Решение № 2702 от 18.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2702 гр. София, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20251110208027 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от „***“ ООД, ЕИК ******** срещу електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, серия Г № 0074632, издаден от СДВР, с който за нарушение на чл. 483, ал. 1, т.

1, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), на дружествотожалбоподател е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ.

С жалбата се изразява недоволство от атакувания електронен фиш.

Излагат се аргументи за неговата незаконосъобразност и се иска отмяната му, тъй като липсвало словесно описание на нарушението. Сочат се и други нарушения, както и това, че за същото нарушение имало издаден и друг електронен фиш.

В откритото съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се явява представител.

Процесуалният представител на АНО пледира жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана, а издаденият електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Било безспорно 1 доказано, че дружеството, чрез своя законен представител или трето лице не е сключило валидна застраховка

„Гражданска отговорност на автомобилистите“, поради което и правилно била наложена съответната имуществена санкция. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на евентуално поискано адвокатско възнаграждение от другата страна.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РС-София.

Софийският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.04.2025 г. в 11:23 часа, мобилна система за видеоконтрол ATCC ARH CAM S1 № 120ссb2 заснела товарен автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № **** да се движи в град София по бул. „Цар Борис III“ до номер 360.

Заснетият автомобил бил собственост на юридическото лице „***“ ООД и за автомобила нямало сключен валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към 11:11 часа на 07.04.2025 г.

С оглед на това бил издаден от СДВР електронен фиш серия Г № 0074632 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, с който за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, на „***“ ООД било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева, в качеството му на собственик на автомобила.

Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

При издаване на ел. фиш е било допуснато съществено процесуално нарушение, което води до опорочаване на цялото

2 административнонаказателно производство, тъй като в него липсва каквато и да било фактология относно извършеното нарушение. Твърди се единствено, че е налице нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, тоест налице е единствено правна квалификация на деянието, но не и негово описание. В електронния фиш е описано, че на 07.04.2025 г. в 11:23 часа посоченият товарен автомобил се е движил в град София по бул. „Цар Борис III“ до номер 360, където ограничението на скоростта било 40 км/ч, въведено с пътен знак В26, след приспаднат толеранс 3%, като било установено управление на МПС, регистрирано в Република България и не е спряно от движение, за което собственикът и изведнъж описанието на нарушението спира до тук. После се сочи, че бил нарушен КЗ. При това описание категорично не става ясно какво е направил или не е направил собственикът на автомобила, за да бъде санкциониран, тоест лисва описано съставомерно изпълнително деяние на нарушението. Изпълнителното деяние е действие или бездействие, което обаче в случая не е посочено от АНО. Това, че автомобилът се е движил на посоченото място, като е бил регистриран в Република България и не е спрян от движение, не представлява никакво нарушение. В случая се касае не за отсъствие на отделни обстоятелства от значение за съставомерността на деянието, а за липса на каквито и да е такива, поради което е неясно за какво деяние се отнася посочената правна квалификация. Нарушено е изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, който макар да визира реквизитите на наказателното постановление, е относим и към ел. фиш, доколкото с последния се налага наказание за извършено административно нарушение и на наказаното лице следва да бъдат ясно описани фактите относно нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Атакуваният ел. фиш не отговаря и на изискванията на чл. 189, ал. 4, изречение второ от ЗДвП – „Електронният фиш съдържа ... описание на нарушението ...“, към който препраща чл. 647, ал. 3 от КЗ. Това, че ел. фиш се издава при една съкратена процедура, улеснена откъм формалните изисквания по ЗАНН, не дерогира задължението за описание на деянието. Допуснатото нарушение е съществено, защото ограничава правото на защита на наказаното лице, доколкото на него не са му предявени никакви правнорелевантни факти, по които то следва да се защитава, поради което на същото не е ясно за какво точно нарушение е ангажирана отговорността му. От друга страна описанието на нарушението не дава възможност на съда да прецени дали деянието, за 3 което е ангажирана отговорността на жалбоподателя е съставомерно и то именно по цитираната разпоредба, респ. дали наложеното наказание е правилно и законосъобразно, понеже липсва релевантна фактология, която да бъде проверена и въз основа на която съдът да извърши преценка за обективна съставомерност на инкриминираното деяние. Нещо повече, в словесното описание се излагат твърдения за ограничение на скоростта в процесния пътен участък, за наличие на пътен знак за ограничение на скоростта, за приспаднат толеранс, но в същото време като нарушена се сочи норма, свързана със задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, тоест освен липса на надлежно фактическо описание на релевантни обстоятелства, налице е и индиция за вътрешна противоречивост на атакувания административен акт и то в степен, правеща защитата невъзможна.

Допуснатото процесуално нарушение не може да бъде отстранено в хода на съдебното производство и винаги съставлява предпоставка за отмяна на атакувания ел. фиш на формално основание, без да е необходимо разглеждането на спора по същество.

С оглед на изложеното, обжалваният електронен фиш се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

След като електронният фиш се отменя, то няма как да бъде уважено искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а от друга страна жалбоподателят не претендира разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, серия Г № 0074632, издаден от СДВР, с който за нарушение на чл.

483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), на „***“ ООД, ЕИК ******** е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ.

4

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5