Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1587 от 17.11.2020, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Административно дело 536/2020
Вид
Решение № 1587
Подписан
17.11.2020
В сила
29.06.2021
Състав
МАРИНА ХРИСТОВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.152, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.160, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.160, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 161, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.32 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.6 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.68 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.68, ал.1, т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.69 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.69, ал.1, т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.6, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.70, ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.8 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.86, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.9, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.9, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.73 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.24, изр.второ · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.10 ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.26, т.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.35, ал.3 и ал.5 · Закон за управление на отпадъците
  • чл.35, ал.3 и ал.5 · Закон за управление на отпадъците
  • чл. 62, ал. 5 · Кодекс на труда

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

1587 гр.

Бургас, 17.11.2020 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Бургас, осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: М. Николова при секретар Г. Славова, като разгледа докладваното от съдия Николова административно дело № 536/2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „ЕКО ИНВЕСТ БГ СЕРВИЗ“ ЕООД, с ЕИК:

***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Б.Я.Г.против ревизионен акт № Р-02000219001523-091-001/18.11.2019г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас – ръководител на ревизията, в частта, с която е потвърден с решение № 24/03.02.2020г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП. С РА са установени задължения на дружеството жалбоподател за Данък върху добавената стойност за периода от 01.11.2015год. до 31.12.2018год. в общ размер на 80 754.24 лв. и съответните лихви в общ размер на 18 902.38 лева и задължения за корпоративен данък за 2015год., 2016год. и 2017год. в общ размер на 20 559.97 лв. и съответните лихви за забава в размер на 4437.47 лева Жалбоподателят счита, че ревизионният акт е незаконосъобразен, като оспорва извода на органа по приходите за нереалност на доставките по фактурите, по които му е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Твърди, че е представил множество доказателства към фактурите (приемо-предавателни протоколи, актове за приемане на СМР, пътни листи и работни карти и други), които в тяхната съвкупност водят до заключението, че процесните доставките на стоки и услуги са извършени, които доказателства необосновано не са кредитирани от ревизиращите органи. Счита, че при издаването на РА са допуснали съществени нарушения както при преценката на доказателствения материал, така и при приложението на закона. Възразява, че поведението на доставчиците не може да бъде причина да му бъде отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите. Позовава се на практика на СЕС. Иска отмяна на ревизионния акт. Ангажира доказателства и претендира разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи и съображения за незаконосъобразност и ангажира доказателства. Моли за присъждане на разноски, за което представя списък. Депозира и писмени бележки.

Ответникът по жалбата – директор на дирекция

“Обжалване и данъчно – осигурителна практика” при

ЦУ на НАП – Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3880 лева и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Административен съд - Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази събраните по делото доказателства и закона намира за установено следното:

С оспорения РА са установени задължения на жалбоподателя за ДДС и корпоративен данък, поради отказ да му бъде признато право на данъчен кредит и разходи по фактури, издадени в данъчни периоди от 01.11.2015г. до 31.12.2018год. от „Б.М.Ф.“ ЕООД, „С." ЕООД „Елкомерс“ ЕООД, „Е.“ ЕООД, „Л.“ ЕООД, „Виал груп“ ЕООД, „Сладун Атанасов комерс 78“ ЕООД, „Д.“ ЕООД и „Л.“ ЕООД, с предмет на доставките предоставени стоки – строителни материали, гуми и техника и услуги – извършване на ремонтни дейности на МПС и на строителни работи.

Производство по издаване на процесния РА е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р-02000219001523-020-001/13.03.2019г., изменяна със Заповеди Р-02000219001523-020-002/18.06.2019г., Р-02000219001523-020-003/12.07.2019г., издадени от началник Сектор „Ревизии”, с които е разпоредено да се извърши ревизия на „ЕКО ИНВЕСТ БГ СЕРВИЗ“ ЕООД, която да обхване Данък добавена стойност за периода от 17.09.2015г. до 31.01.2019г. и Корпоративен данък за периода от 16.04.2015г. до 31.12.2017г.

