Определение № 11896 от 02.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11896 гр. София, 02.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно частно гражданско дело № 20261100502324 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Л.Б. – процесуален представител на ищеца Г. Л. С., срещу определение № 415/06.01.2026г. на Софийски районен съд, 166-и състав, по гр.д. 72100/2024г. по описа на СРС, с което молбата й по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 18737/17.10.2025г. по същото дело е оставена без уважение.

Жалбоподателят намира обжалваният съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен. Намира, че при присъждане на възнаграждение на адвокат по чл. 38, ал. 2 ЗА съдът не може да изследва налице ли е основанието за предоставяне на безплатната правна помощ, доколкото договарянето на подобен вид защита е изцяло в правомощията на страните по договора. Сочи практика на ВКС – Определение № 4065/17.09.2024г. по гр.д. № 1635/2024г., II г.о.. позовава се на Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС. Твърди, че делото, макар и да не се отличавало с фактическа и правна сложност, изисквало индивидуална подготовка, изготвяне на искова молба, с излагате на твърдения и доказателствени искания, справки по делото, процесуална защита. Всички това изисквало време и квалифициран труд. Като защитник по делото представила множество становища, множество писмени доказателства, писмени бележки. Моли обжалваното определение да бъде отменено, а вместо това решение № 18737/17.10.2025г. по гр.д. № 72100/2024г. по описа на СРС, 166-и състав изменено в частта за разноските, като й бъде присъдено 1 възнаграждение за осъществената защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът „Сити Кеш“ ООД, чрез адв. М., заявява становище за неоснователност на жалбата. Представеният от адвоката на ищеца договор за правна помощ бил неиндивидуализиран и не можел да се свърже с конкретното дело, а представляваното лице не било материално затруднено. Позовава се и на Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС за прилагане на по-нисък от минималния размер по Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа.

Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

Производството по гр.д. № 72100/2024г. по описа на СРС , 166-и състав било образувано по искова молба на ищеца Г. Л. С., чрез адв. Л.Б., с предявени обективно съединени искове срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД по чл. 26, ал.

1, пр. I ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. II и III ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19 ЗПК за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит № 1133886, сключен между страните на 23.08.2024 г., евентуално иск чл. 26, ал. 1, пр. пр. II и III ЗЗД вр. 143 ЗЗП и 146 ЗЗП, вр. чл.

10, ал. 2, ЗПК, чл. 10а, ал. 4 ЗПК и чл. 19, ал. 5 ЗПК за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 11, уреждаща неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита, от Договор за потребителски кредит № 1133886.

Адв. Б. поискала присъждане на разноски за осъществяваната по делото безплатна адвокатска защита на ищеца. Представила договор за правна защита и съдействие от 13.11.2024г., с отразяване, че правната помощ се предоставя безплатно, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Представена е и декларация на ищеца Г. С. от 03.12.2024г., в която същата декларирала единствен доход от заплата в нетен размер 782 лева.

С молба от 11.09.2025г. ответникът въвел твърдения, че ищецът разполагала с доходи и не били налице обстоятелства по чл. 38 ЗА. Макар и да изложил твърдения за съществуващи нейни декларации с посочени значителни доходи, не представил доказателства. Заявил искания към СРС за извършване на справки, оставени от СРС без уважение, предвид вече изисканите такива и приложени по делото с оглед искането на ищцата за освобождаване от заплащане на държавна такса за производството.

По делото е проведено едно о.с.з., в което адв. Б. не взела участие.

2

Депозирала молба делото да се гледа в нейно отсъствие и изложила съображения по съществото на спора.

С постановеното по делото решение СРС уважил предявения срещу ответника главен иск. На адв. Б. не присъдил възнаграждение. Приел, че ищецът С. не била материално затруднено лице. Същата имала годишен осигурителен доход 16 224.46 лева и при линия на бедност 763.83 лева, материална затрудненост не била налице.

Адв. Б . своевременно депозирала молба по чл. 248 ГПК, която след администриране, СРС оставил без уважение с обжалваното определение, поддържайки мотивите от решението.

Адвокатът, съгласил се да осигури безплатна правна защита, е свободен сам да прецени дали е налице хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 от ЗА, обосноваваща възможност за предоставяне на тази услуга и да поеме риска трудът му да остане невъзнаграден при неблагоприятен за представляваната от него страна изход на делото. Поради това, конкретните обстоятелства и тяхното действително съществуване касаят вътрешните отношения между клиента и адвоката и поначало не подлежат на проверка от съда. При липса на опровергаващи данни по делото, достатъчно доказателство за осъществяване на безплатната защита е представения договор за адвокатска услуга, обективиращ изричните волеизявления на страните по упълномощителната сделка, сочещи на постигнато съгласие за осъществяване на безплатна правна защита, вкл. удостоверено по друг начин в хода на процеса постигнато съгласие за оказване на безплатна правна помощ.

В случая по делото са налице данни, които СРС приел да са от категорията на опровергаващите такива.

Към сключването на договора за правна помощ – 13.11.2024г., ищецът С. няма декларирани недвижими имоти. За м.11.2024г. е имала осигурителен доход в общ размер 359 лева, при 1 008 лева за предходния месец. При съобразяване на общия й годишен доход за 2024г., посочен от СРС, месечният й такъв възлиза на 1 352 лева, което не обуславя опровергаване на вписаното основание материална затрудненост в договора за адвокатска услуга. Не са налице и данни, опровергаващи безвъзмездния характер на уговорената и предоставена правна помощ. Адвокатът има право на възнаграждение за своя труд - чл. 36 ЗА и определянето на справеднил и обоснован такъв от съда не е 3 във вреда на интересите на насрещната страна.

Настоящият съдебен състав не е обвързан от о пределените по правилата Наредба № 1/2004г. з а възнаграждения за адвокатска работа размери .

Актуалната редакция на наредбата сочи, че адвокатските възнаграждения се определят в зависимост от защитавания интерес, по всеки от исковете поотделно - чл. 2, ал. 5 от Наредбата, а критериите за фактическа и правна сложност за адвокатска работа, свързана с процесуално представителство са дадени в пар. 1а, т. 2 ДР на Наредбата. Преценката си обаче относно справедливия и обоснован размер, фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа, съдът следва да извърши конкретно във всеки отделен случай. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни за съда - те могат да бъдат ползвани единствено като ориентир. Аргументи в тази връзка - разрешението по т. 1 от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22 и посочената от жалбоподателя съдебна практика.

По горните мотиви и като съобрази доводите в жалбата съдът намира, че фактическата и правна сложност на процесуалните действия, извършени от адвокат Б., описани по-горе, не обуславят размер на възнаграждението над сумата от 50 евро. Обжалваното определение, с което СРС оставил без уважение молбата на адв. Б. по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските, следва да бъде отменено, като вместо това въззивният съд измени решението, в частта за присъдените разноски и присъди такива на адв. Б., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, в размер на сумата 50 евро - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на ищеца Г. Л. С. по делото.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 415/06.01.2026г. по гр.д. № 72100/2024г. по описа на СРС, 166-и състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 ГПК, решение № 18737/17.10.2025г. по гр.д. № 72100/2024г. по описа на СРС, 166-и състав, в частта за разноските, като

4

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА, „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, да заплати на адвокат Л.К. Б., ЕГН **********, сумата 50 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на ищеца Г. Л. С. по гр.д. № 72100/2024г. по описа на СРС, 166-и състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5