Решение № 8300 от 08.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8300 гр. С, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110137214 по описа за 2023 година

Предявени са искове от Г. М. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Д, ул.“Св.П З“ № .., за признаване за установено по отношение на „Т С“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Я“ № 23Б, представлявано от А А и И Е, че ищецът не дължи на ответника сумата от 225.88 лв., представяща ½ от дължима цена за консумирана топлинна енергия за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2015 г. и сумата 8.10 лв., представляваща такса за дялово разпределение по фактурата за м.05.2015 г., ведно със законната лихва от 15.11.2017 г., начислени за абонатен № ..., за които на 09.05.2023 г. е издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 80922/2017 г. по описа на СРС, 65 състав и е образувано изп.дело № ...1090 по описа на ЧСИ Р М, рег.№ .. от КЧСИ, поради извършено прихващане с вземания на взискателя Г. Г. от кредитора „Т С“ ЕАД за периода от 01.12.2009 г. до 30.04.2010 г.

В исковата молба се твърди, че ищецът е осъден да заплати процесните суми на ответното дружество, като в тази връзка е издаден изпълнителен лист, а въз основа на него е образувано и изп.дело. В същото време наведени са доводи, че ищецът е придобил с писмен договор за цесия от 01.02.2017 г. вземане на „С П“ ЕООД от ответника, а именно 1000.00 лв.

/частично от 15 000.00 лв./ обезщетение за ползване през периода от 11.02.2004 г. до 26.01.2017 г. на съоръжения за присъединяване, а именно присъединителен топлопровод и абонатна станция, находящи се на адрес гр.С, ул.“Б М“ № ... Отбелязва се, че цесията е съобщена на „Т С“ ЕАД на 03.07.2023 г. като се цитира входящ номер на уведомлението, като на същата дата ищецът е направил и изявление за прихващане на двете насрещни вземания които имат страните, при което помалкото от тях, а именно вземането на „Т С“ ЕАД от Г. Г. по изп.лист по гр.д.№ 80922/2017 г. по описа на СРС, 65 състав, е погасено изцяло.

В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява становище по допустимостта и основателността на предявения иск.

Ответникът обръща внимание, че с предявения иск се оспорва материалноправната законосъобразно на започналото принудително изпълнение срещу ищеца по изп.дело № 1090/2023 г. по описа на ЧСИ Р М, като в същото време са изложени обстоятелства, касаещи 1 претенция по чл.59 от ЗЗД вр. чл.137, ал.2 от ЗЕ, без да е формиран петитум по нея. Освен това се поддържа становище, че искът по чл.439, ал.2 от ГПК може да се използва за доказване на вече настъпило прихващане или плащане и не е аналогичен на възражението за прихващане по предявен иск.

По съществото на предявения отрицателен установителен иск се твърди, че ответникът не е давал съгласие за извършване на посоченото в исковата молба прихващане, още повече, че процесното вземане, което ищецът заявява, че притежава срещу ответника не е ликвиднои изискуемо.

Ответникът оспорва представения договор за цесия като антидатиран и като симулативен, респ. като сключен при нарушение на добрите нрави.

Вземането, с което ищецът прави прихващане се оспорва поради липсата на изграден от страна на цедента „С П“ ЕООД строеж за негова сметка, а именно присъединителен топлопровод и абонатна станция, захранващи жилищна сграса с адрес гр.С, ул.“Б М“ .., респ. това дружество не е било негов собственик, за да може да получи облезщетение за използването му. На самстоятелно основание вземането се оспорва и като погасено по давност.

По така изложените съображения от съда се иска да отхвърли предявените искове като присъди на ответника направените от него разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност ответникът прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.

По делото са събрани писмени доказателства, допуснати и приети са съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизи.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.439 от ГПК. Длъжникът може да се брани срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, изразяваща се в липсата на изпълняемо право поради погасяването му /напр. поради изтекла давност, плащане, прихващане и др./, с отрицателния установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК, който се предявява срещу взискателя /с иска по чл.439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, за да създаде основание за прекратяване на изпълнителното дело – чл.433, ал.1, т.7 ГПК/.

Съгласно чл.439, ал.2 ГПК, претенцията на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Следователно това правило се отнася за случите, в които вземането по изпълнителното основание е установено със сила на пресъдено нещо към момента на приключване на съдебното дирене в исковото производство, респ. арбитражното производство, тъй като в тази хипотеза настъпва преклузия по отношение на фактите, възникнали преди приключване на съдебното дирене.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2020 год., ОСГТК, при уважено възражение за прихващане признатите от съда насрещни вземания се смятат погасени с обратна сила от първия момент, в който прихващането е възможно да се осъществи, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността е без значение. В съобразителната част на Тълкувателното решение е разяснено, че наличието или липсата на ликвидност на активното вземане се изяснява по спора за пасивното вземане, когато изявлението за прихващане е извършено в процеса – т.нар. „съдебно прихващане“, или когато ответникът се позовава на погасителния ефект на изявлението за прихващане, извършено извън процеса – т.нар.„извънсъдебно прихващане“. Когато ответникът се 2 позовава на погасителния ефект на изявлението за прихващане, извършено извън процеса, а съдът приеме, че способът не се е осъществил, той следва да го разгледа като евентуално заявено възражение за съдебно прихващане.