В хода на ревизията е установено, че основната дейност на „ЕКО ИНВЕСТ БГ СЕРВИЗ“ ЕООД през ревизирания период е била събиране, транспортиране и третиране на опасни болнични отпадъци в областите Бургас, Сливен, Пловдив и София, за което дружеството притежава регистрация по чл.35, ал.3 и ал.5 от ЗУО с регистрационен документ № 02-РД-361-00/12.11.2015 год., изменен с Решение № 02-РД-361-01/21.10.2016 год., издадени от РИОСВ гр.Бургас. За осъществяване на дейността си дружеството е ползвало база, наета от „Интершипинг“ ЕООД в района на бившето СО МАТ в гр.Бургас и производствено хале, наето от „Транстрой Бургас“ АД в кв. „Победа“, гр.Бургас.

Констатирано е от органите по приходите, че през ревизираните периоди „ЕКО ИНВЕСТ БГ СЕРВИЗ“ ЕООД е осчетоводило разходи и упражнило право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Б.М.Ф.“ ЕООД, „С." ЕООД, „Елкомерс“ ЕООД, „Е.“ ЕООД, „Л.“ ЕООД, „Виал Груп“ ЕООД, „Сладун Атанасов Комерс 78“ ЕООД, „Д.“ ЕООД и „Л.“ ЕООД с предмет на доставките стоки (строителни материали, авточасти) и услуги (ремонт на МПС и строителни услуги, съгласно протокол).

Ревизиращият екип е инициирал извършване на насрещни проверки както на посочените доставчици, така и на техните управители с цел връчване на искания за представяне на документи и писмени обяснения, удостоверяващи извършени доставки към ревизираното лице. На декларираните от дружествата адреси за кореспонденция, както и на адреса по местоживеене на лицата, които ги представляват, не е открит представляващ дружеството или упълномощено лице за контакт с приходните органи. Предвид тези факти исканията за представяне на документи и писмени обяснения са връчени на повечето от посочените доставчици по реда на чл.32 от ДОПК, а на останалите - по електронен път. Нито един от доставчиците при извършените му насрещни проверки не е представил исканите от органа по приходите документи и писмени обяснения и не е осигурил достъп до счетоводството си, за да може приходният орган да провери съставените от него документи в оригинал и счетоводното им отразяване. След като са изтекли сроковете за това в ТД на НАП са постъпили писмени обяснения, копия на издадените фактури, придружителни документи към някои от тях и счетоводни документи от името само на пет доставчика - „Б.М.Ф.“ ЕООД, „Л.“ ЕООД „Сладун Атанасов Комерс 78“ ЕООД, „Д.“ ЕООД и „Л.“ ЕООД. След анализа им и преценката на документите и обясненията, представени в хода на ревизията от „ЕКО ИНВЕСТ БГ СЕРВИЗ“ ЕООД, органът по приходите е обосновал извод, че липсват безспорни доказателства за реално извършени доставки към ревизираното дружество по фактурите, издадени „Б.М.Ф.“ ЕООД, „С." ЕООД „Елкомерс“ ЕООД, „Е.“ ЕООД, „Л.“ ЕООД, „Виал Груп“ ЕООД, „Сладун Атанасов Комерс 78“ ЕООД, „Д.“ ЕООД и „Л.“ ЕООД, поради което за същите не са налице предпоставките, регламентирани в чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС и на основание чл.70, ал.5 във връзка с чл.6 от ЗДДС е отказано право на данъчен кредит по тях и на основание чл.26, т.2 във връзка с чл.10 от ЗКПО е преобразуван счетоводният финансов резултат на дружеството с неправомерно осчетоводените разходи по част от тези фактури за 2015г., 2016г. и 2017г. В резултат на тези констатации е съставен РД № Р-02000219001523-092-001/18.09.2019г. от ревизиращия екип, въз основа на който е издаден оспорения в настоящото производство РА, с който са установени допълнителните задължения на жалбоподателя за ДДС в общ размер на 80 754,24 лв. и лихви за просрочие 18 902,38 лв. за данъчните периоди от 01.11.2015 год. до 31.12.2018 год. и за корпоративен данък за 2015 год., 2016 год. и 2017 год. в общ размер на 20 559,97 лв. и лихви за просрочие общо за 4 437,47 лева.

