Решение № 56 от 03.09.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Габрово, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Благовеста Костова

Пламен Попов при участието на секретаря Веселина Венкова в присъствието на прокурора А.Х.А. и Н.Т.Ж. като разгледа докладваното от Пламен Попов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264200600136 по описа за 2026 година въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:

Въззивното производството е образувано по жалба на подсъдимия М.А.А. от гр. Дряново против Присъда № 23/15.04.2026 г. по НОХД № 662/2025 г. на РС Габрово.

С обжалваната присъда първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия М.А.А., роден на ***, ***, за ВИНОВЕН в това, че около 14,00 часа на 31.12.2024 година в магазин за хранителни стоки „К.", находящ се на улица „Ивайло" №** в град Габрово, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - 1 брой дамско портмоне на стойност 16,18 лева, с намиращи се в същото парична сума в размер на 140 лева, както и карта за пътуване №**, издадена от „Общински пътнически транспорт" Габрово, всички вещи на обща стойност от 156,18 лева, от владението на Х.П.П. от гр.

Габрово, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, с което е извършил престъпление, за което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б" и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е ОСЪДИЛ на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА, което наказание 1 да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален СТРОГ режим, съобразно предвиденото в нормите на чл. 58, т. 2 и чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б" от ЗИНЗПС.

Съдът е постановил, след влизане на присъдата в сила съхраняваното веществено доказателство, представляващо 1 (един) брой оптичен носител на информация от вид DVD-R с капацитет 4,7 GB, приложено в плик към задната корица на ДП № 12/2025 г. на РУ Габрово при ОД на МВР - гр. Габрово, да остане на съхранение към материалите по него.

Съдът е осъдил подсъдимия М.А.А., с ЕГН ***, да заплати по сметка на ОД на МВР Габрово сума в размер на 181,65 евро (сто осемдесет и едно евро и шестдесет и пет евроцента), дължима за възстановяване на разноските (възлизащи на сумата от 355,27 лева), направени при воденото разследване по досъдебното производство, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.

Съдът е осъдил подсъдимия М.А.А., с ЕГН ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Габрово, сума в размер на 49,53 евро (четиридесет и девет евро и петдесет и седем евроцента), дължима за възстановяване на направените разноски в съдебното производство - на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, както и сумата от 2,55 евро (две евро и петдесет и пет евроцента), представляващи държавна такса, дължима за изпълнителен лист - същата в случай на извършено служебно издаване на такъв за събиране на присъденото взимане за разноски от това производство в полза на бюджета на съдебната власт.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и срещу подлежащ на проверка съдебен акт, което обуславя процесуалната й допустимост.

С въззивната жалба се твърди, че неправилно съдът е приложи материалния закон, приемайки, че присъдата е доказана от своята обективна и субективна страна, по отношение на повдигнатото обвинение.

Доказателственият материал, разгледан по отделно и в неговата съвкупност, не можел да аргументира осъдителните изводи на съда. Неправилно бил приложен материалния закон, както по отношение аргументите, касаещи особената част на НК, така и тези във връзка с Общата част на НК.

Неправилно не бил приложен и института на чл. 9, ал. 2 от НК. Неправилно съдът не отнесъл всички доказателства, имащи отношение с оглед личността на дееца и самото деяние, а от тук и досежно наказанието. Били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до 2 ограничаване правото на защита, излагащи се в липса на мотиви и противоречиви такива.

Претендира се окръжният съд да отмени атакуваната присъда като неправилна, вместо което да постанови акт, с който да оправдае подсъдимия поради недоказаност на деянието от обективна и субективна страна.

Алтернативно се претендира да бъде отменена атакуваната присъда като неправилна, вместо което подсъдимият да бъде оправдан на основание чл. 9, ал. 2 от НК. Алтернативно се претендира да бъде отменена атакуваната присъда, като неправилна, поради допуснати отстраними съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се върне делото на първата инстанция. Алтернативно се претендира да бъде изменена атакуваната присъда в частта на наказанието, като бъде наложено наказание пробация, респективно лишаване от свобода в минимума.

