Определение № 1084 от 01.11.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1084 гр. София, 01.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Фикиин

Членове:

Маргаритка Шербанова

Емилия Колева като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело № 20241000601330 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.341, ал.2, вр. чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по частна жалба на упълномощените защитници на подсъдимия В.

М. В., срещу определение, постановено в разпоредително съдебно заседание от 08.10.2024 г., по Протокол от същата дата, на съдията-докладчик по НОХД № 4601/2024 г., по описа на Софийски градски съд, НО, 2 – ри състав, с което са оставени без уважение исканията на защитника за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, поради допуснати във фазата на досъдебното производство, отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия В.

М. В., както и за изменение на действащата спрямо същия мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в мярка за неотклонение „Домашен арест“.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение.

Защитникът твърди, наличие на съществени противоречия между обстоятелствената и заключителната част на приложения по делото обвинителен акт. В тази връзка сочи, че на страница 2 от обстоятелствената част на обвинителния акт било посочено, че „Към 08.08.2023 г. обвиняемият В. бил гневен на пострадалия П.. Причината за това били техни взаимоотношения на финансова основа. Обвиняемият ги определя като бизнес дела. В тази връзка бил инкасирал парични загуби. Според обвиняемия В., виновен за загубите му бил пострадалият П.. Воден от желанието за мъст обвиняемият В. решил да умъртви пострадалия К. П.“. Според защитниците, цитираната част от обвинителния акт, не дава яснота в какво са се изразявали според представителя на СГП финансовите взаимоотношения между подсъдимия и П.; какви са посочените „парични загуби“; на база кои доказателства се приема, че това е мотивирало В. да вземе решение да умъртви П.. Тъй като подсъдимият бил предаден на съд за извършено предумишлено убийство, то посочените обстоятелства били 1 от особено голямо значение, защото мотивите за извършване на престъплението са съставомерен признак. Тази неяснота представлявала съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо основното право на обвиняемия, респ. подсъдимо лице да разбере в какво точно е обвинен и на база кои точно доказателства. Така, както за подсъдимия В., така и за защита му, било невъзможно да реализират адекватно правото на защита, поради допусната неясно в обстоятелствената част на обвинителния акт. Неяснотата се отнасяла до това, каква е според СГП мотивацията на подсъдимото лице да извърши твърдяното престъпление и по- конкретно какви са били финансовите отношения между пострадалия и подсъдимия и от какво точно според представителя на държавното обвинение се изразяват финансовите загуби, които са породили у В. „желанието за мъст“.

Защитниците сочат още, че на стр.3 от обвинителния акт било посочено, че „След като обвиняемият В. приключил с ударите, му се сторило, че пострадалият К. П. все още мърда и за да е напълно сигурен, че е причинил смъртта му, взел кухненски нож и прерязал гърлото му“. Не било ясно обаче, това действие на подсъдимия, на кои доказателства се базирало, поради което представлявало съществено нарушение на процесуалните правила, ограничило едно от основните права на подсъдимия да разбере в какво точно е обвинен и на база кои доказателства, което пък преграждало възможността на подсъдимия В. и защита му за адекватна защита, поради допусната неясно в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Защитниците поддържат изложените си пред първоинстанционния съд възражения, че внесения за разглеждане от СГП обвинителен акт категорично не отговаря на стандартите и изискванията както на НПК, така и на TP №2/2002г. ОСНК ВКС, цитирано от защитниците в жалбата им.

Другото оплакване на защитниците е във връзка с неуваженото им, от страна на Софийски градски съд, искане за изменение на търпяната от подсъдимия В. мярка за неотклонение от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“. В тази връзка сочат изминалия период от време от взимане на МНО; безупречното процесуално поведение на подсъдимия; съдействието му в хода на разследването; чистото му съдебно минало; липсата на други висящи досъдебни производства, поради което твърдят, че МНО „Задържане под стража“ е изпълнила своите цели и няма пречка спрямо подсъдимия В. В. да бъде определена МНО „Домашен арест“. Навеждат довод, че не следва единствено и само тежестта на повдигнатото обвинение да е водещ мотив за продължаване на действието на най- тежката мярка за неотклонение.

В заключение, с твърдението, за наличие на описаните по горе нарушения в ОА съставляващи съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия В., защитниците му молят за отмяна на определението на СГС, като неправилно и постановяване прекратяване на съдебното производство по делото и връщане на същото на прокурора с конкретни указания по приложението на закона, както и изменение на действащата спрямо В. В. мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в мярка за неотклонение „Домашен арест“.

2

Въззивният съд, след като се запозна с материалните по делото, доводите, изложени в жалбата и с оспореният съдебен акт, намери следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.342, ал.1 от НПК, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, а обжалваното определение – правилно.

На 26.07.2024 г., в Софийски градски съд, е бил внесен обвинителен акт, послужил като основание за образуване на НОХД № 4601/2024 г., по описа на този съд, срещу В. М. В., за извършено от него престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 и т.9, вр. чл.115 от НК.

В проведеното на 08.10.2024 г., разпоредително заседание, съдът е намерил направените от защитника на подсъдимия В. М. В. искания за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на Софийска градска прокуратура, както и за изменение на мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в

„домашен арест“ за неоснователни, приемайки липса на допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза на производството, изразяващи се в допуснати, в обстоятелствената част на обвинителния акт, неясноти и противоречия относно причината за смъртта на пострадалия П., което да наложи прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора.