В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, с жалба с вх. № 04-E-Ж-234/16.12.2019 год. „ЕКО ИНВЕСТ БГ СЕРВИЗ“ ЕООД е оспорил РА № Р-02000219001523-091-001/18.11.2019г., издаден от началник сектор и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Бургас пред директора на дирекция „ОДОП” - гр.Бургас. По повод така подадената жалба, с решение № 24/03.02.2020 г., решаващият орган е потвърдил ревизионния акт. Решението на директора на дирекция „ОДОП“ – Бургас е връчено на жалбоподателя на 11.02.2020г. по електронен път, видно от приложеното по делото удостоверение за извършено връчване по електронен път. Ревизионният акт е обжалван по съдебен ред с жалба вх.№ 04-Е-Ж-234#2/25.02.2020г.

По делото е допусната и извършена съдебно - счетоводна експертиза, заключението по която, съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е установило, че е налице осчетоводяване в счетоводството на „ЕКО ИНВЕСТ БГ СЕРВИЗ“ ЕООД на първичните документи, свързани със спорните по делото доставки.

Констатирало е, че по-голяма част от процесните доставки са осчетоводени като текущи разходи за ремонт на сгради и автомобили, а с останалите са увеличени стойността на активи. Липсват писмени данни от компетентно лице, което да е определило каква част от разходите касаят възстановяване на загубените качества на актива, които да се отчетат като текущ разход и каква част се отнасят до подобрения на актива и подлежат на капитализиране. Поради това вещото лице е приело, че няма основание да оспори начина на осчетоводяване на процесните доставки. Констатирало е доставки, осчетоводени текущи разходи, вместо с тях да се формира нов актив или да се увеличи стойността на актива, но според вещото лице същите не влияят върху задълженията по ревизионния акт, тъй като са в 2018 г., която не е в обхвата на проверката по ЗКПО. Вещото лице е установило също, че при закупуване на материали, същите не се завеждат аналитично в счетоводна група 301 Материали и при влагане да се отчитат на разход, а се отнасят на разход още при закупуването им. Като материали са заведени и изписани само закупените чували през 2018г. по три броя фактури. Заключението на вещото лице е, че всички осчетоводени процесни сделки като разходи по икономически елемент - за материали, външни услуги и други разходи и впоследствие не са формирали увеличение на стойности на активи са осчетоводени като разходи за основната дейност и са намалили финансовите резултати на „ЕКО ИНВЕСТ БГ СЕРВИЗ “ ЕООД за 2015 г. с 12 360 лв., за 2016 г. с 76 628,28 лв. и за 2017 г. със 116 611,46 лв.. По време на данъчната ревизия е прието, че тези разходи не са документално обосновани и на основание чл.26, ал.1, т.2 от ЗКПО финансовия резултат на „ЕКО ИНВЕСТ БГ СЕРВИЗ “ ЕООД е увеличен с тях и са определени допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви върху тях. Вещото лице е изразило становище, че е налице документален поток към процесните фактури, който е недостатъчен и непълен за доказване на реалността на процесните доставки.

В последното проведено съдебно заседание от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е представен Договор за наем на открити площи от 28.10.2015 год., сключен между „Интершипинг” ЕООД и дружеството-жалбоподател, ведно с анкес към него, с твръдение, че същият касае мястото на извършвани ремонтни дейности по фактури и актове с доставчик „Д.“ ЕООД, който като представен едва в този момент, съдът определя като съставен именно за целите на настоящото съдебно производство и не кредитира.

Административен съд - Бургас в настоящия си състав, при така установената фактическа обстановка, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в преклузивния

14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство.

Поради това, жалбата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, съдът след като обсъди доводите на страните и прецени предоставените по делото доказателства, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:

Оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.120 от ДОПК, в т.ч. фактически и правни основания за издаването му, изложени подробно както в РА, така и в съставения ревизионен доклад, представляващ неразделна част от него.