В допълнение към въззивната жалба, подадено от подс. М.А., чрез упълномощения защитник адв. Р.Б. от АК Габрово, се твърди, че атакуваната присъда се явява неправилна, постановена в противоречие с материалния и процесуалния закон и задължителната за съда тълкувателна практика, като същата била постановена в противоречие с доказателствата по делото. В нарушение на чл. 13 и чл. 14, вр. с чл. 107 и чл. 102 от НПК, съдът не установил обективната истина с всички предоставени му от закона способи. В хода на производството по безспорен начин било установено, че подсъдимият, по отношение на вмененото му деяние действал в условията на изключително силно алкохолно опиване. Това обстоятелство следвало, не само от дадените от негова страна обяснения в досъдебната фаза, но също така и от показанията на свидетели Б.С. и Х.П.. В показанията, дадени пред разследващ полицай, свидетелката П. ясно заявявала, че подсъдимият е бил много пиян. При разпита й пред съдия в първата инстанция същата не била питана за това алкохолно опиване на подсъдимия, което давало основание да се иска прочитане на показанията й, за което трябвало да й бъде проведен повторен разпит. В същото време, пред съдия, тази свидетелка ясно посочвала, че подсъдимият нищо не помнел, когато го питала къде й е портмонето. В разпита на свидетеля С. от досъдебната фаза същият споделял, че подсъдимият е притеснявал свид. П., говорил и някакви несвързани глупости и му личало, че видимо бил употребил алкохол, които обстоятелства същият свидетел не заявил пред съдията. Не било ясно поради какви причини, независимо от незаявяването на тези факти и обстоятелства, съдът не решил да приобщи чрез прочитането им на техните показания. Това, което тези свидетели заявили, за видимо пияното състояние на А., кореспондирало и с това, което самият А. давал в обяснения, както пред разследващия орган и пред съдията. Същият заявявал категорично, че нищо не помни, че бил много почерпен. Едва като се е събудил сутринта видял портмонето с лична карта и 3 дебитна карта и чак тогава решил да върне същите, като ги оставил на беседката където знае, че пострадалата ходи постоянно. Налице било такова алкохолно опиване, което довело до замъгляване представата на подсъдимия какво извършва. Подсъдимият продължавал да заявява пред съдията, че не си спомнял да са били двамата заедно с пострадалата. В обясненията си пред разследващ орган подсъдимият заявил, че от полицаите разбрал, че е взел портмонето на пострадалата, като в тези си обяснения същият заявявал, че нищо не помни и че всеки ден е пиян. По делото не бил разпитано и лицето Ц.В.В., като била приложена извадка от АИС „БДС", на която е отразено „ограничено запрещение". Това само по себе си не означавало, че този свидетел не може да дава показания, които могат да бъдат правдиви. На защитника по служебен път, във връзка в работата му в РУ Габрово преди години, било известно, че свидетелят е криминално проявено лице по линия на кражби. Разпит на това лице не бил осъществен. Тук не се касаело за това дали може или не да има съпричастност към деянието. Ставало дума за това какво е било състоянието, в което се намирал подсъдимия А.. Липсата на експертно заключение, което да даде отговор дали този свидетел може да дава правдоподобни показания или не било въпрос на заключение, а не на преценката на разследващите органи, за да не бъде разпитан. В случая това, което не е извършено било назначаването на съдебнопсихолого-психиатрична експертиза по отношение на подсъдимия, която след запознаване с материалите по делото и провеждане на лични интервюта с него да установи дали същият страда от алкохолизъм и дали по време на инкриминираното деяние е разбирал свойството и значението на извършеното и дали е могъл да ръководи постъпките си. В случая се касаело за човек с алкохолни проблеми.

Поведението му било продиктувано именно вследствие на същите. Този проблем, бил свързан и с това, дали не следва да се приложи чл. 89 и следващите от НК. Неправилно съдът при определяне състава по чл. 196, ал.

1, т. 1 от НК приел, че разпоредбата на чл. 29, ал. 1, б. „б" от НК е приложима с оглед цитираните НОХД № 59/2023 г. и НОХД № 46/2023 г., и двете по описа на PC Дряново. Обвинителният акт, въз основа на който се твърдял опасния рецидив, изхождал от тези две наказателни дела. Съдът в мотивите си се позовал на тези две наказателни дела, за да се аргументира, че е налице втория вариант на опасния рецидив. В случая, наказанията по НОХД № 59 и № 46, и двете по описа за 2023 г., били кумулирани по ЧНД № 139/2023 г. по описа на PC Дряново. Това било така, защото от момента на влизането им в сила, спрямо дата на осъществяването им, било налице едно общо деяние, извършено при условията на продължавано престъпление. След като това било така и при определянето на едно общо наказание, нямало как да се твърди, че е изпълнен фактическия състав на чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б" от НК. Подсъдимият се защитавал по така повдигнатото обвинение. В случая, разпоредбата на чл. 29, ал. 1, б. „б" от НК изисквала подсъдимият да е осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления, едно от които да не е било отложено при условията 4 на чл. 66 от НК. В случая се касаело за едно общо определено наказание. Не се изпълвал фактическия състав на правната норма по чл. 29, ал. 1, б. „б" от НК.

Претендира се въззивният съд да отмени атакуваната присъда, като постанови нова, с която изцяло да оправдае подсъдимия по така повдигнатите му обвинение поради несъставомерност, като се приложи института на чл. 89 и сл. от НК. Алтернативно се претендира да бъде отменена атакуваната присъда в частта по повдигнатото обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 1, от НК, като подсъдимия бъде признат за виновен по чл. 197, ал. 1, т. 1 от НК, като му се наложи наказание пробация с двете задължителни пробационни мерки за срок от една година при условията на чл. 55 от НК, респективно да му се наложи наказание лишаване от свобода в размер на три месеца. Алтернативно се претендира да бъде изменена атакуваната присъда, като се наложи наказание в размер на три месеца лишаване от свобода.

Направени са следните доказателствени искания: да се проведат повторни разпити на свидетелите Х.П. и Б.С.; Да се изготви психологопсихиатрична експертиза по отношение на подсъдимия, която след запознаване с материалите по делото и провеждане на лично изслушване в продължение на няколко дни, включително, ако се налага и диспансеризирането на подсъдимия, да отговори на следните въпроси: Страда ли подсъдимия от алкохолизъм? В какво състояние се е намирал подсъдимия към момента на инкриминираното деяние? Могъл ли да е разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към момента на инкриминираното деяние? В случай, че лицето не е разбирало свойството и значението на извършеното или не е могло да ръководи постъпките си, какви принудителни медицински мерки спрямо подсъдимия следва да се извършат и за какъв период от време? Да бъде разпитано лицето Ц.В.В., като едва при разпита му от съда, в случай, че съдът сам се убеди във възможностите на свидетеля, то да назначи психолого-психиатрична експертиза, която да отговори на въпроса, дали същият може правилно да възприема и възпроизвежда факти и събития към датата на разпита му и към датата на инкриминираното деяние. Да се допуснат до разпит двама свидетели, които ще установят личността на подсъдимия, включително и проблемите му с алкохола и състоянията, в които изпада.