Определение № 20409 от 21.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20409 гр. София, 21.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20251100109669 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от М. Г. М. срещу Л. С. Л., с която са предявени следните искове:

Главен иск за установяване неистинността на документ – писмен договор за наем от 26.07.2021г. с твърдението, че същият е адтидатиран и с невярно съдържание;

Евентуално съединен иск за прогласяване нищожността на същия договор поради липса на съгласие за сключването му;

Евентуално съединен иска за унищожаване на договора, като сключен поради измама и при крайно неизгодни условия.

От изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и изисканата от съда служебно справка, става ясно, че между страните е висящ спор по в.гр.д.

№237/2025г. по описа на Апелативен съд - Бургас, образувано по въззивна жалба на М. М. срещу Решение №44/06.03.2025г. по гр.д. №298/2024г. по описа на Сливенски окръжен съд, с което е уважен предявения от Л. Л. срещу М. М. иск за заплащане на наемната цена по същия договор.

Ищецът поддържа, че има правен интерес от установителния иск, тъй като в производството пред ОС –Сливен е оспорил истинността на документа с твърдението, че същият не е подписан от него. С настоящата искова молба е предявен иск за установяване неистинността на документа на основания, различни от наведените по висящия между страните спор. Позовава се на практика на ВКС.

С молба по делото от 02.10.2025г., след дадени от съда указания, обосновава правния си интерес от водене на делото с възможността решението по 1 настоящото дело да бъде основание за отмяна на влязло в сила решение по водения между страните друг спор.

Съдът, след подробно запознаване с ангажираните по делото доказателства относно висящия между страните спор по в.гр.д. №237/2025г. по описа на Апелативен съд – Бургас, намира че предявените искове са недопустими, поради следното:

С ТР № 5/14 ноември 2012 год. на ОСГТК на ВКС е даден отговор на въпроса: Допустим ли е иск за установяване на неистинност на документ по чл.124, ал. 4, изр.1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производство по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл.193, ал.1 ГПК.

ОСГТК на ВКС е посочило, че изгубвайки правото да оспори истинността на документа в рамките на висящия процес, страната губи и правото по исков ред да установи неговата неистинност, когато правният интерес от иска по чл.124, ал.4 ГПК се обосновава само с висящия процес в който е направен пропускът. Ако се приеме обратното становище, то се обезсмисля и ефекта на предвидената процесуална преклузия в чл.193 ГПК, както и тази в чл.133 ГПК. Процесуалните преклузии имат и извънпроцесуален ефект, който касае стабилитета на съдебното решение и правните му последици.

Страната не излага никакви уважителни причини или непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее и поради които не е навела в срок оспорванията си на процесния документ на основанията, заявени с настоящата искова молба, в срока по чл.193, ал.1 от ГПК по висящото между страните дело, към момента разглеждано от АС – Бургас. Страната се позовава единствено на факта, че наведените в настоящото производство оспорвания /че документът е антидатиран и с невярно съдържание/ не са били наведени в другото производство, поради което е допустимо да се наведат в настоящото.

Същевременно, обосновава правния си интерес с използване на решението по настоящото дело за противопоставяне на стабилитета на решението по другото дело.

Видно е, че с оглед възприетото в цитираното тълкувателно решение, предявеният като главен иск, е изцяло процесуално недопустим. Липсва правен интерес от водене на делото с цел решението по същото да се използва 2 за отмяна на бъдещото решение по друго, висящо между страните, дело, по което основанията за оспорване истинността на документа, не са релевирани в срока за това.

На същото основание, предвид процесуалната преклузия по чл.133 от ГПК, са недопустими и предявените като евентуални искове. От представеното по делото решение на ОС - Сливен е виден предмета на делото, водено между страните. Няма данни за наведени възражения за нищожност и унищожаемост на договора за наем. Предявеният иск е оспорен единствено с възражението, че ответникът не е подписвал същия /което възражение и оспорване на представения като писмено доказателство договор за наем съдът е приел за недоказано/. Пропускът на страната да наведе останалите си възражения в срока за това не може да бъде саниран чрез предявяването на същите в отделен процес.

Ето защо, исковата молба подлежи на връщане в цялост.

Така мотивиран и на осн. чл.130 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба с вх. №101088/28.08.2025г., по което е образувано гр. д. №9669 по описа за 2025г. на I-30 с-в на СГС.

Разпореждането за връщане подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в 1-седмичен срок от съобщението.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3