Гореизложеното налага следните изводи по отношение на иска с правно основание чл.439, ал.1 ГПК. За да е допустим същият на основание чл.439, ал.2 ГПК, изявлението за прихващане, на което се позовава длъжникът, следва да е извършено след приключване на съдебното дирене в производството по постановяване на съдебното решение относно пасивното вземане – т.е. вземането, което принудително се изпълнява /следва да се посочи, че прихващането е материалноправна възможност за защита на длъжника и упражняването й не е ограничено със срок; правото на прихващане не се преклудира и губи и може да бъде упражнено от длъжника във всеки един момент/. Наличието или липсата на активното вземане се проверява в производството по чл.439 ГПК, като при постановено в друго производство влязло в сила решение, с което се установява съществуването на активното вземане, решаващият съд следва да зачете силата на пресъдено нещо на това решение.

Независимо от начина на установяване на съществуването на активното вземане и на начина на осъществяване на правото на прихващане – извън процеса или в процеса, правният ефект на изявлението за прихващане настъпва с обратно действие от момента, когато прихващането е могло да се извърши – когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо – в този смисъл решение № 50160 от 24.11.2022 г., постановено по т.д.№ 2248/2019 г. по описа на ВКС, I т. о., ТК.

В разглеждания случай ищецът оспорва съществуването на задълженията в общ размер на 233.98 лв., установени със сила на пресъдено нещо с решение от 20.05.2019 г., постановено по гр.д. № 80922/2017 г. по описа на СРС, 65 с-в, влязло в сила на 27.06.2022 г., които се изпълняват принудително по изпълнително дело № ...1090 по описа на частен съдебен изпълнител Р М, с рег.№.. на КЧСИ /образувано въз основа на издадения в полза на ответника изпълнителен лист от 09.05.2023 г./, като се позовава на отправено от него до ответника изявление за прихващане с рег.№ Г-10245 от 03.07.2023 г. – след влизането в сила на посоченото решение, с насрещното му вземане по договор за цесия от 01.02.2017 г., по силата на който Г. Г. е придобил вземане в размер на 1000 лв. на „С П“ ЕООД от „Т С“ ЕАД, представляващо обезщетение за ползване на основание чл.137, ал.2 ЗЕ на изградено от „С П“ ЕООД съоръжение за присъединяване към топлопреносната мрежа /външно топлозахранване, абонатна станция и присъединителен топлопровод/ на жилищна сграда с магазини и подземни гаражи, находяща се в гр.С, ул.„Б М“ № І .., за периода от 11.02.2004 г. до 26.01.2017 г. Т.е. релевираната претенция е основана на новонастъпил факт, което съответно обуславя наличието на правен интерес за ищеца да претендира по исков ред установяване на несъществуването на изпълняемото право.

Не се спори между страните, че с влязло в сила на 27.06.2022 г. решение от 20.05.2019 г. по гр.д. № 80922/2017 г. по описа на СРС, 65 с-в ищецът е бил осъден да заплати в полза на ответника сумата от 225.88лв., представляваща 1/2 част от дължимата цена за консумирана топлинна енергия за периода 01.11.2014 г. до 30.04.2015 г. и 8.10лв., представляваща ½ от дължима цена за предоставена услуга за дялово разпределение по фактурата за месец 05.2015г., ведно със законната лихва от 15.11.2017 г. до окончателното плащане, както и разноски по делото в размер на 307.06 лв., като на 09.05.2023 г. в полза на ответника е бил издаден и изпълнителен лист за посочените суми, въз основа на който срещу ищеца било образувано изпълнително дело № ...1090 по описа на частен съдебен изпълнител Р М, с рег.№... Посоченото се потвърждава от представените по делото решение от 20.05.2019 г. по гр.д. № 80922/2017 г. по описа на СРС, 65 с-в и изпълнителен лист от 09.05.2023 г. по гр.д. № 80922/2017 г. по описа на СРС, 65 с-в., молба за образуване на изпълнително дело с вх. № .../31.05.2023 г. и покана за доброволно изпълнение с изх. № 3

..../01.06.2023 г.

От представения по делото договор за цесия от 01.02.2017 г. се установява, че цедентът „С П“ ЕООД е прехвърлил на цесионера Г. Г. свое изискуемо вземане срещу „Т С“ ЕАД в размер на 1000 лв. представляващо обезщетение за ползване на основание чл.137, ал.2 ЗЕ на изградено от „С П“ ЕООД съоръжение за присъединяване към топлопреносната мрежа /външно топлозахранване, абонатна станция и присъединителен топлопровод/ на жилищна сграда с магазини и подземни гаражи, находяща се в гр.С, ул.„Б М“ № I .., за периода от 11.02.2004 г. до 26.01.2017 г., като съдът не приема възражението на ответника досежно действителността на процесния договор за цесия. От приетата по делото съдебносчетоводна експертиза, което съдът цени на основание чл. 202 ГПК като безпристрастно, компетентно и обективно изготвена, се установява, че в счетоводството на „С П“ ЕООД няма изведена информация за процесния договор за цесия, обобщена в справки по документиране на стопански операции на договора, отразяващи счетоводни статии, кореспондиращи с конкретни сметки за отбелязване прехвърляне на вземането и разплащането, като не са представени хронологични и аналитични регистри, в които да участват записи с конкретния документ и отнасяне към определена дата. Въпреки посоченото от вещото лице за липсата на отразяване на процесния договор в счетоводството на цедента и декларирането му от цесионера, съдът намира, че тези факти не влияят върху действителността на договора за цесия и същия валидно обвързва страните.

Съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. С уведомление от цедента, получено от „Т С“ ЕАД на 03.07.2023 г. , длъжникът е бил уведомен за извършената цесия, следователно съдът намира, че договорът за цесия е произвел действие и по отношение на длъжника.