Първоинстанционният съд е споделил становището на прокурора за липсата на допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване правата на обвиняемия и като последица – липса на основания за връщане делото на прокурора.

Софийски градски съд е отхвърлил изложените в разпоредителното заседание възражения на защитника на подсъдимия М., приемайки липса на противоречие или неяснота в обстоятелствената част на обвинителния акт, като в тази връзка е изложил аргументи, че съдът не може да възлага на държавното обвинение да излага допълнителни фактически данни във връзка с предхождащи отношения между твърдяната жертва на престъплението и обвиняемото лице, като в тази част съдът е приел, че прокурорът е въвел минимални стандарти по отношение на описаните фактически рамки. Съдът е приел също, че недопускането на доказателства или събирането им в предсъдебна фаза по възражение на подсъдимото лице, не е процесуално нарушение, което да е основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на досъдебната фаза, тъй като централно място в наказателния процес е съдебното производство, неизключващо възможността за събиране на нови доказателства.

За да остави без уважение искането на защитата за изменение на търпяната от подсъдимия М. МНО „задържане под стража“ в „домашен арест“, първоинстанционният съд се е мотивирал с липсата на смекчаващи тази МНО обстоятелства, като е акцентирал върху продължаващото наличие на опасност от извършване на престъпление или укриване, в случай на изменението й, като е била съобразена и тежестта на повдигнатото обвинение и изложените от прокурора, във връзка с него, фактически твърдения в обвинителния акт.

3

При анализа на съдържащите се в делото доказателства, САС намира, че контролираният съд правилно е приел, че възраженията на защитника на подсъдимия /изложени и в частната жалба/ са неоснователни, поради което и правилно не са били уважени.

С оглед прецизност и изчерпателност на дължимите от контролиращата инстанция отговори на поставените пред нея въпроси, намира за необходимо да отбележи, че те са формулирани вследствие на некоректен коментар на обвинителния акт от страна на защитника.

Противно на твърдението в жалбата на защитниците, че липсата на яснота в обстоятелствената част на обвинителния акт относно естеството на финансовите взаимоотношения между подсъдимия и П., какви са посочените „парични загуби“, както и дали извършеното от подсъдимия може да се квалифицира като предумишлено убийство, както и на база кои доказателства се приема, че това е мотивирало В. да вземе решение да умъртви П., представлява съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо основното право на обвиняемия да разбере в какво точно е обвинен и на база кои точно доказателства, настоящият съдебен състав намира, че тези, описани обстоятелства са неотносими към процесуалната годност на обвинителния акт.

В тази връзка първоинстанционният съд правилно е посочил, че съдът не може да възлага на държавното обвинение изложението на факти, касаещи взаимоотношения между подсъдимия и пострадалия, предхождащи по време инкриминираното деяние. Посочените обстоятелства биха били обект на коментар по съществото на спора, при постановяването на съдебния акт, и по-конкретно касателно въпроса за съставомерността на деянието и вината на подсъдимия, но в никакъв случай не представляват отстранимо процесуално нарушение.

Дали описано в обвинителният акт убийство представлява предумишлено такова, както и мотивите за извършването му, е въпрос на доказване в хода на съдебното следствие, тъй като касае квалификацията на това престъпление.

Некоректно е твърдението на защитниците, че процесуално нарушение представлявало и наличната неяснота относно описаните на стр.3 от ОА факти - „След като обвиняемият В. приключил с ударите, му се сторило, че пострадалият К. П. все още мърда и за да е напълно сигурен, че е причинил смъртта му, взел кухненски нож и прерязал гърлото му“, тъй като не било ясно въз основа на кои доказателства били извлечени. На това твърдение още в разпоредителното заседание на 08.10.2024 г., прокурорът е отговорил, че тези обстоятелства са изведени от обясненията на В., дадени от него като обяснения, в качеството му на обвиняем. Това обаче, както правилно е отбелязал прокурорът в това съдебно заседание, тези обстоятелства „рисуват“ част от поведението на подсъдимия, обосновало и квалификацията на извършеното престъпление, а именно извършено с особена жестокост.

Коментирания от защитниците цитат от стр.3 - „След като обвиняемият В. приключил с ударите, му се сторило, че пострадалият К. П. все още мърда и за да е напълно 4 сигурен, че е причинил смъртта му, взел кухненски нож и прерязал гърлото му“ също не представлява процесуално нарушение, защото анализа на цитираните действия на подсъдимия ще има значение за обосноваността на крайния съдебен акт. Те не са елемент от визираните такива в разпоредбата н чл.246, ал.2 от НПК – дата, място и механизъм на твърдяното престъпление /механизма е описан в СМЕ на труп и другите експертизи/.

С оглед изложеното, за разлика от възраженията на защитниците на подсъдимия, въззивният съд намира, че внесения за разглеждане от СГП обвинителен акт отговаря на минимално изискуемите стандарти, регламентирани, както в разпоредбата на чл.246 от НПК, така и на TP №2/2002г. ОСНК на ВКС. Прокурорът конкретно е посочил визираните в чл.246, ал.2 от НПК реквизити, включително и относно твърдяното деяние, начина на обективирането му, използваното средство и причината за настъпването на смъртта на жертвата на престъплението. Съпоставяйки изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа рамка и диспозитива на същия не се констатира неяснота или противоречие.