЗОДОВ за отговорността на съда, както и че искът не е подкрепен с доказателства за вида и 2 размера на твърдените вреди. Този ответник изтъква, че съгласно чл. 6 от ДЕС, Съюзът се присъединява към ЕКЗПЧОС и основните права и свободи, така както са гарантирани от Конвенцията са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи, включително разпоредбата на чл. 1 от Протокол №1. Сочи обаче, че в самата разпоредба е предвидено, че гарантираното право на физическите и юридически лица мирно да се ползват от своите притежания не накърнява по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито счетат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби. Твърдението на БОС е, че в случая не е налице достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, тъй като към момента на постановяване на решението на окръжния съд сочената за нарушена правна норма не е била в достатъчна степен ясна и прецизна, при което нарушението не е достатъчно съществено; че няма дадено легално определение на понятието „притежание“, което подлежи на тълкуване, а от друга страна самата разпоредба позволява наличие на национални мерки за ограничаване на правото на притежание, оправдани в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби, като не са посочени конкретни рамки и разпоредбата от българския материален закон - чл. 7 от ЗОЗ е приет в обществен интерес, с оглед сигурността в търговския оборот. Според ответника БОС особеният залог не е „притежание“ по смисъла на чл.1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС, а е право, което може да се упражни от кредитора, но няма белезите на понятието „притежание“ по смисъла на Конвенцията, което освен правото на собственост, може да включва и други права и интереси, които съставляват имуществен интерес или имат икономическа стойност и представляват активи, но особеният залог не е такъв, тъй като основната му функция е да обезпечи вземането на заложния кредитор и при неизпълнение на задълженията на залогодателя, той да се удовлетвори по предпочитание от заложената вещ, като я продаде. Независимо че в практиката на Европейския съд се приема, че при определени обстоятелства „легитимно очакване“ за получаване на актив може също да се ползва от защитата на чл. 1 от Протокол №1, според ответника следва ищецът да има установимо право, което да бъде поне с установен в достатъчна степен материално-правен имуществен интерес съгласно националното право, но особеният залог не представлява „легитимно очакване“ за получаване на актив, тъй като очакването на кредитора е да получи цената на продадените от него препарати и тази престация представлява легитимното очакване, а особеният залог е обезпечение в случай на неизпълнение на задължението на длъжника за заплащане цената на препаратите, от което обезпечение кредиторът може да не се наложи изобщо да се възползва, а в конкретния случай особеният залог не отговаря на критерия за „легитимно очакване“ и поради факта, че предмет на обезпечението е бъдеща реколта от грозде, която може изобщо да не възникне като движима вещ или изобщо да не бъде реализирана. Според ответника особеният залог не представлява актив, а разпоредбата на чл.7 от ЗОЗ урежда, че залогът се погасява, ако трето лице придобие по сделка, извършена от залогодателя в кръга на обикновената му дейност по занятие, права върху заложеното имущество, които са несъвместими със заложното право. Касае се за специална хипотеза, чиито предпоставки за прилагане са кумулативни и ясно и точно формулирани и разпоредбата е уредена в интерес на сигурността на оборота и произтича от предназначението на вещите, които са предмет на особения залог - това са вещи, които се използват от залогодателя в обичайно извършваната от него търговска дейност. Ответникът сочи, че правилото на чл.7 от ЗОЗ отнема само една правна възможност на кредитора с особен залог, а именно да се удовлетвори от заложеното имущество, независимо че то не е вече у залогодателя, но кредиторът не губи останалите си обезпечения, нито правото да се удовлетвори от цялото имущество на длъжника си и привилегията се запазва и преминава върху заместващата облага, респ. върху получената по сделката цена. Но дори да се приеме, че особения залог е вид „притежание“ по смисъла на чл.1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС, то прилагането на разпоредбата на чл. 7 от ЗОЗ, според ответника БОС, не е в противоречие с посочената норма от правото на ЕС, тъй като самата норма допуска държавите да въвеждат такива закони, каквито счетат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби, и такъв е разглежданият случай. В обобщение ответният съд счита, че в разглеждания казус не е налице нито един от 3 елементите на фактическия състав на чл. 2в от ЗОДОВ, съдът е постановил съдебния си акт при пълно съблюдаване на материалноправните норми и съдопроизводствените правила, като не е налице нарушение на която и да е норма на правото на ЕС, нито на Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС и към момента на постановяване на съдебното решение не е имало и относима практика на СЕС относно ограничени определени права, които са обект на защита по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията. По отношение на вредите ответникът е оспорил наличието на причинна връзка между твърдените от ищеца имуществени вреди и съдебния акт, като вредите са оспорени и по размер.